по НОХД № 179 / 2010 година
Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение
против подсъдимия М.А.А. за това, че на 28.03.2010
година в град Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив (след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два и
повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК) чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот, е направил опит да отнеме чужди движими
вещи – два броя гуми за мотофреза с диаметър 24 см ведно с джанти на стойност
55,00 лева и четири броя пръчки от арматурно желязо с дължина 1,50 м и дебелина
8 мм на стойност 3,15 лева – всичко на обща стойност 58,15 лева от владението
на Д.М.Й. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е останало недовършено по независещи от него причини –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18,
ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 букви А и Б от НК.
Граждански иск не е предявен.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на
подсъдимия обвинение за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.
195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във
връзка с чл. 29, ал. 1 букви А и Б от НК и счита за безспорно установена
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.
Пледира деянието на подсъдимия А. да се преценя при балансиращи
отговорността обстоятелства: от една страна, предишните му осъждания за същото
престъпление, а от друга, като смекчаващи – сравнително ниската стойност на
инкриминираното имущество. Предлага да се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54, ал. 1 от НК около
минимума на предвиденото.
Счита, че с оглед постигане на целите на наказанието
по чл. 36 от НК, същите биха се постигнали единствено при реално изтърпяване на
наказанието при първоначален строг
режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 61, т.
2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
Тъй като деянието, предмет на настоящото
производство, е извършено преди да е имал влязла в сила присъда по НОХД № 201 /
2009 година на Районен съд - Първомай, намира, че са налице основанията за
приложението на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на
общо наказание, а именно най-тежкото измежду определените му по настоящото дело
и посоченото НОХД № 201 / 2009 година, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК
счита, че следва от общото наказание да се приспадне и изтърпяната част от
наказанието по НОХД № 201 / 2009 година, което наказание подсъдимият търпи в
момента.
Моли подсъдимият да заплати и направените по делото
разноски.
Подсъдимият дава обяснения, с които
първоначално отрича да е извършил престъпление, впоследствие признава вината си,
но отрича да е извършил кражбата чрез разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот, изразява съжаление за стореното от него, моли за по-малка
присъда и заявява, че ще си изтърпи наказанието.
Съдът след проверка на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият М.А.А. е роден на ***
***, ЕГН **********, самоопределящ се като българин и циганин, български
гражданин, разведен, осъждан, с основно образование, неработещ, живущ ***,
понастоящем в Затвора – Пазарджик.
Същият до момента е осъждан с 14 влезли
в сила съдебни акта, както следва:
1. С Присъда № 13 / 25.01.1983 година по НОХД № 48 /
1982 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 04.05.1983 година, е
осъден на лишаване от свобода в
размер на една година и шест месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 129 от НК, извършено на 25.03.1982
година, като с Определение от 11.04.1984 година по ЧНД № 548 / 1984 година по
описа на Софийски градски съд подсъдимият е предсрочно условно освободен с
остатък от 3 месеца и 11 дни с изпитателен срок от шест месеца.
Видно от Писмо рег. № 22743 /
09.12.2010 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А.
търпи наказанието в Затвора – София от 30.05.1983 година до 11.04.1984 година,
когато е освободен на основание чл. 70 от НК.
2.
С Присъда № 4 / 14.01.1985 година по
НОХД № 242 / 1984 година на Районен съд - Чирпан, влязла в сила на 28.01.1985
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на една година и шест месеца за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, извършено на 30.05.1984 година, като на основание чл. 25 във връзка с чл.
23 от НК, съобразно Решение № 256 / 17.10.1984 година на Окръжен съд - Стара
Загора, е определено най-тежко наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Видно от Писмо рег. № 22743 /
09.12.2010 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А.
търпи наказанието в Затвора – Пловдив от 31.05.1984 година до 07.09.1985
година, когато е освободен по изтърпяване.
3.
С Присъда № 9 / 26.01.1988 година по
НОХД № 2 / 1988 година на Районен съд - Първомай, потвърдена с Решение от
06.04.1988 година на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 06.04.1988 година,
е осъден на лишаване от свобода в
размер на четири години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 131а, предложение второ във
връзка с чл. 129, чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 02.08.1987
година.
Видно от Писмо рег. № 22743 /
09.12.2010 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А.
търпи наказанието в Затвора – Пловдив от 07.05.1988 година до 17.08.1990
година, когато е освободен по изтърпяване.
4.
С Присъда № 21 / 04.03.1997 година
по НОХД № 14 / 1996 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на
19.03.1997 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на три месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено
на 11.03.1995 година.
Видно от Писмо рег. № 1590 / 26.10.2010
година на Началника на Затвора – Пловдив и Писмо рег. № 22743 / 09.12.2010
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – Пловдив от 08.04.1997 година до 08.07.1997 година, когато е освободен
по изтърпяване.
