Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 7792 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 86014/05.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 4374/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 44
състав, е отхвърлен иска, предявен от ЗК „У.“ АД срещу З. „А.“ АД, с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) за
сумата от 377, 03 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Нисан“, рег. № *******,
причинени при ПТП на 04.03.2015 г. в гр. Варна и ликвидационни разноски за
определянето му, ведно със законната лихва, дсчитано от 27.01.2016 г. до
окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 280
лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща деловодни разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е
депозирана въззивна жалба от ищеца ЗК „У.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. За установяване
механизма на процесното ПТП по делото е представен протокол за ПТП, както и
административно - наказателната преписка срещу виновния водач С.С.С.. В
наказателното постановление е описан подробно механизма на ПТП. Същото е влязло
в сила, като виновният водач не го е обжалвал, което сочи, че е нямал
възражения срещу наложеното му административно наказание, както и срещу
описания механизъм на ПТП. Необосновано решаващият съд е приел, че не може да
се направи извод за противоправност на санкционирания водач въз основа на
наказателното постановление. По делото е изслушана и авто - техническа
експертиза, която е съобразила ангажираните по делото доказателства. Единствено
свидетелските показания на виновния водач не кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства. Същият обаче не се е възползвал от правото си да
обжалва постановеното спрямо него наказателно постановление. Моли съда да
отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск и му присъди сторените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника З. „А.“ АД, с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че по делото не е доказано по безспорен начин, че
водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. № ******,
който е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника, е причинил виновно настъпилото на 04.03.2015 г. ПТП с лекия
автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, рег. № *******. С обжалваното решение
показанията на водача С.са кредитирани, тъй като той е пряк очевидец на
настъпилото ПТП. Той не е заинтересован от процеса, както и липсват
противоречия в показанията му. Свидетелят С.се е уверил за наличието на
достатъчно разстояние за паркиране на лекия автомобил „Нисан“. Тъй като е
заварил другият автомобил с извит в посока неговия автомобил волан, се налага
извода, че автомобилът на свидетеля С.е бил ударен, а не обратното. Тези свои
възражения свидетелят С.е направил и пред служителите на МВРЛ и е изразил
несъгласието си в съставения протокол за ПТП. По делото не са разпитани други
свидетели на процесното ПТП. С доклада на делото на ищеца е указано, че следва
да установи в условията на пълно и главно доказване, че в периода на покритие
на застрахователната полица е настъпило застрахователното събитие и че от него са настъпили твърдените вреди,
причинната връзка и вината на водача С.и размера на претенцията за заплащане на
обезщетение.моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди
сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.). Ищецът твърди, че на 04.03.2015
г. е настъпило ПТП в гр. Варна, с участието на лек автомобил марка
„Фолксваген“, рег. № ****** и лек автомобил марка „Нисан“, рег. № *******. Вина
за настъпилия инцидент носи водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“, рег.
№ ******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника към датата
на ПТП. Увреденият автомобил марка „Нисан“, рег. № ******* към датата на ПТП е
застрахован при ищеца по застраховка „Каско“. Във връзка с образуваната при
ищеца щета на застрахования е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
367, 03 лв. Ликвидационните разноски възлизат на 10 лв. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 377, 03 лв., ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и
сторените по делото разноски
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Признава наличието на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП за лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. № ******. Оспорва механизма на ПТП, както и
размера на претендираните вреди. В представения по делото протокол за ПТП
липсва волеизявление относно признаване на вината за настъпилото ПТП, а е удостоверено,
че водачът на първото МПС е отказал да го подпише. Счита, че не е налице
суброгация в правата на застрахования, тъй като платеното от ищеца
застрахователно обезщетение не е в съответствие с уговореното в
застрахователния договор. В условията на евентуалност поддържа, че
претендираното обезщетение е завишено по размер. Моли съда да отхвърли
предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Видно от представената по делото
застрахователна полица № 14053171101 на 03.06.2014 г.М.Г.Д.е застраховала при
ищеца по застраховка “Каско на МПС“ лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“,
рег. № *******. Срокът на договора е 19.06.2014 г. - 18.06.2015 г. Уговорената
застрахователна сума е 9 240 лв., а застрахователната премия възлиза на 414, 69
лв., платима еднократно.
От представения по делото
констативен протокол за ПТП се установява, че на 04.03.2015 г., около 11.40 ч. е настъпило ПТП в гр. Варна, на бул. „Христо
Смирненски“, между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. № ******,
собственост и управляван от С.С.и лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“,
рег. № *******, собственост и управляван от М.Г.Д.. За първото МПС е посочено,
че е застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „А.“ АД. Като
причини и условия за настъпилото ПТП е посочено, че първото МПС при извършване
на маневра за паркиране на магазин „Кауфланд“ на бул. „Христо Смирненски“, не
осигурява достатъчно разстояние и реализира ПТП с второто МПС. Съставена е
схема на ПТП. Видимите щети върху първото МПС са върху заден десен калник, а
върху второто МПС - преден десен калник. Протоколът е подписан от съставителя и
втория участник в ПТП. Удостоверено е, че първият участник е отказал да го
подпише.
На 06.03.2015 г. ищецът е извършил
оглед на застрахования при него автомобил, за което е съставил опис на щета №
14110531085, в който са описания уврежданията от процесното ПТП на
застрахования при него лек автомобил. Също така е изготвен и снимков материал.
На 25.03.2015 г. е съставен
предавателно - приемателен протокол за възстановено МПС - лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Микра“, рег. № *******, собственост на М.Г.Д.във връзка с
извършен ремонт на посочения автомобил, съставен на основание чл2.3 от договор
за сервизно обслужване между ищеца и „В.А.П.“ ЕООД - гр. Варна. Протоколът е
подписан от представител на автосервиза и собственика на автомобила. В него е
удостоверено, че ремонтът е извършен качествено и автомобилът е приет без
възражения.
Видно от представената фактура №
2681/25.03.2015 г. стойността на извършения ремонта на застрахования при ищеца
лек автомобил възлиза на 367, 03 лв.
С решение № 1/31.03.2015 г. ищецът е
приел, че стойността на застрахователното обезщетение по процесната щета №
14110531085 възлиза на 367, 03 лв., като плащането следва да се извърши на
сервиза в посочения размер.
С платежно нареждане от 03.04.2015
г. ищецът е превел по банков път на „В.А.П.“ ЕООД сумата от общо 1 911, 42 лв.,
представляваща плащане по списък щети, сред които и сумата от 367, 03 лв. по
щета № 14110531085.
Ищецът е изпратил регресна покана
изх. № 1916/15.04.2015 г. до ответника относно общо 7 регресни претенции, сред
които и в размер на 377, 03 лв. по щета № 14110531085, от която сумата от 367,
03 лв. съставлява изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. -
ликвидационни разноски.
С писмо вх. № 10219/25.05.2015 г.
ответникът е върнал на ищеца щета № 14110531085, тъй като няма подпис от
участник № 1. След окомплектоване на преписката с влязло в сила наказателно
постановление, е отправено искане същата отново да се изпрати за преразглеждане.
Видно от представената справка за
извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за периода
16.07.2014 г. - 15.07.2015 г. за лек автомобил с рег. № ****** е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество -
обстоятелство, за което липсва спор между страните.
От заключението на вещото лице инж. Й.Й.по
изслушаната пред СРС авто - техническа експертиза, неоспорено от страните и
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че щетите по
лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, рег. № ******* се намират в пряка
причинно - следствена връзка с настъпилото на 04.03.2015 г. ПТП в гр. Варна,
описано в съставения протокол за ПТП. Стойността на средствата, необходими за
възстановяването на посочения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП, възлиза на 400, 44 лв. Обичайният размер на ликвидационните
разноски възлиза на 15 лв. Стойността на средствата, необходими за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени от
алтернативни доставчици (сервизи) е
368, 76 лв.
По делото е приложена и административно - наказателната преписка,
образувана във връзка с процесното ПТП, настъпило на 04.03.2015 г. С влязло в
сила на 10.06.2015 г. наказателно постановление № 15-0819-001070 на началника
на ОД МВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, е ангажирана административно
- наказателната отговорност на С.С.С. за това, че на 04.03.2015 г., около 11.40
ч. в гр. Варна, на ул. „Христо Смирненски“, като водач на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. № ******, в гр. Варна, на паркинга на магазин
„Кауфлавд“, находящ се на бул. „Христо Смирненски“, при маневра завой надясно
за навлизане и паркиране в реда на паркираните ППС (обособена площ), с
поведението си не осигурява достатъчно странично разстояние между неговото и
паркираното в дясно ППС - лек автомобил с рег. № ******* и му нанася
имуществени вреди по предната дясна частНастъпилото ПТП е с незначителни
материални щети и за двете ППС. Като е предприел маневрата, посоченият водач е
създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, като е
нарушил чл.25, ал.1 ЗДвП.
В съставения акт за установяване на
административно наказание, както и докладна записка от неговия съставител, е
посочено, че на 04.03.2015 г., на паркинга пред магазин „Кауфланд“, е посетил
ПТП и установил на място, че водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Шаран“, рег. № ******, С., при навлизане в реда на паркираните не осигурява
достатъчно странично разстояние и блъска паркиралия лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Микра“, рег. № *******. По този начин е нарушил чл.25, ал.1 ЗДвП.
В рамките на административно –
наказателното производство са дадени обяснения от арийка Г.Д., в които е
посочила, че на 04.03.2015 г., в 11.39 ч., си тръгвала от паркинга на магазин
„Кауфланд“, когато пред нея бил спрял автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Шаран“, рег. № ******. Изчакала автомобилът да паркира или да излезе. Тогава
той свил рязко надясно, за да паркира и закачил автомобила й марка „Нисан“,
модел „Микра“, рег. № *******. Установило се, че одран десния калник на
автомобила й. По време на удара автомобилът й е бил паркиран. Подготвила се за
потегляне, видяла, че при паркирането другият посочен автомобил ще я удари,
натиснала клаксона, но водачът не се съобразил.
Дадени са обяснения и от С.С.С..
Същият е посочил, че на 04.03.2015 г., към 12.00 ч. паркирал собствения му
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. № ******, на паркинга на
магазин „Кауфланд“, в близост до МОЛ Варна. Тъй като мястото за паркиране било
малко, оставил място от 7-8 см. между
неговия и съседния в дясно автомобил, който се намирал на паркинга – лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, рег. *******, чийто водач в този момент
бил в автомобила. . След като паркирал, тръгнал към магазина, нямало възражения
от страна на водача. След около 20
минути се върнал се оказало, че двата автомобила са се докоснали, без
деформации. Счита, че това докосване на автомобилите е в резултат от действията
на водача на лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, при излизане от
паркинга.
По делегация е разпитан свидетеля С.С.С..
От показанията му се установява, че не е катастрофирал, но имало някакъв
инцидент, който минал като ПТП. Свидетелят бил паркирал на паркинга на магазин
„Кауфланд“. Имало място до съседния автомобил 10 см., за да излезе същия. Но
автомобилът така бил завил с волана, че при излизане автомобилът се допрял до
нейния. След като излязъл от автомобила видял, че на паркинга имало двама
полицаи. Огледали на място и казали, че няма щети и няма какво да правят.
Другият автомобил от паркинга бил близо до неговия. Задната част на
управлявания от свидетеля автомобил бил близо предната част на другия
автомобил. Той не бил спрял успоредно, воланът бил извит на една страна.
Свидетелят не е видял като е потеглял другия автомобил. Нямало никакви
увреждания по автомобила. По боята едва си личало, че са се допрели двата
автомобила. Полицаите попитали за какво ги викат, тъй като нямало никакви щети,
но водачката на другия автомобил обяснила, че иначе няма да си вземе
застраховката. Извикали ги накрая на града. Като отишли, съставили на свидетеля
акт. Казал, че не е съгласен, но те го написали. Отказал да подпише протокола
за ПТП, тъй като не се чувствал виновен. Не е обжалвал наложената му
административна санкция „глоба“. Нямало никакви увреждания, само леко охлузване
по автомобилите.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Между ищеца и собственика на лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, рег. № *******, е
сключен застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС“. През време на действието му – 04.03.2015 г. и в рамките на покритите
рискове застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП, настъпило с
участието на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Шаран“, рег. № ******.
Спори се
между страните в производството дали ищецът е изпълнил доказателствената си
тежест да установи заявения в исковата молба механизъм на ПТП или не.
За
установяване механизма на ПТП ищецът е ангажирал по делото съставения от
органите на МВР протокол за ПТП. Относно доказателственото значение на
констативния протокол за ПТП е формирана съдебна практика, съгласно която
същият, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно
лице на полицията в случаите на чл.125 ЗДвП, съставлява официален свидетелстващ
документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими
за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на
местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила. Когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава, ищецът, като носещ тежестта за
установяване на механизма на ПТП, следва да ангажира и други доказателства – авто-техническа
експертиза, свидетели (решение № 20 ОТ 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г.,
на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено о реда на чл.290 ГПК и др.)
В случая
ищецът е ангажирал в производството пред СРС авто - техническа експертиза,
която не е оспорена от страните. Вещото лице е обосновало извод, че щетите по
лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, рег. № *******, се намират в
пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 04.03.2015 г. в гр. Варна,
съгласно описания в протокола за ПТП механизъм.
Изводите
на вещото лице не се опровергават от показанията на разпитания по делото
свидетел С.. Неговите показания не кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Същият е дал показания, че не са настъпили вреди от инцидента.
Същевременно в протокола за ПТП установените вреди са описани, както и е изготвен
снимков материал за това. Показанията му противоречат и на обясненията, които е
дал в рамките на административно – наказателното производство относно
отстоянието между неговия автомобил и увредения такъв. С оглед на това
показанията на свидетеля С.– водач на автомобила марка „Фолксваген“, модел
„Шаран“, рег. № ******, се ползват с ниска достоверност и съответно с ниска доказателствена
сила, поради което не могат да разколебаят обоснования извод на вещото лице по
изслушаната авто – техническа експертиза, който от своя страна кореспондира с
останалите събрани по делото доказателства. Също така по делото не е поставен
въпрос на вещото лице дали процесните вреди могат да настъпят по описания от
свидетеля С.механизъм. Не без значение е и обстоятелството, че във връзка с
процесния инцидент е ангажираната административно – наказателната отговорност
на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. № ****** С..
Макар наказателното постановление да не се ползва с обвързваща за гражданския
съд сила, каквато е придадена на влязлата в сила присъда на наказателния съд,
същото не е лишено от доказателствено значение и не следва да се игнорира от доказателствения
материал, а следва да се цени наред с останалите ангажирани по делото
доказателства.
По
изложените съображения и с оглед съвкупната преценка на ангажираните по делото
доказателства се налага извода, че процесното ПТП е реализирано при описания в
протокола за ПТП механизъм – при извършване на маневра паркиране на паркинг пред
магазин „Кауфланд“, на бул. „Христо Смирненски“, в гр. Варна“, водачът на лекия
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. № ******, не е осигурил
достатъчно странично разстояние и е реализирал ПТП с паркирания лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Микра“, с рег. № *******. Деянието е противоправно, тъй като в нарушение изискванията
на чл.25, ал.1 ЗДвП, съгласно който водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да да влезе между паркираните
превозни средства и др., преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. С оглед
на това и доколкото не е оборена установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД
презумпция за вина, са налице предпоставките за ангажиране деликтната
отговорност на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. № ******.
Застрахователната сума при частична
увреда не може да надвишава възстановителната стойност на застрахованото
имущество – стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. Когато
застрахованият по застраховка „Каско на МПС“ представи доказателства за
причинени в резултат на застрахователното събитие вреди на застрахования
автомобил и за извършен в сервиз ремонт
за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при
условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ (отм.). В този
случай Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не намира приложение,
тъй като действителният размер на вредата, релевантен за размера на дължимото
застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база представените от
застрахования разходни документи за извършен ремонт (решение № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В случая ремонтът на застрахования
при ищеца лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Микра“, е извършен в сервиз на „В.А.П.“ ООД. Стойността на ремонта на увредения автомобил
възлиза на 367, 03 лв. Застрахователят по застраховка
„Каско на МПС“ е изпълнил договорното си задължение, като е осигурил
извършването на ремонт на застрахования при него лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Микра“ в горепосочения сервиз.
Нормата на чл.213, ал.1 КЗ (отм.), действал към
момента на възникване на регресното право, регламентира, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Отговорността на последния, както по отношение на
пострадалия, така и по отношение на суброгиралия се в правата му застраховател,
е деликтна и е в размер на виновно причинената вреда - чл.45 и чл.51, ал.1 ЗЗД.
Застрахователят може да иска плащане по регресния иск само когато и доколкото е
възстановил вредите на застрахования.
Обхватът
на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде
задължено да заплати на застрахователя повече, отколкото дължи на
застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по -
малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно
обезщетение.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Й.Й.по изслушаната пред СРС авто -
техническа експертиза общият размер на причинените щети на застрахования при
ищеца автомобил, определен към датата на настъпване на застрахователното
събитие по средни пазарни цени възлиза на 400, 44 лв. Ето защо следва да се
приеме, че ищецът е встъпил в правата на увредения до размера на платеното
застрахователно обезщетение – 367, 03, ведно с 10 лв. ликвидационни разноски
или общо 377, 03 лв.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че предявеният иск е изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като
предявеният иск следва да се уважи..
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
настоящото производство разноски. Техният размер възлиза на 25 лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване, както и 360 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат. Общият им размер възлиза на 385 лв.
На ищеца следва да се присъдят
сторените в производството пред СРС разноски. Техният размер възлиза на 320 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 86014/05.04.2019 г., постановено по гр. д. № 4374/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 44
състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, да заплати на
ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******и съдебен адрес *** –
адв. Г.М., на основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 377, 03 (триста седемдесет и седем) лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Нисан“, модел „Микра“, рег.
№ *******, причинени при ПТП, настъпило на 04.03.2015 г. в гр. Варна и
ликвидационни разноски за определянето му, ведно със законната лихва, считано
от 27.01.2016 г. до окончателното изплащане; да заплати сумата от 385 (триста осемдесет и пет) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното
производство, както и да заплати сумата от 320
(триста и двадесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени
разноски в производството пред СРС.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.