МОТИВИ към ПРИСЪДА №57/16.03.2017г. по НОХД №498 по описа на БРС за 2017г.
Съдебното производство е образувано по
повод внесен в БРС обвинителен акт на прокурор при БРП срещу Б.С.М., с обвинение за това, че на
22.01.2017 г. в гр. *******” управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „О. К.”, с peг. № ******** в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, наложено му с НП № 15-0769-004955/28.01.2016 г. на
началник група в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Бургас, връчено му лично на
15.08.2016 г., влязло в сила на 23.08.2016 г. за същото деяние - за управление
на МПС без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС -
престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК.
В
съдебно заседание
пред настоящия съдебен състав
представителят на БРП поддържа така повдигнатото срещу М. обвинение, счита го за изцяло доказано както от обективна, така и от субективна страна. Твърди, че описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка безспорно се доказва от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Пледира
за налагане на подсъдимия М. наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 1000
лв.
Подс.М. участва лично и
със защитник в първото заседание по делото и депозира своите обяснения пред
съда. В последното съдебно заседание подсъдимият М. не се яви, като защитникът му адв. Х.
обясни пред съда, че М. се намира във В., ще бъде там до края на лятото и не
желае да се ползва от правото си на последна дума и желае делото да бъде
приключено в негово отсъствие.
Следователно въпреки знанието си за висящия срещу
него наказателен процес подс.М. съзнателно се лиши от възможността на участва
лично в процеса и той бе довършен в негово
отсъствие.
Защитникът на подсъдимия – адв. Х. счита, че не е доказано
по безспорен начин, че на
инкриминираната дата подсъдимият е управлявал автомобила и моли
съда да постанови оправдателна присъда.
СЛЕД
ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Б.С.М. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български
гражданин, осъждан, неграмотен, женен, безработен, ЕГН **********.
С наказателно постановление № 15-0769-004955/28.01.2016
г. на Началник група в сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - Бургас връчено
на Б.М. на 15.08.2016 г., влязло в сила на 23.08.2016 г., М. е бил наказан по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление.
На 22.01.2017 г. около 17:00 часа в гр. Бургас свидетелите Х.Х., Х.К. и К.Д. - служители при
Първо РУ – Бургас изпълнявали служебните си
задължения и се придвижвали с полицейски автомобил по ул. „*****8” в посока
бензиностанция „П.”, със скорост от около 30-40 км/ч. Полицейският автомобил
бил управляван от К.Д., до него стоял св.Х., а на задната седалка се намирал св.Х.К..В същото време те забелязали, че
в насрещното пътно платно се приближавал лек автомобил, марка „О.
К.”, с peг. № *******, който се движел бързо и без светлини. Преди
разминаването К.Д. включил светлинен и звуков сигнал, а Х.К., който седял на
задната седалка, подал СТОП палка през стъклото, за да сигнализира на водача да
спре за проверка. Въпреки това, автомобилът не спрял като при разминаването
свидетелите Х.Х. и К.Д. видели, че водач на идващия отсреща автомобил бил подс.Б.С.М.,
когото те познавали отпреди като неправоспособен водач. След като М. не спрял
при подадена СТОП палка и задействан светлинен и звуков сигнал, Д. веднага направил
обратен завой с полицейския автомобил и последвал МПСто, управлявано от М., като през цялото време се движел плътно
зад него на около 5-10 метра разстояние, като не изгубил нито за миг зрителен
контакт него. Подс. М. *** и паркирал пред къщата, в която живеел на квартира. Полицейският
автомобил веднага паркирал плътно зад него. Свидетелите Х.Х. и К.Д. излезли от
служебния автомобил, приближили се и видели М. да стои на шофьорското място на лек автомобил, марка „О. К.”, с peг. № ******** , а до него в колата
седял и синът му. В този момент от къщата излязла и съпругата на М. З. М.. Х.Х., Х.К. и К.Д. - служители при Първо РУ – Бургас поискали съдействие от колегите им от „Пътна полиция”,
на мястото пристигнал младши автоконтрольор Е.Д., който направил справка и
установил, че подс.М. управлявал моторното превозно средство в
едногодишен срок от връчването му на наказателно постановление по чл. 150 от ЗДвП и му съставил акт за установяване на
административно нарушение с № 549534/22.01.2017г. за нарушение на разпоредбата
на чл. 150 от ЗДвП - за управление на МПС без СУМПС.
Така изложената фактическа обстановка
се установява по категоричен и безспорен начин от показанията на свидетелите Х.Х., Х.К. и К.Д. - служители при Първо РУ –Бургас и Е.Д. – служител от сектор „Пътна
полиция”, младши автоконтрольор. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
очевидци – Х.Х., Х.К. и К.Д., които са безпротиворечиви,
логични и кореспондират помежду си. В разпита си пред съда св. Х.Х. и К.Д. бяха
категорични, че при разминаването между техния автомобил и лекия
автомобил марка „О. К.”, с
peг. № ******* са
разпознали М., който управлявал МПСто, както и че при пристигането им на ул.******,
той продължавал да стои на това шофьорското място място. Свидетелят Х.К.
твърди, че макар да не е разпознал лично подсъдимия М. при разминаването му с
полицейския автомобил, колегите му Х.Х. и К.Д. са го разпознали. Съдът счита,
че неговите показания ги подкрепят и затвърждават, предвид обстоятелството, че К.
е седял на задната седалка на полицейския автомобил и е разбираемо, че не е
могъл да види и разпознае М., тъй като видимостта от прозореца на задната врата
е силно лимитирана, а колегите му, които са били отпред, са имали на
разположение и предното стъкло на автомобила, което значително увеличава шанса
да видят ясно кой точно управлява колата, идваща отсреща. Съдът счита, че К.
потвърждава по косвен начин, че колегите му Д. и Х. са видели и разпознали М.
на шофьорското място при разминаването му с тях.Тримата служители на МВР са
категорични, че друго лице освен М. и неговия син, не е имало нито в
колата, нито пред дома на подсъдимия на ул.********.
В първото съдебно заседание в
своите обяснения, подсъдимият М. заяви, че сутринта отишъл на работа и казал на
свой познат да вземе колата му за да отиде за дърва с нея. М. твърди, че по-късно,
като се прибрал от работа, въпросния негов познат паркирал колата пред дома му
на улица „******* и си тръгнал. След това М. твърди, че се е насочил към
багажника на колата, за да го отвори и да започне да разтоварва дървата и в
този момент полицаите пристигнали. Тези обяснения изцяло противоречат на
показанията на свидетелите Х.Х., Х.К. и К.Д. - служители
при Първо РУ – Бургас и Е.Д. –
служител от сектор „Пътна полиция”. Първо – подсъдимият отказва да посочи
самоличността на въпросното трето лице, което по негови думи е управлявало
колата, поради което проверката на версията му се оказва практически невъзможна.
Второ – неговите обяснения изцяло противоречат на показанията на Х.Х., Х.К. и К.Д..
Х. и Д. са разпознали М. още от самото начало при разминаването му с
полицейския автомобил и тримата свидетели не са го изпускали от поглед нито за
миг през процеса на преследването до момента, в който М. е паркирал колата си
пред къщата си на ул. „*********” и там те са го заварили именно на шофьорската
седалка, а не до багажника, както твърди подсъдимия. Освен това св.Е.Д. от
„Пътна полиция”, който пристигнал на мястото по сигнал на тримата свидетели Х.Х., Х.К. и К.Д., в показанията си обяснява, че М. си е признал пред
него, че именно той е управлявал автомобила. Свидетелката З. М. е съпруга на
подсъдимия М., поради което съдът счита, че е пристрастна и склонна да дава
показания, с които да оневини съпруга си. На тази база съдът счита, че не може
да даде вяра на показанията й. Свидетелката повтаря версията на подс.М., че
неизвестен за нея мъж е управлявал и паркирал колата пред къщата им, а през
това време съпругът й – подсъдимия М. се върнал от работа пеша. Нейните
показания се опровергават от теза на четиримата свидетели – Х.Х., Х.К. и К.Д. - служители при Първо РУ – Бургас и Е.Д. – служител от сектор „Пътна полиция” по ясен,
недвусмислен и категоричен начин.Според нея неизвестното лице, което тя твърди,
че е карало колата, след като излязло от автомобила, оставило ключовете на
вратата отвън. Свидетелката твърди, че съпругът й, веднага след като се върнал
от работа, посегнал да вземе ключовете, за да отвори багажника на колата и когато
дошли полицаите, колата била паркирана, а подсъдимият бил до багажника и искал
да вземе оттам натоварените дърва. Михайлова твърди, че въпросното лице, което
според нея управлявало автомобила, си е тръгнало веднага, преди полицаите да
дойдат. Нейните твърдения са в противоречие с показанията на тримата свидетели Х.Х., Х.К. и К.Д., който са категорични че не са видели друго лице освен М.
да управлява автомобила от момента на разминаването с полицейския автомобил до
спирането на ул.****** тъй като те през цялото време са се движили плътно зад
него на много близко разстояние и не са го изпускали от поглед нито за миг, а
когато е паркирал колата си, са го заварили на шофьорската седалка. Показанията на свидетеля М. С. също
не следва да се кредитират – той твърди, че не е виждал подсъдимия М. да
управлява колата си от повече от година и, че е виждал други хора да карат
колата му, твърди още, че докато вървял по улицата, видял колата на Б.М.
паркирана пред къщата, а самият той е излязъл от нея, но не през шофьорската
врата, а през другата – тази на пътника отпред. Това обаче съда намира, че
противоречи на обясненията на самия Б.М., който твърди, че прибирайки се от
работа, не е влизал въобще в колата, а директно се е насочил към багажника на
колата. С. твърди, че 2-3 минути след като е видял Б. да излиза от колата си,
са дошли и полицаите, а по стъклата е имало скреж и според него нищо не се е
виждало. Съдът намира, че това твърдение влиза в противоречие с показанията на
свидетелите Х.Х. и К.Д., които
всъщност са заварили Б.М. именно на шофьорското място, като преди това са го
разпознали още при разминаването и не са го изпускали нито за миг от поглед до
момента на паркирането му пред къщата, така че няма как да са се забавили цели
2-3 минути след момента, в който М. е паркирал колата си. Твърденията на С. за
скреж по стъклата и липсата на всякаква видимост се опровергават от свидетелите Х.Х., Х.К. и К.Д., които посочват, че е имало достатъчна видимост. Освен
това Х. и Д. са виждали М. и преди, и го познават по физиономия достатъчно добре,
за да могат бързо и адекватно да го идентифицират по физиономия при
разминаването, за да са сигурни, че именно М. управлява колата. Като се прибави
към това и факта, че от момента на разминаването до паркирането на М. пред
къщата му, свидетелите не са го изпускали нито за миг и после са го заварили да
стои на шофьорското място, за съда е ясно по несъмнен начин, че именно М. е
управлявал автомобила. Ето защо твърденията на подс.М. за наличие на трето лице, което е
управлявало колата, според съда остана недоказано. Според настоящият състав от цялата съвкупност от
преки и косвени гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите – Х.Х., Х.К. и К.Д. - служители при Първо РУ – Бургас и Е.Д. – служител от сектор „Пътна
полиция”, младши автоконтрольор и от писмени доказателства, приложени по досъдебното
производство, водят до един единствен, недвусмислен, категоричен и непротиворечив извод, а именно че на 22.01.2017 г. в гр. **********” именно М. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „О. К.”, с peг. № *********.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така приетата за установена фактическа
обстановка съдът счита за доказано по несъмнен начин, че от обективна и
субективна страна с действията си подсъдимият М. осъществил състава на
престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, защото на 22.01.2017 г. в гр. **********” е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „О. К.”, с peг. № *********
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, наложено му
с НП № 15-0769-004955/28.01.2016 г. на началник група в сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР - Бургас, връчено му лично на 15.08.2016 г., влязло в сила на
23.08.2016 г. за същото деяние - за управление на МПС без да притежава
съответно свидетелство за управление на МПС. От обективна страна, М. е наказван с наказателно постановление №
15-0769-004955/28.01.2016 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция"
при ОД МВР - Бургас, влязло в сила на 23.08.2016г., за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление и на 22.01.2017г. в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, отново
управлявал МПС без съответно
свидетелство за управление.
От субективна страна подсъдимият Б.М.
е извършил деянието при форма на вината „пряк умисъл”. Същият е неправоспособен
водач, знаел е, че е наказван с
влязло в сила наказателно постановление, за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление и въпреки това в едногодишен срок от наказването му, отново е управлявал МПС без
съответно СУМПС.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието на подсъдимия М. съдът взе предвид наличните смекчаващи
и отегчаващи неговата отговорност обстоятелства. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете обремененото му съдебно минало, многократните
нарушения по ЗДвП на подсъдимия включително и редовното управление на МПС
въпреки неправоспособността му, което сочи на завишена степен на опасност на
неговата личността. Смекчаващи отговорността обстоятелства съдът счита, че са ниската
степен на обществена опасност на деянието, и фактът, че почти пет години след изтърпяването на
последното наложено му наказание М. не е извършил друго престъпление. Съдът взе
предвид и подбудите на дееца при извършване на престъплението, а именно нуждата
от дърва за огрев през зимата, като съдът съобразява и факта, че деецът има
дете. Ето защо съдът реши на основание
чл.54, ал.1 от НК, да наложи на М.
наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността му обстоятелства към средния размер, предвиден в чл. 343в, ал.2
от НК – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът намира, че това наказание е
справедливо и съразмерно с тежестта и обществената опасност на извършеното от
него престъпление и
на неговата личност, и е
съобразено с целите по чл.36 от НК, защото ще окаже превъзпитаващо и възпиращо
въздействие по отношение на подсъдимия и ще удовлетвори идеята за индивидуална и генерална
превенция. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, или
изключително такова, даващи основания за приложение на чл.55 от НК.
Съдът
на основание чл.57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС определи така наложеното
наказание лишаване от свобода срок от една година и шест месеца да се изтърпи
при първоначален строг режим, тъй като М.
е извършил настоящото умишлено престъпление, преди да се изтекли пет години от
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода от 6 месеца по
НОХД№2617/2011г. –изтърпяно на 22.03.2012г.
Мотивиран от гореизложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.