Разпореждане по дело №122/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1187
Дата: 27 март 2013 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20131200200122
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

14.4.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.18

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Корнелия Колева

дело

номер

20104100600148

по описа за

2010

година

С присъда № .../...2009 г. по НОХД ../2008 г. на ВТРС подсъдимият Н. М. Б. е признат за виновен в това, че за периода от м. 11.2004 г. до м. 12 2006 г. в гр. В. Т. при условията на продължавано престъпление, действайки в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1, б. "б" от НК - главен счетоводител на "И." Е. гр. В. Т., присвоил чужди пари - сумата от 119 891, 36 лв., собственост на дружеството, връчени му в това качество да ги пази и управлява, като се разпоредил в свой личен интерес и сумата е в големи размери, поради което на основание чл. 202, ал.2, т. 1, във вр. с чл. 201, във вр.с чл. 26 във вр.с чл.36 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК са му наложени наказания, както следва: лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, при първоначален общ режим; лишаване от право да заема материално отговорна и отчетническа длъжност за срок от четири години; лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана със съхранение и отчитане на стоково-материални ценности, за срок от четири години.

Подсъдимият Н. М. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец „. Е. гр. В. Т. сумата от 119 891.36 лв. - имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2006 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 50 лева разноски по делото.

Подсъдимият Н. М. Б. е осъден да заплати по сметка на ВТРС сумата от 4 795.65 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата 72 лв. разноски по делото и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Подадена е въззивна жалба от Н. М. Б. чрез адв. П. против присъдата. Наведено е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за изменение на присъдата, като бъде отложено изпълнението на наложеното му наказание. Счита, че същото се явява явно несправедливо не само с оглед на личната обществена опасност на подсъдимия, а и с оглед практиката на ВТОС. Производството е разгледано по реда на глава 27 от НПК и определеното му наказание не противоречи на закона, но за присвояване на значително по-голяма сума по друго дело, разгледано във ВТОС на подсъдимия е наложено наказание три години лишаване от свобода с приложение на чл. 66 от НК, без делото да бъде гледано по реда на глава 27 НПК.

С решение № ../..2009г. по ВНОХД № ../2009г. на ВТОС е изменена присъдата, като на основание чл.66 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години и четири месеца.

Постъпило е искане от Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство до ВКС.

С решение № ../..2010г. по н.д.№ ../2009г. на ВКС е възобновено производството по ВНОХД № ../2009г. на ВТОС, отменено е постановеното решение по същото дело, като е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото представителят на В. заема становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна, като присъдата следва да се потвърди.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. М. Б. се явява лично и със служебния си защитник. Последният заема становище, че поддържа жалбата. Счита, че присъдата следва да бъде изменена, като бъде отложено изпълнението на така наложеното наказание.

В правото си на последна дума жалбоподателят Н. М. Б. моли да се измени присъдата, като се отложи изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция като обсъди наведените в жалбата оплаквания, становището на страните, събраните доказателства, извърши цялостна служебна проверка на правилността на присъдата по реда на чл.314 ал.1 НПК, прие за установено следното:

Жалбата се явява неоснователна. При извършената проверка по реда на чл. 314 ал. 1 НПК не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата, които да водят да отмяната й на това основание. От тук следва да се провери обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на присъдата. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал по делото. От същия се установява, че подсъдимият е с постоянен адрес в гр.В.Т.. Същият е с висше икономическо образование. Разведен е, като е баща на две деца. Подсъдимият е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни.

Подсъдимият е бил назначен като главен счетоводител в „. Е. В.Т. с трудов договор от 06.10.1997 год. Съгласно длъжностната му характеристика в задълженията му е влизало да ръководи и организира счетоводната отчетност чрез оптимална централизация на счетоводните операции и да осигурява своевременно отразяване в счетоводството всички стопански операции; да полага грижи за осигуряване на необходимите финансови средства за изпълнение на задачите за всички дейности на предприятието и да осигурява най-рационалното им използване; да организира и осъществява своевременно уреждане на сметните взаимоотношения с дебитори и кредитори; да урежда взаимоотношенията с бюджета, общинските съвети и с банките за провеждане на инвентаризации и проверки на парични и стоково-материални ценности; да урежда на взаимоотношенията с осигурителните фондове, да отговаря за съхраняването на счетоводните документи и предаването им по установения ред в архива и за срочното предаване на счетоводните документи в съответните органи.

През периода 2004г. до края на 2006г. в дружеството била установена практика служители да вземат от касата парични суми, оформени като служебен аванс, които ползвали за лични нужди. Ãа сумите били съставяни РКО от всеки от тях, като били давани на касиерката К. Г. Въз основа на РКО последната предоставяла исканите суми на служителите, сред които бил и подсъдимият. Взетите суми не били възстановявани в касата на дружеството.

През периода от м.ноември-м.декември 2004 год. до м.ноември 2006 год. по описания начин подсъдимият вземал от касата на дружеството различни суми, които впоследствие не е връщал. За същите е съставял РКО, които подписвал и давал на касиерката К. Г. Подсъдимият първоначално водел сметка на взетите пари, но впоследствие спрял. Същите използвал за залози в пунктове на букмейкърската къща „Е.”.

През м. ХІ.2006 год. подсъдимият уведомил управителя на дружеството за взетите суми. Тогава били съставени РКО и подписани от подсъдимия, както и заприходени в касовата книга. Това били РКО с №№ ../31.11.2006 год. за сумата 500 лева; ../30.11.2006 год. за сумата от 350 лева; ../30.11.2006 год. за сумата 250 лева; ../30.11.2006 год. за сумата от 350 лева; ../30.11.2006 год. за сумата от 150 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата 200 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата 518 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата 500 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 1830 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 408 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 100 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата 1500 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 595 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 750 лева; № ../08.03.2006 год. за сумата от 26 060 лева; № ../24.03.2006 год. за сумата от 12 900 лева; № ../28.03.2006 год. За сумата от 10 500 лева; № ../28.02.2006 год. за сумата от 21 160 лева; № .../30.11.2006 год. за сумата от 2000 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 1000 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 2500 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 1500 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 1000 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 1000 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 800 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 700 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 366 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата 700 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 360 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 300 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 100 лева; № ../30.11.2006 год.за сумата от 200 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 250 лева; № ../30.11.2006 год.за сумата от 2000 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 200 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 340 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 500 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 90 лева; № ../30.11.2006 год.за сумата от 240 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 640 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 1000 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 200 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 120 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 780 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 500 лева; № ../30.11.2006 год.за сумата от 1200 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 5000 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 520 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 1000 лева; № ../30.11.2006 год. за сумата от 8300 лева и № ../30.11.2006 год. за сумата от 7500 лева.

Със заповед № ../12.04.2007г. на кмета на Община В.Т. било възложено на св. Н.Й.П.-гл.експерт към отдел „Финансово управление и контрол” да извърши проверка на фактическата наличност на касата на „. В.Т.. По време на ревизията били проверени всички касови документи, издадени през периода 01.01.2004 год. до 16.04.2007 год. Установено било, че са били оформени РКО без разходнооправдателни документи. Констатирано било, че 11 длъжностни лица от дружеството са теглили такива средства на обща стойност 164 106 лева. В хода на проверката някои от длъжностните лица са възстановили сумите с ПКО на обща стойност 31 424 лева. След това е останала дължима сума в размер на 132 682 лева. От тях подсъдимия дължал 121 377 лева. Били изпратени уведомителни писма на длъжностните лица, дължащи суми на дружеството, като бил определен срок за възстановяването им. Подсъдимият възстановил малка част от дължимата сума в размер на 1400 лева, като задължението му останало 119 891.36 лева.

При извършената проверка на движението на изтеглените суми от банките, обслужвали дружеството и датата на тяхното постъпване в приход на касата било констатирано различие, което се изразявало в закъснение на внасяне на сумите в приход на касата. Установено било, че сумите изтеглени от обслужващите банки са постъпили в приход на касата, макар и със закъснение. Липсващи суми не са били открити. В хода на проверката е било установено, че е съществувала практика за ползване на служебни средства с оформени РКО, без разходнооправдателни документи от 2004 год., като края на същата година и началото на 2005 год. сумите са били възстановени с ПКО в касата на дружеството.

След приключване на проверката било изготвено заключение към доклада от същата. В хода на проверката управителят на дружеството изискал обяснение от лицата за начина на из´олзване на сумите, като бил посочен срок за възстановяването им. В обясненията си длъжностните лица посочили, че взетите суми оформени като служебни аванси са били използвани за лични нужди – за закупуване на лекарства, за лечение на онкоболни роднини и други. Представени били ПКО за възстановяване на сумите от другите служители. Подсъдимият не могъл да възстанови получите от него суми, като останали дължими взетите такива от него.

В хода на досъдебното производство е изготвена счетоводна експертиза. От заключението към същата се установява, че при водене счетоводството на „И.”Е. са допуснати нарушения на основните изисквания на ЗСч. Същите се изразяват в това, че приложените по ДП РКО, издадени от дружеството не съдържат необходимите реквизити. Нарушена е отчетността на изразходените суми, т.е. липсват разходнооправдателни документи към получените суми за служебен аванс, не са съставени авансови отчети, не са отразени своевременно РКО в касовата книга на дружеството. Несвоевременно са отчитани и заприхождавани паричните средства, изтеглени от банката, с което неоснователно са задържани сумите. Не е бил осъществен текущ контрол по спазването на финансовата и платежната дисциплина, както и върху правилното оформяне на първичните и официалните документи. Дължимата сума за възстановяване от подсъдимия е в размер на 119 891.36 лева.

Така изложената фактическа обстановка напълно се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и изготвената счетоводна експертиза. От същите се установява по несъмнен начин, че подсъдимият заема длъжността главен счетоводител в еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие. Същият има качеството на длъжностно лице, съгласно чл.93 т.1 б. Б НК. На подсъдимия в това му качество са поверени чужди пари, тези на дружеството за пазене и управление. Същият е извършил разпоредителни действия при условията на продължавано престъпление с поверените му средства в свой личен интерес. Предметът на престъпление са чужди пари, собственост на дружеството. Същите по силата на служебните задължения са поверени на подсъдимия. Същият се е разпоредил с тях като със собствени такива. В резултата на извършените действия подсъдимият се е облагодетелствал без правно основание и то във вреда на собственика на предмета на престъпление. Действията му са опосредени и от тези на касиерката, която има достъп до касата на дружеството. Присвоителните действия са извършвани при условията на продължавано престъпление за период от м. ноември 2004г. до месец декември 2006г. Обектът на посегателство е в особено големи размери. Подсъдимият е обвинен да е присвоил инкриминираната сума в големи размери. В тази насока следва да се направи констатация, тъй като не са налице основания за утежняване положението му. С оглед изложените съображения въззивният съд приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.202 ал.1 т.1, вр.чл.201, вр.чл.26 НК. През периода от м. 11.2004 г. до м. 12 2006 г. в гр. В. Т. при условията на продължавано престъпление, същият действайки в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1, б. "б" от НК - главен счетоводител на "И." Е. гр. В. Т., присвоил чужди пари - сумата от 119 891, 36 лв., собственост на дружеството, връчени му в това качество да ги пази и управлява, като се разпоредил в свой личен интерес и сумата е в големи размери.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл. Същият е съзнавал, че инкриминираните средства са чужда собственост, че са му поверени за пазене и управление, както и че действията му са насочени към отнемане на средства на дружеството. Същият е целял настъпването на резултата, а именно намаляване имуществото на ощетеното лице и лично облагодетелстване.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице обоснованост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на присъдата. От тук следва да се отговори на наведеното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Това налага обсъждане на обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Обществената опасност на деянието е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които регламентират неприкосновеността на правото на собственост върху публично и частно Þмущество. Следва да се отчете значителната стойност на инкриминираната сума.

Обществената опасност на подсъдимия следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало и положителна обществена характеристика. Същият е разведен, като е баща на две деца. Подсъдимият дава обяснения, като изцяло съдейства за разкриване на обективната истина. Същият проявява критично отношение към извършеното деяние.

Производството по делото е проведено по реда на чл.372 ал.4 във вр.с чл.371 т.2 НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, както и е проявил критично отношение към извършеното деяние. На същия е наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, като е определено такова под минималния размер, предвиден в санкцията на чл.202 ал.2 НК. При обсъждане размера на същото първоинстанционният съд е приел три смекчаващи вината обстоятелства: чисто съдебно минало, добросъвестно процесуално поведение и критично отношение към извършеното деяние. Отчетено е едно отегчаващо вината обстоятелство, а именно стойност на предмета на престъплението. Същото се явява част от състава на обвинението. Предмет на разглеждане в настоящото производство е искане за приложение на чл. 66 НК и отлагане изтърпяването на така определеното наказание. От събраните по делото доказателства е видно, че подсъдимият не е осъждан до момента на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и е с положителна обществена характеристика. Същият е полагал и полага обществено - полезен труд повече от 20 години, като и в момента продължава да работи. Подсъдимият не е имал противообществени прояви. Започнал е да възстановява дължимите суми на ощетеното дружество. Причините за извършване на престъплението е увлечение по залагане на хазартна игра - Еврофутбол. Това е едно лекомислено поведение, което е водило до непрекъснато залагане на все повече суми с цел възвръщане на средствата и оттам е настъпила голямата щета. Първоинстанционният съд е наложил наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, като е определил такова значително под минималния размер предвиден в санкцията на чл.202 ал.2 НК. Отчетен е превес на смекчаващи вината обстоятелства, които са обусловили занижаване размера на наказанието. Следва да се обсъди и тежестта на обществена опасност на деянието. Налице е значителен размер на присвоеното имущество. Същото обуславя по-тежък квалифициращ състав на извършеното деяние в сравнение с посочения такъв в обвинителния акт. Установен е изключително тежък резултат, причинен като щета на дружеството. Следва да се отчете обстоятелството, че подсъдимият е бил главен счетоводител. Основното му задължение е било да ръководи и организира счетоводната отчетност на дружеството. Подсъдимият е следвало да контролира спазването на финансовата дисциплина при осъществяване на счетоводната дейност. Същият не е изпълнявал посочените задължения. Присвоителната дейност в дружеството е била постоянна практика на служителите му. Подсъдимият е вземал значителна по размер сума, многократно надвишаваща взетите пари от другите служители и то с хазартна цел. Ето защо въззивният съд прие, че изпълнението на определеното наказание от една година и четири месеца не следва да се отлага по реда на чл.66 НК. За постигане целите на наказанието не са налице основанията за приложението му, като следва да се изтърпи ефективно от подсъдимия. По изложените съображения съдът счита жалбата за неоснователна, като присъдата следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № ..от ...2009 г. по НОХД ../2008 г. по описа на Районен съд В. Т.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

2E3238C44B654541C2257705002E265C