Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 7 20.01.2020г.
гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Търговище IV
състав
На 23 декември две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Тодор Димитров
секретар Гинка Савова,
като разгледа докладваното от Председателя
АНД № 967 по описа на РСТ за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Н. ***/25.10.2019г.
издадено от Зам.Директора на РЗИ
гр.Търговище. Считайки същото за незаконосъобразно, жалбоподателят моли за
неговата отмяна. В с.з. поддържа жалбата чрез пълномощник.
Ответника по жалбата счита същата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
При извършване на проверка на 07.10.2019г.
в 11.15ч. в „Russardi nargile
bar“ гр.Търговище, находящ
се на ул.“Мургаш“, № 10, от органи на РЗИ Търговище било констатирано, че в
обекта жалбоподателката в качеството си на клиент пуши цигара, която не
е електронна. На масата имало пепелник с фасове от цигари. Заведението било
закрито обществено място – изградена затворена тераса към заведението. Терасата
била с подвижен покрив, прозорци и врати, които в момента на проверката били
затворени. За констатираното бил съставен АУАН № 78/07.10.2019г. Въз основа на
този акт на 25.10.2019г. зам.Директора на РЗИ Търговище издал процесното наказателно постановление с което за нарушение
на чл.56, ал.1 от ЗЗ и на основание чл. 218, ал.1 от ЗЗ на жалбоподателката
било наложено наказание „глоба“ в размер на 300лв.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказа от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелката
А. и св.А.. Показанията на тези свидетели са ясни последователни, категорични и
кореспондиращи помежду си. Съдът не намери основания да не кредитира тези показания
като достоверни. Съдът не даде вяра на
показанията на св.Б.и на св.П., че в момента на проверката прозорците и тентите
на обекта били свалени. Първият свидетел работи в заведението като барман, а
вторият е племенник на собственичката на обекта. Следователно и двамата са
пряко и в достатъчно висока степен заинтересовани от изхода на делото. Това
мотивира съда да не кредитира показанията на тези свидетели като достоверни.
Свидетеля Н. не е присъствал в момента на констатиране на нарушението и
неговите показания нямат отношение към факта дали прозорците и покрива са били
отворени към момента на проверката.
Възраженията на жалбоподателката
са неоснователни.
Принципно
компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде
определен акт. Освен по силата на закона, административният/административнонаказващият
орган може да придобие компетентност и чрез прехвърляне на такава. Форми на
прехвърлена компетентност са заместване и делегиране. Разграничават се два
института „делегиране на права” и „заместване”.
Заместването
е хипотеза, при която служител, основавайки се пряко на своето служебно
положение, действа вместо замествания. При заместването правата на замествания
възникват от юридическия факт на назначаването му като заместник. При
делегиране на права винаги следва да е налице нормативно определена възможност
за прехвърляне на определени, не в пълен обем правомощия.
Заместването
е в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност
да ги изпълнява – командировка, платен отпуск, временна неработоспособност. В
тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр се заместването от друго, подчинено нему лице. За определения период
заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши
това от името на замествания орган.
В конкретния
казус е приложим институтът на заместване на титуляря. Налице е заповед,
по силата на която издалия НП да замества директора на РЗИ
Търговище и да има правомощие да
изпълнява в пълен обем функциите на директора на областната дирекция.
Съдът счита, че институтът на
заместване е приложим в административнонаказателното
производство, като административнонаказващият орган,
при обективна невъзможност да изпълнява правомощията си може да бъде заместван.
Безспорно ръководителите на ведомства и
организации могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени
от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или
постановление на Министерския съвет, но
това касае института на „делегиране на права“. В настоящия случай е приложим на
институтът на заместването с оглед спазване принципа на постоянно и
непрекъснато функциониране на административните органи, които са административнонаказващи органи, в случаите, посочени от закона.
По делото е представена Заповед №
РД-15-84/09.05.2017г. на Директора на РЗИ / доктор В.С./, да бъде заместван от
заместника си с правомощията по чл.9 от Устройственият
правилник на РЗИ, по време на отсъствието му считано от 10.05.2017г. Устройственият
правилник на регионалните здравни инспекции е издаден
от Министъра на здравеопазването и е обн., ДВ, бр. 6
от 18.01.2011 г., в сила от 18.01.2011 г., изм. и доп., бр. 31
от 15.04.2011 г., в сила от 1.03.2011 г., бр. 34
от 9.04.2013 г., бр. 68
от 15.08.2014 г., доп., бр. 2
от 9.01.2015 г., изм. и доп., бр. 47
от 26.06.2015 г., изм., бр. 63
от 18.08.2015 г., в сила от 18.08.2015 г., бр. 68
от 30.08.2016 г., бр. 89
от 11.11.2016 г., бр. 26 от 29.03.2019 г., в сила от
1.04.2019 г. Заповедта е издадена съгласно разпоредбите на чл.10 и чл.8, ал.1
от този Устройствен правилник. С Решение №
4746-НС/05.05.2017г. на ЦИК ОБЯВЯВА за народен
представител от Двадесети и осми изборен район – Търговищки, В.К.С.под № 3 от
листата на партия „ГЕРБ“, за времето, през което Т.П.П.изпълнява функциите на
министър. От 10.05.2017г. В.С. е народен представител в 44-то народно събрание
до момента. Следователно представената заповед е достатъчна да докаже наличието
на материална компетентност на заместник - директора на РЗИ да издаде процесното наказателно постановление, въпреки, че в НП не е
записано въз основа на какъв акт заместник - директора е упълномощен да издава
наказателни постановления. Към датата на издаване на наказателното постановление
В.С. е отсъствала като директор РЗИ Търговище поради изпълнение на функциите й
като народен представител. Действащото изборно законодателство предвижда
запазване на предишната месторабота (в държавни или общински учреждения, предприятия или търговски дружества с повече от
50 % държавно или общинско участие) на народния представител, като времето,
през което се упражнява депутатският мандат, се признава за трудов стаж по
специалността, съответно за служебен стаж за длъжността (чл. 52, ал. 4 от ЗИНП).
Липсата на ЕГН и адрес на свидетеля в
АУАН не е съществено процесуално нарушение, тъй-като по никакъв начин не
накърнява правата на жалбоподателката,
включително и правото й на защита.
Възражението срещу АУАН е обсъдено от
издателя на наказателното постановление. Във връзка с това възражение е
изготвен и доклад от старши инспектор П.А.. Наказващият орган е изложил
подробни мотиви защо приема възражението за неоснователно.
Обсъдено е и приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази насока изводите на наказващият орган напълно се споделят от съда.
Тютюнопушенето на закрити обществени места сериозно уврежда здравето на
околните, което изключва извода за маловажност на деянието при положение, че
същото застрашава човешкото здраве. За маловажен случай на административно нарушение може да се приеме това
административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93,
т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). Нарушението не е формално, от него са
настъпили вредни последици, които засягат защитени от ЗЗ обществени интереси -
опазване здравето на гражданите. В конкретиката
на настоящия казус, посоченото поведение не може да обоснове извода, че са налице обстоятелства, които да обосновават
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Обстоятелството, че нарушението е първо също не е
достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не
разкрива белезите на "маловажен случай", същото правилно е отчетено
при ориентиране на наказанието в минималния размер.
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който то е издадено, отговарят на материалноправните
и процесуалноправните изисквания. В наказателното постановление се съдържа
описание на действията, посредством които е извършено нарушение на чл. 56, ал.1
от Закона за здравето /ЗЗ/. В тях ясно е посочено, че в проверения обект, към
момента на проверката жалбоподателката е извършвала тютюнопушене. Това обстоятелство е безспорно
установено от свидетелските показания на свидетелите А. и А.. Също от тези
показания са установи, че в момента на проверката покрива и прозорците на
съоръжението са били затворени.
Деянието
е квалифицирано като такова по чл. 56, ал.1 от ЗЗ вр.
чл. 218, ал.3 от Закона за здравето. Според чл. 56, ал.1 от ЗЗ се забранява
тютюнопушенето в закрити обществени места. По смисъла на §1а от ПЗР на ЗЗ
"Обществени места" са всички места, които са обществено достъпни
и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или
правото на достъп, включително и заведения за хранене и развлечения по §1а, б.
„г“ от ПЗР на ЗЗ. От доказателствата по делото безспорно се установява, че
провереният обект е именно такова
обществено място. Както в АУАН, така и в
НП еднозначно е посочено, че нарушението е извършено в обществено място е от
закрит тип.
Забрана
за тютюнопушене означава дължимо бездействие - да не се пуши. От обективна
страна съставът на процесното административно
нарушение се изразява в това определено физическо лице да е нарушило в лично
качество забраната да не се пуши в закрити обществени места, като е пушило.
Нарушението се осъществява чрез действие, при правно дължимо бездействие (да не
се нарушава въведената забрана) от страна на правния субект – физическо лице.
Неизпълнението на забраната, на основание чл. 218, ал.1 от ЗЗ влече
административно-наказателна отговорност на физическото лице.
Предвид гореизложената фактическа
обстановка се налага извода, че като е пушила цигара, която не е електронна, на
закрито обществено място, жалбоподателката е нарушила
забраната на чл.56, ал.1 от ЗЗ, поради което правилно е санкционирана на
основание чл.218, ал.1 от ЗЗ – с минималната санкция предвидена в закона.
С оглед горното НП е издадено при
спазване на процесуалният и материален
закони, явява се законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 78/25.10.2019г. на заместник
– директор на РЗИ гр.Търговище с което на Т.Г.Н. с ЕГН ********** *** на
основание чл.218, ал.1 от ЗЗ е наложено наказание „глоба” в размер на 300лв. КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Търговищкия административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л