Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 13.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, VI
ТО, 5 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
при
участието на секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3272 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени при условията на евентуалност искове по чл. 3, ал. 3 от ЗБН и чл. 59,
ал. 3, вр. ал. 4 ЗБН.
Ищецът
- синдикът на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, която функция се изпълнява към датата на исковата молба от Л.П.И. и Р.И.А.,
твърди
в исковата си молба, че между банката и ответника Ж.Е.А.
съществува правоотношение по Договор за банков кредит от 16.05.2008 г., изменен
и допълнен с четири Анекса, последният от 11.10.2013 г., с размер на главницата
по кредита 800 000 евро, ефективно усвоени от
кредитополучателя.
В
банката били получени три изявления за прихващане, отправени от Ж.А., с които
той заявявал прихващане между негови вземания към банката и задълженията му по
посочения банков кредит.
1.
С изявление за прихващане вх. № 11478/10.11.2014 г. Ж.А. заявявал прихващане
със свои вземания, придобити по договор за цесия с Б.С. Б., с който тя му прехвърлила свое вземане към банката по Договор за преференциален безсрочен депозит №
21946/16.03.2007 г., съставляващо депозит в щатски долари по банкова сметка *** ***, до размер на 36 000 щ.д. За цесията банката била уведомена
от Б.Б. с писмо вх. № 11485/10.11.2014 г.
Със
същото изявление за прихващане било противопоставено на банката и вземане на Ж.А.,
придобито по договор за цесия с О.Ш., с който
последният му прехвърлил свое вземане към банката по Анекс № 64776/12.10.2010 г.
за откриване на банкова сметка ***ен депозит към
Рамков договор за платежни услуги на потребители (физически лица) от 12.10.2010
г., съставляващо депозит в лева по банкова
сметка *** ***£)KORP92204131986001, в размер на
59 000 щ.д., от които 52 250 щ.д. главница и 6650 щ.д.
лихва.За цесията банката била уведомена от О.Ш. с писмо вх. № 11848/10.11.2014
г.
2.
С изявление за прихващане вх. № 11687/12.11.2014
г. Ж.А. заявил
прихващане със свои вземания, придобити по договор за цесия с А. П. Б., с който тя му прехвърлила нейно вземане към банката по Анекс №
92414/02.01.2013 г. за откриване на банкова сметка ***ен
депозит към Рамков договор за платежни услуги на потребители (физически лица)
от 27.11.2012 г., съставляващо депозит в евро по банкова сметка *** ***, в размер на 22 300
евро. За цесията банката била уведомена от А. Б. с писмо вх. № 11646/11.11.2014 г.
Със
същото изявление за прихващане било противопоставено на банката и вземане на Ж.А.,
придобито по договор за цесия с М.С.А., с който тя
му прехвърлила нейно
вземане към банката по Анекс № 90154/10.12.2012 г. за откриване на банкова сметка ***ен депозит към Рамков договор за
платежни услуги на потребители (физически лица) от 10.12.2012 г., съставляващо
депозит в евро по банкова сметка *** ***, в размер на
64 865 евро, от които 64 737.50 евро главница и 127.50 евро лихва. За
цесията банката била уведомена от М.А. с писмо вх. №
11645/11.11.2014 г.
Пак
със същото изявление за прихващане било противопоставено на банката и вземане
на Ж.А., придобито по договор за цесия с П.М.Б., с
който последният прехвърлил на ответника свое вземане към банката по Анекс № 91421/20.12.2012
г. за откриване на банкова сметка ***ен депозит към
Рамков договор за платежни услуги на потребители (физически лица) от 20.12.2012
г., съставляващо депозит в евро по банкова сметка *** ***,
в размер на 106 900 евро. За цесията банката била уведомена от П.Б. с писмо
вх. № 11644/11.11.2014 г.
3.
С изявление за прихващане вх. № 11756/13.11.2014 г. Ж.А. заявявал прихващане
със свои вземания, придобити по договор за цесия с Ж.И. М., с който той му прехвърлил свое вземане към банката по Анекс №
74534/04.11.2011 г. за откриване на банкова сметка *** „ПЛЮС“ към Рамков
договор за платежни услуги на потребители (физически лица) от 04.11.2011 г.,
съставляващо депозит в лева по банкова сметка *** ***,
в размер на 438 000 лева.
