Решение по дело №163/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 24
Дата: 20 септември 2021 г.
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20213610200163
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Велики Преслав, , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО в публично
заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П.. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200163 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на
въззивна жалба ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявана от Б. М. М. – заместник кмет на общината, упълномощен със
Заповед №2592/11.11.2019 г. срещу Наказателно постановление №НЯСС-
59/26.04.2021г., издадено от зам.председател на ДАМТН, гр.София, с което е
наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на
5000 лв.(пет хиляди лева), за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2,
вр.ал.1, т.3 от Закона за водите
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление, като издадено при съществени нарушения на
производствените правила и в нарушение на материалния закон. Оспорва се
така даденото предписание като незаконосъобразно, доколкото същото било
относимо към язовир, който не подлежал на контрол по Закона за водите и
Наредбата по чл.141, ал.2 от същия и изхождало от некомпетентни
длъжностни лица.
Изтъква се, че в НП погрешно е посочена датата на нарушението, а
1
именно -30.05.2020 г., като се оспорва и като изцяло незаконосъобразно
самото предписание, с аргумент, че същото не представлява годен за
самостоятелно оспорване административен акт. Оспорва се обосноваността на
размера на наложеното наказание. Въз основа на посоченото се иска отмяна
на обжалваното постановление, а в условия на евентуалност – да се намали
размера на наложеното наказание на минималния такъв.
В открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Г.,
който сочи, че поддържа изцяло изложените в жалбата аргументи
обосноваващи отмяна на обжалваното наказателно постановление поради
неговата незаконосъобразност, с изключение на тези касаещи датата на
нарушението и възраженията касателно некоммпетентността на органите
извършили проверката , възоснова на която е съставен АУАН и съотв.е
издадено НП, като подробно излага и допълва доводи относно останалите
такива. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява, като от нейна
страна е депозирано писмено становище за неоснователност и недоказаност
на жалбата, като се излагат подробни мотиви в тази връзка. Претендират се и
разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 14.09.2020 г. при извършване на проверка на язовир „***“, находящ
се в поземлен имот №12766.41.25 в землището на гр. ***, служителите на
ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС
„Североизточна България“, свидетелите И.И. и Р.Р. установили, че
жалбоподателят, като собственик на язовира, не е изпълнил предписание да
предприеме действия за почистването на храстовидната растителност на
водния откос на язовирната стена и почистване на храстовидната и дървесна
растителност на въздушния откос на язовирната стена, дадено с Констативен
протокол №05-03-2/16.01.2020 г. от ГД“Надзор на язовирните стени и
съоръжения към тях“, с посочен в същото срок - до 29.05.2020 г. В резултат
на извършената проверка, чрез обход и оглед на язовирната стена и
съоръженията и преглед на документацията към нея било констатирано и
2
обективирано състоянието на корона, воден откос, основен изпускател, като
по отношение на въздушния и водния откос на язовирната стена се
установило, че състоянието на същите е непроменено спрямо предходната
проверка на 16.01.2020 г.Посоченото състояние свидетелствало за налично
неизпълнение на дадените предписания.
Проверка на яз.*** била извършена и на 24.06.2020 г. от Комисия в
чийто състав бил и св. И., констатирала видно от съставения в тази връзка
Протокол , че водния откос на язовира е изпълнен с каменна броня, с наличие
на храстовидна растителност, а въздушния откос е обрасъл с храстовидна и
дървесна такава.
След преценка от административнонаказващия орган за неизпълнение
на 30.05.2020 г. на задължителни предписания, на жалбоподателя бил
съставен и АУАН за нарушение по чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което
на жалбоподателя за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.39 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000.00лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – св. Р. и св.
И., са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща
връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства,
като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с
доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
По делото е приложен Констативен протокол №05-03-71/17.09.2020 г.,
видно от който същият обективира направените от проверяващите органи на
14.09.2020 г.констатации по отношение състоянието на язовира и досежно
изпълнение на предписанията на назначените комисии от областните
управители по чл.138а, ал.3 от ЗВ, както и във връзка с предписанията на ГД
НЯСС при извършена проверка на 16.01.2020 г, резултатите от които били
вписани в приложения по делото Констативен протокол №05-03-2/16.01.2020
г. и с посочен срок за изпълнение в същия – 29.05.2019 г. Конкретно даденото
предписание в него по отношение въздушния откос на язовира било „Да се
3
извърши почистването от храстовидна растителност на водния откос на
язовирната стена“ и „ да се извърши почистване от хпастовидна и дървесна
растителност на въздушния откос на язовирната стена“. Тези факти се
установяват и от свидетеля Р. и св. И., като показанията им допълват и
конкретизират, изцяло отразеното в КП.
Видно от приложения по делото Протокол №64/07.07.2020 г.при
извършване на проверка на язовира и с участието на св. И., проверяващата
комисия е констатирала, че водния откос на язовира е „изпълнен с каменна
броня, с наличие на храстовидна растителност“, а въздушния откос е „обрасъл
с храстовидна и дървесна растителност“.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като
съображенията за това на настоящата инстанция са следните:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото в административно-наказателното производство е да се
установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето,
посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно. За да бъде
едно деяние административно нарушение, са необходими, сагласно чл. 6 от
ЗАНН три предпоставки: това деяние да нарушава установения ред на
държавно управление; да е извършено виновно; да е обявено за наказуемо с
административно наказание, като липсата на която и да е от тях предпоставя и
съотв. липсата на административно нарушение, водещо като резултат и до
отмяна на издаденото НП, като неправилно. Същевременно, следва да бъдат
спазени и всички законови изисквания относно процедурата по издаване на
наказателното постановление, като неспазването на въведените процесуални
изисквания е абсолютна положителна предпоставка за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
В този смисъл и от съществена важност е в хода на
административнонаказателната процедура да не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - по съставянето на НП, досежно
реквизитите на същия или да не са спазени сроковете за реализиране на
4
административнонаказателната отговорност. Когато обаче не са допуснати
такива нарушения и самото НП е издадено при спазване на процесуалните
правила, в предвидената форма и срокове, съдържа съответните реквизити и е
издадено от надлежен орган, следва да се провери неговата правилност, т. е.
дали изложеното в НП отговаря на действителното ситуиране на нещата.
Само при наличието на законосъобразно, издадено при спазване на всички
правила и срокове и съдържащо всички необходими реквизити и правилно
НП, т. е. изложеното в него бъде доказано и в проведеното съдебно
производство, може да бъде коментирана и справедливостта на размера на
наложеното наказание.
При служебна проверка за законосъобразност на НП, настоящият състав
обсъди същия първо от процесуално правна страна. В резултат на същата, се
констатира, че НП е издадено от компетентен орган, в надлежната писмена
форма, но при издаването му ,съдът намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, опорочаващи
административнонаказателното производство.
ЗАНН предписва с императивни норми задължителни правила, по които
следва да се реализира административнонаказателното производство като
гаранция за неговото законосъобразно протичане, при съблюдаване
процесуалните права на засегнатите правни субекти.
Актът за установяване на административно нарушение е основен
процесуален акт във фазата по установяване на административното
нарушение. Законосъобразното му съставяне и оформяне е равнозначно на
законосъобразното образуване на самото производство.Процесуалните
правила по съставяне на АУАН са формални, като стриктното им спазване се
явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта
наказателно постановление. Към тези правила се отнася и редът за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение, и в частност,
изискването на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Цитираната разпоредба
въвежда правилото, че актът се съставя в тримесечен срок от откриване на
нарушителя.
Тезата на АНО, че нарушението /доколкото няма спор относно
нарушителя и относно неизпълнението на даденото предписание към
5
30.05.2020 г./, че е установено на 14.09.2020 г. във връзка с което е изготвен
и приложен по делото и съотв.КП, не се възприема от настоящия състав и се
оборва от събраните по делото писмени и гласни доказателства Видно от
приложения по делото Протокол №64/07.07.2020 г. и от показанията на св. И.
, още на 24.06.2020 г. на органите по ДАМТ е станала известна липсата на
предприети действия относно изпълнението на даденото от 16.01.2020 г.
предписание, с оглед обективираното в посочения протокол. Следователно
именно от този момент е станало известно извършването на нарушението.
При това положение тримесечният срок за съставяне на АУАН е започнал да
тече на 24.06.2020 г. и е изтекъл на 24.09.2020 г. Процесният АУАН е
съставен на 05.11.2020 г., т. е. извън тримесечния срок от откриване на
нарушението и нарушителя, поради което административнонаказателното
производство се явява незаконосъобразно образувано. Неспазването на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение, което
опорочава издаденото наказателно постановление до степен, налагаща
отмяната му само на това основание.
Тук е мястото да бъде посочено и че както извършването на едно
административно нарушение е факт от обективната действителност и не е
подвластен на субективната преценка на административния орган дали и на
коя дата точно е извършено едно административно нарушение, така и извън
правомощията и изключителната компетентност на административно-
наказващия орган е и фактът на коя дата е установено едно административно
нарушение,тъй като това също е обективен факт, който следва вярно да е
отразен в съставения АУАН. Ето защо и доколкото датата, на която е
извършено въпросното административно нарушение се установява обективно
и това е именно 30.05.2020 г, то и датата на която при извършената проверка
на 24.06.2020, независимо от конкретния предмет на същата и лицата
осъществили я, обективирана в съотв. протокол е констатирано
неизпълнението, предвид посоченото в протокола, идентично и при
последващата такава – на 14.09.2020 г. то и именно 24.06.2020 г. е датата
релевантна касателно съставянето на АУАН.
Неспазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН е съществено
процесуално нарушение, което опорочава издаденото наказателно
постановление до степен, налагаща отмяната му само на това основание. При
6
това положение е безпредметно обсъждането на останалите наведени от
касатора доводи, но за пълнота на изложението следва да се посочи, следното:
Правомощията на длъжностните лица от ГД НЯСС, разписани в чл.
190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, включват даване на задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и
на условията за безопасна експлоатация на контролираните обекти, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. В конкретния случай става въпрос за
предписание на контролен орган, пряко свързано с осигуряването на
техническата изправност и безопасната експлоатация на язовира,
произтичащо от законовата делегация на компетентност, съгласно заповед №
5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН. С неизпълнението на същите се
осъществява административно наказателния състав на чл. 200, ал. 1, т. 39 от
ЗВ. Разпоредбата с която в случая е ангажирана отговорността на
жалбоподателя по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ визира правомощието на
председателя на ДАМТН или управомощени от него лица да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и / или
съоръжения към тях, с които се цели предприемането на мерки и действия за
изясняване на техническото състояние на контролираните обекти, както и
условията за експлоатацията им. Предписанията им имат задължителен
характер за адресатите си, които от своя страна последните са длъжни да ги
изпълняват в посочените срокове, доколкото при обратното - при
неизпълнение на дадените предписания носят административно наказателна
отговорност съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ.
Предвид изложеното, обсъденото тук съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като дискредитира напълно процесното НП, като
санкционен и правораздавателен акт, и валиден такъв, постановен от органа
при стриктно изпълнение изискванията на ЗАНН, само на това основание
подлежи на отмяна, като незаконосъобразен от процесуалноправна страна.
Поддържаното в тази насока възражение с жалбата е основателно и следва да
се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
7
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В настоящото производство са претендирани разноски и от двете
страни, при определянето на които следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК и в частност нормата на чл.78
от ГПК . В контекста на приложението на цитираната разпоредба и с оглед
изхода на делото, съдът счита, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за сторено и доказано, видно
от фактура 1560/21.05.2021 г. адвокатско възнаграждение в размер на 580,00
лева, без ДДС , съотв. 696,00 лева с ДДС, явяващ се минималния определен
такъв в чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НЯСС-59/26.04.2021г.,
издадено от зам.председател на ДАМТН, гр.София, с което на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от М. М. Б. - кмет
на общината, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лв., за неизпълнение на
задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Г. М. Димитров " №
52А, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявана от М. М. Б. - кмет на общината – сумата от 696,00 лева
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
8