Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Русе, 24.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав в публично заседание на двадесет
и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря МИРОСЛАВ МИНЕВ разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6870 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
от И.П.И. ***” АД, с правно основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че управлявайки личния си лек автомобил
м.“Опел“, модел Зафира, с ДК№ Р 5343 ВК, е пострадал от катастрофа на
19.10.2016 год. около 14.50 часа на път I № 5 около км 157 + 920 , община Габрово
в посока гр.Габрово - връх „Шипка". Виновен за пътно транспортното произшествие
бил П. П. П., ЕГН ********** ***, който управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло"с
рег.№ ЕВ1809 ВА , собственост на Н. П. П.. Това било установено с протокол за ПТП
№ 1536497/19.10.2016 год. от РДВР - гр.Габрово с рег.№ 2016/ 326 и Наказателно постановление
на Началник сектор „ПП" към ОДМВР - Габрово. С удостоверение рег.№
264000-112 от 04.07.2017 год. на ОДМВР - Габрово бил уведомен , че виновния водач
П. П. П.от гр.Севлиево е санкциониран с НП № 16 -0892-000900 от 10.11.2016 год.
Твърди, че от настъпилото ПТП претърпял неимуществени вреди
, изразяващи се в причинени болки и страдания в натъртване от лявата страна на ключицата
и ребрата, натъртване на корема, като тези травми му били причинени от предпазния
колан и волана за управление на автомобила му. Започнал лечение със специални кремове
внос от Германия. Тези болки му минали за срок от 1 год., като и до днес изпитвал
ужас от пътуване с автомобил дори на кратки разстояния. Получил от това ПТП психична
травма, не можел да изпълнява задълженията си и да шофира като работата му била
свързана с постоянни пътувания до различни градове и църкви, в които води богослужения
като пастор и дори като ходел до лозето и вилата си, изпитвал затруднения при дишането,
движението на ръката и тялото , което водело до дискомфорт за него дори в дома му.
Тези неимуществени вреди оценявал на сумата от 4 000 лева.
По автомобила му били нанесени щети, които още не му
били заплатени нито от водача ответник по иска, нито от втория ответник застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност" .
По автомобила му, вследствие на катастрофата от виновния
водач за ПТП са причинени имуществени вреди в размер на 4 500 лева. А именно броня
предна пр.капак, дек.решетка, пр.броня, фарове, доп.светлини за мъгла, греда зад
броня , радиатор и др.
На датата на ПТП поканил ответника доброволно да изплати
нанесените му имуществени вреди на автомобила, но същият не сторил това.
Вината на П. П.П., ЕГН ********** - водач на лек автомобил
м.“Фолксваген Поло“, с рег.№ ЕВ 1809 ВА, със собственик Н. П. П., който е застраховал
гражданската отговорност в ЗД" БУЛ ИНС" АД гр.София, с полица № ВG/02/116002551264/01.10 2016 год. била доказана с протокол
за ПТП № 1536497/19.10.2016 год. от РДВР - гр.Габрово с рег. № 2016/326 и НП на
Началник сектор „ПП" към ОДМВР- Габрово. С удостоверение рег.№264000-112/
04.07.2017 год. на ОДМВР- Габрово бил уведомен, че виновния водач П. П. П.от гр.Севлиево
е санкциониран с НП№16 -0892-000900 / 10.11.2016 год.
При ответното застрахователно дружество била заведена щета
с вх.№ ********** през 2016 год. , по която още не е получил обезщетение за нанесените
материални щети от виновния и застрахован при тях автомобил и водач.
Наличието и размера на имуществените щети било установено
от експерт на застрахователя по реда на чл.13 от Наредбата - описи и експертно заключение
на експерт на застрахователя. Във връзка с КЗ изискванията преди процес пред съд
изпратил покана за изпълнение. Към настоящия момент не било налице частично или
пълно възстановяване на щетата.
Поради това моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника ЗД " БУЛ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление-
гр.София, бул."Джеймс Баучер", № 87, да му заплати сумата 1000 лева имуществени
вреди и 1500 лева неимуществени вреди, частичен иск от общата сума в размер на
8 500 лева (4500.00 лева имуществени и 4000.00 лева неимуществени вреди от физическото
му увреждане), представляваща стойността на причинените имуществени вреди в резултат
на ПТП, станало на 19.10.2016 год. около 14.50 часа на път I № 5 около км 157 +
920 , община Габрово в посока гр.Габрово — връх „Шипка" , а именно: повреди
на личния му лек автомобил марка „Опел Зафира„, с рег. № Р 5343 ВК, както следва:
пр.калници, пр.капак, дек.решетка, пр.броня, фарове, доп.светлини за мъгла, греда
зад броня, радиатор и др., ведно с лихвата за забава в размер на 100 лева , считано
от датата на деликта - 19.10.2016 год. до завеждане на иска , както и законната
лихва върху сумите от завеждане на иска до окончателното заплащане. Претендира
и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който намира, че исковете са процесуално
допустими, като ги оспорва изцяло по основание и размер. Излага, че на 09.10.2017
г. е изплатил на ищеца обезщетение в размер на 770.76 лв., като намира, че по
този начин е изплатил цялата дължима сума. Претендираните с исковата молба суми
намира за силно завишени. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.10.2016 год. около 14.50 часа на път I № 5 около
км 157 + 920 , община Габрово в посока гр.Габрово - връх „Шипка" ищеца е
претърпял ПТП. С протокол за ПТП № 1536497/19.10.2016 год. от РДВР - гр.Габрово
с рег.№ 2016/ 326 и Наказателно постановление на Началник сектор „ПП" към ОДМВР
– Габрово било установено, че виновен за пътно транспортното произшествие е П.
П. П., ЕГН ********** ***, който управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло"с
рег.№ ЕВ1809 ВА, собственост на Н. П. П.. Виновният за ПТП водач П. П. П.от гр.Севлиево
е санкциониран с НП № 16 -0892-000900 от 10.11.2016 год. - удостоверение рег.№
264000-112 от 04.07.2017 год. на ОДМВР - Габрово.
За автомобилът на виновния водач е налице действащ
договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност, сключен с
полица №BG/02/116002551264 със ЗД „Бул Инс“ АД. Застрахователят
направил опис на претенция №**********/20.10.2016г.
Междувременно на 09.10.2016г. по сметката на ищеца се получили 770.76 лева, като
посоченото основание е ********** BG/02/116002551264, т.е. номера на щетата и номера на
полицата, с наредител ЗД „Бул Инс“ АД, клон Оборище.
От заключението на съдебномедицинска експертиза по делото е видно, че няма
съдебномедицинска или друга медицинска докуменатция , от която да може по
обективен начин да се съди за вида на травматичните увреждания на ищеца,
получени при ПТП на 19.10.2016г. Установява, че няма данни за предписани от
лекар медикаменти. При ПТП , от вида установен по делото, поради действащите
върху телата на пасажерите инерционни сили, е възможно да се получат
микротравми главно по опорно-двигателната система, които да доведат до болки за
различен период от време, който е индивидуален, в рамките на дни до седмици. При
извършения преглед ищецът съобщава, че се е самолекувал с унгвент от чаено
дърво, който представлява комбинация от млечни мазнини и масло от австралийско
чаено дърво с антибактериално и антисептично действие, активизиращо защитната и
бариерна функция на кожата. Заключението
на съдебномедицинската експертиза се подкрепя и от показанията на разпитаните
свидетели.
От приетото по делото неоспорено от страните
заключение на съдебно– автотехническа експертиза се установява, че към датата
на настъпилото ПТП (19.10.2016г.) стойността на лек автомобил м.“Опел“, модел
Зафира, с ДК№ Р 5343 ВК е била 2863.00
лева. Посочен е и механизмът на настъпване
на ПТП, покриващ се с изводите на административнонаказващия орган, относно
вината на другия водач. Необходимите разходи за възстановяване на повредите (щетите)
по автомобила са 999,36 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че
между страните е съществувала облигационна връзка по силата на застрахователен
договор. Не е спорно и, че ответникът е заплатил по банкова сметка ***азмер на 770.76
лева. Установи се факта на настъпилото застрахователно събитие, както и вида на
причинените вреди, подлежащи на обезщетяване и причинната връзка с настъпилото
ПТП. С изплащането на сумата 770.76 лева ответникът е удостоверил, че е приел
настъпването на застрахователно събитие и че то е сред покритите от
застрахователния договор рискове.
Осъществен е фактическият състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за вина, противоправно поведение, вреда и причинно- следствена връзка.
Деликвентът има сключена застраховка Гражданска отговорност при ответника. След
настъпване на застрахователното събитие, увреденият ищец, спрямо която
застрахованият е отговорен, разполага с правна възможност да претендира
обезщетението както от него, така и пряко от неговия застраховател по силата на
чл. 432, ал. 1 КЗ.
