М О Т И В И
КЪМ
ПРИСЪДА
по НОХД № 2236 / 2011 год. на
Районен съд - гр.Русе, СЕДМИ наказ. състав
Русенската районна прокуратура е
обвинила В.М.Д. *** в това, че на 15.03.2011 г., в гр.Русе, по хулигански
подбуди причинил на Т. ***, тежка телесна повреда, изразяваща се в
продължително разстройство на съзнанието – престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
пр.1 вр. с чл.128, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението си.
По делото пред настоящия състав е
предявен граждански иск от пострадалия Т.П.Т. против подсъдимия, като
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 35 000
лв., заедно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, както и направените разноски по делото. С молбата си с
която предявява граждански иск пострадалия моли съда да го конституира и като
частен обвинител. Искът е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес,
като пострадалия е конституиран като граждански ищец и частен обвинител в
процеса. В съдебно заседание повереника му поддържа иска и моли съда да го
уважи в пълен обем.
Подсъдимият Д. се възползва
от правото си да не дава обяснение по делото, а на дадената му дума в хода на
съдебните прения изразява съжаление за стореното. Защитата излага доводи за
наличието на основания деянието да се квалифицира по чл.132, ал.1, т.1 от НК,
алтернативно по чл.128 от НК и моли съда да се произнесе в този смисъл.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимия
В.М.Д. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
неженен, неработи, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 15.03.2011 г., в
гр.Русе, подсъдимия Д. и свидетелите М.К.И. и В.Л.Б. посетили заведението
“Каруцата”. Настанили се на една от масите и си поръчали бира. По същото време
в заведението се намирали и други посетители, едни от които били гр.ищец и
частен обвинител Т.П.Т. и свидетеля М.И.З.. Когато Т. видял, че подсъдимият и
приятелите му влизат в заведението, казал на свидетеля З., че трябва да си
тръгнат, тъй като ще имат проблеми, но въпреки опасенията му, двамата останали по
местата си. В един момент свидетелката Р.Ц.Д., която работела в заведението,
забелязала, че подсъдимия гледал лошо към масата на която стояли Т.П.Т. и З.. Тя чула как подсъдимия казал на приятелите си “Този нещо ме
ядосва” и разбрала, че ще възникне конфликт. По тази причина отишла до масата
им и предупредила З. да си тръгват, за да не възникне инцидент. В това време
Т.П.Т. бил до тоалетната. Подсъдимият отишъл до масата на З. и започнал да го
дърпа, с намерение да го изведе навън, където да се бие с него. З. нямал такова
намерение и не искал проблеми и успял да отпрати подсъдимия. Въпреки това той
се върнал и отново започнал да го дърпа, за да го изведе навън. Когато Т.П.Т.
се върнал, тъй като познавал подсъдимия, успял да го убеди да спре и да остави З..
Подс.Д. се върнал при приятелите си. По-късно Т. отишъл до дома си, за да вземе
пари и свид.З. останал сам на масата си. През това време подсъдимия отново
отишъл до него. Двамата провели разговор, след което се прегърнали. З. поръчал
бира за подсъдимия и компанията му. През това време свидетелката Д. била
наблизо и видяла, че подсъдимия продължавал от време на време да гледа лошо З..
След като се върнал Т., двамата със З. седнали при подсъдимия и приятелите му. Тогава,
един от клиентите на заведението - свид.Т.С.Т., видял, че на кръста на Т.П.Т.
имало запасан нож, какъвто преди това нямало. Т.П.Т. също поръчал бира за
подсъдимия и неговите приятели. След известно време Т. и З. решили да си ходят.
Тогава подсъдимия станал и отново, без никакъв повод, се насочил към З..
Последния се уплашил и застанал зад гърба на свид.Д.. Подсъдимият преминал
покрай тях и излязъл навън и останал да чака. Когато З. излязъл подсъдимият за
пореден път се насочил към него. З. се уплашил, че подсъдимия ще го удари и затова се върнал
обратно в заведението. Подсъдимият го последвал, но свид.Д. отново се намесила
и успяла да накара подсъдимия да преустанови агресивното си поведение. През
това време Т.П.Т. допивал бирата си. Свид.Д. извела навън З. и подсъдимия.
Последния застанал встрани. В този момент от заведението излязъл и Т.П.Т..
Двамата със З. тръгнали да се прибират по домовете си. Тогава подсъдимият за
пореден път се насочил към З., поради което Т.П.Т. застанал пред З., за да го
предпази и да спре подсъдимия. Вместо да направи това, подсъдимият казал на Т.П.Т.
да не се меси. Двамата се хванали за ръкавите. Т. залитнал назад и паднал. При падането
си, инстинктивно се хванал за дрехата на подсъдимия, който залитнал напред и
паднал върху него. В този момент от заведението излязъл свид.М.И.. Той видял,
че подсъдимия е над Т.П.Т., тъй като бил под влиянието на значителното
количество алкохол, помислил, че всъщност това е пострадалия Т.П.Т., а под него
е приятеля му - подсъдимият Д.. Приближил се до тях и ударил подсъдимия, като
мислел, че това е пострадалия. Свид.Д. отново се намесила, за да не възникне по-голям
инцидент. Подсъдимия и Т. се изправили. Т.П.Т., З., И. и подсъдимия тръгнали да
си ходят. Тогава ножът на Т.П.Т., бил ръцете на подсъдимия. Свид.Т.С.Т. видял
ножа, взел го от подсъдимия и го предал на свид. С.М.Г., която пък го скрила
зад бара на бармана – свид.Д.Н.Н.. Подсъдимия, И., Т.П.Т. и З. се спрели до
намиращия се наблизо трафопост и започнали да разговарят. Малко след това се
разделили като Т. и З. тръгнали в една посока, а подсъдимият и М.И. в друга. В
един момент обаче, подсъдимия и свид.И., без никаква причина, се върнали обратно
и настигнали Т. и З.. Последния се уплашил и избягал, при което едната му
маратонка изпаднала и останала на улицата. Подсъдимият и И. хванали Т.П.Т. и
започнали да го дърпат, след което го повалили на земята и тогава му нанесли
множество удари с крака. Те нанасяли ударите в продължение на около 3-4 минути.
Действията им били възприети от таксиметровите шофьори – свидетелите В.В.Й. и Т.Г.Й.,
които се намирали на близката пиаца. Двамата извикали на подсъдимия и И. да
престанат. Въпреки това, те нанесли по още няколко удара и едва тогава спрели, след
което избягали. Свид.В.Й. сигнализирал органите на МВР за инцидента. Дошлите на
място полицейски служители – свид.Т.С.В. и А.В.П., заварили пострадалия Т.П.Т.
да лежи на земята в безсъзнание и с кървящи рани по главата. На място дошъл още
един полицейски патрул. Били предприети действия по издирването на подсъдимия и
И.. Така полицейските служители ги открили в района на бл.”Драва”. Подсъдимият
се държал към тях нагло и отричал участието си в инцидента. Междувременно бил
извикан екип на Спешна медицинска помощ. На произшествието се явили свидетелите
д-р Б. С.С. и Л. И. В. – шофьор на линейка. Свид.С. възприел, че пострадалия
Т.П.Т. е в безсъзнание, с тежък оток на меките тъкани, с открита фрактура на
главата, която по същността си представлявала тежка черепномозъчна травма и
повърхностно дишане. Той му поставил обездвижваща яка, след което го
транспортирали до “МБАЛ-Русе”АД. След извършените прегледи се установило, че Т.
е в кома. Същият имал колекция от кръв под твърдата мозъчна обвивка, което
наложило оперативно отваряне на черепната кухина. Освен това Т. бил със счупени
носни кости, частична сензорна афазия, кръвонасядания на лицето, периорбитално,
разкъсно-контузна рана на дясната вежда, левостранна хемипареза. На пострадалия
Т. била причинена травматична болест на мозъка с характеропатия; дифузен
психоорганичен синдром – средна към тежка степен на изразеност, с обхващане на
когнитивните, интелектуалните, личностови и поведенчески сфери. Всички тези
увреждания причинили на Т. разстройство на здравето, временно опасно за живота,
трайно затрудняване на речта и на движенията на леви горен и долен крайници за
срок повече от тридесет дни и продължително разстройство на съзнанието.
След като пострадалия бил
откаран в болницата, на местопроизшествието се явил свид.М.З., който носел
запасан на кръста нож. След като полицейските служители провели беседа с него, той
им го предал.
На мястото на
произшествието бил извършен оглед при които били открити и фиксирани
червеникавокафяво петно с размери 20 см. / 40 см. и спортна обувка “NIKE”, която била иззета. От
петното също била иззета проба. Експертното й изследване в хода на образуваното
досъдебно производство установило, че същата представлява човешка кръв.
Ножът, който свид.Г. била
скрила, бил предаден на органите на МВР.
Междувременно подсъдимият
бил отведен във Второ РУП на полицията, където свид.П.П. провел беседа с него.
Пред него подсъдимият също се държал нагло, но обяснил, че е нанесъл удар с
крак в главата на Т., тъй като последния го бил обидил. Подсъдимият не се
подчинил на разпорежданията на свид.П. да му бъде извършен обиск, което
наложило отново използването на физическа сила.
След изписването на Т. от
болницата за него били полагани грижи от майка му – свид.Р.Б.Г. и леля му –
свид. Т. Б.Н.. Подсъдимият не можел да ходи и трудно стоял седнал, което
наложило при изписването му от болницата използването на инвалидна количка.
Изпитвал затруднения при храненето, поради което били използвани сонди. Имал
загуба на паметта. По тази причина свид.Г. поставила табели, чрез които Т. да
се ориентира в дома си.
Впоследствие пострадалия претърпял
втора черепномозъчна операция.
Горепосочената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.К.И., М.И.З.,
Р.Ц.Д., И.н К. К., П.П.П., Т.С.В., А.В.П., Д.Н.Г., Т.С.Т., Д.Н.Н., С.М.Г., Р.Б.Г.,
Т. Б.Н., В.Л.Б., В.В.Й., Т.Г.Й., Б. С.С., Л. И. В., С.Д.К., справка от ЦСМП,
копие от дневника за направените повиквания, копие от амбулаторен лист, копие
от протокол за личен обиск, справка от “МБАЛ-Русе”АД, комплексна съдебномедицинска
експертиза, комплексна съдебна психиатрично-психологическа експертиза, свидетелство
за съдимост, автобиография и декларация
по ЗСГ.
Чрез показанията на
свидетелите Р.Ц.Д., М.И.З., В.В.Й., Т.Г.Й., Т.С.В., А.В.П., Б. С.С., Л. И. В., П.П.П., Т.С.Т.,
Д.Н.Н., С.М.Г. се потвърждава обвинителната теза на тъжителя. Свид.З. лично е
бил провокиран от подсъдимия към сбиване. Свид.Д. възприела агресивното
поведение на подсъдимия, което наложило да предупреждава З. да напусне
заведението. На няколко пъти да се намесвала в защита на З.. Тя възприела как
Т.П.Т. застанал между подсъдимия и З. с цел да го предпази. Видяла как пострадалия
Т.П.Т. залитнал и при падането си инстинктивно се хванал за дрехата на
подсъдимия, поради което последния загубил равновесие и е паднал върху него. Тя
видяла свид.И. да нанася удар на подсъдимия, мислейки го за Т.П.Т.. След това
възприела и как З., Т.П.Т., свид.М.И. и подсъдимия разговаряли. Остана с
впечатление, че всичко е приключило. Свид.Т.С.Т. възприел, как подсъдимия държи
нож, който бил на пострадалия. Той го взел и със съдействието на свид.Г. го скрили
при бармана на заведението – свид. Д.Н.. Свид.Д. видяла как пострадалия Т.П.Т.
и З. тръгват в една посока, а подсъдимия и свд.И. в друга., а впоследствие как
последните двама се насочили в посоката към която тръгнали свид.З. и Т.П.Т..
Свидетелите В.В.Й. и Т.Г.Й. възприели как подсъдимия и свид.И.
събарят на земята Т.П.Т. и как в продължение на 3-4 минути го ритат. Дошлите на
мястото на инцидента полицейски служители – свидетелите Т.С.В., А.В.П., а след това
и медицинският екип от свидетелите Б. С.С., Л. И. Върбанов установили
тежкото състояние в което се намирал пострадалия. Свид.Т.С.В. и А.В.П.
възприели наглото поведение на подсъдимия към тях. Подсъдимият се държал по
същия начин и в полицейското управление пред свид.П.П., пред когото признал, че
е нанесъл удар с крак в главата на Т.П.Т.. Обвинителната теза се потвърждава и от наличните обективни
находки по делото намерили израз в КСМЕ, в която се установява по категоричен
начин механизма и начина на причиняване на уврежданията. От заключението на КСМЕ
се установява, че на Т.П.Т. са причинени били причинени следните увреждания: колекция
от кръв под твърдата мозъчна обвивка, което наложило оперативно отваряне на
черепната кухина; кома; счупване на носните кости, частична сензорна афазия,
кръвонасядания на лицето, периорбитално; разкъсно-контузна рана на дясната вежда,
левостранна хемипареза; травматична болест на мозъка с характеропатия и дифузен
психоорганичен синдром – средна към тежка степен на изразеност, с обхващане на
когнитивните, интелектуалните, личностови и поведенчески сфери. Всички тези
увреждания причинили на Т. разстройство на здравето, временно опасно за живота,
трайно затрудняване на речта и на движенията на леви горен и долен крайници за
срок повече от тридесет дни и продължително разстройство на съзнанието. Дифузният
психоорганичен синдром представлявал продължително разстройство на съзнанието. Тези увреждания били резултат от действието на твърди тъпи предмети и
по давност могат да бъдат получени при инцидента на 15.03.2011 г.
Съдът не кредитира показанията на свид.М.И. в частта им, с която твърди, че
Т.П.Т. е нападнал с нож подсъдимия и как това наложило и той да се намеси като го
избил от ръката му. Тези показания са в пълно противоречие със събраните по
делото доказателства. Същите въобще не съответстват на фактологията, която
останалите свидетели по делото представят и най-вече на показанията на свид.Д..
Съдът кредитира показанията й изцяло, тъй като същата е незаинтересована от
изхода на делото, а и показанията й се подкрепят и допълват от останалите
събрани по делото доказателства. От нейните показания се установява, че
подсъдимият е бил лицето което е искало да предизвика сбиване със З., че
пострадалия е искал да предотврати това сбиване и не е вадил нож. От
показанията й се установява, че всъщност свид.И. е объркал пострадалия с
подсъдимия, поради което ударил последния. На следващо място, от показанията на
свид.Т.Сл.Т. и свид.Г. се установява, че подсъдимия е държал ножа на
пострадалия, който Т.С.в със съдействието на Г. скрили зад бара ножа. От
показанията на Д. съпоставени с тези на таксиметровите шофьори се установява по
несъмнен начин, че когато пострадалия си е тръгнал със свид.З. и когато е бил
настигнат, съборен на земята и бит, той е бил без нож. Очевидно е, че показанията
на свид.И. се отнасят до случая при който пострадалия при падането си е съборил
подсъдимия на земята. В показанията И. скрива нападанието им и боят който са
нанесли на пострадалия и който е бил възприет от таксиметровите шофьори. Показанията
на свид.И. обслужват защитните интереси на подсъдимия, с цел същия да избегне
наказателна отговронст или тя да бъде смекчена. Този свидетел е заинтересован
от изхода на делото, тъй като видно от събраните доказателства и той е участвал
в нанесения над пострадалия Т.П.Т. побой.
Съдът не кредитира показанията на свид.Г., с които се цели да се насочи
съда към извода, че Т.П.Т. е претърпявал преди години травма довела до здравословни
проблеми, които да са довели до разстройство на съзнанието на пострадалия Т..
Тези показания по никакъв начин не се подкрепят от изтготвената справка от
“МБАЛ-Русе”АД. От същата се установява, че няма данни за хаспитализация на Т.П.Т.
за сочения от свид.Г. период. Тези показания не се покрепят и от показанията на
свид.Р.Б.Г. – майка на
Т. П. Т., от които се установява, че преди инцидента от 15.03.2011 г. синът и
не е имал подобни здравословни проблеми. На следващо място тези показания не се
подкрепят и от изготвената по делото КСМЕ от която по несъмнен начин се
установява, че установените от експертизата увреждания са
резултат от действието на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат
получени при инцидента на 15.03.2011 г. Свид.Г. също е заинтересован от изхода
на делото, тъй като е съпруг на сестрата на подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на свид.Г. в частта им, че пострадалия е имал
навика да носи нож. В подкрепа на това са и показанията на свид.И. К. К., който
твърди, че през 2009 г. пострадалия е заплашвал него и подсъдимия с нож. Това,
че подсъдимият е имал нож се потвърждава и от показанията на свид.Т.С.Т.. По
делото се установява, че този нож е бил скрит от свид.Г. и към момента на
нападението подсъдимият не е бил с него.
От показанията на Б. и С.К. се установява, че същите не са възприели факти,
релевантни по делото.
От приобщената справки за съдимост на подсъдимия, се установява чистото му
съдебно минало.
Всички доказателства
в своята съвкупност сочат на описаната фактическа обстановка, при която съдът,
направи следните правни изводи:
Подсъдимият е
пълнолетен и вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, той може да бъде
субект на престъпление против личността.
От обективна страна на
15.03.2011 г., в гр.Русе, подсъдимият, по хулигански подбуди причинил на Т. ***,
тежка телесна повреда, изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието.
Подсъдимият съборил
на земята Т.П.Т. след което му нанесъл множество удари с крак. За един от тях
подсъдимият е признал пред свид.П., че е попаднал в главата. В резултат на ударите
Т.П.Т. получил множество увреждания, едно от които се изразило в дифузен
психоорганичен синдром – средна към тежка степен на изразеност, с обхващане на
когнитивните, интелектуалните, личностови и поведенчески сфери. Дифузния
психоорганичен синдром представлява продължително
разстройство на съзнанието, което пък представлява тежка телесна повреда. Подсъдимият е извършил деянието по
хулигански подбуди, защото действията му на публично място, изразяващи се в събаряне
на земята на пострадалия и в нанасяне на удари, въпреки че не е бил предизвикан
с нищо и въпреки, че преди това се разделили с него, съставляват явно
неуважение към обществото, пренебрежение към човешката личност и морал. Тези му
действия са били възприети от други лица. Тези му подбуди намират израз и преди
деянието, когато същият е търсил начин на публично място, в заведението и навън,
да предизвика сбиване със свид.М.З., без да има с него някакви отношения. Само
това, че последния е успял да избяга е предотвратило разрастването на инцидента
в още по тежък. Подсъдимият е демонстрирал неуважението си към обществото и
обществения ред и пред полицейските служители, които са работили по случая.
От субективна страна
действал при пряк умисъл — съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал, желаел и целял
настъпването им. Съзнавал е обстоятелството, че на публично, нарушава
обществения ред и спокойствие като събаря на земята пострадалия Т.П.Т. и му нанася
удари, в резултат на което му причинил тежка телесна повреда.
Изложеното дава
основание на съда да не споделя изложените от страна на защитата доводи за
липса на елементи от състава на престъплението, за което подсъдимия е предаден
на съд. Същите не намират опора от доказателствата на делото и правният им
анализ. Не са налице основание да се приеме, че деянието следва да се преквалифица
по чл.132, ал.1, т.1 от НК. Видно от изготвената по делото КСППЕ не са били
открити критерии за да се приеме наличието на физиологичен или патологичен
афект. По време на деянието подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е ръководил постъпките си. На следващо място по делото по
несъмнен начин се установи, че пострадалия не е имал агресивно поведение,
същият не е осъществявал някакво насилие, нито е отправил тежка обида, клевета
към подсъдимия или друго противозаконно действие, от което да са настъпили или
е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или негови ближни.
Тъкмо обратното, през цялото време пострадалият се е стремял да предотврати
възникването на конфликт. Не се споделят и изложените алтернативно съображения
за съставомерност на деянието по чл.128 от НК, тъй като от изложеното по-горе е
видно, че подсъдимият е действал по хулигански подбуди.
При тези
обстоятелства, съдът счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в
извършването на престъплението в което е обвинен от РРП и да му се наложи
наказание.
При
индивидуализация на наказанието, съдът се съобрази със смекчаващите отговорността обстоятелства като липсата на минали
осъждания, сравнително младата му възраст, направеното признание пред
полицейските органи, че е нанесъл удар с крак в главата на пострадалия, както и
обстоятелството, че при нанасяне на побоя над пострадалия е участвало и друго
лице.
Съдът отчита като
отегчаващи отговорността обстоятелства проявената изключителна упоритост в
умисъла. На няколко пъти подсъдимият е бил възпиран да осъществи агресивните си
намерения. Въпреки това не е спрял, а напротив продължил и в крайна сметка е
нанесъл тежък и ненужен побой над пострадалия, който всъщност преди това се е
опитвал да предпази свид.З.. Всичко това е продължило дълго време, през което
подсъдимия е можел да се поправи и да престане, но не е сторил това. Въпреки,
че в крайна сметка пострадалия и З. си тръгнали и е имало възможност да не се
стигне до крайния тежък резултат, подсъдимият е тръгнал след тях, настигнал е
Т.П.Т. и го е пребил. Подсъдимият също е проявил упоритост и по време на
нанесения побой. Пострадалия е бил на земята. Подсъдимия е нанасял удари в
продължение на 3-4 минути. Единствено намесата на таксиметровите шофьори е
прекратила действията му. Отегчаващо е и обстоятелството, че подсъдимият е и
избягал като е оставил пострадалия в безпомощно състояние, с опасност за живота.
Само намесата на таксиметровите шофьори, бързата и адекватна намеса на полицейските
служители и медицинските екипи е допринесло за спасяването на живота на
пострадалия. Отегчаващо обстоятелство е и наличието на множество увреждания
които са били нанесени на пострадалия, някои от които с по-висока степен на
опасност. Като такова обстоятелство, следва да се приеме и агресивното
поведение към полицейските служители.
Съдът не
намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното
престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства
не са многобройни, нито пък изключителни по своя характер. Същите мотивират
единствено съдът да
приеме, че следва да се наложи наказание в пределите предвидени от закона за
извършеното престъпление – от 3 до 15 години лишаване от свобода.
Въз
основа на тези обстоятелства и на изложените по-горе съображения съдът определи
за подс.Д. на основание чл.131, ал.1, т.12,
пр.1 вр. с чл.128, ал.2 вр. с ал.1 от НК, чл.54 от НК и чл.36 от НК му
наказание, при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОДОБА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, което следва да изтърпи в
затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК от така наложеното
наказание следва да се приспадне времето през което подсъдимият В.М.Д. е бил
задържан, считано от 16.03.2011 г. до 01.06.2011 г., като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1, т.2 от НК от така наложеното
наказание следва да се приспадне времето през което подсъдимият В.М.Д. е бил с
мярка за неотклонение домашен арест, считано от 01.06.2011 г. до 25.11.2011 г.,
като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Предявеният
по делото граждански иск е допустим. Своевременно е предявен от лице, което е
от кръга на правоимащите обезщетение за нанесени неимуществени вреди, които са
в пряка и непосредствена връзка с извършеното от подс.Д. престъпление.
От
събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият по непозволен
начин е увредил здравето на Т.П.Т., като му нанесъл тежка телесна повреда, изразяваща се продължително разстройство
на съзнанието, вследствие на дифузен психоорганичен синдром – средна към тежка
степен на изразеност, с обхващане на когнитивните, интелектуалните, личностови
и поведенчески сфери. На пострадалия били причинени и множество други
увреждания: кръв под твърдата мозъчна обвивка, което наложило оперативно
отваряне на черепната кухина; кома; счупване на носните кости, частична
сензорна афазия, кръвонасядания на лицето, периорбитално; разкъсно-контузна
рана на дясната вежда, левостранна хемипареза; травматична болест на мозъка с
характеропатия. По своя вид, те са причинили разстройство на здравето, временно
опасно за живота, трайно затрудняване на речта и на движенията на леви горен и
долен крайници за срок повече от тридесет дни. Подсъдимият не можел да ходи и
трудно стоял седнал, което наложило при изписването му от болницата
използването на инвалидна количка. Изпитвал затруднения при храненето, поради
което били използвани сонди. Имал загуба на паметта. По тази причина свид.Г.
поставила табели, чрез които Т. да се ориентира в дома си. Пострадалия е
претърпял две черепномозъчни операции.
Описаните
в увреждания са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на
подсъдимия, което поражда и деликтната му отговорност. Търпял е физически и психически
дисконфорт и неудобство. До този вредоносен резултат не би се стигнало, ако
подсъдимия не беше причинил телесното увреждане. Обезщетението, което следва да
заплати за причинените неимуществени вреди съдът по справедливост следва да
определи на основание чл.52 от ЗЗД, вземайки предвид причинените увреждания,
периода на лечение, претърпените физически неудобства за времето докато е
траело лечението му, наличието на необратими болестни промени, съдът определя
обезщетението в размер на тридесет и пет хиляди лева.
Тази
сума подсъдимият следва да заплати на пострадалия, ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането – 15.03.2011 г. до окончателното й изплащане.
Подсъдимия
следва да заплати на пострадалия и сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева,
представляваща направените от Т. разноски по делото.
Освен
това ще следва да заплати и сумата от 1 400 лв., представляваща 4 % д.т.
съразмерно на уважената част на иска по сметка на РРС.
Подсъдимият
следва да заплати в полза на държавата сумата от 345 лева, представляваща
разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд – гр.Русе
сумата от 950 лева представляваща разноски на съдебното производство.
Мотивиран от горните си съображения
съдът постанови присъдата си по това дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: