О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..………../…………...2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
МЛ. С. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от съдия Пенева
частно гражданско дело № 1202
по описа за 2019
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на член 274 и следващите от ГПК.
Варненският окръжен съд е сезиран с частни жалби срещу Решение № 941 от 06.03.2019
г., постановено по гр. дело № 2290/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, в
частите, в които са оставени без уважения молби за изменение в частта за
разноските на Решение № 5315 от 21.12.2018 г. както следва:
1) частна жалба вх. № 25987/09.04.2019 г., подадена от Д.П.Р., с която се
претендира редуциране на присъдите държавни такси и разноски по
първоинстанционното решение. Излагат се съображения, че съдът е определил
държавната такса в завишен размер. Твърди се недължимост
на разноски в размер на 150 лева в полза на насрещната страна К.Р., напротив –
претендира се осъждане на същия да заплати на Д.Р..
2) частна жалба вх. № 25988/09.04.2019 г., подадена от Д.Т.Д. – Р., с която
се претендира редуциране на присъдите държавни такси и разноски по
първоинстанционното решение. Излагат се съображения за недължимост
на държавна такса от жалбоподателката, доколкото
същата била освободена от задължението за внасяне на такава, на основание член
83, алинея 2 от ГПК. Заявена е претенция за определяне и присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на член 38, алинея 2 от Закона за
адвокатурата за процесуално представителство на съделителката
Д.Р.. Претендират се разноски в настоящото производство.
В срока по член 276 от ГПК, насрещната по частните жалби страна К.П.Р. не е
депозирал писмен отговор.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
Гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните
доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частните жалби са подадени в
законоустановения срок, изхождащ от надлежни страни, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Производството пред Районен съд – Варна е приключило с постановяването на
Решение № 5315 от 21.12.2018 г., с което е поставено да бъдат изнесени на
публична продан делбените имоти, като получените при
проданта суми да бъдат разпределени между съделителите
при съответстващите им квоти. С решението си ВРС е осъдил страните да заплатят
разноски както следва: Д.Т.Д. – Р. държавна такса в размер на 188,96 лева в
полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС; Д.П.Р. държавна такса в
размер на 1788,05 лева в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС;
К.П.Р. държавна такса в размер на 188,96 лева в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС; Д.Т.Д. – Р. и Д.П.Р. да заплатят на К.П.Р. разноски по
делбеното дело в размер на 150,00 лева; К.П.Р. да
заплати на Д.Т.Д. – Р. и Д.П.Р. разноски по делбеното
дело в размер на 38,80 лева.
С молба от 31.01.2019 г. Д.Т.Д. – Р. и Д.П.Р. са поискали по реда на член 248 от ГПК да бъде изменено постановеното съдебно решение в частта за разноските.
С обжалваните части на Решението № 941 от 06.03.2019 г. (имащи характер на определение) са оставени без уважение молбите на Д.П.Р. и Д.Т.Р. за изменение на Решение № 5315 от 21.12.2018 г. в частта за разноските посредством присъждане на адвокатски хонорар по член 38, алинея 2 от ЗАдв., както и посредством отпадане и/или намаляване на определените от съда задължения за разноски към Бюджета на съдебната власт и към насрещната страна.
Настоящият състав на Окръжен съд – Варна приема за неоснователни възраженията в частните жалби за неправилно определяне на размера на дължимите от съделителите държавни такси и разноски.
Производството по съдебна делба е уредено от законодателя като особено исково производство, което се развива в две фази. Уреждащите го процесуални норми са специални по отношение на общите норми, касаещи гражданския процес. Нормата на член 355 от ГПК предвижда разноските в делбеното производство да бъдат заплатени от страните съобразно стойността на дяловете им. Същата е специална по отношение на член 78 от ГПК, разглеждащ разноските като санкционна отговорност за неправомерно поведение. По този ред се определя размер на дължимите от съделителите държавни такси и други деловодни разноски, направени в хода на производството. Разноските за адвокатско възнаграждение остават за сметка на страните, така както са направени. В тази насока е трайната практика на Върховен касационен съд – Определение № 234 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 2791/2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, Определение № 233 от 16.04.2015 г. по ч. гр. д. № 100 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, Определение № 47 от 29.01.2015 г. по гр. д. № 6919/2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение
Съгласно разпоредбата на член 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавната такса по делбения иск се дължи в края на производството, което обстоятелство представлява отклонение от правилото, че таксата е дължима при предявяването на иска. Разпоредбата на член 83 от ГПК предвижда освобождаване на страната от заплащането на дължимата държавна такса при образуване на делото, както и от разноските по висящия процес, но същата е неприложима по отношение на дължимата държавна такса при приключването на делбеното производство. Нормативната уредба на производството по съдебна делба обвързва размера на дължимата държавна такса в края на производството със стойността на дяловете на страните, установена в хода на процеса.
В настоящия случай, Районен съд – Варна при определяне размера на дължимите държавни такси е съобразил пазарната стойност на дяловете на всеки един от съделителите във всеки един от имотите, като е приспаднал внесената при образуването на производството държавна такса. При разпределянето между страните на тежестта за разноските за съдебно-технически експертизи, съдът е съобразил отново квотите на страните. Размерът на държавните такси и разноските, за които са осъдени страните е определен законосъобразно и правилно.
В делбеното производството страните имат двойно качество – те са едновременно и ищци и ответници, поради което законодателят е предвидил разноските за адвокатско възнаграждение да остават за тяхна сметка така, както са извършени. Съделителите не си дължат едни на други разноски за адвокатско възнаграждение, поради което не може да бъде присъждано такова по реда на член 38, алинея 2 от ЗАдв. за осъщественото процесуално представителство на страна в производството по делба.
По изложените съображения, жалбите на Д.Т.Д. – Р.
и Д.П.Р. са неоснователни. Първоинстанционният съдебен
акт следва да бъде потвърден в обжалваните части.
Воден от горното, настоящият състав на Окръжен съд – Варна
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 941 от 06.03.2019 г., постановено по гр. дело № 2290 по описа за
2013 г. на Районен съд – Варна, в частите с които е оставена без уважение молбата от 31.01.2019 г. на Д.П.Р. и на Д.Т.Р.
за изменение на Решение № 5315 от 21.12.2018 г. по гр. дело № 2290/2013 г. на
ВРС, в частта за разноските, чрез това да се присъди на Д.П.Р. адвокатски
хонорар в пълния предвиден в Наредба № 1/2004 г. размер за делбеното
производство, на основание член 248 от ГПК, във връзка с член 38, алинея 2 от ЗАдв. и е оставена
без уважение молбата от 31.01.2019 г. на Д.П.Р. и на Д.Т.Р. за изменение на
Решение № 5315 от 21.12.2018 г. по гр. дело № 2290/2013 г. на ВРС, в частта за
разноските, чрез отпадане и/или намаляване размера на определени от съда задължения
за разноски към БСВ или към насрещната страна и за присъждане на допълнителни
разноски на молителките, на основание член 248 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано по реда на член 274, алинея 3 във
връзка с член 280 и следващи от ГПК с касационна частна жалба чрез Окръжен съд
– Варна пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.