Банката
поддържа, че посочените прихващания са извършени в нарушение на императивни
законови разпоредби – чл. 3, ал. 2 ЗБН, тъй като са извършени след датата на
отнемане на лиценза на банката за извършване на банкова дейност – 06.11.2014
г., поради което са нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността. Освен това, с
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗБН законодателят въвеждал необорима презумпция
за недобросъвествост у приобретателя
на вземането и/или задължението, когато това придобиване ставало след датата на
вписването на решението на БНБ за отнемане на лиценза за извършване на банкова
дейност. В случая уведомленията до банката за извършените цесии постъпили
именно след посочената дата, поради което
по отношение ищеца била налице необорима
презумпция за знание
за настъпилата неплатежоспособност. Предвид изложеното,
направеното от ответника прихващане било относително недействително по
отношение кредиторите на несъстоятелността.
Ищецът
поддържа още, че знанието за неплатежоспособността
на банката у
ответника било налице още към 06.11.2014 г., тъй като отнемането на лиценза на
КТБ АД било широко отразено във всички медии още на тази дата.
Въз
основа на изложеното, ищецът предявява против ответника Ж.Е.А.
главни искове за прогласяване нищожността на трите посочени изявления за
прихващане, а в условия на евентуалност, в случай че главните искове бъдат
отхвърлени – иска посочените в
исковата молба три изявления за прихващане да бъдат обявени за относително
недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността.
Ответникът
Ж. Е.А. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ТЗ –
исковата молба му е връчена лично на 01.06.2015 г., а отговор е постъпил на
29.06.2015 г. В него ответникът е направил възражение по допустимостта на
исковете поради липса на правен интерес, тъй като със споразумение от
17.06.2015 г. между Ж.А. и Ж.М. двамата установили, че договорът за
цесия, сключен от тях на 22.10.2014 г., е прекратен
автоматично с обратна сила поради настъпване на прекратително
условие, както и че Ж.М. е предявил вземанията си, предмет
на отпадналата цесия пред синдиците на банката.
Подобно
споразумение било сключено на 17.06.2015 г. и с останалите трима цеденти - П.Б., А. Б. и М.А..
Намира, че тъй като от тези споразумения и тяхното
действие следвало, че Ж.А. никога не е придобивал цедираните
вземания, то изявленията му за
прихващане до банката с вх. №№ 11687 и
11 756/2014 г. са нищожни.
По
отношение третото изявление за прихващане вх. № 11478/10.11.2014 г. ответникът
е поддържал, че искът е неоснователен, тъй като прихващането е настъпило от
деня на възникване на двете еднородни, насрещни, изискуеми и ликвидни вземания
– 24.10.2014 г., а това е дата преди датата на отнемане
лиценза на банката. Вземанията на О.Ш. и Б.Б. били
придобити на 24.10.2014 г., когато са сключени договорите за цесия с тях, а не
след 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на банката.
С
допълнителна искова молба, депозирана в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК, ищецът изрично е възразил да бъде разглеждан
несвоевременно депозирания отговор на исковата молба, както и да бъдат съобразявани
представените с него писмени доказателства.
С
молба от 20.07.2015 г. ответникът е представил писмени доказателства - две споразумения от 17.07.2015 г., като
твърди, че с тях договорите за цесия са прекратени с обратно действие, поради
настъпването на предвидени в тях прекратителни
условия. Ж.А. поддържа, че никога не е
придобивал
вземанията по договорите за цесия, от което следва, че изявлението
му за прихващане вх. № 11478/10.11.2014 г. не
е произвело правно действие и не е погасило негови
задължения към банката.
В
свое становище от 28.09.2015 г. ответникът поддържа, че може да представя
доказателства, макар да е пропуснал срока за депозиране отговор на исковата
молба, на осн. чл. 375, ал. 1 ГПК, както и да
представя доказателства за нови и нововъзникнали
обстоятелства, както и доказателства, които не е могъл да представи
своевременно, а представените от него
доказателства на 20.07.2015 г. са относими към
обстоятелства, възникнали след 15.07.2015 г. Изрично е направил изявление, че
не оспорва твърдението на банката, че трите изявления за прихващане не са
произвели правно действие още от момента на извършването им. Договорите за
цесия били прекратени с обратна сила по споразумение с тримата цеденти преди изявленията за прихващане, поради което и
извършените три прихващания нямали правно действие. Именно затова Ж.А. не бил
направил възражение в образуваното от банката заповедно производство за събиране вземането й по Договор за банков кредит от
16.05.2008 г., нито обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение
по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
В първото съдебно заседание по делото
процесуалният представител на ответника изрично е оспорил твърденията на
банката, че изявленията за прихващане са произвеждат действие към датата на постъпването
им в КТБ АД. Оспорил е и твърдението на ищеца за наличие на необорима
презумпция за знание у ответника за настъпила неплатежоспособност на КТБ АД.
Ищецът
е изразил становище, че направеното прихващане, което е породило правни последици
веднъж, не може да бъде оттеглено, а и да може – то такива последици за цедирания длъжник биха настъпили едва след уведомяването му.
Посочил е, че за б.та развалянето на цесията няма ретроактивно
действие.
В
проведеното на 14.04.2016 г. открито съдебно заседание
процесуалният
представител на ответника изрично е заявил, че доверителят
му признава главните искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
Установява
се от представеното извлечение от протокол № 27/06.11.2014 г. на Управителния
съвет на БНБ, че по точка 3 от дневния ред на заседанието Управителният съвет е взел решение, с което е отнел лиценза за
извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД, както и решение за подаване на искане
до компетентния съд за откриване производство по несъстоятелност.
С
решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, VI-4 състав, постановено по реда
на чл. 8 и сл. от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) е обявена
неплатежоспособността на „КТБ“ АД, открито е производство по несъстоятелност и
банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е
дейността на предприятието на банката и са прекратени правомощията на нейните
органи.
Представени
са описаните в исковата молба три изявления за прихващане, изходящи от ответника Ж.А., със
съдържание, каквото е описано в исковата молба; Уведомленията за извършените
цесии по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, изходящи от съответните цеденти;
Анексите към съответните рамкови договори за банков кредит, от които произтича
активното вземане по изявленията за прихващане.
Представен
е и Договор за банков кредит от 16.05.2008 г., сключен между „КТБ“ АД и Ж.Е.А.,
по силата на който банката е предоставила на Ж.А. банков кредит в размер на
800 000 евро, както и четири анекса към него, последният от 11.10.2013 г.,
с които са изменяни сроковете за погасяване на отпуснатия банков кредит.
Настоящият
състав намира, че макар с определение от 19.11.2015 г. съдът да е приел всички
представени от страните доказателства, представените с отговора на исковата
молба писмени доказателства, по принцип не следваа да
бъдат обсъждани, доколкото те са представени като доказателства
относно факти, изложени в просрочения отговор на исковата молба. Съгласно чл.
370, ал. 1 ГПК, когато ответникът не подаде писмен отговор в срока по чл. 367,
ал. 1 ГПК, вземе становище, не направи възражения, не оспори доказателствата,
той губи възможността да направи това по-късно, освен при особени непредвидени
обстоятелства. Тъй като ответникът е пропуснал да депозира отговор на исковата
молба в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, направените в депозирания извън срока
фактически твърдения и правопогасяващи и/или правоизключващи възражения следва да се третират като
ненаправени. От друга страна, съдът допуска и събира доказателства само когато
същите са допустими, относими и необходими към спора,
след като е указал на страните за кои от твърдените от тях факти носят доказателствена тежест. При липса на фактически твърдения
на ответника, направени в законоустановения срок, не
следва да бъдат допускани и обсъждани доказателства за такива, изложени извън
срока. Доказателства на ответника следва да бъдат допускани и обсъждани в този
случай само доколкото същите са поискани за оборване фактическите твърдения на
ищеца, независимо дали тези доказателства са поискани и представени в
установените основни срокове (включително първото открито съдебно заседание по
делото) или при условията на чл. 147 ГПК Посочените преклузии обаче не се
отнасят за възражения на ответника и доказателства за тях относно допустимостта
на иска или възражения за нищожност на действия и сделки, доколкото съдът
служебно е длъжен да следи за допустимостта на иска или за съответствието на
сделките с императивни разпоредби на закона. Ответникът не е ограничен във
времето и относно излагането на правни доводи по спора, тъй като същите касаят
приложението на материалния закон, а за това приложение съдът също следи
служебно.
Ето
защо и доколкото представените с просрочения отговор на исковата молба от
29.06.2015 г. писмени доказателства са насочени към установяване фактически
твърдения на ответника и правоизключващи негови
възражения по същество на спора (неправилно
отнесени към допустимостта на иска - за отпадане действието на два от
договорите за цесия с обратна сила към момент предхождащ направените изявления
за прихващане от ответника до банката, сътов. – за
липса на активно вземане у ответника към момента на изявленията за прихващане),
същите не следва да бъдат обсъждани, освен ако
не са насочени към опровергаване фактически твърдения на банката.
Към просрочения отговор на исковата молба са
приложени четири споразумения - едно от 15.06.2015 г. и три от 17.06.2015 г.,
сключени между Ж. Е. А. и всеки един от цедентите Ж.М.,
П.Б., М.А. и А. Б.. Тези споразумения са със сходен текст - с тях страните приемат,
че с Допълнително споразумение от 04.11.2014 г. към договор за цесия от 22.10.2014
г. са уговорили прекратителни условия и че едно от
тях е: до 31.01.2015 г. „КТБ“ АД да не е издала на цесионера
Ж.Е.А. документ, че смята погасени задълженията на това дружество вследствие
прихващането с вземания, придобити от всеки от посочените четирима цеденти, е настъпило. Предвид това страните смятат, че
съответният договор за цесия е прекратен с обратна сила, не е произвел действие
и кредитор на „КТБ“ АД – в несъстоятелност отново е цедента.
Съдът намира, че с така представените доказателства, освен друго, се цели и
опровергаване твърдението на банката относно момента на придобиване на
вземанията от ответника, поради което следва да бъдат обсъждани при
установяване на този факт.
Могат и следва да бъдат обсъдени и представените с
молбата от 20.07.2015 г. две споразумения от 17.07.2015 г., подписани съответно
между Б.Б. и Ж.А. и между О.Ш. и Ж.А., както и молба
вх. № 3178/17.07.2015 г. и молба вх. № 3179/17.07.2015 г., и двете до синдиците
на банката – същите са възникнали след изтичане срока за отговор на исковата
молба, поради което попадат в приложното поле на чл. 147 ГПК. От друга страна
се сочат като такива, относими към признанието на
факта, че извършените прихващания никога не са пораждали правно действие,
каквото твърдение, макар и на различно основание, прави ищецът.
Двете споразумения са със сходен текст – с тях
страните като приемат, че с Допълнително споразумение от 24.10.2014 г. към
договор за цесия от същата дата са уговорили прекратителни
условия и че едно от тях – до 31.01.2015 г. „КТБ“ АД да не е издала на цесионера Ж.Е.А. документ, че смята погасени задълженията
на това дружество вследствие прихващането с вземания, придобити от Б. Н., съотв. – от О.Ш., е настъпило, както и че несъгласието на
банката с изявлението за прихващане е очевидно, предвид образуваното т.д. №
3272/2015 г. на СГС, са се съгласили, че договорите за цесия на вземания срещу
банката от 24.10.2014 г. са прекратили своето действие с обратно действие и
кредитори на банката са Б. Н., съотв. – О.Ш..
Към тях са представени две допълнителни
споразумения от 24.10.2014 г. към
съответен договор за цесия от същата дата, в които са уговорени прекратителни условия сред които и условие, че банката ще
издаде документ за съгласие с извършеното прихващане с цедираните
вземания до 31.01.2015 г.
С две отделни молби синдиците на банката са
уведомени за прекратяването с обратна сила на договорите за цесия с Б. Н. и О.Ш.,
вземанията по които са заявени за прихващане от Ж.А. с вземане на банката срещу
него
Представена е и заповед за плащане на парично
задължение по чл. 417
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 36088/2015 г. на СРС,
119 състав, с която Ж.Е.А. е осъден да заплати на „КТБ“ АД – в несъстоятелност
517 725.93 евро – главница, ведно със законна лихва в размер на
36 981.95 евро, за периода от 25.11.2014 г. до 22.04.2015 г., лихва в
размер на 6601.01 евро за периода 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., неустойка в
размер на 898.01 евро, в която СРС не е
посочил, от какво произтича вземането, но ищецът не е оспорил твърдението на
ответника, че същото произтича от Договора за банков кредит от 16.05.2008 г. и
Анексите към него.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
По допустимостта на исковете.
Съгласно чл. 60,
ал. 3 ЗБН и чл. 62, ал. 1 във р. чл. 60, ал. 3 ЗБН, процесуалано
легитимирани да предявят иск по чл. 3, ал. 3 и чл. 59, ал. 3 ЗБН е синдикът на
банката, който именно е ищец в настоящото производство, като тази функция към
момента се изпълнява от вписаните в търговския регистър три лица. Ответник е
лицето, направило оспорваните изявления за прихващане, които са едностранни
сделки, поради което на ответната страна също е надлежно конституирана.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че предявените срещу него евентуално съединени искове са
недопустими поради липса на правен интерес. Правният интерес от установителния иск по чл. 3, ал. 3 ЗБН се обуславя от
твърдението на синдиците, че прихващането, което атакуват, е извършено, съотв. – те имат интерес да
установят, че същото е нищожно и не е породило правни последици. Доводите на
ответника за липса на валидно прихващане, поради липса на активно вземане у
ответника, по същество представляват признание за липсата на правно действие на
прихващането, но не лишават ищеца от правен интерес да установи
нищожността на друго основание – противоречие със закона, още повече, че
липсата на правно действие на правните сделки може да се релевира
или по споразумение на страните, или по съдебен ред. Споразумение не се твърди
да е постигнато, поради което няма пречка да бъде разгледан предявения иск.
По отношение предявения евентуален конститутивен иск по чл. 56, ал. 3 ЗБН, чийто предмет е потестативното
право на синдиците да искат обявяване относителна недействителност на сделки и
действия, твърденията на ответника за липса на валидно
прихващане, което да бъде обявено за относително недействително спрямо
кредиторите на несъстоятелността е такова, относимо
към възникването и съществуването на това потестативно право, т.е. – към съществото на спора, а не към
неговата допустимост, сътоветно – ако бъде установено
в процеса, същото ще обоснове неоснователност на претенцията и съответно
отхвърляне на иска. При конститутивните искове
правният интерес не е условие за допустимост така, както същият е абсолютна
процесуална предпоставка при установителните искове,
макар правният интерес да е необходим при всеки иск. За неговата допустимост е
достатъчно ищецът да твърди, че е налице едно негово потестативно
право, чиято защита ще бъде дадена посредством провеждането на
съдебно производство по съответния конститутивен иск.
Дали това потестативно право е възникнало и
съществува, е въпрос на основателност на иска.
По основателността на главния иск с правно основание чл.
3, ал. 3 ЗБН.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗБН от датата на решението за отнемане на
лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не
могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката
с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото
запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват действия и
сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу
банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от
начина на изпълнение, като по силата на алинея 3 на чл. 3 действия и сделки,
извършени в нарушение на забраните, установени в, ал. 2, са нищожни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността. С посочената разпоредба са
визирани както действия на банката, така и действия, насочени срещу нея, което
е видно от изречение второ на посочената разпоредба. Едно от тези действия на
банката е посочено като такова, насочено към изпълнение на задължения на
банката, независимо от начина за това. Което ще рече, че доколкото
прихващането е способ за погасяване на задължения (погасяват се насрещни, еднородни, изискуеми
вземания, до размера на по-малкото от тях), може да се приеме, че ще бъде нищожно изпълнение на задължение на
банката, направено чрез прихващане, но когато изявлението за прихващане е на
банката, защото изпълнението е активно действие на длъжника.
Друга от забранените
действия и сделки са такива, насочени към събиране вземания срещу банката. Това
предполага активно действие на кредитор.
Както бе посочено, прихващането е правен способ за погасяване на задължения.
Следоветално, би могло да се
приеме, че чл. 3, ал. 3 ЗБН визира и прихващането като едностранна сделка,
насочена към изпълнение, сътов. – към събиране на
вземане от и срещу банката, в зависимост чие е изявлението за прихващане.
В чл. 59 от ЗБН обаче изрично е предвидено,
че е допустимо да се извършва прихващане от страна на кредитор на банката при
определени предпоставки. Липсва ограничение по отношение момента, в който
изявлението за прихващане ще бъде направено. Значение за действителността на
прихващането има само момента, в който вземането с което се прихваща (активното
вземане) е придобито от кредитора. Следователно, с оглед изричната и отделна
регламентация на прихващането, направено от кредитор, при която същото е
допустимо при определени условия, както и изрично са уредени отделни хипотези
за неговата недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността,
съдът намира, че процесните три изявления за прихващане,
направени от ответника като кредитор на банката, не попадат в кръга на
действия, визирани в разпоредбата на чл.3, ал. 2 ЗБН – следователно,
предявените главни искове за прогласяване нищожността на прихващанията,
като противоречащи на тази разпоредба са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Не се променя този извод от заявеното от ответника признание на
иска за нищожност – признанието на иска не задължава съда да уважи иска, същото
се преценява от съда заедно с всички събрани по делото доказателства, а в
случая изложеното по-горе не обосновава нищожност на претендираното
основание.
По основателността на главния иск с правно основание чл.
59, ал. 3 ЗБН.
С оглед неоснователността на главните искови претенции, следва да
бъдат разгледани евентуалните претенции за прогласяване недействителността на процесните прихващания по исковете с правно основание чл. 59, ал. 3 във връзка с, ал. 4 от ЗБН. Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗБН (в редакцията
преди изменението и с ДВ бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.), която е
приложима към процесните прихващания, извършени с
изявления от ответника в периода 10.11.2014 г. - 13.11.2014 г., кредитор може
да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са
съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо.
Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по
несъстоятелност или в резултат на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в
резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след
настъпване на изискуемостта, съответно на еднородността.
Съгласно действащата към релевантния момент и приложима редакция
на, ал. 3 на чл. 59 от ЗБН прихващането може да бъде
обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако
кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на
вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е
поискано откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно приложимата редакция
на ал. 4 на чл. 59 от ЗБН, счита се, че кредиторът е
знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е
придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане
на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
Фактическият състав на правото по чл.
59, ал. 3 ЗБН включва следователно следните кумулативни елементи: 1)
да е извършено валидно изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо
която е открито производство по несъстоятелност - без значение дали е
извършено преди или след откриване на производството, но ако е извършено след
откриване на производството – да е отправено до синдика на банката (чл. 59, ал.
2 ЗБН), като невалидно е и това изявление за прихващане, което не може да
породи материално-правен ефект; 2) преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения да са
съществували и да са били насрещни и еднородни и вземането на кредитора да е
било изискуемо; 3) вземането на кредитора да е придобито преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност, но кредиторът да е знаел, че банката е
неплатежоспособна или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност, 4) задължението на кредитора да е придобито преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност, 5) вземането и/или задължението
на кредитора да е придобито на по-ранна дата от датата на подаване молба по чл.
8 от ЗБН и датата на неплатежоспособността, което изискване логически следва от
изискването за знание на един от двата факта (настъпила неплатежоспособност или
подаване молба за откриване производство по
несъстоятелност).
По делото не са
представени доказателства относно момента, в който ответникът е придобил своите вземания
срещу банката по договори за цесия (с изключение на две Допълнителни
споразумения от 24.10.2014 г. към договори за цесия от същата дата), което е
било в тежест на ищеца, но е логично цесиите да предхождат уведомленията за тях
до банката, а уведомленията са от 10 и 11.11.2014 г.
Това означава, че ответникът е придобил вземанията си преди датата на решението
за откриване производство по несъстоятелност на КТБ АД, която е 22.04.2015 г.
Несъмнено задължението на ответника към банката е придобито също преди
посочения момент по Договор за банков кредит от 2008 г. В представените от
банката Съобщения от 17.07.2015 г., отправени до нея по реда на чл. 99, ал. 4 ТЗ за извършените цесии, са посочени дати на договорите за цесия от 24.10.2014
г., като не се доказва в процеса цесиите да са сключени след тази дата.
Решението на управителния съвет на БНБ е от 06.11.2014 г., а при служебна
справка в търговския регистър се установява, че същото е вписано там на
07.11.2014 г. Това обстоятелство води до извод, че не е налице необоримата презумпция
за знание по чл. 59, ал. 4 от ЗБН. Съдебната практика е
непротиворечива като приема, че макар по силата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесията да
има действие по отношение на длъжника и третите лица от момента, в който бъде
съобщена на длъжника, тя поражда действие между страните по нея от момента на
сключване на договора, освен ако страните по нея не са предвидили отлагателно условие.
Банката ще дължи плащане към новия кредитор - цесионера
от момента на получаване на уведомлението и именно след уведомлението цесионерът може да иска изпълнение на цедираното
вземане. Предвид горното моментът, в който може да упражни валидно потестативното си право на прихващане, което изисква
изискуемост на активното вземане, е след уведомлението. Следователно с оглед конкретиката на случая ответникът като цесионер
е придобил цедираните му вземания преди датата на
вписване на решението на БНБ за отнемане на лиценза, което е безспорно при
сключени договори за цесия от 22.10.2014 г. или 2410.2014 г. с шестимата цеденти. Предвид горното обаче компенсаторният ефект на
прихващането настъпва към момента, в който цесията поражда действия спрямо
длъжника, а това е момента на уведомяването съгласно чл. 99, ал. 4 от ГПК. Всички прихващания
са извършени след дата - 06.11.2014 г., независимо че по договорите за цесия
вземането е придобито по-рано в отношенията между стария и новия кредитор, тъй
като изискуемостта спрямо длъжника на цедираното
вземане - банката е настъпила след уведомяването й. Следователно макар да не е
налице необоримата презумция за знание, доколкото прихващанията са извършени и породили действие след
06.11.2014 г., те попадат в кръга на тези, които могат да бъдат обявени за
относително недействителни, ако се установи по делото, че към момента на
придобиване на вземането или задължението кредиторът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. Това знание не е предпоставено от
специализирани знания и икономическа обосновка така, както би било необходимо в
едно производство по несъстоятелност. Достатъчно е знание, че банката е
неплатежоспособна, каквото знание има всеки гражданин от средствата за масова
информация, предвид изявления на длъжностни лица на БНБ например. С решение по
т.д.н. № 2216/2015 г. на САС от 03.07.2015 г. (представено по делото) е
определена дата на неплатежоспособността 20.06.2014 г., което е и датата, на
която банката е поставена под специален надзор от БНБ. Несъмнено обявяването на
решенията на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г. и допълващото го решение № 74 от
22.06.2014. в търговския регистър, съгласно които в резултат на спиране на
плащанията към клиенти, "КТБ" АД е поставена под специален надзор,
кат оса спрени изпълненията на задължения и е ограничена банковата й дейност и
широкото огласяване на тези решения в публичното пространство, както и
затварянето на банката за клиенти в същия този период, за средния гражданин и
търговец, а следователно и за ответника е настъпило знание за
неплатежоспособността на банката. Следователно, придобитите по договорите за
цесия вземания, които са придобити след 23.06.2014 г., каквито са процесните, са придобити при наличие на знание у кредитора
за неплатежоспособността на банката. Предвид горното и съобразно гореизложените
съображения съдът намира, че прихващанията, извършени
от ответника със вземания, придобити от него по трите договора за цесия от
22.10.2014 г. и от 24.10.2014 г. - при
знание от страна на ответника за неплатежоспособността на банката, при горните
условия биха били относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността по силата на чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност.
За да възникне обаче потестативното право за обявяване относителна
недействителност на направените
прихващания, следва прихващанията да са валидно
направени, т.е., да са породили своето материалноправно
действие. Такова действие прихващането би породило, ако двете насрещни вземания
съществуват и са ликвидни, и поне вземането на кредитора е изискуемо.
Вземанията са еднородни
(парични) и насрещни. Липсва спор, че цедираните
вземания са съществували и са били изискуеми към момента на изявлението, а и
съществуването им се установява от представените Анекси към съответните Рамкови
договори за кредит, от които цедираните вземания
произтичат. Спорно е кой е бил титуляр на активните вземания.
Предвид изложеното по-горе, неоснователно е твърдението на ищеца,
че направените прихващания не са произвели действия, като противоречащи на
закона. Друго валидно (своевременно) твърдение и възражение за нищожност на
изявленията за прихващане не са направени.
Следва да бъде отбелязано за пълнота, че е неоснователно
възражението на ответника (макар и несвоевременно заявено), че към момента, в който е направил
изявленията си за прихващане, той не е бил носител на активното вземане,
съответно – изявленията му за прихващане са нищожни. Неоснователно е
твърдението на ответника, че вземането, придобито от него чрез цесия не е
съществувало към момента на прихващането, защото в по-късен момент цесията е
прекратена с обратна сила поради настъпване на прекратително
условие. Цесията има действие по отношение на длъжника
от момента, в който му бъде съобщена – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От този момент
възниква и възмогжността на негов длъжник да направи
изявление за прихващане с цедираното си вземане. Ако
вземанията са ликвидни и поне активното вземане и изискуемо, то съгласно
чл. 103 ЗЗД последиците на прихващането настъпват в момента на достигане на
изявлението за прихващане до насрещната страна, но двете насрещни вземания се
смятат погасени до размера на по-малкото от момента, в който прихващането е
могло да стане. В случай че впоследствие договорът за цесия бъде развален с
обратна сила, то обратната сила на развалянето има действие само по отношение
страните по договора за цесия. Тя не може да се разпростре и по отношение на
трети страни и сделките между тях, още по-малко пък, когато цедираното
вземане е вече погасено чрез прихващане. В този случай страните по развалената
цесия уреждат облигационните последици на развалянето помежду си, като
действието на прихващането не се засяга. Следователно, прекратяването на
договора за цесия с обратна сила (дори такава да може да се приеме), не води до
липса на активното вземане към момента на прихващане с него в предходен
развалянето на цесията момент.
Ликвидността предполага безспорност на вземанията. За да е ясно
дали вземанията са безспорни, когато страните имат множество задължения една
към друга, страната, която изразява воля за прихващане, следва да
индивидуализира насрещните вземания по основание и размер, като изрази ясна
воля кое свое вземане прихваща с кое вземане на насрещната страна. Освен това,
само по този начин ще се погасят конкретни насрещни вземания до размера на
по-малкото. В представените по делото изявления за прихващане, които са
еднотипни, ответникът просто заявява, че прихваща вземанията си към „КТБ“ АД,
придобити по съответния договор за цесия от 22.10.2014 г. или 24.10.2014 г. със
своите задължения към банката по Договор за банков кредит. Съставът и на двете
насрещни вземания обаче, (като активното вземане е съставено от вземания по
няколко различни видове договори за банков кредит), включва както главници,
така и възнаградителни лихви. При липса на достатъчно
индивидулизиращо изявление на кредитора за
прихващане, не може да са настъпили неговите последици. Няма и никакви
доказателства по делото относно изискуемостта на вземанията на ответника, с
които той е заявил прихващане. Освен това, самата б., видно от представените от
ответника Заповед за изпълнение и изпълнителен лист относно вземанията й срещу
ответника по Договор за банков кредит от 16.05.2008 г. не е приела за настъпил материалноправния
погасителен ефект на прихващането и е предприела действия по принудително
събиране на вземанията си. Следователно, двете насрещни вземания не са били и
ликвидни, поради което материалноправният ефект на прихващанията не е настъпил.
Всичко това от своя страна означава, че при липса на валидно
направени изявления за прихващане не е възникнало потестативно
право у синдиците на банката за обявяване изявленията за прихващане за
относително недействителни спрямо кредиторите. Изложеното обосновава извод за неоснователност
и на евентуалните искове.
По разноските: При този изход от
спора, ответникът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
каквито обаче липсват доказателства да е сторил.
Дължимата в производството държавна такса, която възлиза на
39 228.08 лева, ще следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността
на „КТБ“ АД - в несъстоятелност, на осн. чл. 62, ал.
7 ЗБН.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл. 3, ал. 3 от
ЗБН, предявени от синдика на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ***********, гр. С., ул. „Г.И.“ № **, чиито функции към датата на
решението се изпълняват от Л.П.И., ЕГН **********, К.Х. М., ЕГН ********** и А.Н.Д.,
ЕГН **********, против Ж.Е.А., ЕГН **********,***,
за прогласяване нищожността на изявления за прихващане вх. № 11478/10.11.2014
г., вх. № 11687/12.11.2014 г. и вх. № 11756/13.11.2014 г. по регистрите на б.та,
направени от ответника Ж.Е.А., съдържащи заявено прихващане между негови
активни вземания срещу банката, придобити по договори за цесия от 22.10.2014 г.
и 24 10.2014 г., сключени с Б.С. Б., О.Ш., А. П. Б., М.С.А. и Ж.И. М., с
вземане на „КТБ“ АД – в несъстоятелност срещу ответника по Договор за банков
кредит от 16.05.2008 г. и Анексите към него.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни обективно съединените искове с
правно основание чл. 59, ал. 3 във вр. ал. 4 от ЗБН, предявени от синдика на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, гр. С., ул. „Г.И.“ № 10, чиито функции към
датата на решението се изпълняват от Л.П.И., ЕГН **********, К.Х. М., ЕГН **********
и А.Н.Д., ЕГН **********, против Ж.Е.А.,
ЕГН **********,***, за обявяване относителна недействителност по отношение
кредиторите на несъстоятелността на изявления за прихващане вх. №
11478/10.11.2014 г., вх. № 11687/12.11.2014 г. и вх. № 11756/13.11.2014 г. по
регистрите на б.та, направени от ответника Ж.Е.А., съдържащи заявено прихващане
между негови активни вземания срещу банката, придобити по договори за цесия от
22.10.2014 г. и 24 10.2014 г., сключени с Б.С. Б., О.Ш., А. П. Б., М.С.А. и Ж.И.
М., с вземане на „КТБ“ АД – в несъстоятелност срещу ответника по Договор за
банков кредит от 16.05.2008 г. и Анексите към него.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********,
гр. С., ул. „Г.И.“ № 10, представлявана от синдиците Л.П.И., ЕГН **********, К.Х.
М., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН **********, да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса
в размер на 39 228.08 лева (тридесет и девет хиляди двеста двадесет и
осем лева и осем стотинки), на основание чл. 62, ал. 7 от ЗБН.
Решението подлежи на обжалване от страните пред САС
в двуседмичен срок от връчването му.