№ 62
гр. Свиленград, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100054 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск
на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8,
иска от съда да признае за установено, че ответникът АНГ. Д. П., с ЕГН:
**********, с адрес: гр.С....., ул......., му дължи сумата 27,75 лв.,
представляваща неплатена далекосъобщителна услуга, потребена в периода
08.12.2018г. – 07.03.2019г., дължими по Допълнително споразумение към
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
55674013002 от 29.12.2016г., сключен между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, предмет на договори
за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г., която сума е удостоверена в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
частно гр. дело № 841/ 2021г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Ищецът твърди, че на 29.12.2016г. между ответника АНГ. Д. П. и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД бил сключен Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 55674013002,
с който било уговорено ползване на мобилни услуги за мобилен номер
**********, при условията на тарифен план VIVACOM Smart M, с месечна
абонаментна такса 23,99 лв. /с ДДС/. С допълнително споразумение към
договора били добавени допълнителни услуги, с допълнителна абонаментна
такса 9,99 лв. /с ДДС/. Споразумението било сключено за срок от 24 месеца,
т.е. до 29.12.2018г. Въз основа на договора, ответникът потребил електронни
съобщителни услуги в периода 08.12.2018г. – 07.03.2019г., за което били
издадени фактура № **********/ 08.01.2019г. на стойност 18,17 лв. /с ДДС/,
1
фактура № **********/ 08.02.2019г. на стойност 17,99 лв. /с ДДС/ и фактура
№ **********/ 09.03.2019г. на стойност 4,50 лв. /с ДДС/. От общата стойност
на фактурите – 40,66 лв., ищецът претендирал заплащане на сумата 27,75 лв.
С договор за цесия от 16.10.2018г. процесното вземане било
прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК:
*********, на „С.Г.Груп“ ЕООД, с ЕИК: *********. С анекс от 10.03.2020г.
към договор за цесия от 01.10.2019г. процесното вземане било прехвърлено
от „С.Г.Груп“ ЕООД, с ЕИК: *********, на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК
*********. Относно уведомлението за извършените цесии, ищецът посочва,
че с исковата молба представя пълномощно, с което „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е упълномощило „С.Г.Груп“ ЕООД да
уведоми длъжника за договора за цесия от 16.10.2018г., както и изходящо от
цедента „С.Г.Груп“ ЕООД уведомление за договора за цесия от 01.10.2019г.,
адресирано до длъжника.
Поради изложеното, ищецът моли съда да уважи предявения иск и да
му присъди разноските, направени по делото, както и тези, направени в
заповедното производство.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен.
Оспорва твърденията на ищеца, че в процесния период е ползвал мобилни
услуги, представени за мобилен номер **********, за което са издадени
горепосочените фактури. Твърди, че не дължи заплащане на потребените
мобилни услуги, представени за този мобилен номер, тъй като ги е платил,
както и не дължи заплащане на мобилни услуги за мобилния номер, за който
са издадени фактурите, поради това че не ги е потребил. Оспорва и
материално-правната легитимация на ищцовото дружество, като твърди, че
процесното вземане не е предмет на договора за цесия, и ответникът не е
получил от цедента уведомление за извършената цесия.
Предвид изложеното, ответникът иска от съда да отхвърли иска.
Претендира разноски за представляващия го адвокат, на основание чл.38 от
ЗА.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното за послуждане частно гражданско дело № 841/ 2021г.
по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена
Заповед № 299/ 19.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата 27,75 лева,
представляваща задължение за потребени електронни съобщителни услуги за
периода 08.12.2018г. – 07.03.2019г., дължими по Допълнително споразумение
към Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 55674013002 от 29.12.2016г., сключен между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, предмет на договори
за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г., както и съдебни разноски.
Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК той е
депозирал възражение за недължимост на вземането. На основание чл.415,
2
ал.1, т.1 от ГПК на заявителя е дадено указание да предяви иск за
установяване на вземането си. Настоящият установителен иск е предявен в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК и се явява допустим.
От приложените към заявлението и към исковата молба заверени
преписи от Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги от 29.12.2016г. е видно, че на същата ответникът, като
„абонат“ с клиентски номер **********1, и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД („БТК“ ЕАД), са се споразумели относно продължаване
срока на договора и промяна на тарифния план. Видно от допълнителното
споразумение, дружеството е поело задължение да предоставя на абоната
електронни съобщителни услуги, относно мобилен номер **********, при
условията на нов абонаментен план VIVACOM Smart M, съгласно Общите
условия на дружеството, за срок от 24 месеца.
Ищецът е представил с исковата молба и заверени копия на фактури,
издадени от „БТК“ ЕАД за клиент с клиентски номер **********2 и за
мобилен номер **********: фактура № **********/ 08.01.2019г. на стойност
18,17 лв. /с ДДС/, фактура № **********/ 08.02.2019г. на стойност 17,99 лв. /с
ДДС/ и фактура № **********/ 09.03.2019г. на стойност 4,50 лв. /с ДДС/.
Представени са и Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г.,
сключен между «БТК» ЕАД, като «цедент», и «С.Г.Груп» ООД, като
«цесионер», и Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., сключен
между «С.Г.Груп» ООД, като «цедент», и ищеца «ЮБЦ» ООД, като
«цесионер», видно от които последният е придобил вземанията, произтичащи
от процесния договор за електронни съобщителни услуги и допълнителното
споразумение към него. Прехвърлянето на тези вземания в полза на ищеца
следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника, на основание чл.99,
ал.3 от ЗЗД, респ. че цесията е породила действие за ответника, с оглед
представеното Уведомление за цесия, изходящо от цедента „БТК“ ЕАД.
Същото е достигнало до длъжника с връчване на преписа от исковата молба и
приложенията, т.е. след завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Тъй като обаче, настоящото исково производство се явява продължение на
заповедното такова, след полученото уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД
ответникът дължи изпълнението по прехвърлените вземания на ищеца-
цесионер. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването от длъжника-ответник на
уведомлението за цесия, дори и като приложение към исковата молба, следва
да бъде съобразено при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл.235, ал.3 от ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т.о., ТК. С оглед тези обстоятелства, ищецът е материално-
правно легитимиран да предяви настоящия иск.
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца бе да докаже,
че е съществувало валидно облигационно правоотношение между ответника и
„БТК“ ЕАД, с посоченото в исковата молба съдържание; че „БТК“ ЕАД е бил
изправна страна по договора, т.е. че е предоставил на ответника електронни
съобщителни услуги през исковия период в търсения размер; че длъжникът е
бил неизправна страна по договора – кое задължение не е изпълнил и кога е
3
настъпила изискуемостта на задължението му; че вземането е прехвърлено на
ищеца по силата на посочените договори за цесия; че прехвърлянето на това
вземане и по двата договора за цесия е надлежно съобщено на длъжника, на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че в
разглеждания случай между страните е съществувало облигационно
правоотношение, по силата на което цедентът «БТК» ЕАД се е задължил да
предоставя на ответника – абонат с клиентски номер 55674013001
електронни съобщителни услуги за мобилен номер **********, срещу
заплащането на уговорена цена, съобразно тарифен план. С оглед естеството
на договора, съдът приема, че «БТК» ЕАД е изпълнило задължението си да
предостави електронни съобщителни услуги на ответника, в качеството му на
абонат с клиентски номер 55674013001, за мобилен номер **********. Не се
събраха доказателства обаче, че ответникът е бил неизправна страна по този
договор. Представените фактури са издадени за вземания, произтичащи от
друго облигационно правоотношение – за абонат с клиентски номер
55674013002 и за предоставени електронни съобщителни услуги за мобилен
номер **********. Действително, в представените фактури е посочен като
длъжник ответника АНГ. Д. П., но сами по себе си тези фактури не
представляват доказателство за удостоверените в същите правнорелевантни
обстоятелства, тъй като са частни свидетелстващи документи, по смисъла на
чл.179 от ГПК, обективиращи изгодни за издателя му обстоятелства. Такъв
документ притежава само формална доказателствена сила за обстоятелството,
че съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като
негов издател. Фактурата би притежавала доказателствена сила, в случай че
бе подписана от двете страни, тъй като би обективирала извънсъдебно
признание от страна на абоната, че е получил от оператора услугите на
стойности, посочени във фактурите. Същевременно, договорът, от който
произтича процесното вземане - Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги с клиентски номер **********2 от
29.12.2016г., касаещ мобилен номер **********, не бе представен по делото.
Предвид изложеното, предявената искова претенция за сумата 27,75 лв.,
за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 841/2021 г. по описа на Районен съд - Свиленград, се
явява неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
има право на разноски, каквито претендира. Ответникът, чрез пълномощника
си, е поискал присъждане на разноски за осъществено безплатно процесуално
представителство, на основание чл.38, ал.2, във вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата (ЗА), за което е представил пълномощно. Съгласно чл.38, ал.2
от ЗА, адвокатът на ищеца, осъществил безплатното представителство, има
право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА (Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения). Ето защо и съобразно чл.7, ал.2,
т.1 от Наредбата, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвоката на
ответника сумата 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение по делото.
4
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. “България”
№ 81, вх. В, ет. 8, срещу АНГ. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.С.....,
ул......., иск за установяване съществуването на вземане за сумата 27,75 лв.,
представляваща неплатена далекосъобщителна услуга, потребена в периода
08.12.2018г. – 07.03.2019г., дължима по Допълнително споразумение към
Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 55674013002
от 29.12.2016г., сключен между АНГ. Д. П. и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК: *********, предмет на договори за цесия от
16.10.2018г. и от 01.10.2019г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр. дело № 841/ 2021г. по
описа на Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, да
заплати на адвокат СТ. П. М., член на АК – Хасково, вписан под личен №
**********, с адрес: гр. Свиленград, ул. «Трети март» № 18, сумата 300,00 лв.
(триста лева) – адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5