ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна
Варненският районен съд, ХХI състав в закрито заседание на 05.08.2019 год., в състав:
Районен
съдия: МИХАИЛ
МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №10519 по описа за 2019 год., намира следното:
Депозирана е искова молба от А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, уточнена с молба вх.№
56889/02.08.2019г., с която се предявяват обективно и кумулативно съединени
искове за приемане за установено, че
Х.В.В., ЕГН **********,*** дължи сумата от 2337,71 лева главница по договор за паричен заем, сумата
от 310,27 лева – договорна лихва, 9 лева – такса разходи и 240,52 лева – обезщетение за забава, на
осн. чл. 422 ГПК.
С разпореждане №30563/15.07.2019г. на ищеца
бяха дадени указания да отстрани нередовността на исковата си молба, като
формулира надлежен петитум – осъдителен такъв за сумите, за които е постановено
разпореждане № 14912/04.04.2019г. по ч.гр. дело №
5195/2019г., с което претенциите са отхвърлени. Дадени бяха и указания на
страната да довнесе дължимата държавна такса по осъдителните си искове.
Въпреки дадените указания по
настоящото делото ищеца не изпълни същите, като с уточнителна молба
вх.№56889/02.08.2019г. предяви установителни искове за сумата от 2337,71
лева главница по договор за паричен
заем, сумата от 310,27 лева – договорна лихва и 240,52 лева – обезщетение за
забава, за които въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение №2822/04.04.2019г., постановена по гр.
дело № 5195/2019г. на ВРС е издадена изпълнители лист (приложен по делото и
неполучен от заявителя), съответно се предяви и установителен иск за сумата от
9 лева – такса разходи, по отношение на която сума с разпореждане № 14912/04.04.2019г., постановено по ч.гр. дело № 5195/2019г. е
постановен отхвърлителен диспозитив.Изложеното налага
извода, че е недопустимо установяване в производство по чл.422 ГПК от една
страна на суми, за които в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а от друга страна за суми, по отношение на които заповедния съд се е
произнесъл, като е отхвърлил присъждането на същите.
При тези съображения се явява
недопустим предявения иск от ищеца срещу ответника за съдебно установяване, че
последния дължи сумите от 2337,71 лева
главница по договор за паричен заем, сумата от 310,27 лева – договорна
лихва, 9 лева – такса разходи и 240,52 лева – обезщетение за забава, на осн. чл. 422 ГПК, поради което производството по делото
следва да бъде прекратено на осн. чл. 130 ГПК.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 10519/2019г.
по описа на ВРС – ХХІ състав, на осн. чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: