Р
Е Ш Е Н И Е № 165/14.10.2020 г.
Гр.
Ямбол, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично
заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Д. Димитрова, разгледа докладваното от
председателя адм. д. № 157 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Р.С.П. *** против Заповед № РД
15-1196/05.05.2020 г., издадена от Кмета на Община *, с която на осн. чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да се премахне установения незаконен строеж „Преустройство
на скатен покрив и обособяване на тераса“, към самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 67338.508.161.1.53, разположен в сграда с режим на етажна
собственост с идентификатор 67338.508.161.1 по Кадастралната карта и
кадастралния регистър на гр. *. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна и
следва да се отмени, тъй като въпросният
строеж не е незаконен, а представлява
такъв с нарушение, както и че имотът е
закупен от жалбоподателката в същия вид, т.е. тя не е извършвала никакво
строителство в него.
В съдебно заседание жалбоподателката П., редовно призована, не се явява и не
изпраща процесуален представител. В депозираните от нея писмени бележки жалбата
се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител – юр. С., оспорва
подадената жалба, като изразява становище за законосъобразност на заповедта –
предмет на същата.
След като извърши цялостна преценка
на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните по делото не е спорно,
че жалбоподателката Р.П. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 67338.508.161.1.53,
разположен в сграда с режим на етажна собственост с идентификатор
67338.508.161.1.
На 12.02.2020 г., по повод подадена
жалба, в присъствието на жалбоподателката П. била извършена проверка от работна
група в състав: инж. П.П.П. – Началник отдел „Строителен контрол“ към Община *
и С.М.С.– главен специалист в отдел „Строителен
контрол“ към Община * на строеж „Преустройство на скатен покрив и обособяване
на тераса“ към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.508.161.1.53,
разположен в сграда с режим на етажна собственост с идентификатор
67338.508.161.1 по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. *. В съставения за проверката Констативен акт № 4/12.02.2020
г. е посочено, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.508.161.1.53 и строежът са собственост на Р.С.П.
(жалбоподателката в настоящото производство),
както и че не са представени строителни книжа (одобрен проект и
строително разрешение) за същия. Посочено е също, че строежът е четвърта категория и представлява преустройство на част от етажната собственост с промяна на
предназначението. Демонтирана е част от покривната конструкция, като площта под
нея е преустроена в тераса в размери в план 6.00 м/3.00 м. Терасата е с открита
и закрита част, като към закритата част са изпълнени стени от тухлена зидария и
дървена покривна конструкция, покрита с покривно покритие „ондулин“. Към
откритата част е изграден парапет с височина 0.90 м, изпълнен с тухлена
зидария. Подът на терасата е покрит с керамични плочки. Достъпът към терасата
се осъществява чрез врата, изградена във външния зид на самостоятелен обект с
идентификатор 67338.161.1.53. Сградата с идентификатор 67338.508.161.1 е
въведена в експлоатация с Удостоверение № 101/05.10.2011 г.
Срещу констативния акт е подадено
възражение (вх. № 9400-5702/01.04.2020 г.) от
П., в което същата е посочила, че е придобила правото на собственост
върху самостоятелния обект с идентификатор 67338.508.161.1.53 през 2017 г.,
т.е. около шест години след въвеждането му в експлоатация, като имотът е
закупен във вида, който е установен при проверката, както и че сградата е
изпълнена в съответствие с одобрените инвестиционни проекти.
Със Заповед
№ РД 15 - 1196/05.05.2020 г., издадена от Кмета на Община *, на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено на
жалбоподателката Р.П. да премахне
установения незаконен строеж „Преустройство на скатен покрив и обособяване на
тераса“ към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67388.508.161.1.53, разположен
в сграда с режим на етажна собственост с идентификатор 67338.508.161.1 по КК и
КР на гр. *. Видно от съдържанието на
тази заповед, тя е издадена въз основа на
установените с горния констативен акт
обстоятелства. Именно тази заповед е предмет на жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото съдебно производство.
По делото е назначена и изслушана и
съдебно-техническа експертиза, заключението по която вещото лице поддържа и в
съдебно заседание и от което се установява, че извършеното преустройство
представлява строеж по смисъла на т. 38
от § 5 от ДР на ЗУТ и е такъв от четвърта категория. Същият представлява обособяване
на западна тераса към ап. 53 (собственост на жалбоподателката) над ап. 51,
което е наложило премахване на част от южния скат на покривната конструкция и
ползване на част от таванската плоча за обитаване при проект за необитаем, без
достъп таван. Вещото лице посочва още, че в одобрения проект такава тераса
липсва, както и че след проверка на цялата налична строителна документация може
да се направи извода, че обособяването на процесната тераса е изпълнено след
въвеждането на строежа в експлоатация,
както и че одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за
строеж за въпросната тераса няма.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Разгледана обаче
по същество, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Видно от разпоредбата на § 5, т. 38
от ДР на ЗУТ, „Строежи“ са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните
основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на
предназначението. С оглед тази законова дефиниция, несъмнено в настоящия казус се касае за строеж.
Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. С
оглед на тази законова разпоредба, при спор за законността на строежа
заинтересованият следва да установи, че или за строежа не е необходимо
разрешение (каквито
са случаите по чл. 151 от ЗУТ)
или че строежът, чието премахване е разпоредено, е извършен след надлежно
разрешение, като представи и доказателства в тази насока. Тъй като процесният строеж не попада измежду
изрично изброените в чл. 147 и чл. 151
от ЗУТ изключения, за същия е било необходимо както одобряването на
инвестиционен проект, така и издаването на разрешение за строеж. От страна на
жалбоподателката обаче не са представени
каквито и да било строителни книжа – нито в производството пред
административния орган, нито в хода на съдебното производство, поради което
правилно административният орган е приел, че строежът е незаконен, тъй като е
изграден без такива книжа.
Жалбоподателката твърди, че е закупила апартамента през 2017 г. във вида,
в който е описан в констативния акт и че не е извършвала каквито и да било
строителни работи, вкл. премахване на
част от покривната конструкция и обособяването на тераса. В тази връзка следва да се отбележи, че сградата е въведена
в експлоатация с Удостоверение № 101/05.10.2011 г. и в него П. фигурира като
инвеститор под № 21 с името Р.С. Р.,
заедно със С.Р.Р., като през 2017 г. е
закупила от последния само неговата ½ идеална част. Или от казаното
дотук следва, че към 05.10.2011 г. П. е била собственик на идеална част от
самостоятелен обект с идентификатор 67338.508.161.1.53. Това се потвърждава и
от приложената към делото Схема № 15-371611-03.08.2017 г на същия този
самостоятелен обект, в която като собственици са посочени С.Р.Р. и Р.С.Р., и то
още от м. декември 2008 г. В
удостоверението за въвеждане в експлоатация е посочено също, че строежът е
изпълнен в съответствие с одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж.
В тези проекти обаче, както става ясно от заключението на вещото лице,
процесната тераса не е предвидена. Следователно, към въвеждането на строежа в
експлоатация последната не е съществувала. Очевидно е, че същата е изградена
впоследствие. За този строеж жалбоподателката не е представила нито одобрен
инвестиционен проект, нито разрешение за строеж, което го прави незаконен и подлежащ на премахване.
Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1
от ЗУТ строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване, а съобразно тази на § 127 строежи, изградени до 31 март 2001 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. От тази законова уредба, с оглед поставените от законодателя
времеви ограничения става ясно, че първото
обстоятелство, което следва да се установи е времето на извършването на
строежа. От данните по делото се установява, че процесният строеж е извършен след
2011 г. Предвид на това съдът следва да
приеме, че строежът, чието премахване е разпоредено не се явява
търпим такъв.
В ЗУТ има две разпоредби, предвиждащи
възможност за узаконяване на незаконни строежи - § 184, ал. 1 и § 127, ал. 2.
Първата от тях от тях – тази на § 184, ал. 1
от ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 22 юли 2003 г.) предвижда, че строежи, извършени
незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане
на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени или по действащите разпоредби, а втората – тази на § 127,
ал. 2 (ДВ, бр. 101 от 22 декември 2015 г.) пък дава възможност строежите по §
184, които не са заявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, да
бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби, съгласно този закон. Основното обстоятелство, което следва да се установи при
тази законова регламентация, е времето на построяване на обектите, чието
узаконяване се иска, като законодателя е поставил ограничение строежът да е
извършен до влизане в сила на закона, т.е. 26.07.2003 г. Предвид
обстоятелството, че процесният строеж е извършен след 2011 г., очевидно е, че същият
не отговаря на първото изискване за узаконяване, а именно – да е изграден до
26.07.2003 г.
В жалбата си жалбоподателката П.
твърди, че в случая се касае за строеж с нарушения, а не за незаконен строеж.
Това становище е несъстоятелно. Следва да се има предвид, че действително в някои случаи отклонението от
инвестиционния проект не съставлява нарушение, което да доведе до незаконност
на строежа. За да става въпрос за строеж в нарушение обаче е необходимо за този строеж да са налице както
одобрен инвестиционен проект, така и строително разрешение, а самият строеж да
е извършен при отклонения от разрешеното. В случая за обособяването на въпросната тераса с
премахването на част от покривната конструкция няма нито одобрен инвестиционен
проект, нито строително разрешение, поради което няма как строителството да е
извършено в нарушение на проекта, респ. на разрешението.
Що се отнася до представеното от П.
уведомление от част от собствениците на апартаменти в жилищната сграда, с което
те изразяват становище терасата да не бъде премахвана следва да се
посочи, че същото е абсолютно ирелевантно. Един строеж се определя като незаконен и подлежащ на премахване не с оглед становището на собствениците, а единствено и само от законовите норми.
С оглед всичко изложено, поради
липсата на строителни книжа, строежът се явява
незаконен такъв по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Предвид обстоятелството, че същият не
представлява търпим такъв, а не може да бъде и узаконен, подлежи
на премахване.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспорената Заповед № РД 15 -
1196/05.05.2020 г., издадена от Кмета на Община * е
напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба, като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима субсидиарно по силата на чл.
144 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, на Община * следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.П.,*** против
Заповед № РД 15 - 1196/05.05.2020 г., издадена от Кмета на Община *.
ОСЪЖДА
Р.С.П. *** сумата от
100 (сто) лева за направените по делото разноски.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете