Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 гр. СОФИЯ, 18.02.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:   1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                         2.ВАНЯ ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело № 848 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:   

                                                  

 

С решение № 245/03.10.2019 год. по гр.д. № 1209/2018 год. Ботевградският районен съд е осъдил В.Х.Л. *** да заплати на Д.Ц.Д. от гр. Б.сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, причинени вследствие на престъпно деяние от 26.10.2015 год., за което е одобрено споразумение по нохд. № 45/2017 год. по описа на РС-Ботевград, на основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2018 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за главница за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв., като неоснователен. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 1500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяна уплаха, уронване на престижа, унижение на честта  и достойнството на ищеца вследствие извършеното на 26.10.2015 год. престъпно деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за главница за разликата над 1500 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 671,75 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 26.10.2015 год. до датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 86 от ЗЗД. Съдът е присъдил и разноски съобразно уважената част от исковете.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в частта, с която са отхвърлени предявените искове с твърдения, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени в обжалваните части  и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

Ответникът по въззивната жалба я оспорва.

Подадена е и въззивна жалба от ответника срещу решението в частите, с които са уважени предявените искове. Счита, че същото е необосновано и от събраните по делото доказателства не се установява именно ответникът да е причинил с поведението си твърдяните вреди и техния размер. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ищецът оспорва така подадената въззивна жалба.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 26.10.2015 год. в местността „П.“, с. Т. ответникът чрез нанасяне на удар с дърво в областта на левия крак причинил на ищеца  - служител на длъжност „горски надзирател“ в Изпълнителна агенция по горите, по време на изпълнение на служебните му задължения, лека телесна повреда, изразяваща се в хематом, съчетан с охлузване, локализиран в лявата подбедрица – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като вината на ответника е установена с влязло в сила споразумение по нохд. № 45/2017 год. на БРС. Вследствие извършеното срещу него престъпление, ищецът претърпял неимуществени вреди – болки и страдания от причинената лека телесна повреда, както и уплаха, емоционален стрес, унижение в професионален и личен аспект, уронен престиж пред колегите му и в обществото, като претендира обезщетение в общ размер от 8000 лв. /4000 лв. - за претърпените физически болки от нанесената лека телесна повреда и 4000 лв. - обезщетение за претърпения емоционален стрес и накърняване на достойнството му/, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на вредите до окончателното изплащане.

По делото е представено споразумение от 13.09.2017 год., одобрено от съда по нохд. № 45/2017 год. по описа на БРС, с което подсъдимият В.Л. е признат за виновен в това, че на 26.10.2015 год. в местността „П.“, с. Т. чрез нанасяне на удар с дърво в областта на левия крак причинил на ищеца  - служител на длъжност „горски надзирател“ в Изпълнителна агенция по горите, по време на изпълнение на служебните му задължения да пази поверения му охранителен участък, лека телесна повреда, изразяваща се в хематом, съчетан с охлузване, локализиран в лявата подбедрица – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 4 години.

Според заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на в.л. Тодоров при възникналия инцидент на 26.10.2015 год. ищецът е получил следните травматични увреждания: хематом, съчетан с охлузване на лявата подбедрица, което му е причинило болка и страдание, като продължителността на възстановяване при подобен тип увреждания е 15-20 дни.

Според показанията на свидетеля Х. през м. октомври 2015 год. ищецът бил ударен по крака от лице на име В., докато изпълнявал служебните си задължения по охрана на горите. След инцидента ищецът се чувствал унижен, тъй като търпял подигравки от колеги и бил уронен престижа му в работата, както и сред близки и познати. След инцидента ищецът изпитвал болки в крака, които му пречели да шофира и в продължение на 2 седмици свидетелят го возел до работата с личния си автомобил.

Свидетелят Ц. – колега на ищеца, твърди, че инцидентът се отразил зле на емоционалното и физическо му състояние. Същият не могъл да ползва отпуск по болест, тъй като отговарял за тежък участък в землището на с. Т. и бил помолен от ръководителя си да продължи да изпълнява трудовите си задължения и след травмата. Налагало се свидетелят и др. колеги да се редуват да вземат ищеца от дома му и да го возят до работа. Една седмица след инцидента болката в крака на ищеца била остра и същият не можел да слиза от автомобила, като наблюдавал отстрани работата на колегите си. Цялостното възстановяване на ищеца след травмата продължило около месец. Ищецът бил много разстроен след инцидента  и споделял, че му е трудно да се справя и в бита, тъй като не може да качва нормално стълби и да се грижи за детето си, което по онова време било на ниска възраст. Търпял и подигравки от колегите си във връзка с инцидента, което се отразило зле на емоционалното му състояние и социалните му контакти. Като горски надзирател в с. Т. ищецът бил известен в качеството си на длъжностно лице и случаят се разчул из селото, което уронило престижа на ищеца в обществото.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

 Според посочената разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Предпоставка за уважаване на иска е да бъде доказано наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ право на обезщетение, а именно: противоправно поведение на ответника /действие или бездействие/, вреди и причинна връзка. Вината се предполага до доказване на противното. Съгласно твърденията в исковата молба и представените по делото писмени доказателства налице е противоправно поведение от страна на ответника, което е в причинна връзка с настъпилите за ищеца вреди от непозволеното увреждане – извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Налице е одобрено от съда споразумение, което има значението на влязла в сила присъда и съгласно чл. 300 от ГПК същото е задължително за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно факта на извършването му, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед това съдът не следва да обсъжда причините и начина на настъпване на непозволеното увреждане.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин противоправното поведение на ответника, което е в причинна връзка с настъпилите за ищеца вреди от непозволеното увреждане – лека телесна повреда, изразяваща се в хематом, съчетан с охлузване, локализиран в лявата подбедрица.

Според одобреното споразумение, показанията на разпитаните свидетели, приложената медицинска документация и заключението на в.л. Тодоров по съдебно-медицинската експертиза, в резултат на противоправното поведение на ответника и причинената лека телесна повреда на ищеца, последният е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, които следва да бъдат репарирани от деликвента.

При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид обстоятелството, че травмата е причинила на пострадалия по-интензивни болки за период около 14 дни, като през това време не е можел да шофира автомобила си сам, изпитвал е затруднения в бита – при качване на стълби и др., както и в ежедневното придвижване, като същият се е възстановил напълни в рамките на един месец след инцидента.

Съдът намира, че описаните неимуществени вреди – болки и страдания от причинената лека телесна повреда, които са пряка последица от противоправното поведение на ответника, следва да бъдат обезщетени, като последният бъде осъден да заплати на пострадалия обезщетение в размер на 1000 лева, определено от съда съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД с оглед вида на засегнатите неимуществени блага и принципа за справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания. Ответникът дължи и законна лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането – 26.10.2015 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. За разликата до пълния предявен размер искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Установи се също така, че в резултат на инцидента бил уронен престижа на ищеца, тъй като травмата била причинена в качеството му на длъжностно лице по време на изпълнение на служебните му задължения по опазване на горите. След инцидента ищецът бил подложен на коментари и подигравки, което се отразило отрицателно на емоционалното му състояние и на престижа му в обществото. За обезщетяване на тези вреди ответникът следва да заплати на ищеца сумата 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на инцидента до окончателното изплащане. За разликата до пълния предявен размер от 4000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора ответникът дължи на ищеца и сумата 419,42 лв. представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. /договор за правна защита от 18.06.2018 год./, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като следва да заплати по сметка на БРС и сумата 127,57 лв. – разноски за особен представител, също съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. По жалбата на ответника срещу решението в частта, с която е определено възнаграждението на особения представител за първоинстанционното производство, компетентен да се произнесе е БРС.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Въззивният съд споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение относно размера на дължимите обезщетения, на основание чл. 272 от ГПК.

Съдът следва да определи и възнаграждение за назначения особен представител на ответника адв. Х.Я. за процесуално представителство във въззивното производство в размер на 1020 лв. общо за защита по двата иска, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год., платимо от бюджета на съда. От тази сума ответникът следва да възстанови в полза на СОС сумата 356,50 лв., съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СОС и сумата 63,50 лв. държавна такса върху присъдените суми. Ответникът дължи на ищеца и сумата 475 лв. – част от направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съобразно изхода на делото.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 245/03.10.2019 год. по гр.д. № 1209/2018 год. на Ботевградския районен съд.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Х.П.Я. ***, офис 2,  като особен представител на жалбоподателя В.Х.Л. ЕГН ********** пред настоящата инстанция, адвокатско възнаграждение в размер на 1020 лв. /хиляда и двадесет лв./, за която сума да се издаде разходен касов ордер.

ОСЪЖДА В.Х.Л. *** да заплати на Д.Ц.Д. от гр. Б.сумата 475 лв., представляваща направени във въззивното производство разноски.

ОСЪЖДА В.Х.Л. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски окръжен съд, сумата от 356,50 лв. разноски за особен представител за въззивното производство, както и сумата 63,50 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                2.