РЕШЕНИЕ
№……
гр. София, 02.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - Б въззивен състав в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДОНКА
ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава Алексиева гр. дело
№ 5316 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С Решение № 20035184/08.02.2021 г.,
постановено по гр. д. № 54810/2019 г. по описа на СРС, 43-ти състав е прието за
установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.59, ал.1 ЗЗД предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********срещу „Х.И.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1584,21
лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2017 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********ап. 95, с която сума
ответното дружество неоснователно се е обогатило, ведно със законната лихва,
считано от 19.06.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от
14,76 лв., представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение
за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2017 г., ведно със законна лихва от
19.06.2019 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 34906/2019 г. по
описа на СРС, 43-ти състав, отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу „Х.И.Б.“
ЕООД искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 272,94 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.2.2017 г. до
27.5.2019 г. и сумата от 2,40 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 15.2.2017 г. до 27.5.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 34906/2019 г. по описа на СРС, 43-ти състав, както и е
отхвърлен предявения при условията на евентуалност по реда на чл.219, ал.3 ГПК
обратен иск от „Х.И.Б.“ ЕООД против
третото лице – помагач А.Д.Д., ЕГН ********** за
осъждане да му заплати сумата от 1874,31 лева.
Със същото решение е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК „Х.И.Б.“ ЕООД да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 233,18 лева, представляваща
направените разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от
исковете и сумата от 73,95 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 34906/2019г.
по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете, осъдено
е на основание чл.78, ал.3 ГПК „Х.И.Б.“ ЕООД да заплати на А.Д.Д.
сумата от 360,00 лева,
представляваща направените разноски по производство, както и е осъдена на
основание чл.78, ал.3 ГПК Т.С. ЕАД, да
заплати на „Х.И.Б.“ ЕООД сумата от 55,72 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието
на трето лице Т.С. ЕООД помагач на
страната на ищеца и трето лице А.Д.Д. – помагач на страната на ответника „Х.и.Б.“ ЕООД.
Решение № 20035184/08.02.2021 г.,
постановено по гр. д. № 54810/2019 г. по описа на СРС, 43-ти състав е влязло в сила в частта, в която е прието
за установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.59, ал.1 ЗЗД предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********срещу
„Х.И.Б. “ ЕООД, ЕИК ********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1584,21 лв., представляваща главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 1.12.2016 г. до
31.12.2017 г. за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ********ап. 95, с която сума ответното дружество неоснователно се е
обогатило, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2019 г. до окончателното
изплащане, в частта, с която е
отхвърлен предявения иск за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 14,76 лв.,
представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от
1.12.2016 г. до 31.12.2017 г., ведно със законна лихва от 19.06.2019 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 34906/2019 г. по описа на СРС,
43-ти състав, в частта, с която отхвърлен
е предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу „Х.И.Б.“ ЕООД искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 272,94 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.02.2017 г. до 27.05.2019 г. и сумата от 2,40 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за услуга дялово
разпределение за периода от 15.2.2017 г.
до 27.5.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 34906/2019 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
Срещу така постановеното решение в
частта, с която е отхвърлен предявения обратен иск за сумата от 1874,31 лева, е
депозирана въззивна жалба от „Х.И.Б.“ ЕООД. Счита, че
решението в обжалваната част е неправилно, тъй като с нотариалният акт А.Д. е
поела задължение да заплати всички режийни разноски за имота, като неправилно първоинстанционният съд бил ограничил автономията на волята
на страните по сделката, приемайки, че всички задължения оставали за сметка на
стария собственик. Отправя
искане до съда за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 е постъпил
отговор от въззиваемата
страна А.Д.Д., с който изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените възражения и доводи на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение в обжалваната част е
валидно, допустимо и правилно. По изложените доводи в жалбата, настоящият
състав приема следното:
Първоинстанционния съд е сезиран с обратен иск, предявен по чл.
219, ал. 3 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „Х.И.Б.“ ЕООД срещу А.Д.Д.. Искът е отхвърлен от съда, позовавайки се на неприложимост
на клаузата от нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26/20.12.2017
г., том X., рег.№ 31296, дело № 2788/2017 г. по описа на нотариус М.Г.за дължимост на режийните разноски до датата на предаване на
владението, тъй като през исковия период А.Д. не се е легитимирала нито като
собственик, нито като ползвател на процесния имот,
съответно не е ползвала топлинна енергия, с която да се е обогатила за сметка
на ищцовото дружество. Приел е, че въпреки
обстоятелството, че като крайна дата от исковия период е посочена 31.12.2017
г., то видно от приложените по делото счетоводни справки, последната фактура,
по която се претендира заплащане е за топлинна енергия от м.ноември 2017 г.,
т.е. обстоятелството, че А.Д. е закупила имота 11 дни преди края на исковия
период не обуславя различни правни изводи.
Неоснователно
е релевираното във въззивната
жалба възражение, че първоинстанционният съд неправилно
приел, че А.Д. не дължи режийните разноски за процесния
период. Спорният въпрос между страните е дали уговорката по договора за
покупко-продажба от 20.12.2017 г. задължава А.Д. да заплати режийните разноски
за имота в период, преди прехвърлянето на собствеността на имота ( м. 12.2016
г. – м. 12.2017 г.). Съгласно чл. 20 от Закона за задълженията и договорите, при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Съгласно т. 1
от представения по делото нотариален акт № 26, том ХIХ, рег. № 31296 от 2788 от 2017
г. на нотариус М.Г., правото на собственост върху апартамент № 95 с адрес: гр.
София, район „********, на седми етаж е прехвърлено от „Х.И.Б.“ ЕООД в полза на
А.Д. срещу продажна цена в размер на 54 000 лева, от която сума в размера
на 5400 лева, продавачът е заявил, че е получил напълно по банков път от
купувача преди подписване на договора, а остатъкът от продажната цена в размер
на 48 600 лева продавачът е заявил , че е съгласен да му бъде изплатен по
банков път чрез кредит, предоставен за закупуване на имота на купувача при
посочени срок и условия в нотариалния акт, като е уговорен краен срок за
заплащане на цялата продажна цена - 20.01.2018 г. Съгласно т. 2 от същия
нотариален акт между страните е уговорено, че продавачът се задължава да
предаде владението на продаваемия имот на купувача в деня на пълното изплащане
на продажната цена, като всички задължения, произтичащи от собствеността и
ползването на имота, включително режийни разноски, до датата на предаване на
владението са за сметка на купувача.
Волята на
страните по договора за покупко-продажба е предаването на владението на
апартамента да бъде извършено след пълното изплащане на цената, което според т.
1 от договора от 20.12.2017 г. е следвало да бъде извършено в срок до
20.01.2018 г. В случая, моментът на прехвърлянето на собствеността и
предаването на владението не съвпадат, тъй като първият настъпва със
сключването на договора, а вторият с цялостното изплащане на продажната цена и
единствено за този период (от прехвърлянето на собствеността до предаването на
владението) може да бъде ангажирана отговорността на купувача А.Д. за режийните
разноски. Този извод се подкрепя и от закона. Според чл.153, ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. Доколкото А.Д. е придобила правото на собственост на
апартамента със сключването на договора за продажба, то това е началният
момент, от който същата отговаря за режийните разноски за топлинна енергия.
Липсва уговорка, че последната дължи и разноските за доставена без основание топлинна
енергия за стопански нужди на имота преди прехвърлянето му.
С оглед
изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна
проверка, поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските
във въззивната инстанция:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна има право на разноски съгласно
представен договор за правна защита и съдействие от 03.12.2021 г. / л. 35/ за
платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 430 лева. Основателно е
направеното от въззивника възражение за прекомерност
на претендирания от въззиваемата
страна адвокатски хонорар, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения същото следва да бъде присъдено в полза на
въззиваемата страна в размер на 361,20 лева.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20035184/08.02.2021 г., постановено по гр. д. № 54810/2019 г. по описа на СРС,
43-ти състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения при условията на евентуалност по чл.219, ал.3 ГПК обратен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде осъдена А.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на „Х.И.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от 1874,31 лева,
представляваща главница за доставена без основание от „Т.С.“ ЕАД, но
незаплатена от „Х.И.Б.“ ЕООД, ******** топлинна енергия за стопански нужди за
периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2017 г. за недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. ********ап. 95.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Х.И.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** да
заплати на А.Д.Д.,
ЕГН ********** сумата от 361,20 лева, разноски за адвокатско възнаграждение
пред СГС.
Настоящото решението не подлежи на
обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.