5.
Със Споразумение от 04.10.2000
година по НОХД № 278 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на
04.10.2000 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал.
1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК,
извършено на 14.04.1993 година.
6.
Със Споразумение от 23.11.2000
година по НОХД № 329 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на
23.11.2000 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено на 22.02.1995 година, и на
основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание лишаване от свобода по НОХД № 278/ 2000 година и НОХД № 329 / 2000
година в размер на две години при първоначален строг режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато
изтърпяното наказание от един месец и дванадесет дни по НОХД
№ 278 / 2000 година.
С определение от 06.03.2001 година по НОХД № 329 /
2000 година, влязло в сила на 14.03.2001 година на основание чл. 25, ал. 1 във
връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Районен съд - Първомай групира наказанията по НОХД
№ 329 / 2000 година, НОХД № 278 / 2000 година и НОХД № 14 / 1996 година, като
определя едно общо, най-тежко
наказание лишаване от свобода в
размер на две години при първоначален строг режим и приспада изтърпяното наказание от 4
месеца и 25 дни по НОХД № 329 / 2000 година и 3 месеца по НОХД № 14 /
1996 година.
Видно от Писмо рег. № 1590 / 26.10.2010
година на Началника на Затвора – Пловдив и Писмо рег. № 22743 / 09.12.2010
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи общото
наказание в Затвора – Пловдив от 12.10.2000 година до 10.05.2002 година, когато
е освободен по изтърпяване.
7. Със Споразумение № 30 от 15.10.2002 година по НОХД №
182 / 2002 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 15.10.2002
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А
от НК, извършено на 12.08.1993 година, и с отделно Определение от същата дата,
влязло в сила на 31.10.2002 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл.
23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 182 / 2002 година, НОХД №
329 / 2000 година, НОХД № 278 / 2000 година и НОХД № 14 / 1996 година, като е
определено едно общо най-тежко
наказание в размер на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато
изцяло изтърпяното наказание в размер на две години лишаване от свобода по която и да е от групираните присъди.
8. С Присъда № 2 от 09.01.2003 година по НОХД № 2 / 2003
година на Районен съд - Първомай, частично изменена с Решение от 15.07.2003
година по НОХД № 193 / 2003 година на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на
13.08.2003 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на три месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение първо, във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А
от НК, извършено на 05.01.2003 година.
Видно от Писмо рег. № 1590 / 26.10.2010
година на Началника на Затвора – Пловдив и Писмо рег. № 22743 / 09.12.2010
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – Пловдив от 26.08.2003 година до 25.11.2003 година, когато е освободен
по изтърпяване.
9. Със Споразумение № 1 от 30.03.2004 година по НОХД №
57 / 2004 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 30.03.2004 година,
е осъден на лишаване от свобода в
размер на шест месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено на
13.02.2004 година.
Видно от Писмо рег. № 1590 / 26.10.2010
година на Началника на Затвора – Пловдив и Писмо рег. № 22743 / 09.12.2010
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – Пловдив от 07.04.2004 година до 14.09.2004 година, когато е освободен
по изтърпяване.
10. Със Споразумение № 7 от 16.05.2005 година по НОХД №
101 / 2005 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 16.05.2005
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на пет месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с
чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение първо във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка
с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено на
01.05.2005 година.
Видно от Писмо рег. № 1590 / 26.10.2010
година на Началника на Затвора – Пловдив и Писмо рег. № 22743 / 09.12.2010
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – Пловдив от 19.05.2005 година до 18.10.2005 година, когато е освободен
по изтърпяване.
11. Със Споразумение № 25 от 06.06.2006 година по НОХД №
112 / 2006 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 06.06.2006
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на шест месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 25.05.1999 година, и
на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани
наказанията по НОХД № 112 / 2006 година, НОХД № 57 / 2004 година, като е
определено едно общо най-тежко
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато
изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 57 / 2004 година.
12. Със Споразумение № 5 от 23.02.2007 година по НОХД №
30 / 2007 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 23.02.2007 година,
е осъден на лишаване от свобода в
размер на три месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка
с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 28.12.2006 година.
Видно от Писмо рег. № 1590 / 26.10.2010
година на Началника на Затвора – Пловдив и Писмо рег. № 22743 / 09.12.2010
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – Пловдив от 28.02.2007 година до 27.05.2007 година, когато е освободен
по изтърпяване.
13. С Присъда № 46 от 05.10.2007 година по НОХД № 157 /
2007 година на Районен съд - Първомай, потвърдена с Решение № 1224 / 28.11.2007
година по ВОХД № 2191 / 2007 година на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на
28.11.2007 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на една година при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б
от НК, извършено на 25.09.2007 година.
Видно от Писмо рег. № 1590 / 26.10.2010
година на Началника на Затвора – Пловдив и Писмо рег. № 22743 / 09.12.2010
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – Пловдив от 11.12.2007 година до 11.12.2008 година, когато е освободен
по изтърпяване.
14. С Присъда № 13 от 10.06.2010 година по НОХД № 201 /
2009 година на Районен съд - Първомай, потвърдена с Решение № 253 / 30.09.2010
година на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 30.09.2010 година, е осъден
на лишаване от свобода в размер на две
години при първоначален строг
режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 06.06.2009 година.
Видно от Писмо рег. № 4460 / 26.11.2010
година на Началника на Затвора – Пазарджик, М.А. търпи наказанието в Затвора –
Пазарджик от 25.10.2010 година, като към 16.12.2010 година е изтърпял 1 месец и
20 дни с остатък 1 година, 10 месеца и 9 дни.
На 28.03.2010 година свидетелите Г.М., Я.П.
и Я.Д. – служители на РУ „Полиция” – Първомай, са дежурен автопатрул от 06:00
часа до 18:00 часа, когато около 17:00 часа са информирани от оперативния
дежурен, че по сигнал на граждани се извършва кражба от имот на улица „Б.М.-север”
№ 1 в град Първомай, област Пловдив.
Служителите на реда незабавно посещават
мястото и на около два метра от входната врата на имота заварват подсъдимия М.А.А.
да носи две 24-сантиметрови колела за мотофреза, окомплектовани с гуми и джанти.
Последният вижда полицаите и пуща на земята двете гуми. Като приближават
подсъдимия, свидетелите забелязват оставени на земята до него 4 броя метални
пръчки с дължина 1,50
метра и дебелина 8 мм, които са закривени в двата края и
се използват за оранжерия. Подсъдимият категорично отрича да е взел вещите от
въпросния имот, като обяснява, че ги е намерил на жп линията.
Полицаите оглеждат мястото и
установяват, че дворната врата и вратата на постройка за инвентар в имота са отворени,
прехвърлят през оградната мрежа четирите метални пръчки и отвеждат подсъдимия в
полицейското управление, където последният с протокол предава доброволно
колелата за мотофреза.
При изясняване на случая е установен
собственикът на имота, уведомен е по телефона за станалото и когато отива в РУ
„Полиция” - Първомай, разпознава в предадените от подсъдимия предмети
собствените си две гуми за мотофреза, ведно с джанти (върнати му впоследствие).
След това пострадалият отива до имота
си, намира до входната врата четирите метални пръчки и установява, че катинарът
на постройката, в която съхранява вещи, между които и инкриминираните, е
разбит.
От назначената по делото
стоково-оценъчна експертиза (л. 40 – л. 41 от дознанието) се установява, че
общата стойност на противозаконно отнетото от владението на пострадалия възлиза
в размер на 55,00 лева.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за
безспорно и категорично установена от показанията на свидетелите Д.М.Й., Г.Й.М.,
Я.М.П. и Я.Г.Д., и от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени
доказателства, а именно: Писма рег. 372 / 10 / 16.11.2010 година и рег. № 4460
/ 26.11.2010 година на Началника на Затвора – Пазарджик (л. 28, л. 63 от
делото), Писмо рег. № 1590 / 26.10.2010 година на Началника на Затвора –
Пловдив (л. 31 от делото), Справка за съдимост рег. № 358 / 23.11.2010 година
на Районен съд – Първомай ведно с преписи от бюлетините по предишните осъждания
на подсъдимия (л. 33 – л. 51 от делото), Писмо рег. № 22743 / 09.12.2010 година
на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София (л. 65 – л. 68 от
делото), Протоколи за доброволно предаване от 28.03.2010 година (л. 18 от
дознанието) и от 13.08.2010 година (л. 38 от дознанието), Постановление за
връщане на веществени доказателства (л. 39 от дознанието), Характеристична
справка (л. 48 от дознанието), които се кредитират като логични, обективни и
взаимно допълващи се, въз основа на които се изгражда горната фактическа
обстановка.
Стоково-оценъчната експертиза по делото се приема от
настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални
познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на
събрания по делото доказателствен материал.
При постановяване на решението си Съдът не взема
предвид обясненията на подсъдимия, с които отрича да е извършил инкриминираното
деяние. Същите са в противоречие с останалата доказателствена съвкупност по
делото и са негова защитна позиция за избягване на следващата се за
неправомерното му поведение санкция.
Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност
има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на
доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на
подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под
наказателна отговорност.
При така установената безспорна фактическа обстановка
Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият М.А.А. осъществява
обективните и субективни признаци на престъплението кражба с квалифициращите
признаци, за които му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 букви А и Б от НК, тъй като на 28.03.2010 година в град Първомай, област Пловдив, в
условията на опасен рецидив (след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК)
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, прави опит да
отнеме чужди движими вещи – две гуми за мотофреза с диаметър 24 см ведно с
джанти на стойност 55,00 лева и четири пръчки арматурно желязо с дължина 1,50 м
и дебелина 8 мм на стойност 3,15 лева – всичко на обща стойност 58,15 лева от
владението на Д.М.Й. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да
ги присвои, като деянието остава недовършено по независещи от него причини.
От обективна страна. С действията си подсъдимият реализира обективните
признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително
намерение счупва катинара на постройката, в която се съхраняват инкриминираните
вещи, и прави опит да ги отнеме от пострадалия, без негово съгласие, като
прекъсва владението му върху тях, но не успява да установи своя фактическа
власт поради намеса на органите на реда.
Особеност от обективна страна е, че кражбата
съставлява и опасен рецидив по смисъла
на чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.
За подсъдимия М.А.А. наложеното с влезлият в сила
съдебен акт по НОХД № 157 / 2007 година на Районен съд – Първомай наказание не
по-малко от една година лишаване от
свобода, от изтърпяването на което не са изтекли 5 години по смисъла на чл.
30, ал. 1 от НК, е за тежко умишлено престъпление, и не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал.
1, буква А от НК. Същевременно този съдебен акт и осъжданията по НОХД № 101 /
2005 година и НОХД № 30 / 2007 година касаят умишлени престъпления от общ
характер, като за нито едно от тях наложеното наказание не е отлагано по чл. 66
от НК, т.е. е налице хипотезата и на чл. 29, ал. 1, буква Б от НК. За тях не могат
да намерят приложение и разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, за да се счете,
че поради групиране е налице едно
осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК.
От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е
ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното, предвижда и
иска настъпването на обществено опасните последици.
С оглед на посочената и приета по-горе правна
квалификация на извършеното от подсъдимия М.А.А. престъпление, за да определи
наказанието, предвид целите по чл. 36 и разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НК
Съдът намира следното:
За подсъдимия са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства – предишните му четиринадесет осъждания, единадесет от които за
престъпления против собствеността и единадесет, извършени при условията на опасен
рецидив, но са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като
факта, че признава вината си, макар и да не съдейства за разкриване на
обективната истина, невисоката стойност на противозаконно отнетото (над 4 пъти под
минималната работна заплата за страната в размер на 240,00 лева към датата на
инкриминираното деяние), фактът, че деянието е във фазата на опита и
единствената вредна последици от него е разбитият катинар, както и тежкото му
материално положение – неработещ.
Тези смекчаващи отговорността обстоятелства според
настоящата инстанция се явяват многобройни и са основание за приложението на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като и най-лекото, предвидено в закона
наказание от три години лишаване от
свобода за конкретното престъпление, се оказва несъразмерно тежко.
С оглед на изложеното при преценка на горепосочените
обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, като се отчита, че
деянието е с ниска степен на обществена опасност, но подсъдимият е лице с
висока степен на обществена опасност заради криминалното си минало, Съдът е на
мнение, че най-справедливо е на М.А.А. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две
години, което наказание предвид факта, че същият е рецидивист по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС, да бъде
изтърпяно реално от подсъдимия в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип
на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
Това наказание съответства на обществената опасност
на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотно състояние и
би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.
Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК,
когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало
влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко
отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях, като правилата са
приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди.
За подсъдимия М.А.А. са налице тези условия за
наказанията му по настоящото дело и определеното му по НОХД № 201 / 2009 година
на Районен съд – Първомай, които следва да се групират, като му се определи
едно общо, най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода.
Така определеното общо, най-тежко наказание не следва
да бъде увеличавано на основание чл. 24 от НК, тъй като е достатъчно тежко с
оглед на личността на подсъдимия, но същото следва да бъде реално търпяно при
първоначален строг режим на
основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, защото само така биха се
изпълнили целите му по чл. 36 от НК, предвид трайната упоритост на подсъдимия А.
да се облагодетелства по неправомерен начин, видно от предишните му осъждания.
На
основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното общо наказание следва да се
приспадне изтърпяната част от наказанието по НОХД № 201 / 2009 година на
Районен съд – Първомай, считано от 25.10.2010 година.
Причини за
извършване на деянието - незачитане на
установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание
за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди - користни.
На
основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимия М.А.А. следва да
заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 75,00 лева за стоково-оценъчна
експертиза на досъдебното производство и за явяване на експерт в съдебно
заседание, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По изложените съображения Съдът
постанови присъдата.
Председател: (п)
СЗ / АГ
