№260005
01.02.2021 год., гр. Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ
ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
2. АНА АВРАМОВА
при секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Аврамова
ВНЧХД №303 по описа на Силистренски
окръжен съд за 2020 година, с оглед на закона и данните по делото, установи
следното:
С Присъда №260000/2020г. по НЧХД №18/2019г. ДРС е
признал С.Н.С. в извършване на
престъпление по чл. 130, ал.1, за това, че на 10.07.2018 г. в гр.Силистра,
причинил лека телесна повреда на Г.И.Г., изразяваща се в контузия на главата,
умерено изразена церебрастенна симптоматика, охлузване на главата
теменно,разкъсно-контузна рана на челото, контузия на дясна очница с отток,
кръвонасядане и стесняване на очната цепка, ожулване на дясна скула, контузия на
носа, разкъсно-контузна рана на долна устна, контузия на лява раменна област,
охлузване на дясно рамо, ожулване на колената, охлузни рани на първи пръсти на
краката, обусловили временно разстройство на здравето,неопасно за живота, като
на основание чл.78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1700лв. Подсъдимият е осъден да
заплати на гражданския ищец сумата от 2300лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, като в останалата му част иска
е отхвърлен като неоснователен. Съдът се произнесъл по въпроса за ДТ и
разноските по делото.
Против така постановената присъда е подадена въззивна
жалба от подс. С., чрез адв.С., в която са изложени подробни съображения за
приложимост на чл.12 ал.1 НК и се моли за постановяване на оправдателна
присъда.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло,
изразява се несъгласие с част от мотивите на съда и се моли за отмяна на
обжалваната присъда и постановяване на оправдателна такава.
В правото си на защита подсъдимия заяви, че е бил
нападнат и е било неизбежно да се защити.
Повереникът на тъжителя в производството изразява
становище за неоснователност на жалбата, тъй като присъдата е правилна,
законосъобразна и справедлива.
В последната си дума С. заяви, че няма какво да каже.
Силистренски
окръжен съд, наказателен състав, след като провери изцяло правилността на
присъдата, съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, констатира следното:
Първоинстанционният съд е приел
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият и тъжителя са съседи, като
първия ползва таванска стая в къща съседна на имота на втория. На 09 срещу
10.07.2018г. в дома на тъжителя били
на гости съседите му сем.Стоянови. Около 01 часа след като домакините
изпратили гостите си, Г. изхвърлил боклука. По това време свидетелите Бурлаков,
Димитрова и Минкова очаквали подсъдимия пред жилището му. Пред вратата на
гаража на тъжителя спрял лек автомобил
– „Фолксваген-Голф“ с рег. № СС5193АК, от който слязъл подсъдимия. Г. заявил,
че очаква сина си да се прибере с кола и гаража му е необходим, подсъдимия отвърнал, че ще премести колата,
след като разтовари вещите си. Между двамата възникнал спор, който прераснал
във физически сблъсък. Подсъдимият хванал с лявата си ръка пострадалия Г. и му
нанесъл няколко бързи удара с дясната
ръка. Последвало боричкане на
земята, след което двамата се изправили. Подсъдимият се качил в колата си, дал
рязко назад и потеглил.
Св. Г.Георгиева – съпруга на
пострадалия, като пряк очевидец е чула заканите на подсъдимия, видяла е побоя
тъй като е била в двора на около 10-15 метра и оградата не е плътна.
Свидетелите Бурлаков, Димитрова и
Минкова също са очевидци. От показанията и на тримата свидетели е видно, че
след като подсъдимия отвърнал, че ще измести автомобила след разтоварване на
тонколоните, пострадалият му се разкрещял, заплашил го, според св. Димитрова Г. пръв ударил
подсъдимия. Според св. Минкова тениската на подсъдимия е била разкъсана, ланеца
му бил скъсан и имал ожулвания на няколко места.
Безспорно и съществено в показанията на
тези трима свидетели е отправянето на молби с думите“ Станиславе спри, Станиславе
недей“, и това ясно доказвало, че подсъдимият
е започнал нападението. След това той заминал с автомобила си, не търсил
медицинска помощ и полицейско съдействие по случая. След като съпругата на пострадалия се обажда на тел. 112 и идва полиция, същите
установяват състоянието на тъжителя , отиват заедно в Бърза Помощ. По късно дежурните
полицаи издирват подсъдимият в Бърза
Помощ, в дома му , по основните улици в града, но не го откриват.
Останалите
свидетели, макар и непреки очевидци потвърждават фактическата обстановка.
От заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза е видно, че на Г. са причинени следните увреждания
- контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, охлузване
на главата теменно, разкъсно – контузна рана на челото, контузия на дясната
очница с оток, кръвонасядане и стесняване на очната цепка, ожулване на дясната
скула, контузия на носа, разкъсно - контузна рана на долната устна, контузия на
лявата раменна област, охлузване на дясно рамо, ожулвания по колената, охлузни
рани на първите пръсти на краката, които в своята съвкупност обуславят
наличието на ВРЕМЕННО РАСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Подобен вид
наранявания в областта на лицето, циповидни рани и с по голяма дължина, предполагат
удар нанесен с предмет поставен на ръката.
От същото заключение е видно, че на подсъдимия
са причинени следните увреждания : контузия на главата с ожулвания, контузия на
врата с ожулвание, контузия на дясната гръдна половина и лявата гръбна половина
с множество одрасквания и ожулвания, охлузни рани по лактите и колената, които
са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
травмите са възможни при сбиването между двамата.
От приложеният и приет по делото
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ СТАТУС на тъжителя е видно, че са регистрирани нарушения в
социалното, емоционално и психическо функциониране на личността на Г. в
настоящето. Дискомфортът, негативните преживявания и емоционални страдания са
довели до ограничаване и на нормалните му ежедневни личностни дейности в този
период.
Тези приети фактически изводи не са
съвсем точни. Цитираният израз „Станиславе спри, Станиславе недей“ по никакъв
начин не доказва, че именно подсъдимия е започнал физическия конфликт.
Св.Георгиева в показанията не съобщава
за никакви закани от страна на подсъдимия.,както неправилно е прието. Такива
според показанията на Бурлаков, Димитрова и Минкова са били отправени от страна
на тъжителя към подсъдимия.
Не е верен и изводът, че подсъдимия не
потърсил медицинска помощ. Към доказателствата по делото е приет документ за
преглед от СПМП, и то с дата от 10.07.2018г.
Извън полезрението на съда е останал
факт сочен от свидетелите Бурлаков, Димитрова и Минкова, че двамата участници в
побоя са си нанасяли взаимно удари. Св.Димитрова заявява „..сбиха се..като се
сбиха паднаха и двамата на земята“, св.Минкова „..С. нанасяше удари и Г.
нанасяше удари, сбиха се“, св.Бурлаков“ ..видях,че се бият, имаше викове..“,
дори и св.Георгиева сочи този факт
„двама се бият, казах й двама се бият отсреща“. Причина за неприемане на тези
показания като достоверни липсва, на същите кореспондира и заключението на
СМЕ, поради което следва да се приеме,
че тъжителя от своя страна също е нанасял удари на подсъдимия.
Тази фактическа констатация води и до
правния извод, че в настоящия случай е налице реторсия. В основата на
реторсията е идеята на законодателя, че след като страните са изравнили
позициите си, като на причинителя на телесната повреда е отвърнато със същата
телесна повреда, то и двете страни са се поставили в еднакво положение пред
наказателния закон. Без значение е, кой първи е извършил престъпното
посегателство и кой е сезирал съда, ако на двамата са причинени еднакви по
степен телесни увреди, а те са еднакви, тъй като се квилифицират по чл.130 ал.1 НК. С оглед на това, на съда е предоставена възможност да освободи от налагане
на наказание и двете страни, която след като не е използвана от ДРС, следва да
бъде приложена от настоящата инстанция.
В този смисъл възраженията за
приложимост на чл.12 НК се отмерват като неоснователни.
Освобождаването от наказание, обаче не
освобождава делинквента от гражданската отговорност за вреди по чл.45 ЗЗД,
присъдения размер от 2300лв, обаче е прекалено завишен. За зарастване на травмите е необходим период
от 10-15 дни, а за психоемоционалната е
било възможно по-дълъг период от време,
но за нея данни за предписано лечение липсват. Така за период на производството
над една година, данни за развитието или отшумяването на тази психологична
травма липсват. От друга страна и
наличието на реторсия е основание за намаляване на уважения размер на иска. Ето
защо, обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 800лв би бил
в съответствие на характера и степента на търпените болка и страдания и би
съответствал на критерия за справедливост визиран в закона.
Тъй като при реторсия разноски не се
присъждат, те следва да останат за страните, така както са направени.
Горното подкрепя становището на съда за
наличие на основание за изменение на присъдата в коментираните части, поради
което СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯВА
Присъда №26000/28.09.2020г. постановена от Районен съд-Дулово по НЧХД
№118/2019г. КАТО:
ОТМЕНЯ
наложеното на основание чл.78а НК административно наказание глоба, като вместо
това, на основание чл.130 ал.3 НК освобождава и двамата от наказание.
НАМАЛЯВА
размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди на
800лв и отхвърля гражданския иск за разликата над тази сума като неоснователен
и недоказан.
Намалява размера на дължимата държавна
такса на 32лв.
ОТМЕНЯ
Присъдата в частта за присъдените разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.