№ 10943
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110169198 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.
Oбразувано e по искова молба на Ц. Б. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес [населено
място], [улица], срещу [фирма-О], ЕИК:[номер], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с
чл.439, ал. 1 ГПК за признаване недължимост на сумата от 2 143,10 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2009 г. –
м.04.2012 г., сумата от 212,99 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
31.12.2009 г. – 05.10.2012 г. и 147,12 лева разноски, за които суми на 15.12.2014 г. е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 21921/2012 г. по описа на СРС, 82- ри състав, въз основа на
който е образувано изп.д. № 20208440400715 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № [номер] на
КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане
на предвидения в закона давностен срок.
Ищцата твърди, че на 15.12.2014 г. е издаден изпълнителен лист срещу нея в полза на
ответника за сумата от 2 143,10 лева главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода месец 11.2009 г. – месец 04.2012 г., сумата от 212,99 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 31.12.2009 г. – 05.10.2012 г. и 147,12
лева разноски въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 21921/2012 г. по описа на СРС, 82-ри състав. Твърди,
че въз основа на изпълнителния лист по искане на ищцовото дружество е образувано изп.д.
№ изп.д. № 20208440400715 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № [номер] на КЧСИ. Навежда
доводи, че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист, доколкото от момента на
1
настъпване на изискуемостта им на 15.12.2014 г. до датата на образуване на изпълнителното
дело е изтекъл повече от петгодишен срок, през който дружеството е бездействало да събере
вземането си. Представя документи и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковата
претенция като неоснователна. Посочва, че приложим в случая е петгодишен давностен
срок, доколкото вземането е установено с влязло в законна сила на 01.08.2014 г. решение по
гр.д. № 60407/2012 г. по описа на СРС, 33 с-в. Твърди давностният срок да е започнал да
тече от влизане в сила на решението и е прекъснат с подаване на молба за образуване на
изп.д. № 20158440402605 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № [номер] на КЧСИ, а предприетите
по него изпълнителни действия няколкократно са прекъсвали давностния срок, като счита,
че последното валидно действие е извършено на 06.08.2018 г. След перемиране на това
изпълнително дело е подадена молба за образуване на изп.д. № 20208440400715 по описа на
ЧСИ С. Я., рег. № [номер] на КЧСИ, а в периода от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното
положение по силата на ЗМДВИП давност не е текла. Искането, отправено до съда, е за
отхвърляне на предявените претенции и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предявен за разглеждане e иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който ищцата и
длъжник по горепосочените изпълнителни дела по описа на ЧСИ С. Я. оспорва
изпълнението, позовавайки се на изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на
изпълнителното производство съгласно представения от взискателя [фирма-О] на органа по
изпълнението изпълнителен лист от 15.12.2014 г., издаден по гр.д. № 21921/2012 г. по
описа на СРС, 82- ри състав.
От приетите в препис изпълнителни дела, съдът приема за установено следното:
Изпълнителният лист е издаден на 15.12.2014 г. по гр.д. № 21921/2012 г. по описа на СРС,
82 състав, като съдът е констатирал, че издадената по същото дело е влязла в сила на
01.08.2014 г.
Въз основа на същия с молба от 30.07.2015 г. ответникът е поискал от ЧСИ Я. да образува
изпълнително дело и да предприеме действия по събиране на вземането. На основание чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да проучи имуществото на длъжника
и да определи способа на изпълнение.
Със запорно съобщение, изх. № 045116/31.08.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запор
върху всички банкови сметки, депзоити, вещи в трезори, касети и суми, предоставени за
управление от длъжника на [фирма]. Запорното съобщение е получено и запор върху
разплащателната сметка на длъжника е наложен на 01.09.2015 г., като банката е уведомила
ЧСИ, че върху вземането на длъжника не са налице претенции на други лица.
С постановление от 09.01.2020 г. помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ Я. е
констатирал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Вдигнати са наложените обезпечителни мерки.
2
С молба, вх. № 002830/21.01.2020 г. взискателят е поискал да му бъде върнат
изпълнителният лист в оригинал.
С разпореждане от 27.01.2020 г. органът по изпълнението е разпоредил да се върне на
взискателя изпълнителният лист.
С молба от 05.03.2020 г. взискателят, представяйки на съдебния изпълнител същия
изпълнителен титул, е поискал да се образува ново изпълнително дело. Поискано е
извършването на справки за банковите сметки и сейфове на длъжника, както и налагането
на запори, в случай че такива бъдат установени. Поискано е извършване на проверка за
трудови договори, както и налагането на запор върху вземания за труд, дължими на
длъжника от трети лица. В случай че съдебният изпълнител не открие имущество,
подлежащо на запориране, е поискано изпълнението да бъде насочено към движимите вещи
на длъжника. На основание чл. 18, ал. 1 ЧСИ на органа по изпълнението е възложено да
определя способа на изпълнение.
Изпълнително дело е образувано с постановление от 12.03.2020 г.
Със запорно съобщение, изх. № 017570/18.06.2020 г., съдебният изпълнител е наложил запор
върху всички банкови сметки, депозити, вещи в трезори, касети и суми, предоставени за
управление от длъжника на [фирма]. Запорното съобщение е получено и запор върху
разплащателната сметка на длъжника е наложен на 30.07.2020 г., като банката е уведомила
ЧСИ, че върху вземането на длъжника е наложен запор по изпълнително дело №
20158440402605 по описа на ЧСИ Я..
По искане на съдебния изпълнител в Служба по вписванията на 09.10.2020 г. е вписана
наложената по изпълнителното дело с постановление от 02.10.2020 г. възбрана върху 1/20
ид.ч. от апартамент № 16, находящ се на адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес].
С разпореждане от 04.11.2021 г. ЧСИ Я. е насрочил опис и оценка на движими вещи,
собственост на длъжника, на 06.12.2021 г. от 11:30 часа.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от
провеждане на исковете, висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на
процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен). В тежест на ответника
е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе
си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от
които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта
да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на
погасителната давност за вземанията си.
3
Безспорно по делото е, че относно вземанията, предмет на правния спор, изпълнителният
лист е издаден след развило се по реда на чл. 422 ГПК исково производство, като решението
на съда, постановено по гр.д. № 60407/2012 г. по описа на СРС, 33 състав, е влязло в сила на
01.08.2014 г. Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Ето защо и от влизане в сила
на съдебното решение за процесните вземания, за които е била издадена заповед за
изпълнение, е започнала да тече нова давност, чиято продължителност е 5 години.
Установява се на следващо място, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано
изпълнително дело № 2605/2015 г., по което на 01.09.2015 г. е наложен запор върху
вземанията на длъжника по банковите му сметки в [фирма]. С това изпълнително действие
първоинстанционният съд приема, че погасителната давност за вземанията е била
прекъсната, доколкото съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането.
В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е прието, че
кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес,
внасяйки съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е действия, които не са довели до
реално събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия
по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД.
Дали вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да бъде
събрано не са обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия на
кредитора, а само до тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната
воля на кредитора вземането да бъде събрано и действия в тази посока, които прекъсват
давността /така изрично Определение № 95 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г.,
III г. о., ГК/.
С Определение № 441 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 495/2022 г., III г. о., пък е прието,
че изпращането на запорни съобщения прекъсва давността, без да е необходимо да има
осребряване по извършения изпълнителен способ. Прието е също, че перемцията е без
правно значение за давността. Давността се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения,
провеждане на наддаване и т. н. до влизане в сила на постановлението за възлагане.
Извършените изпълнителни действия или новото искане, след настъпила перемция, също
прекъсват давността, независимо дали е образувано нова дело, защото съдебният
изпълнител е длъжен да извърши поисканото изпълнително действие (Така Тълкувателно
решение № 2/2015 г. на ОСГТК, решение № 3/22 г. на ІV ГО, решение № 37/21 г. на ІV ГО,
решение № 60282/22 г. на ІІІ ГО и др.).
Ето защо и давността за вземанията по изпълнителния лист е била прекъсната на 01.09.2015
4
г., от когато е започнала да тече нова давност, чиято продължителност е също 5 години.
Перемирането на делото по мнение на настоящия състав на съда поради непоискването и
неизвършването на изпълнителни действия в продължение на две години е без правно
значение по отношение на ефекта на прекъснатата въз основа на валидно извършеното
изпълнително действие погасителна давност.
След връщането на изпълнителния лист на взискателя по прекратеното изпълнително дело
№ 2605/2015 г., същият е представен и въз основа на молба от 05.03.2020 г. е било
образувано изпълнително дело № 715/2020 г. по описа на същия съдебен изпълнител. По
това дело запор на банковата сметка на длъжника в [фирма] е наложен на 30.07.2020 г., т.е.
преди да е изтекла погасителната давност за вземанията. С налагането на този запор
давността отново е била прекъсната и от посочения момент е започнала да тече нова
давност.
Макар да е ясно, че с оглед изложеното към момента на приключване на съдебното дирене
пред първоинстанционния съд и даване на ход на делото по същество, давността за
процесните вземания не е била изтекла, следва да се посочи, че съгласно чл. 3, т. 2
ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., за срока от 13 март
2020 г., до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Цитираната разпоредба е ясна – със същата за времето на извънредното положение е спряно
течението на давностните срокове, което обстоятелство в настоящия случай е без правно
значение, доколкото срокът на погасителната давност не е изтичал по време на
извънредното положение, като след отпадането на забраната по чл. 5, ал. 2 от същия закон
/по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат
запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови
възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване,
както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на
физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за
вземания за трудови възнаграждения/ ЧСИ е наложил запор, довел до прекъсване на
давността за вземанията на 30.07.2020 г.
С оглед изложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал.
8 ГПК възниква за ответника. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лева, каквато сума следва да се възложи в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Б. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес [населено място],
5
[улица], срещу [фирма-О], ЕИК:[номер], със седалище и адрес на управление: [населено
място], [улица], иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.439, ал. 1 ГПК за признаване
недължимост на сумата от 2 143,10 лева главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.11.2009 г. – м.04.2012 г., сумата от 212,99 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 31.12.2009 г. – 05.10.2012 г. и 147,12
лева - разноски по заповедното производство, за които суми на 15.12.2014 г. е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 21921/2012 г. по описа на СРС, 82- ри състав, въз основа на
който е образувано изп.д. № 20208440400715 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № [номер] на
КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА Ц. Б. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес [населено място], [улица], да
заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на [фирма-О], ЕИК:[номер], със седалище и
адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6