№ 1203
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20231000500627 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 260037 от 07.07.2020 г. по гр.д. № 50/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Перник, Гражданска колегия, втори състав, съдът на
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е осъдил Агенция „Пътна
инфраструктура“ с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана
от Председателя на Управителния съвет, да заплати на К. И. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, , ет. *, ап. *, сумата от 40 000
лева (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпените от нея на неимуществени вреди – болки, страдания, в
резултат на претърпяно непозволено увреждане, настъпило на 10.09.2019 г. в
с. Рударци, Община Перник, на пешеходна пътека на ул. „Черни връх“,
довело до травматологични, неврологични и психически травми и
увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 10.09.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 556, 10 лева (петстотин петдесет и шест лева
и десет стотинки), представляваща обезщетение за причинените на ищцата
имуществени вреди, предизвикани от същото непозволено увреждане,
представляващи направените и заплатени разходи за лекарства, лечение,
1
болничен престой и рехабилитация за периода от 10.09.2019 г. до
предявяването на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Недоволен от така постановеното решение е останала ответната
Агенция „Пътна инфраструктура”, която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
го обжалва в неговата цялост. Поддържа се неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност на решението, доколкото било постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа
обстановка и без да са налице безспорни доказателства и конкретни факти,
при наличието на които да бъде ангажираната отговорността на Агенция
„Пътна инфраструктура” по чл. 49 от ЗЗД. Поддържа се, че по делото не било
установено точното място на твърдяния деликт – пешеходна пътека, тъй като
на мястото на деликта са налице две пешеходни пътеки. Oтделно от това,
първоинстанционният съд не бил обсъдил задълбочено свидетелските
показания по делото, от които ставало ясно, че на процесната дата не е имало
дупка на пешеходната пътека, а освен това не било съобразено и
обстоятелството, че пострадалата и преди била претърпяла подобни
инциденти, за които е ангажирала отговорността на трети лица, съответно
Окръжен съд – Перник не бил отчел връзката между неимуществените вреди
от предходните деликти и тези от процесния. Релевира се и възражение по
посока на липса на задълбочено обсъждане на основната и допълнителна
съдебно-психологическа експертиза, която според въззивника опровергавала
твърденията на пострадалата за психологически преживявания и съответни
психически травми във връзка с процесния деликт. Релевира се нарушение на
чл. 52 от ЗЗД, доколкото Окръжен съд – Перник бил определил завишен
размер на обезщетението за неимуществени вреди. По тези причини се иска
от въззивния съд да отмени изцяло обжалвания съдебен акт и да постанови
Решение, с което да отхвърли исковете. Претендират се разноски.
Въззиваемата К. И. К., чрез адв. Б. Б. от АК – Перник, оспорва
въззивната жалба като неоснователна по съображения, изложени в подадения
по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил и отговор на
въззивната жалба от страна на третото лице-помагач „Лиел Констракшън“
ЕООД. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба
по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да остави без
уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се
разноски.
Третото лице помагач „ЗМБГ“ АД не ангажира становище по
депозираната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
2
Окръжен съд – Перник е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49
във връзка с чл. 45 от ЗЗД, предявен от К. И. К. срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“, за това че на 10.09.2019 г., около 06:30 ч., в с. Рударци,
Община Перник, пресичайки по пешеходна пътека на ул. „Черни връх“,
кракът и пропаднал в дупка, вследствие на което получила полифрагментно
счупване на дясна раменна става.
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Окръжен съд – Перник, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоистанционното решение за правилно
и обосновано.
От фактическа страна, след преценка на твърденията и доводите на
страните, както и на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен
състав приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Безспорно по делото, както от становището на Агенция „Пътна
инфраструктура“ в отговора на исковата молба, а така също и от допусната и
приета по делото съдебно-оценителна експертиза, се установява, че
процесната ул. „Черни връх“, с. Рударци, общ. Перник е част от
Републикански път III-1003, който от своя страна е част от републиканската
3
пътна мрежа и като такъв се поддържа от въззивника, респективно от
неговото специализирано звено – Областно пътно управление (ОПУ) –
Перник на основание чл. 22, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Установява се и, че с договор от 29.01.2016 г., Консорциум „ЗМБГ
Констракшън“ е поело задължение за поддържане (превантивно, текущо,
зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации) на
републикански пътища на територията на югозападен район, стопанисван от
Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ОПУ – Перник, съгласно чл. 19, ал. 1,
т. 1 от ЗП, в качеството му на изпълнител по откритата процедура по реда на
Закона за обществени поръчки (ЗОП), подробно описан в приложенията към
договора със срок на действие 48 месеца, считано от датата на подписването
на договора, а именно 29.01.2016 г., влязъл в сила на 01.02.2016 г.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-оценителна
експертиза се установява също, че към момента на инцидента е била
изградена и съществувала пешеходна пътека тип „Зебра“ на ул. „Черни
Връх“, в централната част на с. Рударци, обл. Перник, като същата започвала
от бордюра от северната част на пътното платно пред затревената площ в
района на тамошна чешма за минерална вода и метално пано и завършвала от
южната страна на пътното платно до електронен стълб.
Въззивният съд, кредитира изцяло заключението на вещото лице
изготвило съдебно оценителна експертиза, като обективно, безпристрастно и
компетентно изготвено от лице, притежаващо специални знания в
съответната област и въз основа на него формира фактическите си изводи за
мястото на получаване на травматично увреждане.
Във връзка с установяване на твърдения механизъм на причиняване на
непозволеното увреждане, което е станало на ул. „Черни връх“, с. Рударци,
общ. Перник, по делото са разпитани свидетели и по-конкретно:
От свидетелските показанията на св. З. Б., макар и да не е била пряк
очевидец на инцидента, се установява, че към неговия момент е била
работодател на К. И. К., като в качеството си на собственик на заведение-
баничарница, намиращо се вблизост до мястото на инцидента, добре
познавала влошеното от години техническото състояние на конкретния пътен
участък, част от който е и въпросната пешеходна пътека, на която е паднала
К. И. К., който характеризира с множество дупки, до степен почти да заличат
централната улица в с. Рударци. Изрично се споменава, че на процесната
пешеходна пътека е имало дупки, когато се е случил инцидента.
От свидетелските показания на св. Б. В. работещ, като охранител във
фирма СОТ, се установява, че през месец септември 2019 г., докато бил
нощна смяна в с. Рударци, стоял в колата, вблизост до тамошната чешма, като
сутринта видял да идва автобус от гр. Перник, който спрял до местния
магазин за плодове и зеленчуци. От автобуса слязла К. И. К., която поела към
закусвалнята и кафене, минала покрай чешмата, а пресичайки пешеходната
пътека паднала. В този момент, св. Б. С. и неговия колега отишли при
4
пострадалата, чули да вика от болка и не можела да се изправи. Установява
се, че този свидетел познава синът на пострадалата, като заедно му позвънили
да отиде и да я откара в болница. Междувременно св. Б. С. и неговия колега
вдигнали К. И. К.. В показанията се сочи изрично, че на конкретната
пешеходна пътека имало множество дупки, които често се образували във
времето, дори и преди това да били запълвани.
От свидетелските показания на св. В. В. – син на пострадалата, се
установява, че на 10.09.2019 г. майка му се обадила плачеща, че е паднала и
той отишъл да я прибере от с. Рударци. Намерил я на ядна пейка да седи пред
баничарницата, с двама човека от СОТ, които му казали, че майка му била
паднала. Тя изглеждала, кална и мръсна. Той я качил в колата и я откарал в
Бърза помощ. Установява се, че св. В. В. познавал мястото на инцидента,
често е минавал, като през зимата това място се превръщало в поледица, а
лятото било пълно с локви, вследствие на недоброто техническо състояние на
пътния участък, сравняван от него с изкоп, насипан със скална маса, при
стъпване на който нямало как да не пропаднеш.
От свидетелските показания на св. В. В. се установява, че той работи в
Областно пътно управление в гр. Перник и прави обход на всички пътища от
републиканска пътна мрежа в областта, включително и в района на с.
Рударци. Видно от дадените показания, на площадчето в с. Рударци имало
две пешеходни пътеки и състоянието на пътя било добро. Не си спомнял през
м. септември 2019 г. да е имало дупка на пешеходната пътека. Обичайно при
обход, когато констатират дупка пишат задание на фирмата която подържа
пътя и към този момент от година я пълнили обичано със студена асфалтова
смес.
Настоящият въззивен съд кредитира изцяло показанията на св. З. Б., св.
Б. В. и св. В. В., съобразявайки възможната заинтересованост на последните с
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като всички те, дадени непосредствено
пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично възприети
обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви и житейски
убедитени. Касателно показанията на св. В. В., отчитайки отново
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд ги кредитира в
частта, в която касаят работата, която извършва и начина по който се
процедира обичайно при констатиране на наличие на дупки в пътната
настилка в републиканската пътна мрежа, а в останалата част същите счита за
неточни, предвид посочването от свидетеля, че не помни основно
обстоятелство, касаещо предмета на доказване – имало ли е или не дупка/и на
процесната пешеходна пътека.
С оглед установяване на получените от К. И. К. увреждания и
степента на възстановяването и, то видно от представените по делото
медицински документи, сред които допълнителен лист за преглед на пациент
№ 0111011 в ЦСМП и консултация от травматолог д-р В. с насочване за
хоспитализация; Епикриза с ИЗ № 9153, издадена от Травматологично
5
отделение при МБАЛ „Рахила Ангелова“ – гр. Перник, Амбулаторни листа за
прегледи № 1075/07.10.2019 г. при психиатър; № 1004/28.10.2019 г. при
травматолог; № 1184/30.10.2019 г. при психиатър; № 1030/11.11.2019 г. при
травматолог; № 8143/22.11.2019 г. при физеотерапевт д-р Т.; № 57/06.02.2020
г. при травматолог; № 62/10.02.2020 г.; № 65/13.02.2020 г.; № 528/07.04.2020
г. при невролог; ЕМГ от 18.11.2019 г. за изследване на долен крайник; ЕМГ
от 25.11.2019 г. за изследване на горен десен крайник; Епикриза от СБР-Банкя
ИЗ № 10777/27.11.2019 г.; Измерване за обем движения на дясна раменна
става от 07.04.2020 г. ЛАК; ЕР на ТЕЛК № 4128/19.11.2019 г. и №
226/20.01.2020 г. за продължаване на временната нетрудоспособност; ЕР на
ТЕЛК № 1552/11.05.2020 г. за определяне на гр.инвалидност; Рентгенографии
от 10.09.2019 г.; от 16.09.2019 г.; от 28.10.2019 г. и от 10.02.2020 г., както и от
заключението на приетата по делото Комплексна съдебно – медицинска
експертиза, ведно със заключението на допълнителната комплексна
съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на
настъпилото увреждане на 10.09.2019 г. в с. Рударци на пешеходната пътека
на ул. „Черни връх“, К. И. К. е получила полифрагментна фрактура на
раменната кост на дясната ръка в областта на хирургичната шийка с
дислокация на фрагментите по ширина. По спешност е извършена мануална
репозиция и й е била поставена имобилизационна ортеза. На 28.10.2019 г.,
след преглед при травматолог е било решено да се продължи имобилизацията
и да се продължи приема на медикаментозно-калциеви препарати и
антикоагуланти. На 11.11.2019 г. е била отстранена ортезата. На 25.11.2019 г.
е извършено ЕМГ на десен горен крайник и са установени данни за предно-
коренчева увреда в дясно, периферно-стволова увреда на двата нерва -
аксиларис и медианус. Установява се, че при самата травма пострадалата е
изпитала силни болки и страдания с невъзможност да си служи с десния
горен крайник, като за около 2-3 седмици е търпяла по-силни болки и
страдания, но те не са престанали дори и след премахването на ортезата.
Вещите лица обясняват, че по време на имобилизацията К. И. К. не е могла да
си служи с дясната ръка, като е търпяла неудобства и страдания в битово и
хигиенно отношение. Не само това, но се установява, че след отстраняването
на имобилизацията, движенията в дясната раменна става са били силно
ограничени и болезнени. Именно поради слабост в дясната ръка, съчетано с
оплаквания от болки в рамото и целия десен горен крайник, на 25.11.2019 г. е
извършено ЕМГ, което установява данни за предно коренчева увреда на С 5-6
вдясно, периферна стволова увреда, както и увреда на двата нерва – аксиларис
и медианус. Освен това, видно от заключението в комплексната съдебно-
медицинска експертиза, става ясно, че болковият синдром, различен
интензитет и ограничен обем на движенията в дясна раменна става, са
продължили през целия период на временната й нетрудоспособност от
10.09.2019 г. до 11.05.2021 г. за 245 дни, видно и от ЕР на ТЕЛК. При
направения преглед на пострадалата, вещите лица са установили, че след
счупването на дясната раменна кост, заедно с първоначалните болки и
6
страдания, К. И. К. е претърпяла и ограничена подвижност на палеца,
непохватност на дясна ръка при извършване на фини движения,
действия с дребни предмети, както е налице изтръпване и намалена
чувствителност в областта на палеца и дланта на дясна ръка. Вещите лица са
установили болезнени и ограничения движения в дясната раменна става.
Ограничени са повдигането на ръката напред и нагоре, както и странично
нагоре в крайните фази с около 40 градуса. Установили са хипотония и
лекостепенна хипотрофия на мускулите, свивачи на дланта и пръстите.
Вещите лица са заключили в комплексната съдебно-медицинска експертиза,
че са настъпили травматологични и неврологични увреждания, свързани с
увредените два нерва, което води не само до претърпени от самото счупване
болки и страдания, но и слабост на пръстите и дланта на дясната ръка,
особено при осъществяване на фини движения и действия с дребни предмети,
изтръпване и нарушена чуствителност, начален усет в областта на дланта и
предмишницата. Заключението на вещите лица, е че тези симптоми би
следвало да отзвучат, но не може да се прогнозира колко време би отнело
това и дали въобще ще настъпи пълно възстановяване. Необходимо било
проследяване на състоянието, като в тази връзка, в проведеното пред
Окръжен съд – Перник заседание по делото от 28.06.2021 г., вещото лице д-р
М., опирайки се на доказателствата по делото и най-вече на ЕР № 1270 от
14.04.2021 г. на МБАЛ „Р.Ангелова“ АД, което дава на пострадалата 50 %
трайно намалена работоспособност, е посочило, че дори да има подобрение
при пострадалата, то би било в незначителна степен, а до пълно
възстановяване според него не би могло да се стигне.
От заключението на допуснатата по делото допълнителна комплексна
съдебно - медицинска експертиза се установява, че в медицинското досие на
К. И. К., находящо се при личен лекар, както и в представените медицински
документи по делото, няма данни за предхождащи заболявания касаещи
вестибуларния апарат и нарушение на равновесието.
Въззивният съд кредитира изцяло първоначалното и допълнително
заключение на вещите лица изготвили съдебно-медицинска експертиза, като
обективно, безпристрастно и компетентно изготвено от лица, притежаващи
специални знания в съответната област и въз основа на него формира
фактическите си изводи за физическото състояние на К. И. К. към момента и
след полученото травматично увреждане.
На следващо място, по делото е допусната първоначална съдебно-
психиатрична експертиза, вещото лице по която сочи, че при анализ от
психиатричния преглед на К. И. К. и при съпоставка на свидетелските
показания и медицинските документи по делото от психиатрична гледна
точка се налага извода, че поради претърпените за продължителен период от
време болки и страдания и лишаването на пострадалата поради тях за
продължителен период от елементарни удобства и комфорт по време на
лечението и рецидивния характер на психотравмената ситуация е развила за
период от няколко месеца разстройство в адаптацията, което се доказва от
7
медицинската документация и открита при пострадалата по време на
проведения психиатричен преглед остатъчна емоционална лабилност,
тревожно - депресивна и бледа вегетативна симптоматика. Заключението
на вещото лице е, че К. И. К. е претърпяла тежка травма вследствие на
травматично увреждане от 10.09.2019 г. и последващия периода на
възстановяване, като към момента на изготвянето и изслушването на
експертиза не страдала от психично заболяване в тесния смисъл на думата.
При нея било налице остатъчна тревожно - депресивна и вегетативна
симптоматика, вследствие на повторно преболедуваме от разстройство в
адаптацията, което психично разстройство е в пряка причинна връзка с
процесната злополука предмет на делото. Понастоящем също били налице
данни за негативни преживявания, вследствие на въпросната злополука, които
се изразява в остатъчно тревожно - депресивна и вегетативна симптоматика,
емоционална лабилност и страх от падане при движение пеша.
От приетото заключение на вещото лице по допуснатата повторна
психиатрична експертиза се установява, че К. И. К., по наличните данни
има правилно преморбидно развитие, липсвала обективна медицинска
документация и данни за минали психиатрични проблеми и лечение в
периодите на развитието й. Мисловният й процес е целенасочен, възникнал в
процеса на изпълнение на задачи и водещ до самостоятелно изработване и
взимане на решения. Налице са стресогенни житейски събития, непостоянно
проявени след травматично увреждане на 10.09.2019 г. и постепенно
задълбочили се, които причиняват функционално разстройство на психичната
дейност, проявяващо се е тревожност, депресия, страх и вегетативна
симптоматика. По-конкретно, установява се, че непосредствено след
процесния инцидент К. И. К. изпаднала в състояние на остра стресова
реакция. Преживеният инцидент е бил внезапен и шокиращ за нея. По тази
причина тя е изпаднала в състояние на интензивно вътрешно напрежение,
тревожност и стрес, поради което е посетила психиатричен кабинет, като в
психиатричното обсъждане са посочени датите и обективното състояние по
време на прегледите. Споделяла е симптоми на тревожност, вегетативна и
емоционална лабилност и лесна плачливост. Малко по-късно след
преживяния стрес, при който се наблюдава фокусиране върху психотравмата
и невъзможност за възприемане на стимули при се появяват симптоми от
страна на вегетативната нервна система. В резултат на причинените
увреждания изпитвала болка при движения, предимно на дясната си ръка.
Преди това за такива оплаквания не съобщава. Изпитвала напрегнатост,
безпокойствие във връзка с телесните увреждания. Временно променила
социалните си взаимоотношения, затворила се в себе си, като редуцирала
социалните си контакти. След преживяната травма при К. И. К. се развива
разстройство в адаптацията, като към момента прегледа било отзвучало
напълно. Това реактивно състояние, възникнало след стресова реакция, се
изразило с потиснатост, затруднения в ежедневните дейности. Страдала от
безсъние и подтиснато настроение. По този повод провела прегледи при
8
психиатър. В момента на прегледа не било налично психично разстройство,
тоест наличните анамнестични данни и осъществения преглед отчитат, че към
момента на прегледа и изследването не се установява психично и
поведенческо разстройство в нито една от психопатологичните сфери, тоест
К. И. К. не страда от психиатрично заболяване. Самата тя заявила, че се
адаптира добре към новостите и е започнала нова работа като добре се справя
със служебните си ангажименти. Липсвали данни за депресивна находка,
нямало тревожност и е дезактуализирана напълно напрегнатостта и
емоционалната лабилност. Отзвучали били напълно травматичните
изживявания. В прогностично отношение при това разстройство на
психичната дейност е налице, както и в конкретния случай преодоляване на
последиците за определен период от време, в случая три месеца. Възможно
било и е налице пълно заличаване на спомена от травмата и не се проявява
репродукцията в сходни ситуации. Вещото лице сочи, че тази болест е
временно и преходно реактивно състояние, възникващо при наличие на
предразполагащи фактори, като в случая значение имат социалните форми на
средата, като натрупаните преживявания с отрицателен и неблагоприятен
характер. Всичко това налага извода, че вследствие на претърпяната
психотравма К. И. К. получила остро психично разстройство от невротичния
кръг, усложнило се с разстройство в адаптацията, което е тревожно
разстройство, било с временен и преходен характер, отзвучало и към момента
на експертизата липсвали психопатологични симптоми.
От приетото заключение на вещото лице по допуснатата допълнителна
психиатрична експертиза се установява, че разстройството в адаптацията
при К. И. К., установено от лекуващият лекар е в причинна връзка с
процесния инцидент от 10.09.2019 г.
Въззивният съд кредитира изцяло и първоначалното и повторното и
допълнителното заключение на вещите лица, тъй като същите са обективни,
безпристрастни и компетентно изготвени от експерти, притежаващи
специални знания в съответната област, взаимно се допълват и изясняват
психиатричното състояние на К. И. К..
В допълнение към установяването на уврежданията и възстановителния
процес на пострадалата, настоящият въззивен съд, съобразявайки възможната
заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, кредитира като правдиви,
логични, последователни и житейски обосновани свидетелските показания на
св. В. В., в частта, с която се установя, че след като К. И. К. била откарана от
него в Бърза помощ, същата била приета и й била направена интервенция,
като лекарите му казали да купи шини, с които пострадалата да бъде няколко
дни, а след това вече да се прецени дали да я оперират или така ще се
възстанови. Установява се, че много трудно св. В. В. се грижел за майка си,
тъй като имал малко дете и само той работел, а в същото време само той
можел да се грижи за майка си, което му създавало трудности. Споменава се в
показанията, че 30 дни майка му е спяла на фотьойл, приемала е
обезболяващи и е развила страх от излизане навън, като не искала да ходи на
9
лекар и да излиза не само от вкъщи, а дори и на терасата. На 70 ден свалили
ортезата, но им казали, че още не може да се раздвижва. През 5-6 дни ходели
на контролни снимки. Когато настъпил инцидента майка му работела в кафе –
закусвалня в с. Рударци. Установява се и обстоятелството, че когато св. В. В.
се разболял от Ковид и нямало кой да се грижи за неговото семейство, майка
му, която до този момент излизала само с него и само за посещения при
доктор се погрижила за неговото семейство, но въпреки това не можела да
извършва напълно всички дейности.
Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд
достига до следните правни изводи.
Предявените искове за заплащане на неимуществени и имуществени
вреди са с правно основание чл. 49 вр. с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ се претендира с
фактически твърдения за причиняване на неимуществени и имуществени
вреди на К. И. К., произтекли от бездействието на служители на въззивника в
качеството му на субект, на който Държавата е възложила да поддържа и
стопанисва републиканската пътна мрежа, включително във връзка с
възлагане по поддръжката и ремонта на републиканските пътища,
съответното за обезопасяване на неравности на път от републиканската пътна
мрежа.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС № 9/1966 г., ППВС №
7/1958 г.) отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за лицето, което е
възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни
противоправни действия и има обезпечително гаранционна функция.
За ангажиране на отговорността на ответника по иск с правна
квалификация чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД обаче е необходимо ищeцът да
установи при условията на пълно и главно доказване: претърпените от него
вреди, които да са резултат на противоправно поведение на лицето, комуто
е възложена работата, както и тези вреди да са преки и да са причинени
виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или от характера на работата, тоест да се явяват причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа (възлагане на работа по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД представлява натоварване с извършване на
действия, които спадат към областта, в която възлагащият работата
осъществява някаква собствена деятелност); причинна връзка между
деянието и вредите.
Според така установените факти, които несъмнено разкриват
претърпените от К. И. К. вреди, настоящият въззивен състав приема, че
в конкретния случай са налице и останалите елементи от състава на чл.
49 от ЗЗД.
10
По повод на противоправността на деянието следва да се спомене
следното. По делото безспорно е установено, че пешеходна пътека тип
„Зебра“, изградена и съществувала преди рехабилитацията и реконструкцията
на ул. „Черни връх“ в централната част на с. Рударци, област Перник е част от
републиканската пътна мрежа. В тази връзка, съгласно чл. 30 и чл. 49, ал. 1, т.
4 от ЗП, то именно Агенция „Пътна Инфраструктура“ осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища, като от бюджета на Агенцията се финансират разходите за
изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища. В
допълнение, съгласно чл. 36 от ЗП, проектирането, строителството, ремонтът
и поддържането на пътищата се извършват при спазване на техническите
норми и правила, определени с наредби на Министъра на регионалното
развитие и благоустройство, а съгласно чл. 76 и чл. 84 от Наредба № 3 от
16.08.2010 г., то собственикът на пътя, тоест администрацията управляваща
пътя, упражнява контрол н временната организация и безопасност на
движението при ремонт на пътищата, като при дълготрайни ремонти
задължително се издава заповед за временната организация на движението и
безопасност на същото.
В случая отговорността на ответника Агенция пътна инфраструктура,
чрез Областно пътно управление - Перник е ангажирана по реда на чл.49 от
ЗЗД тъй като освен, че със закон му е възложено управлението и поддръжката
на републиканските пътища, му възложен е и контрола по осъществяването
на цялата дейност по поддръжката и ремонта на републиканските пътища
съответното за обезопасяване на неравности на път от републиканската пътна
мрежа и неизпълненито му на това задължение, независимо дали го е
възложило на едно трето лице, да стане причина за причиняване на телесното
увреждане на едно физическо лице. По тези причини като неоснователно
следва да се отхвърли релевираното възражение във въззивната жалба от
страна на Агенция „Пътна Инфраструктура“, че нейната отговорност не
следвало да се ангажира в настоящия случай.
На следващо място, като неоснователно следва да се отхвърли и
възражението на Агенция „Пътна Инфраструктура“, че по делото не била
доказана необезопасената дупка на процесната пешеходна пътека, доколкото
от свидетелските показания на св. З. Б., живуща в с. Рударци, и св. Б. С.,
който работи като охранител към охранителна фирма в с. Рударци, се
установява в категоричност, че точно в този пътен участък на пешеходната
пътека до чешмата в с. Рударци е имало необезопасена дупка към момента на
настъпване на непозволеното увреждане.
При тези данни по делото, въззивният съд намира, че Агенция „Пътна
Инфраструктура“, чрез ОПУ – Перник не е изпълнила законовото си
задължение за поддържане на процесния пътен участък, в частност
процесната пешеходна пътека, в такова състояние, че същата да бъде
безопасна за пешеходци. В резултат на това неизпълнение, на 10.09.2019 г. в
с. Рударци, на пешеходна пътека тип „Зебра“, изградена и съществувала
11
преди рехабилитацията и реконструкцията на ул. „Черни връх“ в централната
част на с. Рударци, област Перник е имало необезопасена дупка на пътното
платно – част от републиканската пътна мрежа, вследствие на което К. И. К.
пропаднала в нея и получила травматични увреждания, изразяващи се в
счупването на горния край на раменната кост на дясна ръка и всички
посочени по-горе травматични последици и усложнения, които са в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента от 10.09.2019 г.
Неоснователни са доводите, развити във въззивната жалба на
Агенция „Пътна Инфраструктура“, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е завишен, с което е допуснато
нарушение на чл. 52 ЗЗД, по следните причини:
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както
това изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
В настоящия случай, както правилно е извел в мотивите си
първоинстанционния съд, то следва да се отчетат следните факти и
обстоятелства, които неминуемо завишават отговорността на деликвента, а
именно: 1) процесната травма е налична и понастоящем, като е в резултат от
противоправното деяние от страна на извършителя, изразимо в
необезопасяване на неравности на път от републиканската пътна мрежа, като
възстановяването от травмата продължава, а същевременно еднозначен и
категоричен отговор кога и дали въобще напълно ще бъде възстановен пълния
обем на движение, както и полученото във връзка с инцидента „разстройство
в адаптацията“ не може да бъде даден; 2) установените по делото болки и
страдания, които пострадалата е изпитвала месеци наред, и които са
променили в негативна светлина качеството й на живот; 3) продължителния
възстановителен период от време, през който пострадалата е била в
невъзможност сама да се обслужва, който е продължил 245 дни както и 4)
полученото „разстройство в адаптацията“ в причинна връзка с инцидента.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им
значение за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната настоящият съдебен
състав намира за справедливо обезщетение от 40 000 (четиридесет хиляди)
лева, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпени от К. И.
К. (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с
парично обезщетение), което да е достатъчно по размер и същевременно да не
води до неговото неоснователно обогатяване. Този размер на обезщетението
съответства на характера и степента на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Ето защо обоснован и законосъобразен е изводът на Окръжен съд –
Перник, че с оглед общоприетия критерий за справедливост, на пострадалата
12
следва да се присъди сумата от 40 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
10.09.2019 г. до датата на окончателното изплащане на сумата, в съответствие
с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Основателен до пълния размер от 556, 10 лева (петстотин петдесет и
шест лева и десет стотинки) е и искът за имуществени вреди, установен от
приложените по делото документи – разходи за провеждано лечение, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 10.09.2019 г. до датата на
окончателното изплащане на сумата, в съответствие с разпоредбата на чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД.
Налице е съвпадение между крайния резултат от изводите на Окръжен
съд – Перник и Апелативен съд – София, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА на процесуалния представител на въззиваемата страна – адв.
Б. Б. от АК – Перник, се дължат на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. 3 894, 50 лева (три хиляди осемстотин деветдесет и
четири лева и петдесет стотинки), направени разноски по делото пред
въззивния съд, по компенсация. Касателно претендираните разноски от
страна на третото лице помагач „Лиел Констракшън“ ЕООД, то същите не
следва да бъдат присъждани, доколкото разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК
определя императивно отговорността за разноски по отношение на третото
лице – помагач в процеса, като изрично указва, че на тази страна не се
присъждат разноски. Следователно, произтичащото от закона указание
свързано с отговорността за разноски, когато в производството участва трето
лице помагач изключва възможността за преценка на съда относно тяхната
дължимост.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260037 от 07.07.2020 г. по гр.д. №
50/2020 г. на Окръжен съд – Перник, Гражданска колегия, втори състав.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр. София,
бул. „Македония“ № 3, да заплати на адв. Б. Б. от АК – Перник, на основание
чл. 38 от ЗА сумата 3 894, 50 лева (три хиляди осемстотин деветдесет и
четири лева и петдесет стотинки) - адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението е постановено при участието на „ЗМБГ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“,
жк „Карпузица“, ул. „Евлия Челеби“ № 55 и „Лиел Констракшън“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
13
„Софийско шосе“ № 31, в качеството им на трети лица - помагачи на
страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес: гр.
София, бул. „Македония“ № 3.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14