Р
Е Ш Е
Н И Е №
672
гр.Видин , 06.01.2020г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Видинският районен
съд гражданска колегия в
публичното заседание на
четвърти декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател :
Нина Николова
и при секретар К.Илиева,
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2332 по описа за 2018 год. , и за
да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от И.Г.С.
*** и К.Л.С. ***, против М.Д.В. ***, с
която е предявен положителен установителен иск за право на собственост върху
недвижим имот в гр.Видин.
Излага се от ищците, че на основание договор за покупко-продажба от
22.12.1997г., материализиран в НА №34,т. XV,н.д.№4582/1997г.
на Нотариус при РС Видин , ищците са придобили правото на собственост върху
недвижим имот - апартамент с идентификатор 10971.501.144.1.9 по КК на гр.Видин.
През 2010г. Марийка Петрова Гочева се е
снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху същия
апартамент №43, том II, рег.№ 3724, нот.д.№ 170/2010г.на Нотариус
Б.Тодоров ,с район на действие ВРС. С договор за покупко –продажба от 20.01.2011г.,
материализиран в НА № 20, т.I, рег.№ 946, нот.д.№ 11
/2010г. същата прехвърля собствеността
на ответника по делото М. Д.В.. С
решение №232/03.04.2013г. по гр.д.№ 383/2012г. по описа на Видински окръжен съд
, е признато за установено по отношение на Марийка Петрова Гочева, че ищците са
собственици на процесния имот, и е отменен констативния нотариален акт №43, том II,
рег.№ 3724, нот.д.№ 170/2010г.на Нотариус Б.Тодоров ,с район на действие ВРС
Сочи се, че тъй като прехвърлителят не е притежавала правото на собственост не
е могла да го прехвърли на ответницата.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е
изпратена на ответника, като в срока по същия текст отговор е постъпил. В
отговора се иска отхвърлянето на иска
поради неговата неоснователност. Предявен е и насрещен положителен установителен
иск за собственост върху процесния имот на оригинерно основание – придобиването му от
ответника след добросъвестно владение в продължение на пет години. Ищците в
отговора на насрещния иск излагат, че искът е допустим, искат да бъде оставен
без разглеждане поради липса на правен интерес.
По делото
са събрани писмени доказателства и гласни такива.
Съдът , като взе предвид изложеното от страните и
събраните в производството доказателства, намира за установено следното:
Не се спори,
че на основание договор за покупко-продажба от
22.12.1997г., материализиран в НА №34,т. XV,н.д.№4582/1997г.
на Нотариус при РС Видин , ищците са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот –жилище- апартамент,
находящо се в гр.Видин, на ул.Княз Борис I
№33, бл.Палма, ап.9, на трети етаж, състоящо се от две стаи , кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 61 кв.м. ,както и 2.65 % ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж, при съседи на жилището: от ляво-ап.№8, от
дясно –ап.№10, отгоре ап.№14 , отдолу –ап. №4. Не се спори, че същият имот е
получил идентификатор 10971.501.144.1.9 по КК на гр.Видин, видно и от схема на
самостоятелен обект в сграда №15-536861-01.08.2018г., на СГКК Видин, за който
Марийка Петрова Гочева на 06.07.2010г. се е снабдила с констативен нотариален
акт за собственост №43, том II, рег.№ 3724, нот.д.№ 170/2010г.на Нотариус Б.Тодоров ,с район на действие
ВРС. С договор за покупко –продажба от
20.01.2011г., материализиран в НА № 20, т.I,
рег.№ 946, нот.д.№ 11 /2010г. същата
прехвърля собствеността на ответника по делото М. Д.В..
С решение 232/03.04.2013г. по гр.д.№ 383/2012г. по
описа на Видински окръжен съд, е
потвърдено решение № 182/04.05.2012г. по гр. д.№1808 /11г на ВРС, с което е
отхвърлен предявения от ищците срещу М.Д.В. иск с правно основание чл.108 ЗС по
отношение на същия имот, и е отменено решението на ВРС в частта, в която е
отхвърлен предявеният от ищците срещу Марийка Петрова Гочева иск с правно
основание чл.108 ЗС, вместо което е признато за установено по отношение на
Марийка Петрова Гочева правото на собственост на ищците върху същия имот и е
отменен констативен нотариален акт за собственост върху същия апартамент №43,
том II, рег.№ 3724, нот.д.№ 170/2010г.на Нотариус
Б.Тодоров ,с район на действие ВРС.Решението е влязло в сила на 17.11.2014г.,
видно от отбелязване върху същото. С решение №332/30.09.2014г. по в.гр.д.№
383/2012г. е допусната поправка на явна фактическа грешка във фамилните
имена на ищците, като е постановено да
се четат С. и С., което е влязло в сила на 14.11.2014г.С констативен нотариален
акт №166, т.I, рег.№ 1672, нот.д.№ 120/2015г.на Нотариус Лорета
Цветкова с район на действие ВРС, вписана под № 029 в регистъра на НК, ищците
са признати за собственици с равни права на процесния недвижим имот.
Видно от
разписки № 02000168684932/26.04.2013г., № 02000108607902/12.04.2012г., №02000061689941/19.03.2011г.,
за платени данък сгради и такса смет за процесния имот от ответника, съобщение
до същата от община Видин за дължими данък сгради и такса смет за 2012г. и
2013г., същата е заплатила дължимите такси и данък като задължено лице. Видно
от договор за наем от 01.02.2011г, сключен между ответницата, като наемодател и
Марийка Петрова Гочева като наемател, първата е отдала под наем за срок от пет
години процесния имот за временно и възмездно ползване на Гочева.
По делото
са разпитани свидетелите Маринова и В., чиито паказания кореспондират с
изложеното от страните и събраните писмени доказателства, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Маринова излага, че внучка на сестрата на Марийка Гочева, и
полага грижи за Гочева. Ответницата идвала в имота поне веднъж месечно, плаща
консумативите за имота, данъци , поема разходите за ремонт, свидетелката има
телефонния и номери звъни, когато се налага. Свидетелката сочи, че познава и
ищцата К.С., но я е виждала последно през 1984година, на погребението на
съпруга на Марийка Гочева. Сочи,че Гочева е доволна от вниманието на
ответницата и дъщерята на ответницата , които я посещават, грижат се за имота и
за самата Гочева, която е на 91 години, трудно подвижна. Свидетелката , както и
ответницата и дъщеря и- Мария готвят, пазаруват. Сочи още, че Гочева не е
споменавала ищците да са идвали да я посещават.Свидетелката В. излага, че
ответницата посещава имота почти всеки месец, понякога и свидетелката плаща
разходи по имота, когато ответницата няма възможност.Не е виждала ищците в този
имот. Имали са претенции преди време за имота.
С оглед установените факти и обстоятелства, съдът намира
следното от правна страна: На
основание договор за покупко-продажба от 22.12.1997г., материализиран в НА
№34,т. XV,н.д.№4582/1997г. на Нотариус при РС Видин ,
ищците са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот,
поради което сключения договор за покупко – продажба от 20.01.2011г.,
материализиран в НА № 20, т.I, рег.№ 946, нот.д.№ 11 /2010г. между Марийка Петрова Гочева и М. Д.В. не е могъл да породи вещноправното си
действие за прехвърляне на правото, тъй като прехвърлителят Гочева не е била
собственик на имота, поради което ищците са останали собственици на имота. По този факт също липсва спор, доколкото
ответникът не претендира, че е придобила правото на собственост на
деривативното основание , чрез прехвърлянето на правото с договора за
покупко-продажба. Няма спор по отношение на обстоятелството, че договорът от 20.01.2011г.
не е породил вещноправно действие. Претенцията на ответника произтича от
изтекла в нейна полза придобивна давност и придобиване на правото на това
основание , съгласно чл.77 ЗС . Не се спори, че същата е придобила фактическата
власт върху имота на датата на сключване на договора 20.01.2011г., което е
видно и от изложеното от адвокат пълномощника на ищците в устните състезания, и
продължава да осъществява владение чрез трето лице - наемателят Марийка Петрова
Гочева, която има качеството на държател на имота. Безспорно се установи от
събраните гласни и писмени доказателства, че владението е непрекъснато, явно
/не по скрит начин,така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно
/не е установено с насилие и не е поддържано с насилие/.
Към момента на сключване на договора на 20.01.2011г. ответницата е
започнала владението , съгласно чл.68 ЗС , като
упражняване на фактическа власт с
намерението да свои имота, на правно основание,
годно да я направи собственик и без да знае , че праводателят и не е собственик. Владението като
специфичен юридически факт включва в себе си два компонента – обективен: упражняването на
фактическа власт върху вещта, и субективен:
формирането и изразяването на намерение за своене, за третиране на вещта като
своя. Изтичането на определен от закона период от време, през който се
осъществява владение, включващо посочените два елемента, може да доведе до
придобиването на собствеността върху вещта.
Съгласно разпоредбата на чл.70 ЗС постановяваща, че
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да
го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, като е
достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание, следва да бъде прието, че ответницата е
добросъвестен владелец. Не се твърди от ищците , и не са събрани доказателства,
оборващи презумпцията за добросъвестност на ал.2 на чл.70 ЗС.
В случая, макар
да не е направено изрично възражение за прекъсване на давността, от ищците е
изложен факта, че ответницата е участвала като ответник в производството по
гр.д.№ 1808 /11г на ВРС, в което срещу нея е бил предявен ревандикационен иск,
който безспорно е иск за собственост. Владението се прекъсва в случаите, когато някой от двата му компонента отпадне.
Не всяко прекъсване на владението обаче прекъсва давностното владение. Съгласно
разпоредбата на чл. 81 ЗС единствено изгубването на владението, т. е.
отпадането на който и да е от неговите два елементи, в продължение на повече от
шест месеца, независимо от причината за това, води до прекъсване на давността.
Хипотезата на чл. 81 ЗС е известна като прекъсване на давността по „естествена” причина. Терминът се
"противопоставя" на останалите случаи на прекъсване на придобивната
давност, по чл. 116 ЗЗД, които от своя страна се наричат прекъсване на
давността по „гражданска” причина.
От ищците в производството не се твърди изгубване на владението
в продължение на повече от шест месеца, което да е довело до прекъсване на давността, с оглед чл. 81 ЗС. Съгласно чл. 84 ЗС относно
придобивната давност се прилагат съответно и чл. 113,
115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите
Фактът , че срещу ответницата е бил предявен иск за
собственост /с правно основание чл.108 ЗС/ би могъл да
прекъсне давността на основание чл.116 б.“б“ ЗЗД,
ако искът срещу ответницата бе уважен. Същият обаче, не е уважен
, поради което и давността съдът приема, че не е прекъсвана. Срокът на придобивната давност е изтекъл на 20.01.2016г. и ответницата е придобила правото на собственост
върху имота. В този смисъл - Решение №216/28.10.2016г.по гр.д.№ 2182 /2016г. на
ВКС по реда на чл.290 ГПК,39/25.04.2016г. по гр.д.№3611/2015г.ВКС, Решение
№88/27.07.2016г. по дело №661/2016г., ВКС.
С оглед изложеното предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен, а
насрещният иск - уважен. Следва да бъде отменен издадения констативен
нотариален акт, удостоверяащ правото на собственост на ищците, съгласно Тълкувателно
решение № 3/2012 от 29 ноември 2012 г. по т.д.№3/2012г. ОСГТК на ВКС, в което е прието,
че констативния нотариален акт се
установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в
безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от
издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо
всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето,
посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост,
признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи
несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на
това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със
сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на
посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт
следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния
нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на
съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.
Предвид уважаване на насрещната искова претенция, и отхвърляне на предявения иск, на ответника следва да се присъдят и
направените разноски в производството – 266.66 лева ДТ и 796.00 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС, платено в брой, съгласно ДПЗС от 30.10.2019г.
Воден от горното , Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Г.С.,ЕГН:**********
с адрес *** и К.Л.С., ЕГН: ********** и адрес *** против
М.Д.В., ЕГН: ********** с адрес ***, ж.к.Сухата река,бл.10, вх.Г, ет.8,
ап.22, иск за признаване на установено по отношение на М.Д.В. *** правото на собственост на И.Г.С. ЕГН:**********
и К.Л.С. ЕГН: ********** върху недвижим
имот- апартамент с идентификатор
10971.501.144.1.9 по КК на гр.Видин, находящ
се в гр.Видин, на ул.Княз Борис I
№33, бл.Палма, ап.9, на трети етаж, състоящ
се от две стаи , кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 61
кв.м. ,както и 2.65 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
при съседи на жилището: от ляво-ап.№8, от дясно –ап.№10, отгоре ап.№14 , отдолу
–ап. №4.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.Г.С. ЕГН:********** с
адрес *** и К.Л.С. ЕГН: ********** и адрес ***, правото на собственост на М.Д.В.
ЕГН: ********** с адрес ***, ж.к.Сухата река,бл.10, вх.Г, ет.8, ап.22 върху
недвижим имот- апартамент с идентификатор
10971.501.144.1.9 по КК на гр.Видин, находящ
се в гр.Видин, на ул.Княз Борис I
№33, бл.Палма, ап.9, на трети етаж, състоящ
се от две стаи , кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 61
кв.м. ,както и 2.65 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
при съседи на жилището: от ляво-ап.№8, от дясно –ап.№10, отгоре ап.№14 , отдолу
–ап. №4.
ОТМЕНЯ издадения констативен нотариален акт №166, т.I, рег.№ 1672, нот.д.№ 120/2015г.на Нотариус Лорета Цветкова с район на
действие ВРС, вписана под № 029 в регистъра на НК, с който И.Г.С. ЕГН:********** и К.Л.С. ЕГН: ********** са признати за
собственици с равни права .
ОСЪЖДА И.Г.С. ЕГН:********** и К.Л.С., ЕГН: **********
да заплатят на М.Д.В. ЕГН: ********** разноски по делото в общ размер 1062.66 лева разделно и по равно.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :