№ 9491
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.,С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.,С.Д. Гражданско дело № 20211110148704
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Предявен е от ищцата АНН. Н. Г. установителен иск с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане спрямо ответника „фирма“ ЕАД за сумата от
66,53 лв., представляваща законна лихва върху присъдена главница по гр. д.
№ 12492/2019 г. на СГС, ГО, II-Г състав за периода от 29.03.2018 г. до
01.03.2021 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 18114/2021 г. по
описа на СРС, 166 състав.
Ищецът АНН. Н. Г. твърди, че с влязло в сила решение от 11.01.2021 г.
по гр.д. № 12492/2019 г. по описа на СГС, ГО, II-Г състав, е признато за
установено спрямо ответника съществуването в полза на ищцата на вземането
за главница в размер на 227,04 лв., представляваща платена без основание
сума за топлинна енергия за отоплителен сезон 01.05.2016 г.- 30.04.2017 г. за
имот с абонатен № ......... съгласно фактура № ........../2017 г. Твърди, че е
поканила ответника да заплати главницата в размер на 227,04 лв. както с
изпращане на покана за доброволно изпълнение с рег. № ....../19.09.2017 г.,
така и с подаването на искова молба за установяване съществуването на
вземането за главницата, но сумата е била събрана чак на 01.03.2021 г. в
хода на изпълнително дело № 140/2021 г., образувано въз основа на издаден
изпълнителен лист от 04.02.2021 г. С оглед изложеното и предвид 3-
годишната погасителна давност твърди, че ответникът следва да й заплати
обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.03.2018 г. до
01.03.2021 г. в размер на 66,53 лв. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира присъждане на разноски.
1
Ответникът „фирма“ ЕАД е депозирал писмен отговор в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
влизането в сила на издадената заповед за изпълнение за сумата от 227,04 лв.,
представляваща платена без основание сума за топлинна енергия за
отоплителен сезон 01.05.2016 г.- 30.04.2017 г. за имот с абонатен № .........
съгласно фактура № ........../2017 г. Твърди, че ищцата не е изпращала покана
за заплащане на главницата. Моли съда да отхвърли иска поради неговата
неоснователност. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Видно от ч.гр.д. № 87237/2017 г. по описа на СРС, 145 състав, същото е
образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
вх. № 3095406/13.12.2017 г., подадено от АНН. Н. Г. срещу „фирма“ ЕАД.
Съдът е уважил изцяло подаденото заявление и по делото е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2018 г., като е
разпоредено „фирма” ЕАД, ЕИК ..... да заплати на АНН. Н. Г., ЕГН
********** сумата от 227,04 лв., представляваща сума за възстановяване
съгл. фактура № .......... от м. юли 2007 г. /обща фактура/, издадена от „фирма”
ЕАД за имот с аб. №........., което вземане представлява надплатена сума за
отоплителен период м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г., която след изготвено
изравняване и на осн. „Общите условия” на „фирма” ЕАД подлежи на
възстановяване на абоната, ведно със законна лихва от 13.12.2017 г. до
изплащане на вземането и 325 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв.
държавна такса и 300 лв. възнаграждение на адвокат.
Поради подадена от длъжника „фирма“ ЕАД по заповедното
производство възражение в срока по чл. 414 ГПК е образувано исково
производство гр. д. № 59072/2018 г. по описа на СРС, 145 състав за
установяване съществуването на вземането по заповедта. С постановеното по
делото Решение № 148410/23.06.2019 г. съдът е отхвърлил предявения от
АНН. Н. Г., ЕГН ********** срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК ..... иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 227,04 лв.,
представляваща заплатена без основание сума за топлинна енергия за
отоплителен сезон м.05.2016 г. – м.04.2017 за имот с абонатен номер .........
съгласно фактура № ........../2017 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 87237/2017 г. по описа на СРС, 145
състав.
По подадена от ищеца въззивна жалба с Решение № 260305/14.01.2021
г. постановено по гр.д. № 2492/2019 г. по описа на СГС, Гражданско
отделение, II-г въззивен състав пъвроинстанционното решение е изцяло
отменено и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „фирма”
ЕАД, ЕИК ..... е осъдена да заплати на АНН. Н. Г., ЕГН ********** сумата от
2
227,04 лв., представляваща заплатена без основание сума за топлинна енергия
за отоплителен сезон м.05.2016 г. – м.04.2017 за имот с абонатен номер .........
съгласно фактура № ........../2017 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 87237/2017 г. по описа на СРС, 145
състав. Видно от отбелязването решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и е влязло в сила на 14.01.2021 г.
Предвид изложеното безспорно е доказано по делото наличие на главно
вземане в полза на ищеца АНН. Н. Г. спрямо ответника „фирма” ЕАД, което
вземане е установено с влязло в сила решение по реда на чл. 422 ГПК по
предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на заплатена без
основание сума.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г.,
постановено по Тълкувателно дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при
връщане на дадено при начална липса на основание от момента на
разместване на имущественото благо вземането е изискуемо, но длъжникът
ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е получил
поканата на кредитора.
В случая, подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК вх. № 3095406/13.12.2017 г. безспорно представлява покана за
плащане, с която ищецът АНН. Н. Г. е поставил ответника „фирма” ЕАД в
забава. След датата на подаване на заявлението се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва, което не е било поискано и присъдено в
предходното производство. Ищецът твърди за извършено плащане от страна
на ответника на присъдената сума от 227,04 лева на 01.03.2021 г. в хода на
изпълнителното производство като посочената дата не са оспорва от „фирма”
ЕАД. Не са представени и доказателства за заплащане на сумата в по-ранен
момент, поради което предвид диспозитивното начало искът за заплащане на
мораторна лихва за забава е изцяло основателен в пълния предявен размер
66,53 лева и за периода от 29.03.2018 г. до 01.03.2021 г. Посоченият размер е
определен от съда на основание чл. 162 ГПК и с помощта на онлайн
калкулатор.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл.
422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното
производство. При този изход на спора право за разноски възниква за ищеца.
Предвид изрично направеното искане в тази насока в полза на ищеца следва
да се присъдят разноските съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, от
които 25 лева държавна такса за заповедното производство и 300 лева –
реално заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Ответникът своевременно е противопоставил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява неоснователно.
Заплатената сума е съобразена с нормата на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, фактическата и правната сложност на делото и извършените
процесуални действия. За исковото производство на ищеца се следват
разноски в размер на 25,00 лева държавна такса и 300 лева – реално заплатено
адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Ответникът
3
своевременно е противопоставил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява неоснователно.
Заплатената сума е съобразена с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
фактическата и правната сложност на делото и извършените процесуални
действия.
Воден от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че „фирма” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:
/населено място/ ДЪЛЖИ НА АНН. Н. Г., ЕГН **********, с адрес
/населено място/ сумата от 66,53 лв., представляваща законна лихва върху
присъдена главница по гр. д. № 12492/2019 г. на СГС, ГО, II-Г състав за
периода от 29.03.2018 г. до 01.03.2021 г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.04.2021 г. по
ч.гр.д. № 18114/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: /населено място/ ДА ЗАПЛАТИ на АНН. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес /населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 325,00 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 325,00
лева – разноски в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4