Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1489 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Областно
пътно управление –Варна, специализирано звено на Агенция „Пътна
инфраструктура“, подадена чрез ю.к. Ч.против Решение № 616/06.05.22г. по НАХД
№20213110205062/2021г. на ВРС, 37 състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 131/22.11.2021г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, с което за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 ЗВ му е наложена
имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.200, ал.1, т.29 ЗВ.
Касаторът
твърди
в жалбата си, че решението на въззивния съд е неправилно
поради противоречието му с материалния закон и процесуалните правила. Твърди,
че при постановяване на своя акт, решаващият състав на ВРС е подходил формално
по отношение на събраните по делото доказателства, включително и при
мотивирането за неприлагане на института на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че съдебният
акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, издаден е в
несъответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е
постановен при неспазване на съдопроизводствените правила. При постановяването
му не са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените
становища по тях, като не е отговорено на нито едно от възраженията му, не са
обсъдени всички относими за правилното решаване на спора доказателства, което е
довело до неверни изводи. Твърди, че изводите на ВРС, че фактическата
обстановка, описана в съдържанието на АУАН и възприета от
административнонаказващият орган в НП се установява по категоричен начин от
събраните писмени и гласни доказателства, са неоснователни. Твърди, че изрично
е възразил, че в АУАН не са посочени дата и място на извършване на нарушението,
а са посочени две дати- 08.07.2021г., т.е. на проверката извършена на място и
10.08.2021г. - документална проверка, като е посочена и дата на установяване на
нарушението – 25.08.2021г., а от друга страна в наказателното постановление е
прието, че съставът на нарушението по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите е
осъществен на 01.10.2020г. Твърди, че не става ясно на коя дата е извършено
самото административното нарушение, както и къде то е извършено, а това са задължителни
реквизити по смисъла на чл.42, т.3 от ЗАНН и поради тяхната липса е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване
правото му на защита и е основание за отмяна. Твърди и че съдът не е изследвал законосъобразността
на административнонаказателната порцедура, като не е разгледал възражението, че
няма тъждество на описаната фактическа обстановка и извършеното нарушение в
акта и наказателното постановление, в АУАН липсва посочване на показателите, по
които е трябвало да се извърши химичен анализ, както и въз основа на кое
разрешително е трябвало да бъде извършено това, като показателите са посочени
само в наказателното постановление, в което пък липсва посочване, че
задължението е било извършване на химичен анализ „съвместно с другите
ползватели“. Твърди, че неточното описание от фактическа страна на административното
нарушение нарушава правото му на защита и е самостоятелно основание за отмяна
на НП. Твърди и че е налице разминаване в АУАН и НП относно обстоятелството коя
точка от разрешението за водоползване е нарушена. Неяснотата кой раздел от
Разрешителното е нарушил също препятства правото му на защита и води до
порочност на наказателното постановление. Твърди и че ВРС е изложил бланкетни
мотиви по отношение на приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли настоящата
инстанция да отмени решението на ВРС и НП и да му бъдат присъдени направените
разноски в двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
За ответната страна Директор
на Басейнова дирекция за Черноморски район, редовно
призована, не се явява представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалба е неоснователна и решението на ВРС следва
да се остави в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на Областно
пътно управление –Варна, специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“
против наказателно постановление № 131/22.11.2021г., издадено от Директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което за нарушение на чл.48, ал.1,
т.11 ЗВ му е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание
чл.200, ал.1, т.29 ЗВ.
За да се произнесе по
спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 08.07.2021г. е извършена документална проверката по
досието и по документи постъпили в БДЧР, както и проверка на място на
10.08.2021г., по изпълнение на условията на Разрешително за водовземане от
подземни води, чрез съществуващи водовземни съоражения № 2151
0408/10.08.2018г., издадено от Директора на БДЧР, с титуляр Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление – Варна, за водовземане от подземни
води, посредством водовземно съоражение: сондаж С-1х „Черноморец“, находящ се в
поземлен имот с идентификатор – *****************. Разрешителното е с начален
срок за действие 10.08.2018г. и краен срок – 10.08.2028г. В резултат на
проверката било установено, че титулярът на разрешителното - Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление – Варна не е извършил химически
анализ на черпените подземни води от водоизточника – сондаж С-1х „Черноморец“,
през 2020г. с цел определяне на химическото им състояние, който мониторинг е
следвало да бъде извършен един път в годината, в период 1 август – 30 септември
2020г., чрез пробонабиране и анализ от акредитирана лаборатория на химичния
състав на черпените подземни води по показатели: рН, електропроводимост,
концентрация на разтворен кислород, амониеви йони, нитрати, нитрити, фосфати,
хлориди, сулфати, съгласно условието по т.3 вр. т.4 от Раздел „Изисквания към
програмата за мониторинг“ към Разрешително № 2151 0408/10.08.2018г. Съставен е
Констативен протокол № 323в/008243/08.07.2021г., а след изпратена покана на
Директора на Областно пътно управление – Варна е съставен АУАН, връчен му и
надлежно подписан на 25.08.2021г. B тридневния срок пo чл.44, ал.1 от ЗAHH не е
постъпило писмено възражение. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното
НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че вмененото
нарушение е безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съставени
са при спазване и правилно приложение на материалния закон, в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, дадена е правилна квалификацията на
деянието и правилно е била определена кореспондиращата санкционна норма на ЗВ,
а размерът на наложеното наказание е в рамките на предвидения законов размер,
като е приел и че не е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН, както и е обсъдил
възраженията на жалбоподателя, които е приел за неоснователни.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Безспорно е по делото,
че Областно пътно управление –Варна, специализирано
звено на Агенция „Пътна инфраструктура“ е титуляр на разрешително за водовземане от
подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 2151 0408/10.08.18г. Като
титуляр на разрешителното дружеството е длъжно да изпълнява условията, при
които е разрешено водовземането. Съгласно условията на разрешителното – т.3 вр. т.4 от Раздел „Изисквания към програмата за
мониторинг“ е длъжен ежегодно да изследва, съвместно с другите
ползватели с издадено разрешително за водовземане от сондаж С-1х „Черноморец“, в акредитирана лаборатория
химичния състав на черпените подземни води по показателите рН,
електропроводимост, концентрация на разтворен кислород, амониеви йони, нитрати,
нитрити, фосфати, хлориди, сулфати, като водните проби се вземат в периода 1
август- 30 септември.
В случая от събраните
по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че
дружеството не е изпълнило задължението си да изследва
в кредитирана лаборатория химичния състав на черпените подземни води по
показателите в разрешителното за 2020г. Титулярът не е изпълнил условие
на издаденото му разрешително и безспорно е нарушил чл.48 ал.1 т.11 от Закона
за водите, а приложимата санкционна разпоредба е именно тази по чл.200 ал.1 т.29
ЗВ.
Неоснователни са
твърденията, че не е налице тъждество на описаната фактическа обстановка и извършеното
нарушение в акта и наказателното постановление, което е нарушило правото му на
защита. Нарушението е описано със съставомерните му белези и от описанието е
ясно по безспорен и категоричен начин задължението по коя точка и от кой раздел
от издаденото му разрешително не е изпълнил, с което е осъществил състава на
вмененото нарушение. Посочването в АУАН, че цитираните за неизпълнени
изисквания са от раздел „Изисквания към местата за мониторинг“ вместо раздел „Изисквания
към програмата за мониторинг“ не нарушава правото му на защита, тъй като
неизпълненото задължение е описано ясно, пълно и точно, както е поето в
издаденото разрешително. В НП е посочен раздел „Изисквания към програмата за
мониторинг“, в който именно е посочено това задължение, а съгласно чл.53 ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
В този смисъл липсата
на посочване в АУАН на показателите, които е следвало, но не е изследвал, не нарушава правото му на
защита, доколкото изрично е посочена точката и раздела от разрешителното, които
не са изпълнени.
Правилно е определена
и датата на нарушението 01.10.2020г., доколкото наказаното лице е следвало да
извърши мониторинга в периода 01.08.2020г.-30.09.2020г. Датите, посочени в
жалбата от касатора са датите на извършените проверки и на установяване на
нарушението. Посочването им по никакъв начин не накърнява правото му на защита,
доколкото датата на нарушението е изрично посочена. Посочено е и мястото на
нарушението. Нарушението е описано със съставомерните му белези, правилно е
квалифицирано, като е наложено наказание в определения от закона размер.
Правилни и обосновани са изводите на ВРС, че в случая
не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН. Предвид характера и вида на
обектите за които се предоставя водоползване, се засягат широк кръг обществени
отношения, поради което Закона за водите въвежда разрешителен режим. Целта на закона
е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за
опазване на здравето на населението, поради което изводите на ВРС, че случаят
не е маловажен са правилни и законосъобразни.
Предвид
на изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира,
че решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са
допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон,
както и не констатира такива при извършената служебна проверка,
поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде
оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63а от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 616/06.05.22г. по НАХД №20213110205062/2021г. на ВРС, 37
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.