Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 31.05.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание на тридесет и първи май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
разгледа докладваното от съдия М. Евтимов ч.гр.дело № 6989 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба вх. № 1875/11.02.2019 г. на А.С.Г.-длъжник по изпълнително дело № 20181110400869 по описа на СИС при
СРС срещу откази на държавен съдебен изпълнител, обективирани в разпореждания
от 25.10.2018 г. и 07.11.2018 г., да прекрати изпълнението на основание чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК. В жалбата са изложени аргументи за неправилност на обжалваните
изпълнителни действия. Жалбоподателят моли да се отменят отказите на съдебния
изпълнител, като изпълнителното производство да бъде прекратено, а при
условията на евентуалност – да се вдигне наложеният запор върху банковата му
сметка. Претендира разноски.
Взискателят С.А.Г., действащ чрез неговата майка и законен представител К.Н.Г.,
не е взел становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Държавен съдебен изпълнител К.Д.е дал обяснения във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита,
че жалбата е допустима, но неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с обясненията на държавен съдебен изпълнител
К.Д., прие следното:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е
насочена срещу подлежащи на съдебен контрол изпълнителни действия по смисъла на
чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 ГПК.
Съгласно чл. 435,
ал. 2, т. 6, предл. 2 ГПК длъжникът може да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. В случая жалбоподателят е
поискал прекратяване на изпълнителното производство поради това, че е заплатил преди
образуването му, по банков път, претендираните в молбата за образуване на
изпълнителното дело суми, представляващи издръжка на взискателя за посочените
месеци, и съдебни разноски по делото, по което е присъдена издръжката, като е
представил съответните платежни нареждания. От тези документи обаче не може да
се установи, че длъжникът е изплатил частта от присъдената на взискателя
издръжка, която е поискана за принудително събиране с молбата за образуване на
изпълнителното дело. Същевременно, длъжникът не е внесъл определеното от
съдебния изпълнител възнаграждение за вещо лице (80 лева), което да изготви
съдебно-счетоводна експертиза за преизчисляване на дълга, за да е видно какъв е
остатъчният му размер, каквото искане длъжникът е направил с молба от 04.12.2018
г., оттеглено с молба от 19.12.2018 г. От друга страна, в нито едно от
представените от длъжника платежни нареждания няма отбелязване, че съответната
сума представлява заплатени съдебни разноски (в общ размер на 575 лева) по
делото, по което е присъдена издръжката.
Предвид горното въззивният съд намира, че двукратните откази на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство са правилни и законосъобразни
и няма основания за тяхната отмяна, поради което жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. Следва да се посочи, че наложеният запор
се вдига служебно и незабавно от съдебния изпълнител, а не от съда, когато
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство влезе в сила
(чл. 433, ал. 3 от ГПК).
С оглед изхода на настоящото дело, жалбоподателят
няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 1875/11.02.2019 г., подадена от А.С.Г.-длъжник по
изпълнително дело № 20181110400869 по описа на СИС при СРС, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.С.Г. за присъждане на
разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.