Р
Е Ш Е
Н И Е
№62/21.5.2021г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2. СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ст.Панайотова
и с участието на прокурора Рени Лефтерова,
разгледа докладваното от съдия Вълчев
КАНД № 70 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд -
Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 -
228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция
за приходите-София за проверка на Решение № 260091/10.03.2021 г. постановено по
анд № 705 по описа на Ямболския районен съд за 2020 г., с което е отменено
Наказателно постановление № 491399-F529620/21.01.2020 г. издадено от Началник
на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185,
ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Верона” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.**** № 30, представлявано от М.А.А.и
А.И.А.е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Според оспорващия постановеното решение е неправилно, т.к. при
съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление, не са допуснати
процесуални нарушения, АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и
чл.43 от ЗАНН процедура, АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал. 1 и
ал.3 от ЗАНН и съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 от с.з. реквизити, като допуснатото
нарушение е описано пълно и точно в АУАН и НП от фактическа и юридическа страна,
поради което на жалбоподателя е било ясно кога, къде и как е извършил
административното нарушение и коя административнонаказателна норма е нарушил.
Сочи се, че наличието на необоснована касова наличност показва, че реализирания
дневен оборот не се отчита реално, вследствие на което не могат да се определят
и публичните задължения на търговеца, което пък води до ощетяване на фиска на
РБългария. В жалбата се твърди, че поради това извода на съда, че НП не е
достатъчно обосновано е неправилен, т.к. фактическа обстановка в НП ясно и
точно показва какво нарушение е допуснато и в случая АНО след като е разгледал
административната преписка, е издал НП в този размер на административната санкция
с цел да се накара нарушителя да спазва определения данъчен ред в Република България.
В тази връзка се претендира да се отмени решението на районния съд и да се потвърди
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание за касатора се явява старши
юрисконсулт Е., който подържа жалбата и доразвива посочените в нея доводи с
претенция за уважаването й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответника по касация не изпраща представител в съдебно
заседание, като с писмено възражение оспорва жалбата с искане да се потвърди
решението на районния съд.
Според участващият в процеса прокурор решението на РС
е правилно и законосъобразно, защото при допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила при издаване на обжалваното НП, съдът правилно го е отменил, заради
което следва жалбата да се остави без
уважение.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и
относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С Решение № 260091/10.03.2021 г. по анд № 705/2020 г. Районен
съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление № 491399-F529620/21.01.2020 г.
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което
на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Верона”
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.*** № 30,
представлявано от М.А.А.и А.И.А.е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във
връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
За да постанови решението си съдът приема, че при
издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, т.к. в процесното наказателно постановление не е ясно на
какво основание административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по
чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС и че посочването на
размерите на установената разлика и това, че тя е с положителен знак не налага
непременно единият от двата извода – че това е довело, респ. не е довело до
неотразяване на приходи, а последното трябва да бъде описано и обосновано
изрично в наказателното постановление, защото е част от фактическия състав на
нарушението.
Касационната инстанция счита, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК,
като споделя направения извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Правилно
и законосъобразно Ямболския районен съд е приел, че обжалваното пред него
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения. В подкрепа на доводите си въззивната инстанция посочва подробни и
аргументирани мотиви, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз
основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и
становищата на страните. Съображенията на ЯРС в тази насока изцяло се споделят
от настоящия съдебен състав, като в допълнение може да се посочи следното.
В случая наказанието в
размер на 2000 лева е наложено на „Верона” ООД-гр.Ямбол на основание чл.185,
ал.2, изр.2 ЗДДС, според която извън случаите по ал.1 на лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба-за физическите лица, които не са търговци,
в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция-за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
Наказанието е наложена за
това, че при извършена проверката в търговския обект на „Верона” ООД-гр.Ямбол след
разпечатване на дневния отчет от монтираното фискално устройство се установила
касова наличност в размер на 311,50 лв., а фактическата наличност била 74,35
лв., съгласно попълнения опис на паричните средства и за така установената отрицателна
разлика в размер на 237,15 лв. нямало направени записвания във ФУ, което
притежавало функциите служебно въведени/служебно изведени суми, което
съставлява нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, според който извън случаите
на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
В случая приложимостто на
ал.1 или ал.2 от санкционната норма на чл.185 ЗДДС зависи от обстоятелството
дали нарушението води или не до неотразяване на приходи. Последното трябва да
бъде изследвано, установено и доказано от административно-наказващия орган, за
да е ясно коя от хипотезите приема за осъществена и основателни ли са изводите
му. Същото е задължително както за осъществяване на защита от санкционираното
лице, така и за реализиране на инстанционния контрол за законосъобразност от
страна на съда.
Понастоящем посоченото
изискване не е налице и нито твърдения, нито доказателства в тази насока се
съдържат в АУАН и наказателното постановление, като не е достатъчно само
посочването на чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС като основание на налагане на
наказанието след като липсва фактическо описание на приетите за установени
факти и обстоятелства.
Освен това наложената
санкция е в размер на 2000 лева, което с оглед предвидените размери за
имуществени санкции в чл.185, ал.1 ЗДДС – от 500 до 2000 лева и в чл.185, ал.2 ЗДДС – от 3000 до 10000 лева, сочи че е приложена санкцията по ал.1, но липсва
каквата и да е мотивировка за определянето й в максимален размер.
Ето защо са налице съществени
процесуални нарушения, даващи самостоятелно основание за отмяна на оспореното
постановление.
В съответствие с това правилно Ямболския районен съд е
приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което го е отменил.
Предвид посоченото настоящата инстанция намира, че
подадената касационна жалба е неоснователна и решението на въззивния съд като валидно, допустимо и правилно следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260091/10.03.2021 г.
постановено по анд № 705/2020 г. по описа на Районен съд-Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1./п/не се чете 2./п/не
се чете