ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4009
гр. София, 13.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА Частно
наказателно дело № 20241110211255 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4-6 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. М. Е., в качеството на повереник на Д. Х.
Й. - пострадал по досъдебно производство № 225 ЗМК 3189/2015г. по описа на
01 РУ-СДВР, пр.пр. № 29263/2014г. по описа на СРП, срещу постановление от
01.04.2024г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, с което на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното
производство водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 НК.
С жалбата се иска отмяна на постановлението, с оплакване за
необоснованост и материална незаконосъобразност на същото. Сочи се, че
разследване е било водено тенденциозно и едностранчиво, главно в посока на
лека телесна повреда по чл.131. ал.1, т.2 вр чл.130, ал.2 НК, покрито към
настоящия момент от погасителната давност. На следващо място се изразява
несъгласие с изводите на държавното обвинение за несъставомерност на
разследваната деятелност по чл.142а, ал.2 вр. ал.1 НК, които са в
противоречие с мотивите на Определение № 3335 от 14.11.2023 г.,
постановено по ВЧНД № 6241/2023г. по описа на СГС, НО, като в подкрепа на
това оплакване се цитират извадки от същите. Най-сетне твърди се
необоснованост на отношение изводите на държавното обвинение за
приложимост на чл.9, ал.2 НК по отношение на евентуална престъпна проява
по чл.143 НК.
Съдът като съобрази доводите на жалбоподателя и материалите по
досъдебно производство № 225 ЗМК 3189/2015г. по описа на 01 РУ-СДВР,
пр.пр. № 29263/2014г. по описа на СРП, намери следното:
Наказателното производство по цитираното досъдебно производство е
образувано по реда на чл.212, ал.1 НПК с постановление на прокурор от
1
23.10.2015г., и водено за деянието покриващо признаците на престъпление по
чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.130, ал.2 НК, изразило се в това, че на 27.05.2014г.,
около 00:15 ч. в гр. София, на входа на клуб „БИАД“ на ул. „Гурко“ № 16,
длъжностно лице- охранител на клуба, при и по повод изпълнение на
службата си, чрез притискане и нанасяне на удари в тялото, причинил лека
телесна повреда на Д. Х. Й., изразяваща се в оток в дясната слепоочна област
на главата, охлузвания с лентовидна форма в областта на гривнените стави
двустранно, контузия на поясната област и хематом на левия лакът.
Наказателното производство е прекратявано с постановления на СРП,
съответно от 12.06.2018г., 14.11.2019г., 17.03.2021г., 05.11.2021г. и 03.05.2023г.,
отменени по реда на съдебно обжалване с определения на СРС, някои от тях
потвърдени от СГП, като материалите са били връщани на СРП за
продължаване на разследването и изпълнение на дадени от съда задължителни
указания по прилагането на закона.
Най-сетне наказателното производство е прекратено с Постановление
на прокурор при СРП от 01.04.2024г. поради изтекла абсолютна погасителна
давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК по отношение на престъплението
по чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.130, ал.2 НК, за което е образувано досъдебното
производство, с посочено правно основание за прекратяване на същото по
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК. В постановлението на СРП са
изложени съображения за несъставомерност на разследваната деятелност по
чл.142а, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, както и за това, че макар и
извършеното деяние формално да осъществява състав на престъпление
принуда по чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, то същото не представлява
престъпление поради своята малозначителност (чл.9, ал.2 НК). Именно
посоченото постановление е предмет на съдебен контрол в рамките на
настоящото производство.
Съгласно чл.243, ал.4 от НПК, постановлението за прекратяване на
наказателното производство подлежи на обжалване от обвиняемия,
пострадалия и неговите наследници, и ощетеното юридическо лице, в
седемдневен срок от получаването му. В настоящия случай в хода на
разследването не е привличано лице в процесуалното качество на обвиняем,
респективно не е формулирано обвинение. Постановлението за прекратяване
на наказателното производство, предмет на настоящата проверка е атакувано
единствено от пострадалия Д. Х. Й., комуто постановлението е връчено на
26.07.2024г., съгласно отбелязването с подпис на пострадалия върху самото
постановление, приложено на л.48, том 4 от ДП, с оглед на което жалбата,
изпратена чрез пощенска услуга на 01.08.2024г., видно от положено върху
пощенския плик клеймо, е подадена своевременно. Жалбата изхожда от
физическо лице, което съгласно диспозитива на постановлението за
образуване на наказателното производство има качеството на пострадал по
смисъла на чл.74 НПК. Предвид на изложеното жалбата се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
2
В рамките на настоящото производство съдът следва да прецени
законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, като извърши проверка на обхвата на
доказателствената дейност, изложения от прокурора анализ на
доказателствата и направените изводите по фактите и правото.
От събраните в хода на проведеното до момента разследване
доказателства може да се изведе следната фактическа обстановка:
На 08.11.2013г. Т. Кръстева от 31 СУЧЕМ „Иван Вазов” отишла в клуб
„БИАД”, находящ се в гр. София, ул. „Гурко“ № 16 и се срещнала със
свидетеля Н. М. И.- управител на заведението, като договори куверт за
посещение на 26.05.2014г. по повод абитуриентски бал на випуска.
Свидетелят Иванов пояснил всички условия по резервацията и правилата за
посещение на клуба, където се допускали само пълнолетни лица. На
15.02.2014г. Кръстева доплатила последната част от договорената сума за
кувертите, а на 23.05.2014г. със свидетеля Иванов уточнили менюто за
резервацията
На 26.05.2014г. около 23:30 часа свидетелят Д. Д. Й., заедно със свои
съученици от 31- во СУЧЕМ „Иван Вазов“ опитал да влезе в клуб „БИАД“, за
да отпразнуват заедно абитуриентския си бал, като показал на охранителите,
които осъществявали пропускателен режим в обекта личната карта на друго
пълнолетно лице. Служителите от охраната изразили съмнение, че
представеният документ за самоличност не е на свидетеля Д. Д Й., при което
последният показал своята лична карта, от която служителите от охраната на
нощното заведение установили, че Й. към този момент не е навършил
пълнолетие, поради което не го допуснали да влезе в заведението.
Около 23:50 часа на същата дата- 26.05.2014г. свидетелят Д. Димитров
Й. се обадил по телефона на баща си- пострадалият Д. Х. Й., и му съобщил, че
не е бил допуснат в клуб „БИАД“ поради факта, че няма навършени 18
/осемнадесет/ години. При това свидетелят Д. Х. Й., придружаван от съпруга
си- свидетелката В. Илиева Й.а и свои познати- свидетелите С. Дочев Д. и К.
Пешкова Д. отишли пред заведението.
В това време на смяна като охранители в нощното заведение работели
свидетелите А. В. Ангелов- отговорник на охраната, Г. Б. Георгиев, Ц. Ю.
Методиев и П. П. Силаги. В служебните им задължения се включвало
осигуряване на пропускателен режим в клуба, чрез проверка самоличността на
клиентите на заведението. На работа в клуба, стопанисван от „Ен Ем Комерс“
ООД бил и управителят на заведението- свидетелят Н. М. Иванов.
Около 00:10 часа на 27.05.2014г. пострадалият Й. се представил пред
охранителите като баща на непълнолетния Д. Димитров Й., който не бил
допуснат в заведението поради ненавършване на пълнолетие. Той предложил
да влезе със сина си като придружител в клуба, но в отговор свидетелят
Ангелов му заявил, че той ако желае може да влезе, но синът му няма да бъде
допуснат в заведението. При това пострадалият Й. поискал да му бъде върнат
3
кувертът в размер на 50 лева, който бил заплатен предварително още през
есента на 2013г. В очакване това да се случи пострадалият застанал на
тротоара, пред входа на клуба, въпреки, че бил помолен да се отстрани, като
същевременно дошъл и управителят на заведението- свидетелят Иванов,
който уведомил пострадалия, че няма възможност да му бъде върната сумата
от 50 лева, заплатена като куверт.
Малко след това пострадалият Й. бил подканен от един от свидетелите-
охранители да напусне тротоарната площ пред заведението. Пострадалият
категорично отказал, заявявайки, че ще си тръгне при условие, че му бъде
върната сумата от 50 лева, като пред входа на клуба започнал продължителен
спор между пострадалия Иванов от една страна и служителите на заведението
от друга, като диалогът продължил повече от пет минути, съгласно отразеното
на видеозаписа от събитията.
В хода на същия и поради отказа на пострадалия да напусне тротоара
пред входа на клуба, един от охранителите в заведението предложил на висок
тон да бъдат сложени белезници на лицето. Около 00:16 часа (според
индикацията на часа на охранителните камери) всички четирима охранители-
Асен А., Г. Г., Ц. М. и П. С с взаимни физически усилия, използвайки сила в
т.ч. захващане с ръце, притиснали тялото и главата на пострадалия към
стената на сградата на клуба, след което извили ръцете му зад гърба.
Свидетелят Ангелов, с помощта на колегите си Г., М. и С., поставил
белезници на ръцете на свидетеля Д. Х. Й..
Виждайки случващото се свидетелката Веселка Й.а незабавно подала
сигнал на телефона за спешни повиквания 112, като около минута след
поставяне на белезниците на пострадалия Й., около 00:17 часа на място
пристигнали свидетелите Ивайло Иванов, Величка Стойнова и Тодор Полков-
полицейски служители от 01 РУ-СДВР, които извършвали обход на своя
маршрут в изпълнение на служебните си задължения. Последните възприели,
че пострадалият Й. е с поставени на ръцете белезници, като веднага
разпоредили на охранителите да свалят белезниците. Полицейските
служители не могли да отключат същите, тъй като не разполагали със
съответния секретен ключ. Първоначално служителите в нощното заведение
изпитали затруднения с намирането на ключа за белезниците, като след
известно време неустановен с точност по делото служител на заведението
донесъл ключа, чрез който около 00:27 часа били освободени ръцете на
пострадалия.
Междувременно на място пристигнал и втори полицейски екип на 01
РУ- СДВР. Полицейските органи преустановили конфликта и издали
предупреждения на страните в същия.
Съгласно заключението на изготвената по делото първоначална
съдебномедицинска експертиза от 25.03.2016г., в резултат на упражненото
спрямо пострадалия Й. физическо насилие, изразяващо се в пристискане на
тялото и главата му към твърда повърхност и пристискане с твърд предмет на
4
меките тъкани в т.ч. поставяне на белезници, същият е получил травматичен
оток на челото вдясно, охлузвани на двете гривнени стави, контузия на
поясната област и контузия и хематом на левия лакът, които наранявания
реализирали поотделно и в своята съвкупност медико-биологичната
характеристика „болка и страдание“, както в момента на причиняването им,
така и за последващ период от около 1 месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена на база
доказателствения материал, събран в хода на разследването, а именно: гласни
доказателствени средства- показанията на свидетелите Д. Х Й., Д. Д. Й., В. И.
Й.а, К. П. Д., Ст. Д. Димитров, Н. М. И, Асен В. А., Ц. Ю. М., Г. Б. Г., П. Пеев
С., И. Василев И., В. Григорова С., Т. Костадинов П; писмени доказателства и
доказателствени средства- представените медицински документи, вкл. СМУ
№ 182/27.05.2014г., протокол за доброволно предаване на оптичен носител,
удостоверения, трудови договори и допълнителни споразумения, трудова
книжка, длъжностна характеристика за длъжността „охранител“ в „MOCT
СЕКЮРИТИ“ ЕООД, свързани с трудовоправните отношения на служители в
нощен клуб „БИАД“, характеристични справки, справки за съдимост,
протоколи за разпознаване на лица и предмети; способите за доказване- СМЕ
от 25.03.2016г., допълнителна СМЕ от 10.04.2018г., допълнителна СМЕ от
24.05.2018г., комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза от 19.07.2016г., видеотехническа експертиза от 25.01.2018г.,
вещественото доказателство- оптичен носител (CD), съдържащ видеозаписи
от охранителни камери, както и останалите приложени по делото книжа.
Централно място измежду доказателствените източници намират
показанията на разпитаните по делото свидетели и най-вече на пострадалото
лице- Д. Хрнстофоров Й. и лицата от неговото обкръжение- синът му Д.
Димитров Й., съпругата му- В. Илиева Й.а и близките им- К. П. Димитрова, С.
Д. Димитров. Показанията на тези свидетели съдът намира, че съдържат
относително подробно и безпротиворечиво пресъздаване на проявилата се
конфликтна ситуация, нейния повод, поведението на пострадалия Й. и
служителите от охраната на клуб „БИАД“, като в тях не се съдържат
съществени противоречия, същите се подкрепят от изготвената
видеотехническа експертиза, анализираща приобщените видеозаписи от
инцидента, изготвените СМЕ относно характера и медико-биологичните
характеристики на нараняванията на пострадалия и механизма на тяхното
получаване. Освен това показанията на тази група свидетели намират опора и
в изложеното от полицейските служители, посетили мястото на инцидента-
свидетелите Ивайло Иванов, Величка Стойкова и Тодор Полков, а в основни
линии и от показанията на свидетелите Николай Иванов, Асен Ангелов,
Цветелин Методиев, Георги Георгиев и Пею Силаги.
В показанията на свидетелите Иванов, Ангелов, Методиев, Георгиев и
Силаги също се съдържа информация за развилата се конфликтна ситуация- за
това, че синът на пострадалия Й. не е бил допуснат в нощното заведение, тъй
като не е имал навършени 18 години, за пристигането на пострадалия и
5
искането от негова страна да му бъдат върнати заплатените от него пари за
куверт, отказът му да напусне тротоарната площ пред заведението, както и за
използваната от охранителите физическа сила спрямо пострадалия Й.,
включително и чрез поставяне на помощно средство- белезници на ръцете му
(с изключение на свидетеля Силаги, който твърди, че не си спомня за
използването на белезници). В частта относно посочените обстоятелства
показанията на свидетелите Иванов, Ангелов, Методиев, Георгиев и Силаги
следва да се кредитират като достоверни, предвид това, че намират опора в
останалите приобщени по делото доказателствени източници.
Най- сетне следва да бъдат кредитирани като достоверни и съответни на
останалите доказателства по делото и показанията на пристигналите на
мястото на инцидента полицейски служители- свидетелите Ивайло Иванов,
Величка Стойкова и Тодор Полков, които лично са възприели, че пострадалият
Д. Й. е бил с поставени белезници на ръцете, поради което разпоредили на
охранителите същите да бъдат свалени, като полицейските служители не
разполагали със секретен ключ за конкретния вид белезници, както и че
свалянето на помощното средство се забавило около 10-15 минути, тъй като
служителите от охраната на заведението не могли да намерят ключа.
Показанията на свидетеля А. Пеев С., брат на свидетеля П. Пеев С., не
допринасят за изясняването на фактите по делото, поради което съдът не ги
използва при формирането на своите изводи.
За изясняване на обективната истина относно авторството на
разследваното деяние допринасят и протоколите от проведените по делото
разпознавания на лица, с участие на свидетеля Д. Х. Й. в качеството на
разпознаващ, като при извършеното на 15.02.2018г. разпознаване по
фотоалбум пострадалият категорично посочва свидетеля Георги Георгиев като
един от извършителите на процесното деяние, а при извършеното на
21.02.2018г. разпознаване лица на живо, пострадалият Й. е разпознал и
свидетеля Н. Иванов. Посочените действия по разследването са проведени при
спазване изискванията на чл. 169-171 НПК, а протоколите, които ги
обективират са изготвени при спазване правилата за форма и съдържание на
чл.129 НПК, поради което съдът не намери основание за съмнение в тяхната
достоверност, респективно в доказателствената стойност на отразеното в тях
действие. Същите съответстват на гласните доказателства по делото и
видеотехническата експертиза, като обстоятелството, че пострадалият Й. не е
успял да разпознае останалите участници в разследваното престъпно
посегателство, не поставя под съмнение възприетото относно авторството на
деянието, доколкото за установяването на същото са налице достатъчно
достоверни и категорични доказателства, включително показанията на
свидетеля Николай Иванов и на самите свидетели Ангелов, Методиев и
Георгиев, които не отричат да са употребили физическа сила спрямо
пострадалото лице, и че именно свидетелят А. Ангелов, с помощта на
останалите охранители, е поставил белезници на ръцете на пострадалия Й..
6
На следващо място съдът намира, че следва да се довери изцяло на
заключенията на съдебномедицинските експертизи, доколкото са изготвени от
вещи лица, разполагащи с необходимите специални знания от областта на
медицината, които са дали ясни, пълни и обосновани отговори на поставените
им въпроси. От заключението на изготвената по делото първоначална
съдебномедицинска експертиза от 25.03.2016г. се установяват характерът,
естеството и медико-биологичните характеристики на причинените на
пострадалия телесни увреждания, както и механизмът на получаването им,
който съответства на останалите доказателствени източници, в частност
показанията на разпитаните свидетели и изготвените видеотехнически
експертизи с обект приобщените на оптичен носител видеозаписи от
инцидента. От изготвените допълнителни СМЕ от 10.04.2018г., и от
24.05.2018г. се установява, че липсата на причинно-следствена връзка между
процесното посегателство върху телесния интегритет на пострадалия Й. и
уврежданията, обективирани в представената впоследствие от него с протокол
за доброволно предаване от 15.02.2018г., допълнителна медицинска
документация, датираща четири години след процесната дата.
Съдът кредитира изцяло и заключенията на изготвените
видеотехнически експертизи, които анализират приложените по делото на
оптичен носител видеозаписи от охранителни камери на нощен клуб „БИАД“,
на които са заснети действията на участниците в процесния конфликт, като не
съществуват основания за съмнение в неговата пълнота, правилност и
обоснованост. В коментираното заключение, освен изследване годността на
записа и неговата достоверност, се обективира и съдържанието на същия,
което съответства на гласните доказателствени средства, в кредитираните от
съда части, а след съпоставката с последните, за съда не остава съмнение, че
сред заснетите лица са именно пострадалият Й. и свидетелите А.Ангелов, Ц.
Методиев, Г. Георгиев и П. Силаги.
Съдът се довери и на приобщените по делото писмени доказателства,
включително представените медицински документи, удостоверения, трудови
договори, допълнителни споразумения, трудова книжка, от които е видно, че
към инкриминираната дата свидетелят Николай Иванов е работил като
управител в „Ен Ем Комерс“ ООД, а свидетелите А. Ангелов, Ц. Методиев са
заемали длъжността „охранител“ в „Ен Ем Комерс“ ООД, съответно Г.
Георгиев е бил на същата длъжност в „МОСТ СЕКЮРИТИ“ ООД. Справките
за съдимост и характеристичните справки имат отношение към личността на
всеки от извършителите на процесното деяние.
Съдът намира, че представителят на държавното обвинение е извел
правилно изложената в постановлението фактическа обстановка въз основа на
анализ на доказателствата по делото, която не се различава съществено от
възприетите от настоящия съдебен състав фактически положения.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
7
намира следното:
На първо място, следва да бъдат споделени изводите на СРП за
съставомерност на деянието по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал. 1 НК. От доказателствата по делото се установява по несъмнен
начин, че свидетелите на 27.05.2014г. около 00:16 часа в гр.София, на ул.
„Гурко” № 16 пред входа на клуб „БИАД”, действайки в съучастие като
извършители в качеството им на длъжностни лица- охранители, при
изпълнение на службата им А. В. Ангелов, Ц. Ю.Методиев, Г. Б. Георгиев и П.
Пеев С., чрез упражненото спрямо пострадалия Й. физическо насилие,
изразяващо се в пристискане на тялото и главата му към твърда повърхност и
пристискане с твърд предмет на меките тъкани в т.ч. поставяне на белезници
от страна на свидетеля Ангелов, са му причинили лека телесна повреда,
изразяваща се в следните травматични увреждания- травматичен оток на
челото вдясно, охлузвани на двете гривнени стави, контузия на поясната
област и контузия и хематом на левия лакът, реализирали поотделно и в
своята съвкупност медико-биологичната характеристика „болка и страдание“,
както в момента на причиняването им, така и за последващ период от около 1
месец.Съдът се солидаризира и с изводът на СРП, че деянието е съставомерно
и от субективна страна, като е извършено в условията на пряк умисъл.
Правилен се явява и изводът, че понастоящем абсолютната погасителна
давност за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 2 от НК е
изтекла. Същата е с продължителност от четири години и половина съгласно
разпоредбите на чл. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5, доколкото за
престъплението по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Доколкото
деянието е извършено на 27.05.2014г., посоченият давностен срок е изтекъл на
27.11.2018г., поради което се изключва наказателното преследване на
извършителите.
По отношение съставомерността на деянието като престъплението по
чл.142а, ал.2 НК, вр. чл.142, ал.2, т.6, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, съдът намери
следното:
Обект на престъплението по чл.142а НК са обществените отношения,
свързани с личната неприкосновеност и свободния избор на придвижване.
Изпълнителното деяние е насочено към конкретно лице, пострадало от
престъплението и засяга неговите конституционни права на лична свобода и
неприкосновеност, прокламирани в чл.30, ал.1 и 2 от Конституцията.
Престъплението по правило е продължено, тъй като изпълнителното деяние
създава трайно престъпно състояние, ограничаващо правото на свободно
придвижване на пострадалото лице, което трае, докато пострадалият не се
освободи сам или не бъде освободен от трето лице, или деецът преустанови
противозаконното въздействие върху пострадалия. Престъплението по чл.142а
НК е резултатно и е довършено в момента, в който е била ограничена
свободата на придвижване на пострадалия, като е препятствана възможността
8
той да се придвижва свободно по собствена воля в пространството.
Продължителността на задържането не е от значение при преценка за
съставомерност на изпълнителното деяние по общия състав на това
престъпление.
В случая с поставянето на белезници на ръцете на пострадалия Й., при
това извити зад гърба му, несъмнено е било ограничено негово право на
свободно придвижване. Обстоятелството, че пострадалият не е бил затворен в
помещение, завързан за неподвижен обект или физически държан от
извършителите, според настоящия съдебен състав, не води до извод, че
същият е имал възможността да се придвижва свободно, макар и с поставени
на ръцете белезници. Физическата му възможност да се отдалечи от мястото
на инцидента не означава, че това негово придвижване би било свободно и
невъзпрепятствано, а освен това следва да се има предвид и че пострадалият е
бил принуден да изчака на място да му бъдат свалени белезниците, т.е. налице
е реално ограничение, аналогично на лишаването от свобода.
Правилно е прието в обжалваното прокурорско постановление, в случая
не са били налице основанията по чл.32 от Закона за частната охранителна
дейност (ЗЧОД, отм.) за задържане на пострадалия Й., тъй като от
доказателствата по делото се установява, че същият нито е извършил
престъпление в района на охранявания обект, нито пък с действията си е
създавал опасност за живота и здравето на намиращите се в района на
охранявания обект лица, на персонално охраняваното лице или уврежда
имуществото им. Правилен се явява и изводът на СРП за незаконосъобразно
използване от страна на охранителите на физическа сила и помощно средство-
белезници, доколкото не е била налице и хипотезата на чл.34, ал.1 ЗЧОД,
съгласно която това би било допустимо, когато не е възможно да изпълнят
служебните си задължения по друг начин, като се съобразяват с конкретната
обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на
нарушителя. От това следва, че в случая ограничаването на правото на
пострадалия на свободно придвижване в пространството е било
противозаконно по смисъла на чл.142а НК.
В случая е налице и квалифициращото обстоятелство по чл.142а, ал.2,
вр. чл.142, ал.2, т.6 НК, доколкото извършителите на деянието са лица, които
се занимават с охранителна дейност.
Лишаването на пострадалия от правото му да се придвижва свободно в
пространството, без да е налице законно основание за това, сочи на
осъществено от охранителите на клуб „БИАД“ от обективна страна
престъпление по чл.142а, ал.2 НК, вр. чл.142, ал.2, т.6, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
НК.
От субективна страна престъплението е осъществено умишлено при
форма на вината пряк умисъл, тъй като извършителите са съзнавали, че
ограничават правото на свободно придвижване на другиго при липса на
законово основание за това и липса на съгласие от страна на търпящия
9
ограничението. Всеки от тях е осъзнавал и обстоятелството, че притежават
особеното качество на лица, които се занимават с охранителна дейност-
квалифициращо обстоятелство по чл.142а, ал.2, вр. чл.142, ал.2, т.6 НК, както
и че извършват деянието съвместно- в условията на съучастие.
Съдът не споделя изложените в обжалваното постановление
съображения, че случаят следва да се квалифицира като „малозначителен“ по
смисъла на чл.9 ал.2 НК поради явна незначителност на обществената
опасност на деянието. За да достигне до този извод представителят на СРП е
взел предвид личността на извършителите- необремененото им съдебно
минало и добрите им характеристични данни, поведението на пострадалия,
който с настояването си е било възможно да е предизвикал агресивното
поведение на охранителите в заведението, включително направена от
отговорника на охраната грешна преценка на създалата се ситуация и не на
последно място- обстоятелството, че пострадалия е бил е поставени
белезници за период не по-дълъг от около 13 минути, за времето от около
00:16 часа до около 00:29 часа, съгласно индикацията на часа на
охранителните камери. Макар и така изложените обстоятелства да са от
естество да обосноват извод за по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние и на дееца, то в случая в акта на СРП- предмет на
проверка в настоящото производство не са обсъдени обстоятелствата, които
завишават степента на обществената опасност на деянието. Такива са фактът,
че посегателството срещу личността на пострадалия в случая е извършено на
публично място, в присъствието на множество лица, което е видно от
приобщените по делото видеозаписи. Нещо повече- същото е извършено в
присъствието на сина на пострадалото лице и негови съученици, съпруга на
пострадалия. Предвид това деянието е съпроводено и с публично унижение на
честта и достойнството на пострадалото лице, а също така са му били
причинени и болки и страдания. Друго обстоятелство, водещо до извод за
повишена степен на обществената опасност на деянието е това, че същото е
извършено в условията на съучастие, при това от четири лица, а задружната
престъпна дейност по правило се приема за такава с по- висока степен на
обществена опасност в сравнение с индивидуалната, в подкрепа на което е и
обстоятелството, че в редица случаи законодателят предвижда по- тежко
наказуеми състави на престъпления, извършени в условията на съучастие.
Посочените обстоятелства, напълно игнорирани в оспореното постановление,
според съда се явяват пречка за възприемане на извода за малозначителност на
така извършеното деяние и оттам за неговия непрестъпен характер.
По отношение на така квалифицираното деяние, а именно като
престъпление по чл.142а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.142, ал.2, т.6, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 НК, материалният закон предвижда наказание лишаване от свобода от две
до осем години. Съгласно чл.80, ал.1, т.3 НК за престъпления, наказуеми с
лишаване от свобода повече от три години, каквото е и посоченото,
наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в
продължение на 10 години. От датата на инкриминираните събития-
10
27.05.2014г. до настоящия момент(а и до образувано на настоящото съдебно
производство) са изминали повече от десет години, като относителната
давност за възбуждане на наказателно преследване срещу конкретно лице е
изтекла на 27.05.2024г. Не са налице основания за спиране и прекъсване на
давността по смисъла на чл.81 НК, доколкото липсват действия на
компетентните държавни органи по ангажиране на наказателната отговорност
на конкретно лице, с оглед, на което приложение намира именно посочената
по-горе норма на чл.80, ал.1, т.3 НК, регламентираща относителен давностен
срок от 10 години. За да е налице прекъсване то "Действието следва да е
процесуално, осъществено от компетентен орган, в рамките на наказателното
производство и подчинено на правилата на НПК. Необходимо е то да е
конкретизирано - с него трябва да се осъществява наказателно преследване за
определено престъпление и спрямо конкретно лице. В правната теория
/"Давността в наказателното право" - А. Г./ и съдебната практика / ТР №
28/1959 г. по н.д. № 19/1959 г. на ОСНК; ТР № 96/1961 г. по н.д. 76/61 г. на
ОСНК; реш. № 305/2002 г. по н.д. 177/2002 г., ВКС, НК, І - во н. о.; реш. №
46/01.04.1985 г. по н.д. № 16/1985 г. на ВКС, НК, І - во н. о./ се приема, че
процесуални действия, които прекъсват преследвателната давност са
образуване на наказателното производство срещу определено лице,
привличане и разпит на лице в качеството на обвиняем, изготвяне на
обвинително заключение, предаване на делото в съда, насрочване на съдебно
заседание и други."(Решение № 71 от 12.04.2019г. по н.д. № 154/2019г. на I
н.о. на ВКС). Такива действия в настоящия случай не са осъществени спрямо,
който и да е от потенциалните извършители на престъплението, еrgo
погасителната давност за преследване на същото е изтекла и с това е
преклудирано правомощието на държавата да реализира наказателна
отговорност във връзка с деянието от 27.05.2014г.
Предвид на това крайният извод на прокурора за прекратяване на
наказателното производство се явява законосъобразен като се налага
единствено да се измени основанието за това, а именно налице е хипотезата на
чл.24, ал.1, т.3 НПК.
Най-сетне за пълнота, съдът намира, че следва да посочи, че в случая не
е осъществен съставът на престъплението принуда по чл.143, ал.2, вр. чл.142,
ал.2, т.6 НК. Принудата по чл.143, ал.1 от НК е резултатно престъпление като
резултатът му се осъществява посредством противоправно мотивиране на
пострадалия чрез използване на сила, заплашване или злоупотреба с власт към
поведение, което той не желае да предприеме. За да бъде осъществен съставът
на чл. 143 НК, е необходимо да бъде оказано въздействие върху психиката на
пострадалия по един от предвидените в закона начини, като предназначението
на това въздействие е да мотивира жертвата противно на действителната си
воля да предприеме желано от дееца поведение. В случая поставянето на
белезници на ръцете на пострадалия не е извършено с цел да се въздейства
върху вземането на решение за това какво поведение да предприеме същият, а
препятства изпълнението на едно такова негово налично или възможно
11
решение- да се придвижи свободно в пространството от едно място до друго.
Това е и основният разграничителен критерий между принудата по чл.143 НК
и противозаконното лишаване от свобода по чл.142а НК- при първото се
въздейства върху формирането на волята на пострадалия, а при лишаването от
свобода- върху осъществяването на неговата воля. Дори обаче да се приеме, че
е осъществен състава на престъпление по чл.143 НК, то в пълна степен,
предвид наказуемостта на същото, важат изложените по-горе доводи за
изключване на наказателното преследване поради давност.
Предвид гореизложеното, в частност по отношение на изтеклата към
настоящия момент давност за наказателно преследване по отношение на
престъпленията по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 НК и по чл.142а, ал.2, в.
ал.1 вр. чл.142, ал.2, т.6 НК, съдът намира, че обжалваното постановление за
прекратяване на наказателното производство следва единствено да бъде
изменено по отношение на основание за прекратяване, а именно не липса на
престъпление по чл.24, ал.1, т.1 НПК, а изтекла давност по чл.24, ал.1, т.3
НПК.
Воден от горното, СЪДЪТ на основание чл.243, ал.6, т.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Постановление от 01.04.2024г. на прокурор при СРП, с което
наказателното производство по досъдебно производство № 225 ЗМК
3189/2015г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 29263/2014г. по описа на СРП,
по отношение на основание за прекратяване, а именно от такова по чл.243,
ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК в прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1
вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред СГС в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя, чрез адв. М.
Е. и на СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12