Присъда по дело №1583/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 9
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 8 май 2021 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120201583
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 9
гр. Бургас , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
СъдебниКАТЯ ИВАНОВА
заседатели:ЕФТИМОВА

ПЛАМЕНА РУМЕНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Н. РАДЕВА
и прокурора Надя Миткова Митева (РП-Свиленград)
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120201583 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. С. с ЕГН: **********, роден на ******* г. в
гр. Бургас, българин, българско гражданство, неграмотен, неженен, осъждан, живущ в
гр. ********* за ВИНОВЕН в това, че:
На 07.06.2020г. в гр.Бургас, от производствена база на фирма „АГАТ 56“ ЕООД,
находища се на ул. „Спортна“ № 5, при условията на опасен рецидив, чрез повреждане
на прегради здраво направени за защита на имот - скъсване на армиран полиетиленов
найлон и последващо отваряне на прозорец на офис на базата чрез използването на
неустановено техническо средство за отварянето му, отнел чужди движими вещи - 6
бр. медни шини с размери Д4м/Ш30мм/Д3мм всяка на стойност 63,71 лева, на обща
стойност 382,26 лева, 4 бр. медни шини с размери Д4м/Ш40мм/Д4мм всяка на
стойност 110,17 лева, на обща стойност 440,68 лева, 6 бр. медни шини с размери
Д4м/Ш50мм/Д5мм всяка на стойност 173,58 лева, на обща стойност 1041,48 лева, 2 бр.
медни шини с размери Д4м/Ш60мм/Д6мм всяка на стойност 247,60 лева, на обща
стойност 495,20 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S5“ с ИМЕЙ:
1
353801063619948 на стойност 130,00 лева, 1 бр.договорна сим карта на мобилен
оператор „А1“ на стойност 9,90 лева и сумата от 100.00 лева , всичко на обща стойност
2599,52 лева от владението на МОЛ Т.Г.Т. - управител на „АГАТ 56“ ЕООД, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. “А“ и б. “Б“ от НК, вр. с чл. 58а от НК му НАЛАГА наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2 /ДВЕ/ години и 8 /ОСЕМ/ месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗИНЗС първоначален „Строг“
режим за изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство по делото мобилен телефон
марка „Samsung Galaxy S5“ с ИМЕЙ: 353801063619948 да се ВЪРНЕ на правоимащото
лице - Т.Г.Т. - управител на „АГАТ 56“ ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия М. С. С. с ЕГН:
********** да заплати по сметка на ОДМВР-Бургас сумата от 54,90 лв. /петдесет и
четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща сторени в досъдебното
производство разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.

Вярно с оригинала!
АР
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 9/22.04.2021 г. по НОХД № 1583/2021 г. по описа на РС-***

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу М. С. С. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че на 07.06.2020г. в
гр.***, от производствена база на фирма „***“ ЕООД, находища се на ул. „***“ № 5, при
условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на
имот - скъсване на армиран полиетиленов найлон и последващо отваряне на прозорец на
офис на базата чрез използването на неустановено техническо средство за отварянето му,
отнел чужди движими вещи - 6 бр. медни шини с размери Д4м/Ш30мм/Д3мм всяка на
стойност 63,71 лева, на обща стойност 382,26 лева, 4 бр. медни шини с размери
Д4м/Ш40мм/Д4мм всяка на стойност 110,17 лева, на обща стойност 440,68 лева, 6 бр. медни
шини с размери Д4м/Ш50мм/Д5мм всяка на стойност 173,58 лева, на обща стойност 1041,48
лева, 2 бр. медни шини с размери Д4м/Ш60мм/Д6мм всяка на стойност 247,60 лева, на обща
стойност 495,20 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S5“ с ИМЕЙ:
353801063619948 на стойност 130,00 лева, 1 бр.договорна сим карта на мобилен оператор
„А1“ на стойност 9,90 лева и сумата от 100.00 лева , всичко на обща стойност 2599,52 лева
от владението на МОЛ Тодор Георгиев Тодоров - управител на „***“ ЕООД, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “А“ и б. “Б“ от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т.2 НПК подсъдимия С. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че справедливо би било на подсъдимия да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от четири години, което след редукцията да се
индивидуализира на две години и осем месеца „Лишаване от свобода“. Счита, че
вещественото доказателство следва да бъде върнато на правоимащото лице, а разноските да
бъдат възложени в тежест на С..
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Б. – БАК заявява, че напълно се придържа
към становището на прокуратурата относно авторството на деянието. Счита че при
индивидуализиране на наказанието следва да се отчетат всички смекчаващи отговорността
обстоятелства и да се наложи минимално наказание „Лишаване от свобода“, което да се
редуцира с 1/3 по реда на чл. 58а НК.
Подсъдимият М.С. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник.
Посочва, че в момента има добро поведение в затвора, както и че съжалява за случилото се.
В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че иска
минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

1
От фактическа страна:

Подсъдимият М. С. С. с ЕГН: ********** е роден на 01.06.1987 г. в гр. ***. Той е
българин, с българско гражданство, неграмотен, неженен, с постоянен адрес в гр. ***, кв.
***, ул. „Тамара“ № 36.
До датата на инкриминираното деяние, подсъдимият С. е бил осъждан с общо 15
влезли в сила съдебни актове, предимно за престъпления против собствеността. Част от
последните осъждания на подсъдимия са както следва:
По НОХД 3004/2015 г. на Районен съд ***, влязло в сила на 23.07.2015 г. за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр с чл. 194, ал. 1, вр с чл. 29, ал.
1, буква „б“ от НК, извършено на 09.07.2015г. на С. е било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 7 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Това
наказание било групирано по НЧХД 5204/2015 г. на същия съд, с наказание лишаване от
свобода, по НОХД 3004/2015г. по описа на PC ***, НОХД 3452/2015г. по описа на PC - ***
и НОХД 3601/2015г. по описа на БРС, като е определено едно общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 години и 4 месеца, като на основание чл. 24 от НК така наложеното
най - тежко наказание е било увеличено с 3 месеца.
По НОХД 3140/2015 г. на Районен съд ***, влязло в законна сила на 12.12.2015 г. за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.4, вр с чл. 194, ал. 1, вр с чл.
29, ал. 1, буква „б“ от НК, извършено в периода от 22.09.2014г. до 07.10.2014 г. на С. е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
По НОХД 5042/2016 г. на Районен съд ***, влязло в законна сила на , 22.11.2016 г.
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр с чл. 195, ал. 1, т. 3 , вр с чл. 194, ал. 1, вр с чл. 29,
ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК, извършено за времето от 19,00 часа на 22.01.2015г. до
08,30 часа на 26.01.2016 г. на С. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 3 години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
По НОХД 6443/2016 г. на Районен съд ***, влязло в законна сила на 30.12.2016 г. за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр с чл. 194, ал. 1, вр с чл. 29, ал.
1, буква „а“ и буква „б“ от НК, извършено на 22.05.2015г. на С. е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален строг
режим.
По НОХД 6587/2016 г. на Районен ***, влязло в законна сила на 01.02.2017 г. за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр с чл. 195, ал. 1, т. 3 , вр с чл. 194, ал. 1, вр с чл. 29, ал.
1, буква „а“ и буква „б“ от НК, извършено на 02.05.2015 г. на С. е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да изтърпи при първоначален строг
режим. Това наказание било групирано по НЧХД 6877/ 2016 г. на същия съд, с наказание
лишаване от свобода, по НОХД 3004/2015г. по описа на PC ***, НОХД 3452/2015г. по описа
на PC - ***, НОХД 3140/2015г., НОХД 3601/2015г., НОХД 5042/2016г., НОХД
№6443/2016г. и НОХД № 6587/2016г.по описа на БРС, като е определено едно общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като на основание чл. 24 от НК така
наложеното най - тежко наказание е било увеличено с 1 година и 6 месеца.
По НОХД 5143/2018 г. на Районен съд ***, влязло в законна сила на 24.01.2019 г. за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр с чл. 195, ал. 1, т. 3 , вр с чл. 194, ал. 1, вр с чл. 29, ал.
2
1, буква „а“ и буква „б“ от НК, извършено в периода 23.03.2015г. - 14.06.2015г. на С. е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
Св. Тодор Георгиев Тодоров бил собственик и управител на фирма „***“ ЕООД,
чиято производствена база се намирала в гр. ***, ул. „***“ № 5. На 06.06.2020 г. св. Тодоров
лично затворил цеха си около 17,00 часа и си тръгнал, като в склада останали сумата от 100
лева, мобилен телефон „Samsung Galaxy S5“ с ИМЕЙ 353801063619948 и метални шини с
различен размер.
В ранните часове на следващия ден - 07.06.2020 г., в близост до производствената
база на фирма „***“ ЕООД в гр. ***, ул. „***“ № 5 се намирал подс. М. С. С. по прякор
„Милята“, който забелязал склада - покрит с армиран найлон. Решил да влезе вътре, за да
види какво има. Покатерил се, скъсал найлона и влязъл в складовата база, за да търси какво
да открадне. Видял една стая, на чийто прозорец имало поставена метална решетка, която
дръпнал и тя се разкачила. След това, използвайки неустановено техническо средство,
свалил комарника и влязъл вътре в стаята. От тази стая подс. С. взел един брой мобилен
телефон марка „Samsung Galaxy S5“ с ИМЕЙ 353801063619948 и сумата от 100,00лева,
които били оставени съотвено в чекмедже на бюрото и в шкаф на секцията. Преди да
напусне помещението подс. С. поставил в чувал и 6 бр. медни шини с размери
Д4м/Ш30мм/Д3мм всяка на стойност 63,71 лева, на обща стойност 382,26 лева, 4 бр. медни
шини с размери Д4м/Ш40мм/Д4мм всяка на стойност 110,17 лева, на обща стойност 440,68
лева, 6 бр. медни шини с размери Д4м/Ш50мм/Д5мм всяка на стойност 173,58 лева, на обща
стойност 1041,48 лева, 2 бр. медни шини с размери Д4м/Ш60мм/Д6мм всяка на стойност
247,60 лева, на обща стойност 495,20 лева, които също взел със себе си и напуснал обекта.
След това взетите метални шини скрил в близост до стадион „Черноморец“ и се прибрал у
дома си. Там запалил дрехите и обувките, с които бил облечен, за да не бъде разпознат по
тях.
След като отнел горепосочените вещи, подс. С. посетил св. Ф. Бориславов В. в дома
му в гр. ***, кв. „***“ ул. „Хилендар“ № 39, като му предложил да му продаде мобилен
телефон „Samsung Galaxy S5“ с ИМЕЙ 353801063619948. Св. В. се съгласил и му заплатил
сумата от 30,00 лева, като преди това изрично го запитал дали продавания от него телефон
не е краден. Подс. С. отрекъл това, като пояснил, че го продава, тъй като му били
необходими пари. На свой ред, св. В., още същия ден отишъл при своя приятел св. И.Т.А.в и
го помолил да заложи новозакупения мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S5“ в
заложна къща „***“, която се намирала в кв. „***“ в близост до бензиностанция „Шел“ за
сумата от 40,00 лева. Последното било необходимо, тъй като св. В. нямал лична карта и не
можел сам да стори това. Още същия ден св. И.Т.А.в заложил горепосочения мобилен
телефон за сумата от 40,00 лева, като в последствие телефонът бил установен от органите на
МВР и иззет.
На следващия ден - 08.06.2020 г., подс. М.С. отново посетил дома на своя приятел -
св. Ф. В., като го помолил да отиде заедно с него да му помогне да вземе металните шини.
Подс. С. му обяснил, че това били шини, с които му било заплатено за свършената от него
работа и отново отрекъл да са крадени. Св. В. се съгласил и двамата тръгнали в посока
стадион „Черноморец“. Стигайки до стадиона, непосредствено преди него завили в пресечка
намираща се вляво в посока от кв. „***“. Св. В. останал да чака, а подс. С. влязъл навътре по
улицата и малко след това се върнал, носейки чувал, пълен с медни шини. В този момент
подс. С. отново уверил св. В. , че носените от него шини не са крадени, след което двамата
отишли до къщата на св. Мария Карчева Чукоева, за да й предложат да закупи медните
шини. Когато стигнали до нейната къща, подс. С. се скрил, а шините предложил единствено
3
св. В.. Последният й обяснил, че иска да й ги продаде за сумата от 200,00 лева, както и че
тъй като нямал автомобил не можел да ги занесе до пункт за изкупуване на черни и цветни
метали и поради тази причина ги предлагал на нея. Св. Чукоева поискала да ги види и след
като ги огледала ги закупила за сумата от 200,00 лева. Последната от своя страна ги
препродала още на следващия ден на непознат за нея човек, който на следващия ден
/09.06.2020 г./ минал през кв. „***“ с бял на цвят микробус, чийто регистрационен номер не
можела да посочи. След като св. В. взел сумата от 200,00лева от св. Чукоева, той ги предал
на подс. С., като за себе си не оставил нито лев.
За случая било образувано досъдебно производство, като видно от заключението на
назначената съдебно-оценителна експертиза стойността на всички отнети вещи възлиза на
2599,52 лева.
В последствие подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем, като в
последвалия разпит, в присъствие на защитник, се възползвал от правото си да не дава
обяснения по случая.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия С. самопризнание, което се подкрепя от събраните по производство
доказателства, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на обвиняемия М.С. (л. 31 от съдебното
производство); показанията на свидетелите: Т.Т. (л. 18 и л. 23 от ДП); И.Т. (л. 20 от ДП); Ф.
В. (л. 21 и л. 25 от ДП); Мария Чукоева (л. 22 от ДП) и частично от показанията на
свидетеля С.Х. (л. 24 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него (л. 26-33 от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства и
фотоалбум към него (л. 34-36 от ДП) и протокол за оглед на веществени доказателства (л. 37
- 40 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 23-29 от съдебното
производство); протокол за доброволно предаване (л. 49 от ДП); протокол за доброволно
предаване (л. 52 от ДП); заложен билет (л. 53 от ДП); разписка (л. 54 от ДП); справка от ГД
„ИН“ (л. 57 от ДП) и справка от Търговския регистър (л. 59 от ДП).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 41-44 от ДП).
От веществените доказателства: 1 бр.мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S5“ с
ИМЕЙ: 353801063619948.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Съдът кредитира всички гласни
доказателства, инкорпорирани в показания на разпитаните свидетели и обясненията на
обвиняемия, с изключение на показанията на св. Христов в частите, в които той пресъздава
информация получена при т.нар. „разузнавателна беседа” с подсъдимия. Съдът счита, че
4
независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“,
проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени
доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си представляват
предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по
смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената
„беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има
само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма
процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл.
55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази
мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на
саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика
никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен актуалната
практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е
и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”). Настоящето уточнение се
прави с оглед прецизност и по никакъв начин не се отразява на доказателствената годност
на останалите доказателствени материали.
Самопризнанията на подсъдимия С. се подкрепят от гореизброените кредитирани
доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие
за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата
на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички кредитирани доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “А“ и б.
“Б“ от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяния на кражбата, посредством активни действия. Той е влязъл в производствената база,
стопанисвана от „***“ ЕООД, находяща се в гр. ***, ул. „***“ № 5, взел е вещи,
собственост на търговеца и се е отдалечил. По този начин С. е прекъснал фактическата
власт на собственика и на владелеца на вещите (физическото лице МОЛ – Т.Т.), като
същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че всички
описани по-горе вещи са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към
датата на инкриминираното деяние те са били „чужди” за подсъдимия, доколкото той не е
носител на правото на собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и собственик на вещите
не е давал съгласие на подсъдимия да взима вещите му или да се разпорежда с тях. Това е
така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено,
5
без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая манифестираното от
правоимащото лице поведение категорично изключва даването на съгласие, доколкото
вещите са били поставени в заключено помещение именно с цел да не бъдат откраднати.
Налице е квалифициращия признак по т. 3 на чл. 195, ал.1 НК, доколкото деянието е
извършено, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, а именно –
скъсване на армиран полиетиленов найлон. Съдебната практика (т. 10 от ППВС № 6/1971 г.
и Тълкувателно решение № 54/1989 г. на ОСНК на ВС) е категорична, че здравият найлон
(армиран), когато е използван за ограничаване на достъпа до имота, следва да се разгледа
именно като преграда, здраво направена за защита на имот. В случая в помещението е
проникнато, чрез нарушаване целостта на този найлон /преграда/, поради което и съдът
намира, че правилно РП-*** е приложила тази квалификация.
На следващо място е налице и обективния квалифициращ признак – „използване на
техническо средство”. От доказателствата безспорно се установява, че подсъдимият е
използвал техническо средство, посредством което е успял да отвори прозореца на
помещението и да отстрани комарника. Съгласно утвърдената съдебна практика,
техническото средство е всяка вещ, която по обичайното си предназначение служи за
извършване на техническа операция или субектът на престъплението, в конкретния случай,
я е използвал за извършването на такава операция. Във всички случаи обаче, това средство е
използвано от субекта така, че да му осигури достъп до инкриминираната вещ, респ.
физически да му помогне да отнеме веща или поне да го улесни за това (в този смисъл т. ІІ.
11 от Постановление № 6/1971 г. на ППВС, изм. с Постановление № 7/1987 г. на ППВС).
Конкретното деяние не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9
НК, тъй като не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Този извод
на съда се извежда най-вече от стойността на отнетите вещи, наличието на квалифициращи
признаци, както и изключително обремененото съдебно минало на С..
На последно място - извършената от подсъдимия кражба следва да се квалифицира,
като извършена в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „А” и б. ”Б”
от НК. Това е така, доколкото към датата на извършване на деянието – 07.06.2020 г. С. като
пълнолетен е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 НК и наред с това е
бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК,
което се доказва от цитираните по-горе осъждания. Към 07.06.2020 г. не са били изтекли пет
години от изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по цитираните присъди, поради
което и на основание чл. 30, ал. 1 НК приложение следва да намерят именно правилата за
опасния рецидив.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като С. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в поведението му - съзнавал е, че отнетите вещи са
чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец
и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това.
От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици
изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на
своя фактическа власт върху тях. Наред с това подсъдимият е действал и с намерение
противозаконно да присвои вещите – т.е. да се разпореди фактически или юридически с тях,
като със свои, като в изпълнение на това намерение е продал отнетите вещи. На последно
6
място умисълът на подсъдимия включва и съзнаване на това, че извършва деянието след
като е осъждан с гореописаните присъди, както и че за да извърши кражбата поврежда
преграда здраво направена за защита на имот, служейки си и с техническо средство.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимия беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 до 15 години, а съгласно ал. 2 – съдът може да
постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Настоящият
състав счита, че за постигане целите на наказанието, като отчете и имущественото
положение на подсъдимия, и на основание чл. 57, ал. 1 НК, счита че на подсъдимия следва
да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, без налагане на конфискация.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.




