№ 180
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100901025 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1
ГПК/.
Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, против „Турист Инвестмънт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, искове за приемане на
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер
на 58 054.37 лева /петдесет и осем хиляди петдесет и четири лева и тридесет
и седем ст./, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена
вода по издадена фактура № ********** от 23.08.2019 год. с отчетен период
20.07.2019 год. – 20.08.2019 год., както и сумата от 2 937.97 лева /две хиляди
деветстотин тридесет и седем лева и деветдесет и седем ст./, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 24.09.2019
год. – 28.05.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5698/2020 г. по
описа на ВРС, Х-ти състав, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ал.1, т.1 ГПК и
чл. 86 ЗЗД.
1
Твърди се, че ответното дружество е клиент на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно отношение
с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния
водоснабдяван обект, находящ се в гр. Обзор, а именно почивна станция с аб.
№ 213365. В качеството му на собственик на описания обект, ответникът се
явявал потребител на ВиК услуги, като приложими за него били Общите
условия, одобрени от КЕВР, публично известни и публикувани на интернет
страницата на водния оператор. Сочи се, че по силата на чл. 23, ал. 4 от ОУ,
както и чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за процесния период
отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по ел. път,
посредством използването на мобилно устройство. Ищецът твърди, че
водомерите на абоната били разположени в шахта в двора на комплекса,
поради което задължение на клиента било да осигури достъп до водомера, а
при електронното отчитане не съществувала техническа възможност за
полагане на подпис от представител на абоната, каквото задължение било
налице при използването на хартиен карнет. Във връзка с електронното
отчитане се уточнява, че инкасаторът отчита обекта като сканира баркод,
поставен в близост до самия водомер. Този баркод представлявал директна
връзка с базата данни на дружеството и индикирал, че отчитането на
водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Ако инкасаторът няма
достъп до имота същият набира на самото устройство режим „служебно
отчитане“. За всяко отчитане по ел. път за процесния период били издавани
данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетените водни
количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и
единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги –
вода, канал и пречистване, които били одобрени от КЕВР с решение № Ц-
20/28.12.2018 год. Общият размер на задълженията за периода 20.07.2019 год.
– 20.08.2019 год. възлизал на 58 054.37 лева. Като се позовава на липса на
плащане от страна на ответното дружество в 30-дневен срок от издаването на
всяка от фактурите, съгл. чл. 33, ал. 2 от ОУ, ищецът без да е необходимо да
изпраща покана до длъжника, се снабдил със Заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 5698/2020 год. на ВРС. На осн. чл. 44 от ОУ ищецът претендира
дължимост освен на главницата и на лихва за забава за периода от датата на
падежа до окончателното изплащане и сумата от 2 937.97 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
2
периода 24.09.2019 год.- 28.05.2020 год.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Турист Инвестмънт“ ЕООД
депозира писмен отговор, с който без да оспорва наличието на
облигационна връзка с ищеца изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва представените справки и фактура с
твърдението, че начисленото количество вода не е действително потребено, а
е оспорено като недължимо, поради което и ответното дружество не
осчетоводило фактурата. Счита, че е нарушен предвиденият в чл. 24, ал.4 от
ОУ ред за отчитане на водата, а инкасаторът неправомерно записал и
начислил количествата вода без да извърши реална проверка на водомера.
Липсвал констативен протокол за неработещ водомер, а също така сочи, че в
шахтата имало два водомера. Представеният от ищеца карнет не носел
подпис на представител на ответника, следователно същият не е изразил
съгласие за начислената вода. Излага и че в представените справки/карнет не
бил обозначен имотът, за който е доставена водата, вкл. партидата на която
се води. Налице било несъответствие между количествата, отразени в
карнета и тези във фактурата. Оспорва съдържанието на последните с
твърдението за силно завишен размер на служебно начислените количества
вода, несъобразени с броя на обитателите на имота в процесния период. От
извършена проверка на място на водомера не били установени нередности,
като в процесния период същият не бил разпломбиран или сменян, нито пък
били получавани писмени предписания за смяната му. В тази връзка и като се
позовава на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год.
сочи, че по делото липсват данни от кога датира неизправността на водомера,
респ. предписание за отстраняване на повредата, които да оправдават
служебното начисляване на вода за процесния период. Като оспорва и базата
на която са изчислени фактурираните количества вода претендира, че
извършените от водния оператор записвания не удостоверяват действителна
консумация.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба,
с която оспорва възраженията в отговора, поддържа изложеното досежно
основателността на претенцията и излага допълнителни доводи. Така, ищецът
твърди, че представените по делото извлечения от електронния карнет,
съдържат данни за местонахождението на имота, за водомера и номера на
3
партидата на абоната, вкл. титуляра й, начина на отчитане и съотв. показания
на уреда. Подчертава, че се касае за физически реални отчети на преминало
количество вода през водомерите и едновременно с това за служебно
начисляване. По отношение на реално извършените отчети ищецът сочи, че
липсват възражения конкретно за тях, а видно от по-късно изготвения
протокол от 23.01.2020 год. операторът заедно с представител на ответника
вписал показанията на водомерите, които записи свидетелствали за
нарастването им във възходящ ред. Служебното начисляване на количества в
размер на 7 000 куб.м. за водомер 6085/60 и 6 000 куб.м. за водомер 6085/64
се наложило, поради констатирано засичане, задържане на водомерите. При
това посочените количества били съобразени с данните от предходни
консумации за аналогични периоди. При несъгласие на потребителя с тези
количества същият следвало срочно и надлежно да въведе възраженията си
съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4, което в случая не било сторено, поради
което следвало да се приеме, че е налице конклудентното им приемане. На
следващо място и доколкото отчитането е станало дистанционно чрез
снемане на данните от мобилното устройство на хартиен носител подчертава
невъзможността да се положи подпис на представител на потребителя, което
не е нужно и съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4. Също така оспорва
доводите на ответника за отчитане според броя на обитателите на имота, тъй
като в случая става въпрос за „почивна станция“, т.е. предоставяне на
туристически и хотелиерски услуги, поради което следвало да се вземат
предвид фактурите за сходен период.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и
поддържа/развива своите за неоснователност на иска. Оспорва, че
представеният с ДИМ протокол е подписан от представител на ответника.
В открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява.
В открито съдебно заседание, ответното дружество, чрез процесуалния си
представител, моли за отхвърляне на иска.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са
разрешени в определение № 67/20.01.2021 год. по чл. 374 ГПК.
4
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията
на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
Видно е от присъединеното ЧГД № 5698/2020г. по описа на ВРС, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
ищеца срещу ответника. Въз основа на подаденото заявление е издадена
заповед за изпълнение № 2608 от 18.06.2020г., която е връчена на 25.06.2020
год. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
доказателства, че същите са страни по договор № 213365/21.07.2006 год. за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води,
сключен между страните на основание Наредба № 4/14.09.2004 год. по
отношение на обект Мира Вар Клуб – хотел, гр. Обзор. В същия са разписани
правата и задълженията на страните, включително и начина на процедиране
при повреда на водомера /чл.3.4/
Представено е и заверено копие от Решение № Ц-20/28.12.2018 год. на
Комисията за енергийно и водно регулиране, както и към заповедното
производство - Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване и канализация” ООД –
Бургас.
Установява се, че ищцовото дружество е издало фактура № **********
/ 23.08.2019 год. за водомери аб.№ ********** и ********** за период
20.07.2019 - 20.08.2019 год. при посочени показания за водомер №
********** – стари 412740 и нови 416253, както и служебно начислени 7000
куб.м. или общо разлика от 10 513 куб.м., на обща стойност 28 185.35 лв. и за
водомер № ********** – стари 23395 и нови 24927, както и служебно
начислени 6000 куб.м., на обща стойност 20 193.29 лв.
Прието по делото е и уведомление от 23.01.2020 год., с което ответното
дружество е уведомено за задължение, произтичащо от консумирана и
незаплатена питейна вода в размер на 59 524.86 лв. по партиден № 213 365,
което е връчено на лицето Н.Й. като представител на ответника.
5
Представен е и протокол от същата дата, съставен от инкасатор В.Д., в
присъствието на същия представител на ответното дружество Н. Й.
/отговорник поддръжка/, в който са записани показания по партида 213 365,
като за единия водомер старите показания са 423895, а новите 423 904 и за
другия 28453 без разлика в показанията
От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л.98-101/, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че начислената сума за
ползвани ВиК услуги за периода 20.07.-20.08.2019 година е в размер на 58
054.37 лева с ДДС, като плащания по издадената фактура не са отразени.
Вещото лице изчислява лихвата за забава в размер от 2 999.48 лв. за периода
от 24.09.2019 год. до 14.05.2020 год. , като е отчетен чл.6 от ЗМДВИП,
съгласно който за периода от 13.03.до 12.05.2020 год. не се начисляват лихви.
Посочено е също така, че единичните цени, начислени от ищцовото
дружество, за доставяне на вода на потребители, за отвеждане на отпадъчни
води и за пречистване на отпадъчни води за промишлени и др.потребители
при степен на замърсяване 1, са идентични с утвърдените такива с решение на
КЕВР № Ц-20/28.12.2018 год.
Че единичните цени, начислени от ищцовото дружество, за доставяне на
вода на потребители, за отвеждане на отпадъчни води и за пречистване на
отпадъчни води за промишлени и др.потребители при степен на замърсяване
1, са идентични с утвърдените такива с решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018
год., се установява и от заключението по проведената СИТЕ /л.104-113/,
което съдът кредитира като компетентно дадено. В същото се сочи от вещото
лице, че водоснабденият имот представлява хотел с търговско наименование
„HVD Клуб Хотел Мирамар“ в гр.Обзор, който фигурира в регистрите на
експлоатационното дружество с потребителски № 213365. Излага, че
водомерната шахта на обекта, разположена извън границите на имота на
ответното дружество, има два водомера № ********** и **********, тип
Беласица DN 80 и DN 65 без приставки за дистанционен отчет, като
потребената вода се отчита електронен карнет № 6085. Установено е, че
отчитането се извършва ръчно на електронния карнет, без подпис на клиента,
като отчетите се снемат от водомера и представляват реално изразходваното
количество вода, която за отчетния период 20.07.-20.08.2019 год. е 5 045
6
куб.м. за двата водомера. В издадената от ищцовото дружество фактура освен
посоченото количество реално изразходено вода фигурират и служебно
начислелни количества /от разпределение – 13 000 куб.м./, изчислено на база
на многогодишна извадка от потреблението, съгласно чл.26 от ОУ, но без да
са налице доказателства за повреда на водомерния възел.
Установеният начин на отчитане на водоснабдения обект се установява
и от показанията на свидетелят Д., които биват кредитирани от съда като
непосредствени и съответни на останалия събран доказателствен материал. В
показанията си, освен начина на отчитане на потребената вода, свидетелят
сочи, че на 20.08.2019 год. е констатирал засичане на водомера – не превърта
стрелкичките и не отчита правилно литрите вода. Последното е потвърдено и
чрез показанията на разпитания свидетел В. Д. АТ., който обаче не може да се
сети повода за съставяне на протокола.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становищата на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да
установи, че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по
възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на
претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за
заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението
си за заплащане на доставените услуги и/или направените правоизключващи
възражения.
Не се оспорва от ответното дружество, че е собственик на недвижим
имот, който е присъединен към водопроводната и канализационната система,
като за имота e определен съответен абонатен номер. Поради което съдът
приема, че същият е потребител на ВиК услуги по смисъла на Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водонабдяване и канализация” ООД – Бургас.
Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден
7
в разпоредбите на глава ІІІ на общите условия и на глава VІ от Наредба № 4
от 14.09.2004г.
На основание чл.23 ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите
се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който
ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет, каквото е в настоящия случай. Последното се установява
от анализа на събраните по делото доказателства и съдът приема, че
отчитането в процесния имот е по реда на чл.39а от Наредбата, съгласно
която операторът може да приеме за експлоатация водомери с дистанционно
отчитане, при условие че разполага с технически средства и софтуер за
отчитане на показанията от тях.
В допълнителната искова молба, ищецът е уточнил, а и се установява
чрез СИТЕ, че част от начисленото количество вода е въз основа на служебно
вписани кубици, поради констатирано от ищцовото дружество засичане
/задържане/ на водомера.
Не се спори, а и се установява, че водомерната шахта и водомерният
възел, където е монтирано и средството за измерване, са извън границите на
имота като В и К оператора не е бил възпрепятстван при отчитането, както и
че служители на ищцовото дружество са констатирали повреда на водомера.
Съгласно чл.20 от ОУ, при установяване на повреда на индивидуален
водомер на потребител, представителят на ВиК дава предписания за
отстраняване на повредата на водомера и срока за отстраняването й, а алинея
2 предвижда, че на мястото на повредения водомер ВиК може да постави
редовен оборотен водомер за сметка на потребителя.
От своя страна, алинея 3 сочи, че през периода на повредата на
индивидуалния водомер и до изтичане на предписанието по алинея 1,
количествата изразходвана вода, с изключение на случаите на когато е
поставен оборотен водомер, се определят по реда на чл.26, ал.2, а при
неизпълнение на предписанието и след изтичане на срока на предписанието,
количествата вода се определя по реда на чл.25, ал.8 и ал.10.
Данните по делото сочат, че инкасаторите на В и К оператора са имали
безпрепятстван достъп до водомера, отчитащ потреблението в процесния
8
имот, съответно за същите не са били съществували пречки да процедират по
посочения начин. Наред с това, съдът съобразява и чл.16, ал.3 от ОУ,
съгласно която средството за измерване подлежи на периодична проверка и
при обосновано искане на ВиК оператора.
Липсват твърдения от ищеца, чиято е и доказателствената тежест,
позовавайки се на повреда на средството за измерване, да докаже основанието
за служебно начисление, че същият е съставил протокол за повредения
водомер, съответно е дал предписание, което му е дало основание в срока на
изпълнението му да начислени служебно консумирано количество вода.
Така мотивиран, съдът намира, че ищецът не е провел успешно
доказване за дължимост на суми за 13 000 куб.м. вода за периода 20.07.-
20.08.2019 год., а само за реално отчетените 5 045 куб.м вода. И
съобразявайки регламентираната за периода съгласно Решение № Ц-
20/28.12.2018 год. на КЕВР единична цена на доставен куб.м вода, съдът
намира, че от общата стойност на претенцията следва да бъде приспадната
сумата за неправомерно начислените 13 000 куб.м. вода, възлизаща на 18 187
лева. Или, предявеният иск се явява основателен за сумата от 30 191.64 лв. без
ДДС или 36 229.97 лв. с ДДС главница за периода 20.07.2019-20.08.2019 год.,
която следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът претендира и лихва в размер на 2 937.97 лева, начислена за
периода от 24.09.2019 год. до 28.05.2020 год., както и лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Съобразявайки обаче установения по-горе размер на главницата и
разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 год. и за
преодоляване на последиците, съдът намира, че същата е дължима за периода
от 24.09.2019 до 12.03.2020 год. и от 14.05.2020 до 28.05.2020 год. и изчислена
върху главница в размер на 36 229.97 лв. възлиза на 1 721.06 лв. и 150.97 лв.,
или общо 1 872.03 лв. За разликата до пълния предявен размер от 2 937.97 лв.
и за периода от 13.03.-13.05.2020 год., искът следва да се отхвърли.
По разноските в производството:
9
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на
исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски в размер от 793 лв и сторените в
исковото производство разноски в размер от 1199 лв., изчислени съразмерно
на уважената част от исковете.
Предвид липсата на отправено искане, в полза на ответника не се
следват разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът „Турист Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, район Одесос, ул.Хан Аспарух № 2 дължи на ищеца „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, кв.Победа,
ул.Ген.Владимир Вазов № 3 главница в размер на 36 229.97 лв.,
представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода по
издадена фактура № ********** от 23.08.2019 год. с отчетен период
20.07.2019 год. – 20.08.2019 год., както и сумата от 1 872.03 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за
периода от 24.09.2019 до 12.03.2020 год. и от 14.05.2020 до 28.05.2020 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5698/2020 г. по описа на ВРС, Х-
ти състав, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ал.1, т.1 ГПК и чл. 86 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 21 824.40 лв., представляваща разликата
над установения размер от 36 229.97 до пълния предявен размер от 58 054.37
лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода по
издадена фактура № ********** от 23.08.2019 год. с отчетен период
20.07.2019 год. – 20.08.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението, както и за сумата от 1 065.94 лв., представляваща разликата
10
над установения размер от 1 872.03 лв.до пълния предявен размер от 2 937.97
лева обезщетение за забава върху главницата и за периода от 13.03.-
13.05.2020 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
5698/2020 г. по описа на ВРС, Х-ти състав, на основание чл. 422, вр. чл. 415
ал.1, т.1 ГПК и чл. 86 ЗЗД
ОСЪЖДА „Турист Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Варна, район Одесос, ул.Хан Аспарух № 2 да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
Бургас, кв.Победа, ул.Ген.Владимир Вазов № 3 сумата от 793 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 5698/2020 г.
по описа на ВРС, разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Турист Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Варна, район Одесос, ул.Хан Аспарух № 2 да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
Бургас, кв.Победа, ул.Ген.Владимир Вазов № 3 сумата от 1199 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски за заплатена
държавна такса, депозит за свидетели, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11