№ 694
гр. Варна, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. П.
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100500805 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Старгейт маритайм“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна срещу решение № 387/07.02.2024 год.,
постановено по гр.д. № 13144/2022 год. на ВРС – 40-ти състав, с което е въззивникът е
осъден, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, да заплати на Г. С. З., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *******, сумата от 2700 лв. (две хиляди и седемстотин лева), преведена от
ищеца на ответника по банков път без основание над дължимата по т. 2 „б“ от Договор за
придобиване на квалификация от 22.03.2018 год. сума в размер на 5600 лв., като ответникът
– въззивник е осъден и за разноски в исковото производство.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Конкретните
оплаквания са, че от представеният пред първоинстанционния съд договор за придобиване
на квалификация ответното дружество не е поело задължение за осигуряване и организиране
на плавателни стажове, което е било ангажимент на студента – ищец. Именно поради
горното и същият е кандидатствал по програма „Еразъм“ за финансиране, бил е одобрен и е
получил съответното финансиране за покриване на разходите за мобилност, като на нито
един етап от производството ответникът не е твърдял промяна на уговорките между
страните и наличие на негово задължение за заплащане на плавателните стажове. Оспорват
1
се и изводите на съда относно установеното посредством проведената ССЕ, че
работодателят е възстановявал на ответника, действал като негов пълномощник и корабен
агент, направените разходи в горния смисъл във връзка с обучението на ищеца, като сочи, че
сумата за храна също следва да бъде зачетена като разход за плавателния стаж, но и без нея
платената от ответното дружество сума надвишава получените от ищеца 4 200 лева.
Същевременно, от допълнителното заключение на вещото лице се установява, че всички
получени от обучаемите средства са вложени за организиране и провеждане на плавателни
стажове. Не е обсъдено и представеното от ответното дружество писмено доказателство за
извършената от НАП проверка във връзка със средствата по програма „Еразъм“. Поради
изложеното и с оглед установеното от вещото лице, счита за неправилен извода на съда за
недоказано правно основание за получаване на сумата, предвид установеното, че получената
от ответника сума по програмата за заплащане на разходи на ищеца по провеждане на
плавателни стажове е вложена посредством ответника изцяло за финансиране и заплащане
на същите, които суми не са възстановени от ежемесечните финансирания от работодателя
по плавателните стажове. Обективира искане за събиране на гласни доказателства и
настоява за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск, ведно с
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Като развива доводи за неоснователността, изхождайки от
спорния по делото въпрос, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В с.з. по същество, въззивникът, не се явява лично и не се представлява. С писмена
молба поддържа депозираната въззивна жалба и изразените в нея съображения по същество
на спора.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез пълномощника си, д писмена молба
оспорва подадената въззивна жалба, изразявайки становище за нейната неоснователност
като претендира сторените пред настоящата инстанция разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
2
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Производството пред ВРС е образувано по подадена от Г. С. З. срещу „Старгейт
маритайм“ ЕООД искова молба за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от
2700 лв., преведена от ищеца на ответника по банков път без основание.
Искът е основан на твърдения за сключен между страните на 22.03.2018г. договор за
придобиване на квалификация със срок за завършване на обучението до 2020г., по силата на
който ответникът, като представител на работодателя „Сейнт Пол Маритайм корпорейшън“
се задължил да осигури издръжка на обучаемия и след приключване на обучението му да
сключи договор за работа с него, а обучаемият се задължил да работи при този работодател
след завършване на обучението за срок от 3 г. Сочи също така, че ищецът кандидатствал
чрез учебното си заведение за подпомагане по програма "Еразъм" като през 2018 г. получил
сумата от 4200 лв., а през 2019 г. сумата от 4224 лв. Последните суми, по настояване на
ответника и без наличието на договорно основание, ищецът е превел на ответното
дружество, без за извършените плащания да му е издадена фактура. Сочи, че така
осъществените два превода на обща стойност 8300 лв. са без основание, поради което и след
приспадане на дължимата от него поради неизпълнение на договорните му задължения по
договора за придобиване на квалификация сума в размер на 5 600 лева, претендира връщане
на исковата сума от 2 700 лева.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е подал писмен договор, с който оспорва
предявеният иск като неоснователен, твърдейки, че за осигуряване финансиране на
задължителните за придобиване на квалификацията плавателни стажове ищецът, освен че е
кандидатствал за финансиране по програма "Еразъм", се е обърнал за съдействиe към
ответника относно съфинансирането. Сочи, че процесните суми са преведени в полза на
ответника по силата на постигнато между страните съгласие за това, като дружеството
поеме за собствена сметка всички останали разходи, необходими за действително
провеждане на плавателния стаж през 2018 и 2019 години.
При така наведените твърдения за факти съдът намира, че предявеният иск черпи
правното си основание в чл.55, ал.1 предл.първо ЗЗД.
Съгласно дадените в Постановление № 1 от 28.V.1979 год. по гр. д. № 1/79 год. на
Пленума на ВС разяснения първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Посочено като пример за начална липса на основание хипотезата,
когато е получено нещо въз основа на нищожен административен акт, а в случаите на
унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта,
както и без наличието на някакво правоотношение.
Съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже заплащане на
исковата сума, а в тежест на ответника е доказването на наличието на правно основание да я
3
задържи.
Страните не спорят, а и се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, че сума в общ размер на 8 300 лева е преведена от ищеца Г. С. З. на
ответника, както следва: на 01.10.2018г. – сумата от 4100 лева и на 08.04.2019г. – сумата от
4200 лева, като от проведената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че за получените
суми не са издадени фактури, респективно не са включвани в дневниците за продажби на
„Старгейт Меритайм“ ЕООД.
Страните не спорят и за наличието на договорни правоотношения между тях
/ответникът /сега въззивник/, действащ от името и за сметка на „Сейнт Пол Маритайм
корпорейшън“ – гр. Монровия, Либерия/ въз основа на сключен на 22.03.2018г. договор за
придобиване на квалификация. Изпълнението на правата и задълженията на страните по
договора не е предмет на предявения иск, доколкото и ответната страна изрично заявява, че
сумите не са преведени от ищеца по този договор. Наведеното от него твърдение за наличие
на основание за задържане на исковата сума е наличието на постигната между страните
устна договорка за съвместно финансиране на необходими плавателни стажове на ищеца,
проведени през 2018 и 2019 години, като участието на ищеца се е изразило в превод в полза
на ответника на получените от него суми по програма „Еразъм“.
Въпреки изрично разпределената доказателствена тежест с доклада по чл.146 ГПК,
ответникът не е ангажирал годни доказателства, анализът на които да доведе по извода за
доказаност на постигната между страните по делото договорка в посочения смисъл.
Представените от него сключени на 04.06.2018 г. и 12.04.2019г. между ищеца, като
стажант и „Сейнт Пол Маритайм корпорейшън“ – гр. Монровия, Либерия, договори за
обучението на палубния стажант за придобиване на правоспособност на вахтен офицер, на
м/к Aegian Highway, за срок съответно от 06.06.2018 г. и от 16.04.2019 г., не са аргумент за
противното. Видно е от клаузите на същите, че „Сейнт Пол Маритайм корпорейшън“ е
поела задължението да осигури на палубния стажант настаняване на борда, храна, лично
предпазно оборудване, работни дрехи, защитни обувки, както и това да поеме всички пътни
разноски от/до кораба, като липсва клауза изискваща самоучастие на стажанта и/или друга,
индицираща наличието на договорка за такава, въз основа на която ищецът да се е задължил
да преведе средства като самоучастие и то в полза на представителя „Старгейт маритайм“
ЕООД. Такава не се следва и от счетоводното отразяване на преведените средства от
„Сейнт Пол Маритайм корпорейшън“ – гр. Монровия, Либерия в полза на ответното
дружество средства.
Недоказаността на въведеното като основание за задържане на исковата сума
обуславя и ирелевантността на поддържаното и пред настоящата инстанция твърдение на
въззивника, че преведените от ищеца по програма „Еразъм“ суми използвани изцяло по
предназначение - за провеждане на необходимите стажове, като са му закупувани самолетни
билети, заплащани са медицински свидетелства, визи, работно облекло и др.. Последното
прави и ненужно обсъждането на данните от проведената ССЕ във връзка с
взъимотношенията на ответното дружество и „Сейнт Пол Маритайм корпорейшън“ – гр.
4
Монровия, Либерия, в който смисъл са и основните оплаквания на въззивника. За
неотносимо с оглед горното се преценява и обсъждането на целта на програмата „Еразъм“
на ЕС.
И след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни
разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС,
ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да се
потвърди.
Предвид изхода от спора и направеното от въззиваемия искане, в тежест на
въззивника следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски,
възлизащи в размер на 500 лева /адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 387/07.02.2024 год., постановено по гр.д. № 13144/2022
год. на ВРС – 40-ти състав.
ОСЪЖДА „Старгейт маритайм“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул.“София“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. З., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *******, сумата от 500 лева, представляваща направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5