№ 59
гр. Кюстендил, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20231500500008 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. Глава ХХV от ГПК – „Бързо
производство“ - чл. 310 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба, депозирана от К. С. Г.-Г., чрез адв. Д. З. от
КАК, насочена против Решение № 848/29.11.2022 г., постановено по гр.д. №
20221520101733 от описа на Районен съд – Кюстендил (КРС) за 2022 г.
Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при неправилен анализ
на доказателствата, което пък от своя страна е довело до неправилност на правните
изводи на съда, заради което подлежало на отмяна.
Сочи, че пред първоинстанционния съд е било поддържано искане да бъде
отменена като незаконосъобразна Заповед за прекратяване на трудово правоотношение
№ 11/21.07.2022 г., на осн. чл. 334, ал.1 от КТ на Директора на Център за спешна
медицинска помощ – гр. Кюстендил, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Кюстендил, пл. „17-ти януари“ № 1, представляван от А.И.Р. – директор на ЦСМП
– Кюстендил, като бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
Правилно било позоваването на чл. 334, ал. 1 от КТ, т.к. възникналото
правоотношение било по външно съвместителство, респ. би могло да бъде прекратено
както при общите основания на чл. 325, така и в специалната хипотеза на чл. 334, ал. 1
от КТ – с краткия 15-дневен срок на предизвестие. Неправилно обаче КРС приел, че
буквалното му приложение е достатъчно да се приеме, че уволнението е законно. В
случая не било установено от ответната страна какви нейни интереси налагат
прекратяването на договора за външно съвместителство, при доказана необходимост от
присъствие на лекар във всеки реанимационен екип, каквито нямало достатъчно, за да
1
се формира график за два екипа, които да обслужват пациентите от региона. Това
обаче било нужно с оглед нормата на чл. 334, ал. 1 от ГПК.
В нарушение на процесуалните правила било оставено без уважение искането на
ищцата – настоящ жалбоподател, заявено на основание чл. 190 от ГПК за изискване от
ответника на щатното разписание и поименното щатно разписание в сила от м. 08.2022
г., което било поддържано именноq за да бъде установен интересът на ответника от
предприетото уволнение.
Сочи се, че до прекратяването на трудовото правоотношение се е стигнало, за да
не може да се ползва разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от КТ.
Необосновано съдът приел още, че срокът на предизвестието е в размер на 30
дни, т.к. работодателят се позовал на специфичното основание на чл. 334, ал. 1 от КТ,
би могъл да се възползва от краткия срок за предизвестие от 15 дни, само ако
интересът му диктува това, а доказателства в т.см. по делото нямало. Освен това бил
уговорен в договора между страните 30 дневен срок на предизвестие, а неспазването
му сочело на незаконност на уволнението.
Наред с това уволнителната заповед не била връчена на ищцата, поради това не
можело да се приеме, че срокът за предизвестието е започнал да тече на 21.07.2022 г., а
в самата заповед не било вписано задължение за изплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие. Не следвало да се кредитират показанията на свидетелите,
пред които бил заявен отказ за получаване на процесната заповед, поради
съществуващите трудови отношения на свидетелите с ответника.
Не била спазена процедурата по специалния закон, вкл. били допуснати
нарушения на медицинските стандарти.
При развитите доводи иска да бъде отменено атакуваното Решение №
848/29.11.2022 г., постановено по гр.д. № 20221520101733 от описа на Районен съд –
Кюстендил (КРС) за 2022 г., като вместо него бъде постановено друго, с което
претенцията да бъде уважена.
Претендира и разноски за двете съдебни инстанции.
Ангажира доказателства и доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се поддържат доводи за правилност и
обоснованост на атакувания съдебен акт.
Поддържа се още, че при издаването на процесната заповед били спазени всички
правила, като заповедта била връчена при условията на отказ, както сочел и
първостепенният съд. Смята, че предизвестието не следвало да се мотивира.
На тази база се иска потвърждаване на постановения първоинстанционен
съдебен акт.
Не ангажира доказателства и не поддържа доказателствени искания, като
оспорва искането на жалбоподателя за задължаване на ответника да представи
щатното разписание и поименното щатно разписание в сила от м. 08.2022 г.,
намирайки го за ирелевантно за правния спор.
В съдебно заседание постъпилата жалба се поддържа, а ответната по нея страна
я оспорва и поддържа и поддържа отговора си по нея.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
2
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е
постановил.
Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и
допустимо, тъй като първоинстанционният съд е разгледал допустими искове,
предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск,
надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият
съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира следното:
В хода на първоинстанционното производство е постановено съдебно решение, с
което е оставена без уважение претенцията на К. С. Г.[1]Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Кюстендил, ул. ***, да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №
11/21.07.2022 за прекратяване на трудово й правоотношение на осн. чл. 334, ал. 1 от
КТ, на Директора на Център за спешна медицинска помощ – гр. Кюстендил, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, пл. „17-ти януари“ № 1,
представляван от А.И.Р. – директор на ЦСМП – Кюстендил, както и да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност при ответника – „лекар на 0.5
длъжност“, като неоснователна и недоказана.
За да постанови акта си сезираният съд е приел фактическата обстановка в
мотивите на решението си, която този съдебен състав намира за пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, като възражения по установеното не са
заявени. Излагайки и собствени доводи в този смисъл съдебният състав приема, че
действително от фактическа страна по делото не е било спорно и е установимо от
представените доказателства, че страните са били в трудово правоотношение по силата
на Трудов договор № 015/01.06.2010 г., сключен на основание чл. 111, във вр. с чл. 67,
ал.1 от КТ, като ищцата изпълнявала длъжността „лекар на 0.5 длъжност“, при
уговорени в договора размер на дължимото й се възнаграждение, отпуски, срок на
предизвестие и др. В т.см. и приложените в личното трудово досие на ищцата Трудов
договор № 015/01.06.2010 г., допълнителни споразумения към него, както и
Удостоверение изх. № 1052/13.10.2011г., издадено от Директора на ЦСМП –
Кюстендил.
Видно от приобщената Заповед № 11/21.07.2022г. на Директора на Център за
спешна медицинска помощ – Кюстендил трудовото правоотношение с ищцата е било
прекратено на основание чл. 334, ал.1 от Кодекса на труда, считано от 06.08.2022г.
(след изтичане на 15-дневния срок от датата на връчването на предизвестието,
материализирано в посочената заповед).
В заповедта е направено отбелязване, че ищцата е отказала да получи заповедта
на 21.07.2022 г. в присъствието на двама свидетели – д-р Ч. и С. П. (служител
„Човешки ресурси“), но в последствие е правила опити да получи препис от нея на
05.08.2022г. и 25.07.2022 г., видно от представените на л. 6 и 7 от делото писмени
доказателства, като такъв й бил връчен на 23.08.2022 г., според отбелязването в
приложения от ищцата препис на процесната заповед.
В хода на производството са събрани гласни доказателствени средства чрез
3
разпита на свидетелите – С. П. и С. Ч. – служители при ответника.
Свидетелят П. е заявила, че на 21.07.2022г. в качеството си на служител на
„Човешки ресурси“ при ответника, връчила на ищцата процесната заповед с 15-дневно
предизвестие, за прекратяване на трудовите й отношения с ЦСМП – Кюстендил. Тя
обаче, се запознала с текста на заповедта, но отказала да я подпише. Отказът си
мотивирала с незнание на законовата разпоредба, на която се прекратява трудовото й
отношение с работодателя, като при желание от страна на свидетеля да я запознае със
законовия текст от Кодекса на труда, Г. отказала. Заповедта била предявена на ищцата
по време на редовното й дежурство по график, въпреки че работното време на св. П.
вече било изтекло. Връчването станало в канцелария на Служба „Човешки ресурси“ в
присъствието на д-р Ч..
Разпитан в качеството си на свидетел д-р Ч. е твърдял, че на 21.07.2022 г.
ищцата била извикана в Служба „Човешки ресурси“, където се намирал и той, за да й
бъде връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. С. П. й прочела
заповедта, след което дала възможност и на ищцата да се запознае с нея. След
прочитането й тя казала, че няма да я подпише, а ще стори това на следващия ден при
директора, след като узнае причините за освобождаването й от длъжността. При
предявяване на процесната заповед на свидетелят е потвърдил, че положеният в нея
подпис на свидетел на отказа на ищцата да подпише заповедта, е негов.
Приобщено към делото е и цялото лично трудово досие на ищцата.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани допълнителни доказателства.
При тези установени обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 Кодекса на труда (КТ) - за признаване на уволнението за незаконно; с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 Кодекса на труда КТ) - за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Така предявените исковете правилно са разгледани по реда на Глава ХХV от
ГПК – „Бързо производство“, чл. 310 и сл. от ГПК – арг. от разп. на чл. 310, ал. 2 от
ГПК.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
По делото не е спорно, като е посочено още с исковата молба, че по силата на
Трудов договор № 015/01.06.2010 г., сключен на основание чл. 111, във вр. с чл. 67,
ал.1 от КТ, ищцата изпълнявала и длъжността „лекар на 0.5 длъжност“ в ЦСМП –
Кюстендил. Подобна възможност съществува, доколкото законодателят е предвидил,
че по силата на чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови
договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него
работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство),
освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му
трудово правоотношение. По правило двете трудови правоотношения – основното и по
договора за външно (или вътрешно) съвместителство, съществуват успоредно и
независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да
рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото. Трудовите договори
по чл. 111 от КТ, какъвто е процесният, имат допълващо значение за всяка от страните,
поради това за прекратяването им не е предвидена обстойна защитна уредба.
Законодателят е приел, че те могат да бъдат прекратени освен по общите правила и в
специалната хипотеза на чл. 334, ал. 1 от КТ, след отправяне на 15-ет дневно писмено
предизвестие. Не съществува съмнение, че от тази правна възможност може да се
4
възползва всяка от страните по договора и във всеки момент, както изрично е записано
и в посочената норма, но изискване за обосноваване на конкретен интерес в този
смисъл законодателят не е предвидил. Поради това страната, която отправя
предизвестието и съдържащото се в него волеизявление за прекратяване, няма
задължение да го мотивира. Възраженията в обратен смисъл, поддържани с въззивната
жалба, не могат да бъдат споделени. Дали в заповедта е бил обоснован интересът на
работодателя да прекрати договора с ищцата при твърдян недостиг на медицински
персонал, респ. дали се стигало до нарушаване на Правилника за устройството и
дейността на ЦСМП с прекратяването на правоотношението, е без значение за правния
спор, респ. не се налага изследване на този въпрос. С оглед на това без правна
значимост са били и исканията за прилагане на щатни разписания, в сила след
прекратяването на договора, поради което правилно са били оставени без уважение. За
законосъобразността на уволнението по този ред е достатъчно ясно и безусловно да
бъде изразена в писмена форма волята за прекратяване на трудовия договор в 15-
дневен срок. Прекратяването в този случай се извършва именно чрез едностранното
волеизявление. Не съществува съмнение, че то трябва да бъде направено писмено, като
макар това изискване да не е предвидено изрично в чл. 334, ал. 1 от КТ, следва от
общото правило за отправяне на писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, което в
случая намира приложение. При това е достатъчно в него ясно и безусловно да бъде
изразена в писмена форма волята за прекратяване на трудовия договор в 15 дневен
срок – така и цитираното от КРС Решение № 169/06.07.2015 г. по гр. дело № 427/2015
г. на IV-то гр. отд. на ВКС, както и Решение № 6 от 9.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3979/2020 г., III г. о., ГК и др.
Посочените основни правила на КТ, възприети и в съдебната практика, отнесени
към конкретиката на този случай и при обстоен анализ на ангажираните в хода на
производството доказателства, сочат, че след като съществуващото между страните
трудово правоотношение е било именно за допълнителен труд по см. на чл. 111 от КТ,
за което по делото липсва спор, то би могло да предпостави, освен предвидените в КТ
общи възможности за прекратяването му и приложението на чл. 334 от КТ. Именно
този път е използвал работодателят тук, като е упражнил правото си на прекратяване
на договора, отправяйки 15-ет дневно писмено предизвестие. То е изразено писмено - в
процесната Заповед № 11/21.07.2022г. на Директора на Център за спешна медицинска
помощ – Кюстендил, в която основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочено както като юридическо (с цитиране на нормата на чл. 334,
ал. 1 от КТ), така и като фактическо (със словесно посочване). Спазвайки този ред
работодателят е упражнил надлежно правото си по чл. 334, ал. 1 от КТ.
Волеизявлението му е достигнало до ищцата, поради което е произвело правното си
действие, а трудовото правоотношение е било прекратено именно считано от
06.08.2022г. (след изтичане на 15-дневния срок от датата на връчването на
предизвестието, материализирано в посочената заповед).
Дали това е довело до невъзможност да се ползва разпоредбата на чл. 119, ал. 2
от КТ също е без значение за спора, като този въпрос е по-скоро етичен, но не е
свързан с формалните предпоставки за прекратяването на договора по реда на чл. 334
от КТ.
Необходимо е обаче да се изясни въпросът, повдигнат и с въззивната жалба,
какъв всъщност е срокът на предизвестие, който в случая работодателят е следвало да
спази, респ. от кой момент е започнал да тече.
Действително в процесния договор срокът на предизвестието е уговорен в
5
размер на 30 дни. Че той не е спазен е безспорно по делото. Неспазването му обаче, не
нарушава повелителната норма на закона, т.к. подобно възражение би било относимо в
принципен план към общите основания за прекратяването на договора, вкл. тези по чл.
325 от КТ. Пристъпвайки към прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в
условията на специалната хипотеза на чл. 334, ал. 1 от КТ, работодателят е следвало да
отправи 15 дневно предизвестие, каквото в случая е сторил. То е материализирано в
процесната заповед, която е била връчена на ищцата при условията на отказ на
21.07.2022г., удостоверен с подписа на двама свидетели. Разбираемо в този смисъл е
разочарованието на ищцата, след положените дълги години труд при ответния
работодател, наред с колегите си – свидетели тук, но показанията им в тази насока
правилно са оценени от първостепенния съд като логични и последователни, а това, че
са в трудова обвързаност с ответния работодател, не може да бъде единственото
условие соченото от тях да бъде игнорирано. Липсва успешно проведено насрещно
доказване в тази насока, дори и поддържано обратно твърдение. Нещо повече, още в
исковата молба се сочи, че именно на 21.07.2022 г. ищцата била посетена на работното
й място от водещия отдел Личен състав и свидетелите Ч. и П., като целта на
посещението била да й връчат заповед за уволнение. Това, че тя помолила за
възможност да се запознае със заповедта на следващия ден е без правно значение, т.к.
при вече посочените данни не съществува съмнение, че е отказала да получи заповедта,
макар и съдържанието й да й е било известно към посочения момент. Допълнителен
довод в тази насока е и обстоятелството, че липсва надлежно оспорване от страна на
ищцата на положените от Ч. и П. подписи в качеството им на свидетели при
връчването в първоинстанционното производство по реда и в сроковете по чл. 193
ГПК, както и не само наведени доводи, но и ангажирани доказателства, че
обстоятелствата по връчването са били различни от установените от тях. Дори в
писмото си от 25.07.2022 г., респ. 05.08.2022 г., самата ищца сочи, че желае да й „бъде
предадено предизвестието“, което трябвало да получи на 21.07.2022 г., което е още
една индиция, че е била уведомена за характера на заповедта, която е отказала да
получи в присъствието на свидетелите. Поради това не може да бъде споделена тезата,
че не следвало да се кредитират показанията им. От анализираните доказателства за
съда не съществува съмнение, че тя се е запознала със съдържанието на
предизвестието, същото й е връчено при редовно удостоверен отказ за получаване, и
безспорно без правно значение е дали е получила същото по пощата, или не, както е
приел и първостепенният съд.
За пълнота на мотивите следва да се посочи още, че според императивната
разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, при прекратяване на трудовия договор с
предизвестие, той се прекратява с изтичането на срока му, т.е. във всички случаи,
когато трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие, независимо от
конкретното основание за това. Конститутивното действие (ефектът) по
прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с изтичането на срока на
предизвестието. И след като по делото бе установено, както вече с епосочи, че
волеизявлението на работодателя е достигнало до ищцата на 21.07.2022 г., то е
произвело правното си действие, като от този именно момент е започнал да тече
посоченият в него срок. Той е изтекъл на 05.08.2022 г., респ. считано от 06.08.2022 г.
трудовият договор е бил прекратен законосъобразно в условията на чл. 334, ал. 1 от
КТ.
От друга страна дори и да се приеме неправилното разбиране на ищцата, че
срокът на предизвестието следва да бъде съгласно уговореното в договора – 30 дни,
6
следва да се има предвид, ако предизвестие по силата на закона се дължи, но страната
заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение също
се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в
момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото
правоотношение, но би било дължимо заплащане на обезщетение по чл. 220 от КТ.
Дори и задължение за плащането му да не е записано в заповедта/предизвестието, този
факт не се отразява на дължимостта и изискуемостта на вземане с подобен характер.
При посочените съображения не могат да бъдат споделени и твърденията във
въззивната жалба, че първостепенният съд е извършил неправилен анализ на
доказателствата, заради което се е стигнало до неправилно приложение на материалния
закон. Не се констатираха и процесуални нарушения, а твърденията в тази насока се
възприемат за бланкетни и лишени от конкретика.
Досежно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Тази претенция е обусловена от основателността на тази за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради това и доколкото бе прието, че
главният иск е неоснователен, за неоснователен се приема и акцесорният му - за
възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
С горните доводи настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция е
неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне, а поради съвпадението на този
извод с възприетия от първата инстанция, атакуваното решение ще бъде потвърдено
изцяло.
По разноските пред въззивната инстанция:
Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора и се
разпределя съобразно правилата на чл.78 ГПК. Разноските се присъждат за всяка
инстанция с акта на съда, с който приключва делото пред съответната инстанция – 81
ГПК. Така предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК върху ищцата
следва да се възложат сторените от ответната страна деловодни разноски.
Доказателства за сторени такива обаче не се ангажирани, поради което произнасяне в
този смисъл не се следва.
Държавните такси по исковете, които се отхвърлят като неоснователни следва да
останат за сметка на бюджета на съдебната власт – арг. от чл. 359 от КТ вр. чл. 83, ал.
1, т. 1 от ГПК, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение подлежи на касационен контрол, съобразно
императивната разпоредба на чл. 315, ал. 2 от ГПК вр. чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 848/29.11.2022 г., постановено по гр.д. №
20221520101733 от описа на Районен съд – Кюстендил (КРС) за 2022 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България, в едномесечен срок от обявяването му на 14.02.2023 г., която
дата е съобщена страните в съдебно заседание на 31.01.2023 г.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7,
7
ал. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8