№ 388
гр. С., 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110123874 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Л. Д. против ТП на Н.О.И. гр. С., с която е
предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУТОССР.
Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че в периода 01.01.2000г.-
30.06.2001г. между нея и ЕТ „А.-А.Н.“ е съществувало трудово правоотношение, възникнало
по силата на трудов договор. Ищцата навежда твърдения, че работодателят е прекратил
дейността си без правоприемник. Същата сочи, че времето, през което е полагала труд по
трудово правоотношение в дружество, не е признато за осигурителен стаж.
При изложените фактически твърдения, ищцата моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено наличието на осигурителен стаж в периода 01.01.2000г.-
30.06.2001г., във връзка с работата на ищцата по трудово правоотношение, възникнало въз
основа на трудов договор, скл. между А. Л. Д. и ЕТ “А.-А.Н.”, при осемчасов работен ден и
петдневна работна седмица, по силата на който ищцата заемала длъжността “продавач”.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява
становище за неоснователност на иска. Ответникът навежда доводи, че от представените
доказателства се установява, че представените доказателства се установява, че преди
заличаването на работодателя като търговец, същият не е предал документи,
удостоверяващи осигурителен стаж. В отговора се навеждат доводи, че на регистъра на
трудовите договори не се съдържат данни за регистриран трудов договор между ищцата и
заличения работодател. Сочи, че в Регистъра на осигурените лица няма данни за подадени
декларации за процесния период от осигурителя. Ответникът релевира доводи, че
1
представеното извлечение от трудова книжка не е надлежно оформена, защото не е заверена
от главен счетоводител, съгласно изискванията на чл. 6 Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж.
В обобщение, ответникът счита иска за неоснователен и моли да бъде постановено
решение, с което същият да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
От представеното пред настоящата инстанция удостоверение, изх. № 2- 9001- 21- 126#3
от 23.05.2024г., издадено от ТП на НОИ гр. С., се установява, че ЕТ “А.-А.Н.” не е предала
ведомости за работна заплата и други документи, удостоверяващи трудов и осигурителен
стаж в архива на НОИ.
От представената справка, изх. № 21- 000-00-00104045/ 04.06.2004г., издадена от НОИ,
РУ “Социално осигуряване” се установява, че ищцата е представила пред Националния
осигурителен институт за здравно осигуряване трудова книжка № 390557/ 02.01.2000г. за
периода 01.02.2000г.- 30.06.2001г., с осигурител ЕТ “А.-А.Н.”
От събраните писмени доказателства- трудова книжка № 390557/ 01.02.2000г., се
установява, че за периода 01.02.2000г.- 30.06.2001г. е съществувало трудово правоотношение,
по силата на който ищцата е заемал длъжността “продавач”, при основно трудово
възнаграждение в размер на 75 лева.
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУТОССР.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявените искове
представянето на удостоверение, издадено от работодателя/ осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице,
което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени (чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР), а в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността
си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата
му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт,
издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя
удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (чл. 5,
ал. 2 ЗУТОССР).
В настоящия случай не е спорно между страните, че осигурителят, за който се твърди да е
бил работодател на ищцата- ЕТ “А.-А.Н.”, е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, поради което е налице хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, при която за
допустимостта на иска е необходимо представяне на удостоверение от съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж. В конкретния случай ищцата е представила
удостоверение, издадено от ТП на НОИ- С.- град, видно от което в ТП на НОИ- С.- град
липсват писмени данни за положен от ищеца трудов/ осигурителен стаж при посочения
2
работодател.
По основателността на иска:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищцата
по предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУТОССР е да установи
твърденията си, че през периода от 01.02.2000г. до 30.06.2001г. е работила в ЕТ “А.-А.Н.” на
посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на
труда, както и, че през процесния период са внесени или дължими осигурителните вноски
върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение.
Конкретиката на случая сочи, че пред настоящата инстанция са представени писмени
доказателства- трудова книжка, от които се установява, че в периода 01.02.2000г.-
30.06.2001г. между ищеца и ЕТ “А.-А.Н.” е съществувало трудово правоотношение,
възникнало въз основа на трудов договор. Съдът приема, че вписванията в трудовата книжка
на ищцата, установяват еднозначно, че същата е работила без прекъсване в ЕТ “А.-А.Н.” за
твърдения в исковата молба период. Съгласно чл. 6 (отм.) Наредба за трудовия стаж, при
прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит
от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от
работодателя, като се подпечатва с печата му. В настоящия случай в трудовата книжка е
посочена продължителността на трудовия стаж и същата е подписана от работодателя, без
да е подписана от главния счетоводителя. Посоченото представлява нарушение на нормата
на чл. 6 (отм.) НТС в редакцията към момента на прекратяване на трудовия договор.
Неизпълнението на задължението на работодателя да оформи надлежно трудовата книжка
не може да бъде вменено във вреда на работника. С оглед изложеното, съдът приема, че
възражението на ответника, че представената трудова книжка не отговаря на изискванията
на чл. 6 (отм.) Наредба на трудовия стаж, тъй като не е подписана главен счетоводител, е
неоснователно.
Неоснователен е и доводът, че работодателят не е регистрирал трудовия договор.
Такова задължение за последния е възникнало на 01.01.2003г.
Разпоредбата на чл. 9 КСО урежда начина на определяне на осигурителния стаж, който
за разлика от трудовия се изчислява по часове, дни, месеци и години съобразно внесените
осигурителни вноски.
По отношение на осигурителния стаж следва да се посочи, че същият е обвързан не само
със заемането на съответната длъжност, но и с внасянето или дължимостта на
осигурителните вноски. В настоящия случай ответникът не е направил възражения, че
ищцата е извършвала трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни
вноски. Следователно ищцата попада кръга на лицата по чл. 2 от същия закон и за времето
01.02.2000г.- 30.06.2001г. са били дължими или внесени осигурителни вноски съгласно
действащите разпоредби.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявените искове за установяване на
3
осигурителен стаж и неговото уважаване.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ- С. град, с адрес: гр. С.,
бул. “А.С.” № *****, че А. Л. Д., с ЕГН **********, има осигурителен стаж за работа на
длъжност “продавач" в ЕТ ”А.-А.Н.”, с БУЛСТАТ *********, при пълно работно време от 8
часа, за периода от 01.02.2000г.- 30.06.2001г., на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУТОССР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4