Като отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчита факта, че подсъдимият е
с обременено съдебно минало, извън осъжданията отчетени при квалифициране на деянието,
като извършено в условията на опасен рецидив. Не би било пресилено да се каже, че той е
превърнал извършването на престъпления в начин на живот, като въпреки сравнително
младата си възраст вече е бил осъждан 15 пъти (към момента на постановяване на
настоящата присъда – вече 16 пъти). Съдът отчита и сравнително високата стойност на
отнетите вещи. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете изразеното
съжаление за стореното.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието в размер на четири години
„Лишаване от свобода“ и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така
определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на
две години и осем месеца „Лишаване от свобода“.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на С. и наред с това ще въздейства върху него предупредително и най-вече
ще му отнеме възможността да върши други престъпления в един сравнително
продължителен период от време. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание
биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
осъждан на "Лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, поради което по
7
отношение на него не са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК.

По отношение на режима.

Доколкото настоящето умишлено престъпление е извършено преди да са изтекли
повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание „Лишаване от
свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, то и на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „Б” ЗИНЗС на подсъдимия следва да бъде определен първоначален „ Строг” режим
за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.





По разноските:

Накрая съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното
производство разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият беше намерен за
виновен, то и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът го осъди да заплати в полза на
бюджета на ОД на МВР – град ***, направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 54,90 лева за изготвена експертиза.

По веществените доказателства:

По делото има приложени веществени доказателства - 1 бр. мобилен телефон марка
„Samsung Galaxy S5“ с ИМЕЙ: 353801063619948, за което няма спор, че е собственост на
ощетеното юридическо лице, поради което и след влизане в сила на присъдата следва да му
се върне (чрез управителя Тодоров).





8
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни