Р Е Ш Е Н И Е
Номер 25.11.2021 г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 13.10.
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 6 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
09.12.2018 г., около 02:30 часа, по първокласен път III-5007 15 се движел л.а. „***”
с рег. № ***с водач К.Т.М., който управлявайки с несъобразена с пьтните условия
скорост, излиза вляво от пътното платно, удря се в крайпътно дърво и причинява
ПТП. В резултат на това загива возещият се в ла. пътник И. Г.Й..
По случая е
образувано ДП 1480/ 2018 г. по описа на РУ — Казанлък, пр.пр.2855/2018 г. на
Окръжна прокуратура — Стара Загора, производството по което, към момента не е
приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на ПТП са
допуснатите от водача на лекия автомобил К.М.нарушения на правилата за движение
по пътищата. В конкретната ситуация за него били налице определени, фиксирани в
закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С
оглед на изложеното, се твърди наличието на пряка причинна връзка между
деянието на водача К.Т.М.и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на И.
Г.Й..
Посочва се, че
за увреждащия автомобил „***” с рег. № ***, управляван от водача К.Т.М., е склочена
застраховка ”Гражданска отговорност”, з.п. BG/30/18002786955/24.09.2018 г.,
със срок на валидност една година, считано от 25.09.2018 г. до 25.09.2019 г.
със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ф. София, по силата на която
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, съгласно 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума
представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2018
г.
Съгласно разпоредбата
на чл. 380 от КЗ ищците предявили претенциите си за изплащане на обезщетение
пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, като представили всички документи, с
които разполагат, получени от застрахователя на 22.01.2019 г., видно от
приложената обратна разписка. По случая са заведени щети с № 0801-000255/
2019-03, № 0801-000255/ 2019-08 и № 0801-000255/ 201909, по които
застрахователят с писмо с изх. № 1417/19.04.2019 г. отказал да изплати
застрахователно обезщетение. Изложеното обуславяло и наличието на
предпоставките за ангажиране отговорността на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД
за причинените неимуществени вреди на доверителите ми.
Ищцата Е.А.А. -
баба на загиналия И. Г.Й. на 15 г., изключително тежко преживяла смъртта на
своя внук. Между тях съществувала много силна връзка и взаимна привързаност,
поддържали са изключително близки отношения, ищцата отглеждала своя внук,
обичали са се и са си помагали. Загубата на И. се отразила изключително тежко
на здравословното и емоционалното и състояние. С причинената смърт тя загубила
моралната и физическа подкрепа, която е имала в лицето на загиналия И. и на
когото е разчитала за в бъдеще.
Ищецът Й.Г.Й. -
брат на загиналия И. Г.Й., също изключително
тежко преживял смъртта на неговия брат.
Загубата на
брат му се отразява изключително зле на здравословното му и психическото му
състояние. Между тях съществувала много силна връзка, характеризираща се с изключителна
близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа, помагали са си
взаимно, поддържали са близки отношения. Моралните страдания на ищеца, преживяната
скръб от невъзвратимата и нелепа загуба на неговия брат се отразили изключително
тежко на емоционалното му състояние, не можел да приеме и преодолее случилото
се, мъката му била огромна.
Твърди се, че
вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия
автомобил К.Т.М., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право
на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната
застраховка ”Гражданска отговорност”, което обуславя за ищците правен интерес
да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди. Претендираната сума съобразили от една страна
с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и
страдания от причинената смърт на техния внук и брат, а от друга страна с
лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2018 г. и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Предвид
изложеното, съда да постанови решение, с което да приеме, че предявеният
граждански иск е основателен и доказан по размер, и да осъди ответника „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на Й.Г.Й., чрез неговата майка и
законен представител Г.Й.Й. и Е.А.А. сума в размер на по 50 000 лв. за всеки
един от тях, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
смъртта на техния внук и брат И. Г.Й., ведно със законната лихва върху всяка
една от сумите, считано от 16.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство и защита.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло. Евентуално, ако
съдът реши, че са основателни, да бъда намален размера на обезщетението, като
прекомерно завишен и несъответстващ, от една страна, на практиката на
съдилищата по аналогични случаи от друга страна, на реално претърпените от
ищците душевни болки и страдания от загубата на своя брат и внук в резултат на
процесното ПТП и от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на
загиналия И. Г.Й. за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се
в непоставянето на обезопасителен колан, с който автомобила се твърди да е бил
фабрично оборудван, както и съпричиняване на вредите от него като е пътувал в
автомобил, управляван от водач употребил алкохол като с това си поведение е
допринесъл за собственото си увреждане.
Заявява, че искът е
допустим, макар и неоснователен и няма процесуална пречка да бъде допуснат до
разглеждане от съда.
Счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна,
тъй като отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално обусловена от
отговорността на застрахования водач. Твърди, че водачът на л. а. марка „***",
модел „***” с рег. № ***не носи
отговорност за настъпване на ПТП и вредоносните последици от него по отношение
на ищите, поради което исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за смъртта на И. Й. в резултат на процесното ПТП се явява абсолютно
неоснователен.
На следващо място твърди, че искът е неоснователен и поради
липсата на друг съществен елемент от сложния фактически състав на обезвредата,
а именно — вредите. Твърдим, че ищците не
са претърпели описаните в исковата молба неимуществени вреди — болки и
страдания, от загубата на И. Й. в процесното ПТП. Твърди, че приживе между
тях не са съществували близки
емоционални връзки и отношения, поради което и смъртна му не е предизвикала отрицателни изживявания,
болки и страдания у ищците. Посочва, че съществуването на определена роднинска
връзка между увредените лица по смисъла на чл. 478 ал.2 КЗ и загиналият при ПТП
- И. Й., не е достатъчно основание за присъждане на обезщетение. От значение са
естеството на отношенията приживе между посочените категории лица, степента на
близост между тях, обстоятелствата поддържали ли са връзка, живели ли са
заедно, разбирали ли са се и т. н., респ. как смъртта на техния родственик се е
отразила на емоционалното им състояние, какви болки и страдания са преживели и
преживяват в момента и т.н.
Счита, че искът се явява
неоснователен и в пълния предявен размер, като несъобразен с реално понесените
от ищците болки и страдания в резултат на причинената смърт на И. Й. от
процесното ПТП и надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира
вредите й обезщетение. Претендираният размер не е съобразен и с приноса на
пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.
В този смисъл прави възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на
реално претърпените от ищците болки и страдания. както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия И. Й., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а ал. 1
от Закона за движение по пътищата. Твърди, че непоставянето на обезопасителен
колан от страна на пострадалия се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите тежки травматични увреждания за него в резултат на процесното ПТП,
довели до смъртта му. Счита също така и че загиналият е спомогнал за
собственото си увреждане, респективно за увеличаване размера на вредата. Твърди,
че поведението на пострадалото лице е било рисково, тъй като е пътувал в
моторно превозно средство с водач употребил алкохол. Пострадалото лице
съзнателно и свободно е формирало своя избор като по този начин е предвидил и
реално очаквания риск или неоправдано го игнорирал, като това поведение на
пострадалото лице съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП
(виж ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС).
Предвид на изложеното и при
евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от съда като
справедливо обезщетение намира, че следва да бъде намалено значително заради
наличието на принос от страна на загиналия в изложените по-горе аспекти.
На следващо място твърди и че исковете се явяват
неоснователни и в пълните предявени размери като несъобразени нито с приетия
лимит за обезщетяване на далечни роднини, но и с реално понесените от ищците
болки и страдания в резултат на причинената смърт на И. Й. от процесното ПТП.
Съгласно § 96, ал. 1 КЗ „До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лева ”.
Относно фактите:
Не оспорва съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на л. а. марка „***", модел „***” с рег. № ***по силата на Застрахователна
полица № BG/30/118002786955, с период на валидност 00:00 ч. на 25.09.2018 г. до
23:59 на 25.09.2019 г., сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД към
твърдяната дата на птп- 09.12.2018 г.
Оспорва следните
обстоятелства:
Вината на водача
на л. а. марка „***", модел „***” с рег. № ***- К.Т.М.за настъпване на
процесното ПТП. По тези причини оспорва изцяло твърденията в исковата молба
относно настъпването на ПТП на 09.12.2018 г., механизма на това ПТП и вината на
водача на лекия автомобил, където се твърди, че е пътувал загиналият И. Й..
В условията на евентуалност
и при доказване настъпването на ПТП с описания в исковата молба механизъм и
вината на водача на лекия автомобил, твърди, че вина за настъпване на
процесното ПТП и вредоносните последици от него има загиналият И. Й..
Оспорва твърдението
за претърпени от ищците тежки, пожизнени и трайни вреди, както и че между
загиналият и ищците е имало силна духовна, физическа и емоционална връзка, градена с години, че
отношенията им са се основавали на взаимна обич и разбирателство, привързаност
и подкрепа, че ищците са преживели изключително трудно смъртта на И. Й. и че са
приели крайно тежко загубата му, че са се самоизолирали след смъртта му,
започнали са да странят от хората и са се затворили в собствените си мисли, че са загубили апетита си и съня си.
Оспорва твърдението, че ищците все още не могат да преодолеят мъката от
преживяната трагедия и че изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Оспорва
изложеното в исковата молба, че внезапната смърт на И. Й. е причинила
необратима травма на психиката на ищците.
Оспорва размера на
претенцията като прекомерно завишена по съображенията, подробно изложени в
отговора. Посочва, че обемът на преживените болки и страдания предстои да бъде
доказан в хода на процеса. Въпреки това счита, че трудно може да се обоснове
обезщетение в размер на 100 000 лв., по 50 000 лв. за всеки един от ищците за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния внук и брат. Същото се
явява прекомерно.
Оспорва и началната
дата, от която се претендира лихва за забава при основателност и доказаност
на главната претенция. Счита, че лихва не следва да се присъжда от датата
16.12.2018 г., тъй като няма доказателства ищците в срок от седем работни дни
от ПТП да са уведомили застрахователя. Оспорва,
че в 7-дневен срок от настъпване на ПТП, деликвента и увреденото лице да са
уведомили застрахователя за застрахователното събитие. Твърди, че липстват доказателства
в тази насока. На следващо място при завеждане на застрахователната претенция с
техен вх. № 250 от 22.012019 г. процесуалния представител на ищците не
представил банкова сметка. ***. 498, ал. 1 и чл. 496, ал. 1 КЗ, съгласно които предявяването
на писмената застрахователна претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” става по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя. Съгласно нормата на чл. 380, ал. 1 КЗ, заедно със
застрахователната претенция лицето е задължено да предостави пыжи и точни данни
за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя,
освен в случаите на възстановяване в натура. В чл. 380, ал. 3 КЗ е предвидено,
че непредставянето на данни за банковата сметка от страна на увреденото лице
има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ след изтичането на срока, в който
е следвало да се извърши плащането на застрахователното обезщетение. Посочва,
че с оглед систематичното място на чл. 380 КЗ в Глава тридесет и шеста „Обща
част“ от Дял първи „Общи изисквания към всички договори“ на КЗ и препращането
на чл. 498, ал. 1 и чл. 496, ал. 1 КЗ към реда по чл. 380 КЗ, спрямо увреденото
лице, предявило претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, приложение намира, както правилото на, ал. 1 на чл. 380 КЗ,
установяващо задължение на увредения за представяне на данни за банковата му
сметка, ведно с претенцията му, така и нормата на, ал. 3 на чл. 380 КЗ,
уреждаща последиците от неизпълнение на това задължение — забава на кредитора
по отношение на плащането и произтичащата от това недължимост на мораторната
лихва, въпреки забавата на длъжника, която при този вид застраховка настыва с
изтичането на срока по чл. 497, ал. 1 КЗ. Поради изложеното счита, че застрахователното
дружество не дължи лихва до представянето на банковата сметка. В условията на
евентуалност ако съдът прецени, че се дължи лихва намира, че тя е изискуема от
момента на подаване на исковата молба.
В случай, че за първото съдебно
заседание не се яви процесуален представител за „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, не възразява делото да се гледа в негово отсъствие.
В случай, че ищецьт
представи пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и списък на
разноски по чл. 80 ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение
Постъпила е допълнителна искова молба от 21.09.2020
г. (наименована молба), с което
ищецът поддържат фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба и се
оспорват твърденията и възраженията в отговора.
С оглед обстоятелството, че
ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско
отговорност” за увреждащия лек автомобил, моли на основание чл.146, ал.1, т.4
от ГПК, съдът да обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от
доказване.
Оспорването на вината на
водача на л.а. ”***” от страна на ответника и механизма на ПТП счита за неоснователно.
Посочва, че по случая е образувано досъдебно производство и макар същото да не
е приключило към момента, следва да се има предвид че съгласно разпоредбата на
чл. 45 от ЗЗД, вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Посочва,
че присъдата има действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с
чл. 343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на правилата за
движение, установени от гражданския съд. Цитира съдебна практика.
Посочва, че в случая има
самокатастрофирал автомобил и пътници в този автомобил, т.е. освен водача на
застрахованото при ответника МПС няма друго лице, което да е виновно за
настъпване на това ПТП, няма друг участник. Предвид и факта,че вината се
предполага до доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина,
счита, че не е в тежест на ищците да доказват обстоятелства от механизма, който
не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Счита за неоснователно
оспорването на настъпилите за ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания следствие смъртта на техния брат и внук. Съществуващата по между им
дълбока и трайна връзка, както и търпените от тях вреди, ще бъдат установени
посредством поисканите от нас в исковата молба двама свидетели.
Счита за неоснователно
възражението, че предявенияте искове са в завишени размери. Твърди, че същите
са съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените
неимуществени вреди на ищците, а от друга страна, с лимита на отговорност на
ответника за 2018 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Възражението на ответника за
заплащане на суми в размер до 5 000 лв. счита за неоснователно и
незаконосъобразно. Излага съображния, че дори да се приеме, че разпоредбата на
§ 96. ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички
претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на
действие на кой кодекс е възникнало застрахователно събитие, следва да се има
предвид, че тази разпоредба противоречи на чл.51 от ЗЗД, както и на правото на
ЕС доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1. параграф 2 от
Втора Директива 84/5. кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката ”Гражданска
отговорност“, чиито чл.9. ал.1 предвижда. следните минимални суми: в случай на
телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал
или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на
имуществени вреди —1 000 000 EUR за застрахователно събшпие, независимо от броя
на пострадалите.
При констатиране на това
противоречие между европейското и националното право счита, че следва съдът, в
рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост
и да защити правата, които то дава на частноправните субекте, като остави без приложение
евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед
на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да
е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред.
Цитира Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май
2012 г„ постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива
72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не допуска национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” при използването на моторни превозни средства, да покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива
84/5.
Във връзка с изложеното и
при зачитане горните актове и решения, за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, поддържа, че е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, съобразен с
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период —
декември 2018 г., които съгласно чл.492 от КЗ са в размер на 10 000 000 лв. за
всяко събитие и която сума представлява минималния размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия счита за
неоснователни. Посочва, че от представените писмени доказателства няма данни,
от които да се направи извода, че загиналият, е извършил нарушения, които да са
в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Възражението на ответника за
претенцията за лихви за забава също счита за неоснователно. Посочва, че
съгласно нормата на чл. 429, ал.3 КЗ лихви за забава се дължат от датата на
уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е
установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на
настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят
не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за него възниква задължение за
плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в
исковата молба - 16.12.2018 г. Твърди, че най-късният момент, от който възниква
задължение за лихви е 22.01.2019 г., за която дата са представени доказателства
(обратна разписка за получена от застрахователя писмена претенция от ищците),
че от ищците е постъпило уведомление до застрахователя, което обстоятелство не
се оспорва от ответника.
С отговора на допълнителната искова молба поддържа първоначалния
отговор и направените в него възражения и оспорвания.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е,
че на 09.12.2018 г., около 02:30 часа, по първокласен път ***, при управление
на л.а. „***“ с peг. № ***, водачът К.Т.М.е
излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътно дърво, като е причинил ПТП.
Вследствие на ПТП - то е пострадал ищецът М.Н.М., пътник в горепосочения лек
автомобил.
Безспорно е, че за процесния автомобил “***” с рег. № ***е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД по застрахователна полица
BG/30/118002786955/24.09.2018г. със срок на валидност от 25.09.2018г. до
25.09.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, получена от последния на 22.01.2019 г., което е видно от
приложената обратна разписка и е представил всички документи, с които
разполага. По случая е заведена щета с № 0801-000255/2019-03,08 и 09 по която
застрахователят е отказал плащане на обезщетение.
Видно от постановление от 12.06.2020 г. по пр. пр. № 2855/2018
г. на Окръжна Прокуратура - Стара Загора е прекратено наказателното
производство ДП № 284 ЗМ 1480/2018 г. на РУ Казанлък.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява следното:
ПТП е възникнало в тъмната част на денонощието, на прав участък от път ***.
Пътното покритие е било нормално износен асфалт, с напуквания и кръпки. Пътната
настилка е била суха.
В материалите по делото има данни, че водача К.М.е бил под въздействието на
алкохол. В химическата експертиза №287/10.12.2018 г. е записан резултат от
изследването 2,33 %о.
Замъглен поглед, грешна преценка на разстоянията, забавени реакции,
нереална преценка на скоростта на движението са само част от ефектите на
шофирането след употреба на алкохол, особено при такава концентрация.
Има данни, че водачът е заобикалял неравности по платното за движение.
Скоростта на движение е била по-висока от максимално допустимата и е била
несъобразена с пътната обстановка, водачът е загубил контрол, МПС е напуснало
платното за движение и се е ударило в крайпътно дърво.
Причината за настъпване на ПТП са субективните действия на водача.
Автомобил *** е напуснал платното за движение в северната му част, вляво по
посока на движението си. Ударил се е в крайпътно дърво, което се е намирало на
около 56,70 м източно и на около 8,30 м северно от ориентира 0|.
При движение извън населено място, максимално допустимата скорост на
движение е 90 км/ч, а непосредствено преди ПТП- то скоростта на л.а. *** е била
около 145 км/ч.
Техническата причина за напускане на платното за движение са субективните
действия на водача. При избора си на скорост на движение, той не се е съобразил
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с
конкретните условия на видимост и с всички други фактори, имащи отношение към
безопасността на движението така, че да контролира управлявания от него
автомобил.
В материалите по делото няма данни в района, към момента на възникване на
ПТП да е имало други участници в движението.
Автомобил *** с рег.№ ***е бил фабрично оборудван с триточкови инерционни
предпазни за всички места на пътниците и на водача.
Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на
седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от
инерцията. Другата функция на обезопасителния колан е да предпази пътуващите
при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не позволява
телата на пътуващите да се ударят във вътрешната част на купето и също така не
позволява изпадане на телата от автомобила, ако се счупят стъклата, ако се
отворят вратите и т. н.
Коланът няма възпиращо действие при движението на тялото встрани.
Автомобил *** с рег.№ ***е бил фабрично оборудван с предни въздушни
възглавници - за водача и пътника отпред; въздушни възглавници за предните
врати и въздушни възглавници тип завеси - 2 бр.
Airbag (въздушна възглавница) е компонент от системата за пасивна
безопасност, който е предназначен да сведе до минимум риска от наранявания при
пътнотранспортно произшествие.
Елементите на въздушната възглавница са: изпълнена с газ еластична капсула;
газгенератор; система за управление.
Системата за управление разполага със следните елементи: управляващ блок;
сензори за удар.
Когато сензорите, монтирани в купето на автомобила уловят удар, силата на
който превишава допустимата стойност, сигналът се предава към управляващия
блок. Последният анализира подадената му информация и при необходимост активира
газгенератора на съответната въздушна възглавница.
Предназначението на въздушните възглавници е да намали до нула движението
на тялото, поемайки кинетичната му енергия и след това да се изпусне до
известна степен, абсорбирайки голяма част от силата на удара.
Предните въздушни възглавници са предназначени да намалят риска от черепно
- мозъчни травми и травми в горната част на торса в детайлите на волана и
арматурното табло, а страничните въздушни възглавници и въздушните завеси,
предпазват пътуващите от страничния удар и от стъклата на прозорците.
И. Г.Й. е заемал задна лява седалка, зад водача по време на ПТП.
Пътниците в лекия автомобил са били общо четирима. На предна дясна седалка
до водача е бил М.М.. На задната седалка са били: И. Й., заемал е лявата й част
зад водача; И.М., заемал е средната й част; И.С., заемал е дясната част.
Монтираните в автомобила предпазни колани са достатъчно на брой - 4 бр.за
пътниците и един за водача.
Имало е на разположение обезопасителен колан за И. Г.Й. спрямо
местоположението му в автомобила.
В материалите по делото няма данни предпазния колан, предназначен за
мястото на което е стоял И. Г. Й. като пътник да е бил повреден от механизма на
ПТП.
В материалите, приложени към делото няма данни да е сработил Според вещото лице анализ на
доказателствата в досъдебното производство може да се направи категоричния
извод, че ищеца Илиан Г.Й. не е бил с поставен предпазен колан в момента на
ПТП.
Деформациите на автомобила могат да се видят на снимковия материал,
приложен към заключението.
В материалите от ДП, приложени към делото има данни, че трупът на К.Т.М.е
намерен по лице във водата на плитък канал, в близост до катастрофиралия
автомобил.
В протокола за оглед на ПТП е записано: „През задния прозорец на
горепосочения автомобил се наблюдава заклещен труп на млад мъж с къса черна
коса, на който краката са заклещени вътре в задната част на купето, а тялото е
по корем върху задна дясна колона на автомобила. Ръцете на трупа са облечени в
червено шушляково яке, а под него се наблюдава тъмно синя блуза с бели фигури
по нея. Краката на трупа са облечени в тъмни на цвят дънкови панталони, като
поставения на тях кожен колан се наблюдава скъсан отзад. Десния крак на трупа е
обут с черна на цвят платнена спортна обувка с три успоредни бели на цвят ленти
отстрани. Левия крак на трупа е обут с черен чорап.“ Това е бил трупът на И. Г.Й..
При първоначалния удар на МПС със странична задна лява част в дървото, тялото
на И. Й. е политнало встрани наляво. След удара автомобилът е извършвал сложни
движения, въртейки се около хоризонталната и вертикалната си ос и удряйки се в
терена с предна, задна, лява и дясна странична част. Тялото на пострадалия се е
движило към мястото на удара.
Тъй като предпазният колан няма възпиращо действие при движението на тялото
встрани, ако пострадалия е бил с поставен предпазен колан горната част на
тялото му и горните му крайници биха осъществили контакт вляво с вътрешния
интериор на купето и задна лява врата, а вдясно - с пътника до него.
Ако пострадалият е бил без поставен предпазен колан тялото му би се движило
свободно в купето на автомобила, удряйки се във вътрешния интериор на купето и
задна лява врата, в облегалките на предните седалки, в пътниците до него, в
тавана, в задния прозорец.
Механизмът на ПТП е следният: На 09.12.2018 г. около 02:30 ч, в тъмната
част на денонощието, при сухо време по път ***, в посока изток със скорост от
около 145 км/ч се движи л.а. *** с рег. № ***, управляван от К.Т.М.. Водачът
извършва последователно маневри вляво и вдясно, заобикаляйки неравностите по
пътната настилка. Поради движение със скорост, значително по-висока от
максимално допустимата за пътя, губи контрол над МПС и напуска платното за
движение вляво по посока на движението си. Автомобилът продължава движението си
напред и наляво през участък с тревиста растителност. На около 56,70 м източно
и на около 8,30 м северно от ориентира се удря със странична задна лява част в
крайпътно дърво. Вследствие на удара л.а. *** извършва сложни движения,
въртейки се около хоризонталната и вертикалната си ос и удряйки се в терена с
предна, задна, лява и дясна странична част. В резултат на реализираните удари
МПС получава силни деформации на купето, като в областта на левия калник се
наблюдават и части от кора на дърво, всички прозорци са счупени, липсват заден
капак и двете предни колела. В резултат на настъпилото ПТП е настъпила смъртта
на водача и двама от пътниците - И.М. и И. Й.. Другите двама пътника са
получили травматични увреждания. МПС е с тотална щета.
Техническите причини, довели до възникване на ПТП са субективните действия
на водача на л.а. ***, който е управлявал МПС след като е употребил алкохол и
не се е съобразил при избора си на скорост с максимално допустимата скорост за
движение извън населено място - 90 км/ч, както и с всички фактори, имащи
отношение към безопасността на движението, като е допуснал загуба на контрол
над управлявания от него автомобил.
Водачът на л.а. *** е имал техническата възможност да не допусне ПТП, като
контролира непрекъснато превозното средство, което управлява.
Водачът е имал техническата възможност да се движи със скорост до 90 км/ч и
да се движи възможно най-вдясно по платното за движение.
Водачът е имал техническата възможност, избирайки скоростта на движение да
се съобрази с релефа на местността, със състоянието на пътя, с конкретните
условия на видимост и с всички други фактори, имащи отношение към безопасността
на движението.
Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на
седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от
инерцията. Другата функция на предпазният колан е предпазване на пътуващите при
преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не позволява при
преобръщането пътуващите да ударят главите си в тавана, при което може да се
счупят вратните прешлени, водещо до тежки травматични увреждания и дори смърт.
Правилно поставеният предпазен колан не позволява изпадане на телата от
автомобила, ако се счупят стъклата, ако отворят се вратите и т. н.
Коланът няма възпиращо действие при движението на тялото встрани.
В Заключението на СМЕ на труп И. Й. е записано: „При огледа и аутопсията на
И. Г.Й. на 15 г. от гр. Г., ЕГН ********** се установи: Съчетана
черепно-мозъчна, шийна, коремна травма при автозлополука. Счупване на черепната
основа. Оток на мозъка. Кръвонасядане на меките черепни обвивки. Разчленяване
между VI и VII шийни прешлени с размачкване на гръбначния мозък и кръвонасядане
на обвивките му. Вдишване на кръв в белия дроб. Разкъсване на черния дроб.
Кръвоизлив в корема. Кръвоизливи по вътрешната обвивка на лявата сърдечна
камера ( петна на Минаков ). Счупване на таза в областта на срамната кост в
ляво. Счупване на лявата бедрена кост. Охлузвания и кръвонасядания на лицето и
главата. Охлузвания и разкъсно-контузни рани по тялото по тялото и крайниците.
Смъртта е настъпила вследствие на шийната травма, довела до неефективна
дихателна дейност.
Описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, условие за които има в купето на лек автомобил при
автозлополука. Уврежданията са прижизнени, видно от кръвонасяданията,
кръвоизливът, анемията и вдишването на кръв. Смъртта е настъпила бързо и е била
неизбежна.“
С оглед конкретния механизъм на ПТП, деформациите по автомобила и
движението на тялото на пострадалия, има значение използването на предпазния
колан.
Правилно поставеният предпазен колан би ограничил свободното движение на
тялото в купето на автомобила, задържайки го на седалката, а от там биха се
ограничили травмите.
Правилно поставеният предпазен колан не би ограничил движението на тялото
встрани наляво и надясно, тъй като няма възпиращо действие за тялото на
пострадалия в тези посоки.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява следното:
При огледа и аутопсията на И. Г.Й. на 15 г. от гр.Г., ЕГН ********** е
установено:
Черепно-мозъчна и лицева травма - счупване на черепната основа, оток на
мозъка, кръвонасядане на меките черепни обвивки; вдишване на кръв в белия дроб;
охлузване на челото, носа и устните на устата, кръвонасядане на лицето;
Шийна травма - разчленяване между VI и VII шийни прешлени с размачкване на
гръбначния мозък и кръвонасядане на обвивките му.
Коремна травма - разкъсване на черния дроб, кръвоизлив в корема, признаци
на остра кръвозагуба;
Травма на опорно-двигателния апарат - счупване на таза в областта на
срамната кост вляво, счупване на лявата бедрена кост.
Охлузване на гърба вдясно; охлузване в дясната поясна област; разкъсно-
контузна рана на седалището; охлузване на междинницата; охлузване по
крайниците.
Никое от описаните увреждания няма характеристика на получено от предпазен колан.
Ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан може да се очакват
разкъсване на вътрешните органи, съпроводени с кръвозагуба.
При поставен
предпазен колан тялото нямаше да напусне купето.
Тялото не е
напуснало съвсем напълно купено, а се намирало в отвора на задното стъкло при
липсата на самото стъкло. Уврежданията от вида на охлузвания по тялото и
крайниците с голяма степен на вероятност са били получени от ръбовете на този
отвор.
При аутопсията на К.Г.М. е взета кръвна проба, която е била изследвана в
БКЛ при ОД-МВР гр. Ст.Загора и от протокол № 285/10.12.2019 г. е видно, че
установената концентрация на етилов алкохол в кръвта е 2,33 промили.
Според вещото лице тази концентрация отговаря на средна степен алкохолно опиване (1,50-2,50).
Тази степен се
характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията,
силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови
разстройства, признаци на потискане на централната нервна система.
Употребеното от него количество алкохол е забавило
реакциите на К.Т.М.и е повишило чувството му за завишени способности, довело е
до приповдигнатост на настроението, надценяване на възможностите му,
подценяване на опасности, неглижиране на законови и общочовешки задължения.
По делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят И. Асенов С. посочва,
че преди ПТП отишли на дискотека в с. Ветрен. Всички били на една маса и според
него всички включително и И. Й. и К.М.употребили алкохол, но не знае кой колко
е пил. Като излезли от дискотеката К. не му личало много, че е пиян, вървял нормално,
но в дискотеката вдигал наздравица с алкохол. К.Т.М.управлявал ***-то, с което
беше причинено ПТП. По време на ПТП – то, И. бил на задна лява седалка, не си
спомня дали е бил с колан.
Свидетелката Невена Тодорова
Стоянова, която е в родство по сватовство с ищците. Дъщерята на Е. е омъжена за
нейния син. Посочва, че от много години познава Е., тъй като били от една махала
и били съседи. Според свидетелката след инцидента, бабата и Й. плачели и били
много разстроени. Свидетелката посочва, че майката и бащата на И. са разведени.
Бабата Е. гледа Й. и И. от много години, тъй като майката им е в чужбина. Според
свидетелката И. много се грижел за братчето си, водел го на градина
непрекъснато били заедно.
Свидетелят Дончо Йосифов
Ангелов, посочва, че Е.А. е била омъжена за неговия брат, който починал преди
години. Свидетелят познава внуците й и знае за настъпилото ПТП. Инцидентът се
случил през 2018 г., декември месец. Е. и И. живеели заедно в гр. Г. и били в
много добри отношения. Живеели в едно жилище с баба си. Майка им работела в Ш.,
през 2014 г. заминала, но заминавала за 5-6 месеца и си идвала за два- три
месеца в България и пак заминавала. През това време за И. и Й. се грижела баба
им, докато майката била в Ш.. Те нямат баща, който да помага. Като се родил Й.,
малкото дете, родителите им са живели два месеца заедно и се разделили.
Й. имал проблем с ръката от
раждането си. Баба им упражнявала родителските грижи за децата и се грижела
също големия И. да посещава училище, а Й. да ходи на градина. Тя полагала и
ежедневните грижи за тях - хранене и всичко, което било необходимо.
Отношенията между И. и Е.
били много добри, добре се разбирали, И. помагал в грижите за братчето си. Те
имали девет години разлика. И. помагал на баба си в грижите за него. Водел
братчето си до градинката в махалата. Майка им като се връщала в България
живеела при майка си, при бабата на децата. Тя работела в Ш., защото парите не
им стигали. Изцяло Г. издържала бабата и двете деца. Тримата ищци живеели в
хубава къща - голяма, обзаведена, всичко си имали.
След като починал И. Е. и Й.
отишли при Г.. Тъгата им била голяма. Е. продължава да тъжи за внука си.
Променила се след смъртта на внука си, станала по - затворена, не излизала
никъде. Е. и Г. много били разстроени. Преди да почине И. постоянно се
събирали. Били весели, но вече не са, подтиснати са, казва свидетеля. Като си дойдат
в България ходели на гробищата, но били много тъжни и разстроени. Й. и брат му
били постоянно заедно, не са делени. Заедно живеели, по - големият И. се грижел
за по - малкия Й.. Към момента Й. продължава да страда и тъжи за брат си. Трудно
му е, свикнал е да са заедно с батко му.
Установява се, че свидетелят
е съсед на ищците и всеки ден се виждали с тях докато не заминат в Ш.. Е. и
детето заминали края на 2019г. при майката в Ш.. Там стояли три-четири месеца,
после се върнали. Преди, петнадесет дни пак заминали. Новата 2020-2021 г година
празнували заедно. Свидетелят е пътувал до Англия, но се върнал май месец 2020
г. и до сега са се виждали често с ищците - в седмицата три-четири пъти най-
малко. Последно се видели преди 15 дни, преди да заминат за Ш..
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 09.12.2018 г., по силата на което
по ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е поел задължение да обезщети увредените
при използването на лек автомобил “***” с рег. № ***трети лица, се установява
от застрахователна полица BG/30/118002786955/24.09.2018г. със срок на валидност
от 25.09.2018г. до 25.09.2019г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е
предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД която е получена от последния на 22.01.2019 г.,
видно от приложената обратна разписка и е представил всички документи, с които
разполага. По случая е заведена щета с № 0801-000255/2019-03, 08 и 09 по която
застрахователят е отказал плащане на обезщетение. Поради това съдът намира, че
предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява, че причините за настъпване
на процесното ПТП е употреба на алкохол с количество в кръвта около 2,33
промила от водача на „***“ с рег.№ ***и скорост на движение на автомобила 145
км/ч в конкретния пътен участък, при максимално разрешена 90 км/ч.
С оглед изложеното съдът намира, че водачът на „***“ с
рег.№ ***е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
По делото е установено, че скоростта на движение на л.а.
„***“ с рег.№ ***към момента на удара е била 145 км./ч., а тази скорост е
значително по - висока от максимално допустимата и разрешена за извън населено
място скорост до 90 км./ч., което представлява нарушение на разпоредбите на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Водачът на л. а. „***“ с рег.№ ***е нарушил и нормата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите
нарушения на водача на „***“ с рег.№ ***, са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумпцията на
чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
Основен спорен момент по делото е дали ищците имат
качеството пострадали от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази
насока, съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва,
че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките (родители и деца). Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
По
предявения иск от Е.А.А..
В настоящия случай от
показанията на разпитаните свидетели, които съдът възприема изцяло, като
непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че между починалия
внук И. и неговата баба Е. е създадена трайна и дълбока емоционална връзка. Действително
в българския бит бабата и дядото често присъстват в живота на внуците си.
Наблюдава се, фамилии състоящи се от няколко поколения да живеят заедно и да имат
едни домакинства. В случая обичайните отношения са надградени. Установи се по
делото, че отношения между тях се характеризират с по-голяма от обичайната
привързаност, обич, подкрепа и грижа. Според свидетелските показания И. и брат
му са живеели в една къща с ищцата Е., която участвала активно при отглеждането
на И. и брат му, осигурявайки условия за цялостното му развитие във
възпитателен, образователен и социален план. Това до голяма степен е било
предизвикано от липсата на баща и от трайното отсъствие на майката на И., която
е работила в чужбина. Грижата и помощта
от страна на бабата спрямо нейния внук е била осъществявана постоянно, с
желание и любов. Поради това следва да се приеме, че ищцата е възприемала И.
като постоянно присъствие и особено важна фигура в нейния живот. Изпитвала е към
него дълбоки и трайни чувства на обич и привързаност извън обичайните. В случая
изключително топлите отношения между баба и внук са били породени и развити в
атмосферата на постоянно съвместно живеене в общо домакинство, поради трудовата
ангажираност на майката на И. извън България.
С оглед изложеното съдът намира, че между починалия И. Г.Й. и неговата баба
е изградената силна и дълбока емоционална връзка и следователно преживените и
търпени болки и страдания на Е.А.А. от смъртта на
внука й следва да се определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, по смисъла на разясненията
и постановките, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г.
на ОСГТК на ВКС, за които е справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелите родственици. Ето защо съдът приема, че при
така събраните доказателства ищцата е провела пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия И. и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Поради това съдът счита, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на Е.А.А. би
била справедлива сума в размер на 50 000 лв.
По предявения иск от Г.Й.Й., като майка и
законен представител на Й.Г.Й..
В настоящия случай от показанията на разпитаните
свидетели, които съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и
непротиворечиви се установява, че между починалия И. и брат му Й. е създадена
трайна и дълбока емоционална връзка от предявения иск ранна детска възраст.
Действително в българския бит отношенията между братя се отличават с обич,
топлота, взаимност, взаимопомощ и разбирателство. В случая обаче съдът счита,
че обичайните отношения са надградени. По делото се установи, че отношения
между И. и брат му Й. се характеризират с по-голяма от обичайната привързаност,
обич, подкрепа и грижа, което до голяма степен се дължи на липсата на баща и
трайното отсъствие на майка им. Според свидетелските показания независимо от
голямата разлика във възрастта /около 9 години/ между двамата братя, същите
били много привързани един към друг. И. като по – голям брат полагал много
грижи за Й., водел го на детска градина играел си с него и двамата братя били
постоянно заедно.
С оглед изложеното съдът
намира, че между починалия И. и неговия брат Й. е изградената силна и дълбока
емоционална връзка и следователно преживените и търпени болки и страдания на Й.
от смъртта на И. следва да се определят като надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, по смисъла на
разясненията и постановките, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело
№ 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, за които е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелите родственици. Ето защо съдът
приема, че при така събраните доказателства ищецът е провел пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
му брат И. и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Поради това съдът
счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца би била справедлива
сума в размер на 50 000 лв.
Възражението на
застрахователя, че при определяне на размера на обезщетение съдът следва да приложи
чл. 493а КЗ и в частност ал. 4, която предвижда, че обезщетението
следва да се определи в размер до 5000 лв., е неоснователно. Разпоредбата
противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума на
застрахователно обезщетение от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09.2009 г. относно
застраховката "Гражданска отговорност". Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване на осн. чл. 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats
(Латвия) не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка "гражданска отговорност" да покрива обезщетение за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националното законодателство за смъртта
на близки членове на семейството, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Няма основания да се отправя
преюдициално запитване от съда, разглеждащ настоящия спор, в какъвто смисъл се
оплаква въззивникът, тъй като СЕС вече е бил сезиран с преюдициално запитване
по въпроса и се е произнесъл. Тъй като решенията на СЕС по преюдициални
запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България
(чл. 633 ГПК), то няма основания размерът на обезщетението да бъде
ограничавано под действителния размер на претърпените неимуществени вреди.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй
като е знаел, че към момента на настъпване на ПТП виновният водач е употребил
алкохол и че не е използвал предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че
виновният за настъпване на ПТП водач на л. а. на „***“ с рег.№ ***е имал
концентрация на алкохол в кръвта 2, 33 промила.
Съгласно т. 7
от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г.,
ОСТК, налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения
минимум, ако този факт му е бил известен.
Съдът приема за установено, че И. Г.Й. е знаел, че
водачът К.Т.М.е употребил алкохол, тъй като двамата са били в обща компания, консумирали
заедно алкохол, давали си наздравици, на които присъствал, и пострадалия И. Г.Й.
/показанията на свидетеля И. Асенов С./.
От приетото и неоспорено от страните по делото
заключение на автотехническа експертиза се установява, че една от причините за
настъпване на ПТП - то е именно високата
концентрация на алкохол в кръвта на водача на л. а. „***“ с рег.№ ***.
Пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, съставлява
рисково поведение, тъй като е проява на съзнателен и свободно формиран избор на
увредения, за когото е налице знание за този факт или възможност за узнаването
му при проявена нормална дължима грижа. Следователно е налице и причинна връзка
между настъпилите вреди и обстоятелството, че пострадалият И. Г.Й. сам се е
поставил в риск като е допуснал да пътува в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол.
На следващо място, при
преценка на обстоятелствата, които могат да послужат като основание за
намаляване на застрахователното обезщетение следва да бъде обсъдено дали по
делото се установява, че И. Г.Й. е бил без поставен предпазен колан.
Съдът намира, че от заключението на
автотехническата експертиза се установява категорично, че пострадалият И. Г.Й. е
пътувал в л. а. „***“ с рег.№ ***без да използва предпазен колан. Поради
това съдът намира, че това възражение за съпричиняване също е основателно.
С оглед изложеното съдът
намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалият И. Г.Й. /наличие
на знание, че водачът на л. а. „***“ с рег.№ ***е употребил алкохол и неизползване
на предпазен колан/ и обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
намалено с 70 % или до размер от 15 000
лв. за всеки от ищците.
По
иска за законна лихва.
Съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 16.12.2018 г. -
датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. По делото е представено
доказателство, че ищецът е предявил застрахователната си претенция на 22.01.2019 г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме,
че 22.01.2019 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца, поради това за периода от 16.12.2018 г. до 21.01.2019
г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
следва да заплати на Г.Й.Й.,
действаща като майка и законен представител на малолетното дете Й.Г.Й., ЕГН: **********
сума в размер на 15 000
лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на
неговия брат И. Г.Й., настъпила при ПТП на 09.12.2018 г. ведно със законната лихва от 22.01.2019 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 15 000 лв. до претендирания размер
от 50 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018 г. до 21.01.2019 г. като неоснователни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
следва да заплати на Е.А.А. сума в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от смъртта на внука й И. Г.Й., настъпила при ПТП на
09.12.2018 г. ведно
със законната лихва от 22.01.2019 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 15
000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018 г. до 21.01.2019
г. като неоснователни.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че
ищците са материално затруднени лица, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ на всеки от ищците е в размер на по 2 030 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ
на ищците е в размер на по 2 436 лв. с
ДДС /2 030 х20% = 2 436 лв./ или в
общ размер на 4 872 лв. с ДДС.
С оглед изхода на делото ответникът ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер
на 1 461, 60 лв. с ДДС,
съразмерно с уважената част от иска.
Ответното
дружество е направило разноски в настоящото производство в общ размер на 1 200 лв., както следва: възнаграждение
за автотехническа в размер на 500 лв. и възнаграждение за медицинска експертиза
в размер на 700 лв. Ответното дружество претендира адвокатско възнаграждение,
но по делото няма представени доказателства за заплащането на такова, поради
което не следва да се присъжда.
С
оглед изхода на делото ищците следва да заплатят на ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД
направените разноски в размер на 840лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, сумата от 1 200 лв. за държавна
такса, съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1172, район „Изгрев”, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров” №1 да заплати на Г.Й.Й., ЕГН: ********** с
адрес ***, действаща като майка и законен представител на малолетното дете Й.Г.Й.,
ЕГН: ********** сума в размер на 15 000
лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на
неговия брат И. Г.Й. като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 15 000 лв. до претендирания размер
от 50 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018 г. до 21.01.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1172, район „Изгрев”, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров” №1 да заплати на Е.А.А., ЕГН********З0 с адрес:
*** 1 сума в размер на 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на
внука й И. Г.Й. като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 15 000 лв. до претендирания размер от
50 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018 г. до 21.01.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1172, район „Изгрев”, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров” №1 да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***,
офис 10 адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ
на ищците в размер на 1 461,
60 лв.
с ДДС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Г.Й.Й., ЕГН: ********** с адрес ***, действаща като майка и законен
представител на малолетното дете Й.Г.Й., ЕГН: ********** и Е.А.А., ЕГН********З0
с адрес: *** 1 да заплатят на Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев”, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.
М. Димитров” №1 направените разноски в размер на 840лв., съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1172, район „Изгрев”, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров” №1 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от
1 200 лв. за държавна такса, съразмерно с уваженисковете.
Решението е постановено при
участието на трети лица-помагачи на страната на ответника наследниците на К.Т.М.,
ЕГН: **********: Т.К.Т., ЕГН: **********
и У.К.Т., ЕГН: ********** чрез техния законен представител - В.С.К.
с ЕГН: **********, с адрес;***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :