№ 3269
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. Й.А
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.А Административно
наказателно дело № 20231110203208 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Филимонов Й. с ЕГН **********, с адрес
гр.София, бул.“Васил Левски“ № 22 чрез адв.Л. Д. Гурмева от САК срещу
Наказателно постановление /НП/ № СОА23-РД11-55 от 11.01.2023 г., издадено
от зам.-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 178д от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена «глоба» в размер на 200.00
/двеста/ лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като назаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводите си за
допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правото му на защита, поради което представляват самостоятелно основание
за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че АУАН е
съставен въз основата на писмени доказателства, вкл. Констативен протокол,
който не е връчен на жалбоподателя, с което е нарушено правото му на
защита. На следващо място се акцентира, че незаконосъобразно е ангажирана
1
отговорността на жалбоподателя, без да бъде установено по безспорен начин,
че именно той е извършил вмененото му нарушение. Нещо повече, изнасят се
твърдения, че автомобилът е бил паркиран от собственика, а не от
жалбоподателя, който единствено е бил изпратен на наказателния паркинг, за
да освободи превозното средство. В първоначално съставения фиш с налагане
на глоба е посочено, че се касае за неправилно паркиране на място, определено
за хора с трайни увреждания, докато в акта е описано, че автомобилът е
паркиран на две места със същото предназначение. Категорично се оспорва
мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, да е било
обозначено като «инвалидно», съгласно изискванията на Наредба № 18 от
2001 г. за сигнализицията на пътищата с пътни знаци, доколкото е бил наличен
единствено знак, който обозначава синя зона. Знакът, който е обозначавал
местата, предназначени за хора с трайни увреждания, е бил поставен на място,
което не е било видимо за водачите. На следващо място се сочи, че посочената
в акта и наказателното постановление дата на нарушението е всъщност
датата, на която нарушението, ако формално е имало такова, е било
установено, но не и датата на която автомобилът действително е бил
паркиран. С жалбата се оспорва компетентността на органа, съставил АУАН,
както и на този, издал процесното НП. Посочва се още, че при издаване на НП
не са взети предвид направените възражения срещу акта в срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН срещу АУАН. Изрично е подчертано, че разпоредбата на чл.52, ал.4
от ЗАНН изисква преди да се произнесе по преписката АНО да провери акта,
с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени
направените възражения и събраните доказателства, а когато е необходимо да
извърши и разследване по спорните обстоятелства, което в настоящия случай
не е сторено.
Жалбоподателят- редовно призован за съдебно заседание, не се явява.
За него се явява процесуалният му представител – адв. Л. Гурмева, която
поддържа изложеното в жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено, като същевременно претендира за присъждане на направените по
делото разноски, съгласно приложения списък.
Въззиваемата страна -Зам.-кмет на Столична община, направление
„Транспорт и градска мобилност“, редовно призована, чрез свой процесуален
представител моли съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на
2
претендираните от жалбоподателя разноски и претендира присъждане на
юрисконулстско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 003259 от
30.11.2022 г. на С. В. М. -на длъжност, инспектор при Център за градска
мобилност, гр. София е установено, че на 24.10.2022 г., в 07:25 часа в
гр.София, бул.“Патриарх Евтимий“ до № 53, жалб. Т. Й. като водач на лек
автомобил „БМВ“ с рег.№ СВ 3585 АР, собственост на Л. Д. Гурмева, е
паркирал неправилно върху 2бр. места, определени за паркиране на хора с
трайни увреждания, сигнализирани с пътни знаци „Д21“ и табели „Т 18.1“ и
„Т 17.1“, с което пречи на хора с трайни увреждания да паркират на тези
места. В акта е отразено, че същият е съставен по Констативен протокол,
издаден от К. М. на длъжност инспектор в ЦГМ и по жалба срещу Фиш Серия
СО № 8017770 от 24.10.2022 г., както и че нарушението е извършено на
бул.“П.Евтимий“ № 53. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.98, ал.2,
т.4 от Закона за движението по пътищата.
Актът е подписан от жалбоподателя с възражения, че не е собственик и
ползвател на МПС, както и че не е паркирал автомобила на въпросната дата, а
единствено е освободил превозното средство от наказателния паркинг. В
същата насока са постъпили и писмени възражения срещу съставения АУАН в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите С. В. М., К. Н. М. и Параскева Д. Гурмева, както и от
приложените по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283
от НПК.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
3
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица, съгласно представените заповеди
за компетентност, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете,
посочени в същия.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява по един несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е
осъществил нарушението, визирано в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
За да е налице нарушение по визирания текст, следва да е осъществено
паркиране или престой на МПС на място, определено за хора с трайни
увреждания. На първо място съдът намира, че не е установено авторството на
деянието, а именно, че същото е осъществено от жалбоподателя. Както от
писмените доказателства, приложени по административно-наказателната
преписка, така и от гласните такива, не може да се направи извод, че
жалбоподателят е лицето, което е извършило паркирането на
автомобила.Нещо повече, в показанията на разпитания свидетел Параскева Д.
Гурмева в хода на съдебното следствие се съдържат данни, че автомобилът не
е бил управляван, респ. паркиран от жалбоподателя, а от неговият
собственик. Не може да се изведе катогоричен извод, че жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение само въз основа на факта, че
е освободил автомобила от наказателния паркинг. Ето защо не се доказва, че
конкретно жалбоподателят е осъществил описаното в АУАН и в наказателното
постановление нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В случая жалбоподателят е наказан за това, че той лично е управлявал
и паркирал автомобила на място, предназначено за автомобили, обслужващи
хора с трайни увреждания. По делото не се събраха каквито и да било
доказателства в тази насока. По – нататък е нужно да се отбележи, че за
извършено нарушение при управление на МПС отговарят собственикът на
автомобила или лицето, на което е предоставено управлението му, като
съгласно чл. 188, ал. 1 изр. 2 собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. От собственика на автомобила Л. Д. Гурмева не
е била изискана декларация относно обстоятелството, кое лице е управлявало
лекия автомобил на процесната дата и място, поради което неясно защо и при
липса на каквито и да било доказателства в тази насока актосъставителят и
4
АНО се направили извод, че автомобилът е бил управляван именно от
жалбоподателят.
Предвид гореизложеното съдът намира, че неправилно
административно-наказващият орган е ангажирал административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, предвид основателността на
подадената жалба. От приложения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. Гурмева от САК
сумата от 2000 лева за осъщественото процесуално представителство по
делото. Доколкото в тази част договорът за правна защита и съдействие има
характер на разписка, и предвид направеното възражение за прекомерност, то
въззиваемата страна – Столична община следва да заплати на жалбоподателя
сумата от 400 лева, представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, чийто размер е съобразен с изискванията на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и със фактическата и правна сложност на делото.
С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от
23.07.2004 г., приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./,
според която ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция /какъвто е настоящия случай/ и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2, т.1 от Наредбата /при интерес до 1 000 лв. – 400 лв../. В този смисъл
съдът намира направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № СОА23-РД11-55 от
11.01.2023 г., издадено от зам.-кмет на Столична община, направление
„Транспорт и градска мобилност“, с което на жалбоподателя Т. Филимонов Й.
5
с ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.“Васил Левски“ № 22, на основание
чл. 178д от Закона за движението по пътищата ЗДвП) е наложена «глоба» в
размер на 200.00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на жалб.Т. Ф. Й. с ЕГН
********** сума в размер на 400 лева, /четиристотин лева/, представляващи
направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6