№ 43163
гр. София, 23.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110160195 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Делото е образувано по подаден от В. В. П., чрез адв. М. П., частичен осъдителен иск
за сумата от 10 000 лв., част от общо дължимата сума от 15 000 лв., срещу Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, за осъждането на ответника да заплати на ищцата
обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
на неправомерно проведен разпит на 24.01.2023 г. от страна на негови служители и
провеждани впослествие действия от същите служители на СДВР спрямо нея.
В исковата молба, първоначално подадена пред АССГ и уточнена с молби от
31.08.2023 г., 07.12.2023 г. се твърди, че на 24.01.2023 г. ищцата В. П. получила обаждане от
служител на МВР и е била извикана на разпит в 05 РПУ в гр. София. Твърди, че разпитът
бил проведен неправомерно. Твърди, че срещу нея били отправяни неоснователни
обвинения за извършени от нея неправомерни действия. Служители на ответника инспектор
Камелия Николова и инспектор Предьов я обиждали и притискали психически, обвинявали
я в престъпления, които не е извършила, ищцата се чувствала в безизходица и уплашена.
Конкретно ответниците я наричали „боклук, пияница, престъпничка, крадла“. Докато
провеждали разпита инспекторите се държали арогантно и не съставили каквито и да било
документи. Твърди се, че служителите на СДВР не позволили на ищцата да използва
мобилния си телефон и да се обади на свой защитник, накарали я да извади телефона си и да
го постави на масата. Тъй като телефонът на П. многократно звънял инспектор Предьов взел
устройството и го хвърлил със сила върху масата, на която стоели. След проведения разпит
ищцата установила, че служителите на СДВР започнали да я следят, забелязвала една и съща
кола пред дома й и пред работното й място, изпитвала страх и безпокойство за себе си и
близките й. Твърди, че вследствие на преживяния стрес от неправомерно проведения разпит
и постоянното следене преживяла тежък срив и на 15.02.2023 г. направила опит за
самоубийство, изпивайки няколко таблетки Зопиклон и била приета за лечение в УМБАЛСМ
„Н.И. Пирогов“. По време на лечението й ищцата отново била посетена от гореспоменатите
служители на МВР за последващ разпит, които отново я обиждали и се държали
неправомерно, вследствие на което здравословното й състояние още повече се влошило. В
следствие на незаконосъобразните действия на ответната страна приятелите на ищцата
започнали да странят от нея, което допринесло допълнително негативно на психичното й
състояние. След изписването й от болница, започнала да посещава психолог, но
1
психическото й състояние не се подобрявало, защото служителите на МВР продължавали да
я следят и да я безпокоят в апартамента, в който живее. На 19.05.2023 г. без конкретна
причина била извикана за последващ разпит с цел да подпише документ, че няма да направи
последващ опит за самоубийство. Твърди, че към настоящия момент продължава с терапиите
и провежда медикаментозно лечение, за да овладее симптомите на депресия
Направени са доказателствени искания за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане и изслушване на съдебно-психологическа
експертиза по поставени в исковата молба въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от насрещната страна
СДВР, подаден чрез юрисконсулт Пашунов. Твърди се, че исковата молба е неоснователна и
недоказана. Според ответника изнесените в исковата молба твърдения за неправомерно
проведен разпит, обиди и заплахи са голословни и недоказани. Сочи, че не са представени и
никакви доказателства за претърпени неимуществени вреди, нито причинно-следствена
връзка. Оспорва се размерът на предявения иск. Моли за отхвърляне на исковете. Оспорва
размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Възразява срещу направените доказателствени искания.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима.
Следва да бъда изготвен ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 49 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена
тежест:
В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: че ответникът
отговаря за конкретното противоправно действие на негови служители във връзка с
проведени разпит на ищцата, както и осъществени неправомерни и незаконосъобразни
действия по следене и смущаване на ищцата, че са й причинени неимуществени вреди и
какви точно, причинно-следствената връзка между поведението на ответника, изразяващо се
в неосигурен контрол и допускане на неправомерни действия от негови служители и
причинените неимуществени вреди, както и конкретния размер на неимуществените вреди.
В тежест на ответника: е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже,
че го е погасил.
Липсват други обстоятелства, които да бъдат признати за безспорни и ненуждаещи се
от доказване на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.
По доказателствените искания на страните съдът намира следното:
Приложените писмени документи към исковата молба са относими към предмета на
спора, а тяхната доказателства стойност ще се цени с акта по същество на съда.
Искането за събиране на гласни доказателства е относимо и допустимо и следва да
бъде уважено.
По искането за назначаване на съдебно-психологическа експертиза съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към
медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да
сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.11.2024 г. от 15:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищцата при режим на довеждане.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто–доклад, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните разноски.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3