По размера на имуществените вреди: При претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна
обезвреда/ или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на
имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /виж решение № 52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I т.о./. В
случая, съгласно кредитираното и неоспорено от страните заключение на САТЕ,
пазарната стойност на причинените на автомобила вреди към настъпване на ПТП, е 999.36
лв. Безспорно по делото е, че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 770.76 лв. от ЗД „Бул Инс” АД с платежен документ от 09.10.2017 г.
Разликата между определения от вещото лице размер от 999.36 лева и заплатеното
застрахователно обезщетение е в размер на 228.60 лв. Над посочената стойност
претенцията се явява неоснователна. Главницата се дължи със законната лихва от
завеждане на делото.
По размера на неимуществените вреди: Отчитайки
предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка,
следва извода, че при определяне на съдържанието и размера на задължението на
застрахователя да обезщети причинените на трети лица неимуществени вреди е приложим
принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, въведен с
нормата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди с оглед на
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането. В този смисъл е и константната съдебна практика /Решение № 25
от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.
д. № 35/2009 г. и др./. В настоящия случай, съдът като взе предвид
гореизложените правни доводи и проведеното от ищеца доказване - показанията на
свидетелите Тодора Ангелова Илиева, Анелия Исусова Денкова и СМЕ, намира, че сумата от 1500 лв. е справедлив
размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в емоционални страдания от получения стрес /уплаха, тревожност, страх да
шофира/ с продължителност около три-четири месеца. Следва да се отчете и
икономическата ситуация в страната към настоящия момент, вкл. размера на
минималната работна заплата - след 01.01.2019г. на стойност от 560 лв.,
съобразно ПМС № 320/20.12.2018 г. Поради това искът за неимуществени вреди
следва да бъде уважен за посочената сума от 1500 лева.
С чл. 429, ал. 3 КЗ
се предвижда, че застрахователят заплаща лихви за забава върху обезщетението,
считано от датата на уведомяване от застрахованото лице или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е по-ранна.
Съгласно нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
При всички случаи дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и
присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да
надхвърлят застрахователната сума по чл. 492 от КЗ.
Съдът счита, че застрахователят дължи законна лихва за
забава, доколкото дружеството не е изисквало допълнителни доказателства за
установяване основанието и размера на застрахователната претенция, а именно:
считано от изтичане на 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл.106, ал.3 от КЗ или от изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.
В конкретния случай не се е налагало застрахованият да
изисква допълнителни доказателства по реда на чл. 106 ал.3 от КЗ, т.е. необходимите документи са представени
при завеждане на претенцията по щета № **********/20.10.2016г., така че
застрахователното обезщетение е следвало
да бъде определено и изплатено в срок от 15 дни, считано от 11.11.2016г.
След изтичането на този срок, считано от 12.11.2016г.
ответното застрахователно дружество ЗД
„БУЛ ИНС“ АД дължи лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение. Искът по чл.
86, ал. 1, от ЗЗД следва да бъде уважен за периода от 11.11.2016 г. до 04.10.2018
г. при отчитане на извършеното доброволно плащане на част от обезщетението в
размер на 770.76 лева.
Предвид възможността, когато
искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, съдът да определи размера по своя преценка /по арг. от чл. 162 от ГПК/,
при служебно извършените изчисления с електронен калкулатор Calculator. BG се
установява, че за периода от 11.11.2016 г. до 08.10.2017 г. законната лихва
върху целия размер на дължимото обезщетение от 999.36 лева възлиза на 92.17
лева, а от 09.10.2017 г. /датата на която е платено частично 770.76 лева/ до 04.10.2018
г. законната лихва върху остатъка от 228.60 лева е в размер на 22.92 лева, или
общо дължимата законна лихва върху главницата от 999.36 лева е в размер на 115.
09 лева. Ищецът е претендирал законна лихва в размер на 100лв., и именно до този размер следва да бъде уважен иска с
основание чл. 86 от ЗЗД.
Претендираното
от ищеца обезщетение за забавено плащане от датата на деликта 19.10.2016г. до
датата на уведомяване на застрахователя на 20.10.2016г., следва да бъде
отхвърлено като неоснователно, на основание чл.429, ал.3 КЗ.
Ищецът е направил деловодни разноски в размер общо на 1110
лева, за които е представил и списък по чл.80 от ГПК. В настоящия случай
разноските на ищцовата страна представляват адвокатско възнаграждение, за което
има доказателства, че е изплатено на процесуалния представител на ищеца (според
договора за правна защита и съдействие с характер на разписка с отбелязване, че
уговореното възнаграждение в размерна 500.00лв. е изплатено „в брой“ - т.1 от
Тълкувателно решение №6/2013г. на ОСГК на ВКС), а също и ДТ – 100.00лв.,
възнаграждения за вещи лица – 500.00лв. В т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г.
на ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност на
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
минимален размер, като вземе предвид действителната фактическа е правна
сложност на делото, но в размер на не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба
препраща именно към Наредба №1/2004г. минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена въз основа на законова делегация, регламентираща
правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Няма обаче, законова делегация същите органи да
определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК. Поради
това правилото на §2 от ДР на Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е издадено извън законовата делегация и не се прилага (Решение
№14820/10.12.2014г. по адм.дело №10395/2014г. на ВАС е прогласило за нищожна
нормата на §2 от ДР на Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения). Висшия адвокатски
съвет може да определи законно минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като за това го е овластил ЗА, но не може да нормотворства
по въпроса какви правомощия има съда при прилагането на ГПК. Поради това, при
прилагането на чл.78 ал.5 от ГПК съдът може да намали този размер до
регламентирания с наредбата минимум (Определение №74/07.02.2011г. по
ч.гр.дело№46/2011г. – IVг.о. ВКС;
Определение №269/04.05.2011г. по ч.гр.дело №155/2011г. - IVг.о. ВКС). Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. В настоящия случай минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата при интерес от
1000.00лв. до 5000.00лв. е 300.00лв. + 7% за горницата над 1000.00лв., би бил
405.00лв. Съгласно представения пред РРС договор за правна защита и съдействие,
страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв.
Осъществената от пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова
молба и процесуално представителство в съдебно заседание, включително със защита
срещу възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба, като
не може да се приеме, че делото е изобщо фактически или правно несложно, за да
се определи минимално възнаграждение. Това определя сложност на спора в средно
висока степен. Т.е. следва да е налице
съотношение между цената на адвокатската защита и фактическата и правна
сложност на казуса, както изисква Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по
тълк.дело №6/2012г. - ОСГТК ВКС. Съдът намира, че заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 500.00 лв.
е под минимално регламентирания в наредбата размер, като е абсурдно да
се твърди, че е прекомерно и не следва да бъде намалявано по смисъла на чл.78
ал.5 от ГПК. В този смисъл, като се
вземе предвид уважения размер на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК същия
има право на сумата от 780,67 лева.
Ответникът не е направил деловодни разноски по делото.
С оглед този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответното
дружество за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл.
78, ал.8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да бъде определено на 150,00 лева.
Съдът обръща внимание, че юриск. възнаграждение се
изчислява съгласно правилото в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, доколкото с решение/т. т. 47 и 51/ от 23.11.2017 г. на Съда на
Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С-428/16 е прието,
че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение е
в противоречие с правото на Европейския съюз и по-специално не съответства на
чл. 101 § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4 § 3 и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета
от 22.03.1977 г. и по отношение на присъждане на юрисконсултско възнаграждение
единствена приложима е Наредбата за заплащането на правната помощ. Съответно
възнаграждението следва да бъде редуцирано до размера на отхвърлената част, а
именно 44,50 лв.
След служебна компенсация между насрещните вземания за
разноски, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 736,17 лева.
По изложените съображения, Русенски районен съд, шести
граждански състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов да заплати на И.П.И., ЕГН **********,***
Освободител, № 36, вх.1, ет.3, чрез адв.Г.М. сумата от 1500,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
претърпяно на 19.10.2016 год. ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано
от 05.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 228.60 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от същото увреждане, ведно със законната лихва
за забава, считано от 05.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата
от 100.00 лева, представляващи
законна лихва за забава върху главницата от 999.36 лева, сбор от законна лихва
върху сумата от 999.36 лева за периода 11.11.2016 г. до 08.10.2017 г. и законна
лихва върху сумата от 228.60 лева за периода 09.10.2017 г. до 04.10.2018 г.,
които главници представляват заплатено обезщетение за претърпени имуществени
вреди настъпило по отношение на л. а. “Опел“, модел Зафира, с ДК № Р 5343 ВК вследствие
на ПТП реализирано на 31.01.2017 г. в гр. Белослав, причинено по вина на водач
на л. а. “Фолксваген Поло“, с ДК № ЕВ 1809 ВА, застрахован при ответника по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, полица
№ BG/02/116002551264, на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД
и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 228.60 лева
до предявения размер от 1000.00лева, както и за законните лихви върху главницата от датата
на деликта 19.10.2016г. до 11.11.2016г., на основание чл.432 и чл.497 КЗ
вр.чл.45 ЗЗД
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов да заплати на И.П.И., ЕГН **********
сумата 736.17 лева, представляваща
съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: