О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 13.05.2020г.
Административен съд Русе, в закрито заседание на 13 май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИНА РАЙЧЕВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
като разгледа докладваното от съдия Купринджийска ЧКАН
дело № 185 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 229 и сл. от АПК, вр.с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.с
чл. 144 АПК и чл. 248 от ГПК.
Образувано е по жалба на адв.П.П. *** –
пълномощник на А.Л.Н. ***, в качеството й на жалбоподател, срещу Определение № 124/14.02.2020г.
по АНД № 2276/2019г. на Районен съд - Русе, с което е оставено без уважение
искането на адв.П.К.П. за присъждане по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата, на адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие по АНД № 2276/2019г. по описа на РРС.
Претендира се
отмяната на оспореното определение, поради нарушение на процедурните правила и
неточно приложение на материалния закон, както и допълване на решението, в
частта за разноските, чрез присъждане на направените по делото разноски в
размер на 285лв.
Ответната страна по жалбата – сектор ПП
при ОД на МВР Русе не заявяват становище.
Съдът, като извърши проверка по допустимостта на жалбата,
намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр.с чл. 144 АПК, и от лице което
има право на жалба срещу Определение № 124/14.02.2020г. по АНД № 2276/2019г. на
Районен съд - Русе.
С обжалваното Определение
№ 124/14.02.2020г. по АНД № 2276/2019г. на Районен съд - Русе, е оставено без уважение искането на адв.П.К.П.
за присъждане по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие по АНД № 2276/2019г. по
описа на РРС.
РРС е приел, че съгласно
разпоредбите на чл. 63 ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК, съобразно чл. 143 ал. 1, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, включително
и възнаграждение на един адвокат. Изложил е мотиви, че тъй като в настоящия
случай съдът не е отменил обжалвания административен акт – Наказателно
постановление № 19-1085-003024/22.10.2019г. на Началник – група при Сектор ПП
при ОД на МВР – Русе, а го е изменил, не са налице предпоставки за осъждане на
административнонаказващия орган за заплащане на разноски, включително и
възнаграждение на адвокат. При това положение не са налице и предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя за оказаната правна защита и съдействие по делото, по реда на чл.
38 ал.2 ЗА, тъй като цитираната разпоредба се прилага само ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски.
Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя правните изводи на въззивния съд относно
липсата на предпоставки за осъждане на административнонаказващия орган за
заплащане на разноски. Видно е от постановеното по АНД № 2276/2019г. Решение
№170/07.02.2020г. на РС – Русе, че съдът е изменил Наказателно постановление №
19-1085-003024/22.10.2019г. на Началник – група при Сектор ПП при ОД на МВР –
Русе, като е преквалифицирал нарушението, извършено от А.Н., от : “Водач на МПС
навлиза след знак, забраняващ навлизането на съответното ППС, при въведена
временна забрана за движение“, във : “Водач, който навлиза след знак,
забраняващ влизането на съответното ППС“, за което нарушение, на основание чл. 183
ал. 3 т. 5 пр. 1 ЗДвП й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 30.00лв.,
вместо по чл. 183 ал. 7 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 300.00лв. и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. Т.е. намален е размера
на наложената санкция, а не е отменен административния акт. Разпоредбата на чл.
63 ал. 3 ЗАНН препраща към разпоредбите на АПК относно реда за присъждането на
разноските – чл. 143, а не общо към всички разпоредби на АПК и конкретно тези,
касаещи Глава Х – Оспорване на административни актове пред първа инстанция.
Позоваването на жалбоподателя на приложението на разпоредбата на чл. 183 АПК е
неотносимо, тъй като разпоредбата на чл.
63 ал. 1 ЗАНН изрично предвижда какви са правомощията на Районния съд при
обжалване на наказателно постановление и именно този ред е приложим към
настоящия случай, а не нормата на чл. 183 АПК.
От друга страна
разпоредбата на чл. 143 АПК изрично е посочила при какви предпоставки следва да
бъдат присъждани разноски в полза на жалбоподателя. Действително наложилата се
съдебната практика допуска да се присъждат разноски и при частична отмяна на
обжалвания административен акт, но настоящия случай не е такъв. Видно е от
диспозитива на Решение №170/07.02.2020г. на РС – Русе по АНД № 2276/2019г., че
наказателното постановление е само изменено, липсва частична отмяна.
На следващо
място съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 3 АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или когато подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
От анализа на цитираната разпоредба следва, че относимо е не резултата от въззивното оспорване, а крайният резултат, а именно
дали административният акт е благоприятен или не за страната по делото. В
случая не може да се приеме, че крайният резултат от спора е благоприятен за жалбоподателя. Същото е видно от цитираното Решение №170/07.02.2020г. на РС – Русе, в мотивите, на което
съдът подробно е изложил съображенията си за съставомерността на извършеното
административно нарушение и за приложимата санкционна норма.
С така постановения съдебен акт, който не е обжалван и
е влязъл в сила, жалбата на А.Н. е
практически отхвърлена, а наказателното постановление, макар и изменено, е
изпълнило предназначението си – да бъде наложено наказание за извършено
административно нарушение. В този смисъл е и Определение
№ 12679 от 27.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8590/2018 г., I о.
С оглед
изложеното съдът счита, че не са налице предпоставките на закона за осъждане на
административнонаказващия орган за разноски, поради което не следва да бъде
присъждано и адвокатско възнаграждение на адв.П.П. *** по реда на чл. 38 ал. 2
ЗА. Позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 78 ГПК е
неоснователно, тъй като следва
да се отбележи, че случаите на основателност претенцията за осъждане на другата
страна да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на спечелилата страна
при безплатна адвокатска помощ, не се урежда в чл. 78 ГПК. Чл.
78 ГПК (с изключение на чл. 78,
ал. 8 ГПК относно юрисконсултското възнаграждение) урежда случаите на
присъждане на страната на заплатени разноски по делото, доказани с
разходооправдателен документ - тоест на реално направени разходи. Когато на
страната е оказана безплатна адвокатска помощ, тя не прави разходи и не й се
присъждат разноски по реда на чл. 78 ГПК. Разпоредбата, за присъждане на адвокатско възнаграждение при оказана
безплатна адвокатска помощ на адвоката се намира в чл. 38, ал. 2 ЗА и една от кумулативно
необходимите предпоставки по този текст е насрещната страна да е осъдена за
разноски, която липсва в настоящия случай. В този смисъл е и
Определение № 1522 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14532/2017 г., V о.
Колкото до
възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на процедурните правила, а
именно – неспазването на разпоредбата на чл. 248 ал. 2 ГПК за съобщаване на
насрещната страна за постъпилата молба за допълване на решението в частта за
разноските, следва да се отбележи следното: Действително по въззивното дело
липсват писмени доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 248 ал. 2 ГПК, но това нарушение не е от съществените, които да доведе до ограничаване на
правото на защита на ответната страна. Определението на РС – Русе е връчено
редовно на административнонаказващия орган и ако той не е бил съгласен с него,
е могъл да го обжалва, както е сторил това жалбоподателя.
По изложените
съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №
124/14.02.2020г. на Районен съд – Русе по АНД № 2276/2019г., с което е оставено
без уважение искането на адв.П.К.П. за присъждане по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата, на адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие по АНД № 2276/2019г. по описа на РРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: