Определение по дело №318/2020 на Окръжен съд - Сливен

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

 

гр. Сливен, 25.06.2020 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                 мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева ч.гр.  д.  N 318 по описа за 2020  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби против първоинстанционно решение № 293/04.03.2020г. по гр.д. № 3830/19г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е.С.Е. *** отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи сумите по АУЗ№ РА000593/31.05.2014г. за главница в размер 528 лв., допълнителни разноски в размер на 80 лв., 42 лв. разноски по изп.д. № 358/19г. на ДСИ при СлРС и държавна такса в размер на 124 лв., осъден е Е.С.Е. *** разноски по делото за ю.к. възнаграждение 150 лв., а по сметка на СлРС д.т. в размер на 25 лв., осъдена е община Сливен да заплати на Е.С.Е. разноски по делото в размер на 15 лв. адвокатско възнаграждение, а по сметка на СлРС д.т. в размер на 25 лв.

Първата въззивна жалба е подадена от ответника, а втората – от ищеца в първоинстанционното производство.

След справка по гр.д. №3830/19г. на СлРС въззивният съд констатира, че по част от исковата претенция – за признаване за установена недължимостта на вземанията за лихви – в размер на 436, 84 лв. до 31.12.2013г. и в размер на 1,03 лв. от 03.04.2019г. до поканата за доброволно изпълнение – първостепенният съд се е произнесъл в мотивите си, като е приел, че искът е основателен за тези суми, но липсва постановен диспозитив.

Тъй като именно тази част от решението е предметът на първата въззивна жалба на ответника, то е невъзможно да се осъществи въззивен контрол и да се потвърди или отмени актът на първоинстанционния съд, ако липсва изрично формирана воля в диспозитивната му част.

Доколкото съдът е изложил мотиви за уважаване на иска по отношение на тези вземания, то е налице очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по реда на чл. 247 от ГПК.

Освен това такова оплакване е релевирано и с втората въззивна жалба – на ищеца в първоинстанционното производство, което може да се приеме и като молба по смисъла на чл. 247 ал. 1 от ГПК.

Ето защо настоящото въззивно производство следва да се прекрати, а делото – върне на СлРС за провеждане на процедурата по отстраняване на ОФГ като се приведе в съответствие с мотивите диспозитивът на решението.

След приключване на производството по чл. 247 от ГПК, делото да се изпрати на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с подадените въззивни жалби.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 318/2020г. на СлОС.

 

ВРЪЩА гр.д. №3830/19г.на СлРС на районен съд – Сливен за осъществяване на процедурата по чл. 247 от ГПК за поправка на ОФГ, съобразно горните мотиви.

 

След приключването й, делото да се изпрати на СлОС за разглеждане на постъпилите въззивни жалби

 

Определението не подлежи на обжалване.

                          

                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: