Решение по дело №99/2020 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 92
Дата: 17 март 2020 г. (в сила от 17 март 2020 г.)
Съдия: Стефан Марков Стойков
Дело: 20201850100099
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

                                       Гр. К., 17.03.2020 г.

                                   

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в публично съдебно заседание на четвърти март, две хиляди и двадесета година, в състав:

           

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ

при секретаря М.Ш., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 99 по описа на РС К. за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на И.В.Д. и Д.Н.Д., с която на основание чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.

Твърдят, че са сключили граждански брак на 15.02.2004 г., като по време на брака е родено детето Н.Д.Д., ЕГН **********.

Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като представят споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.

В съдебно заседание се явяват лично, като поддържат молбата си за развод. Заявяват сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното споразумение, което допълват съгласно указанията на съда.

Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от удостоверение за граждански брак серия УС-0 № 289882, от 15.02.2004 г., издадено от Столична община, район „О.“, молителите са сключили граждански брак на 15.02.2004 г., за което е съставен акт № 24 от същата дата на Столична община, район „О.“.

Видно от представеното удостоверение за раждане, по време на брака е родено детето Н.Д.Д., роден на *** г. в гр. С..

От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака. Постигнали са съгласие родителските права над малолетното дете, родено по време на брака да бъдат предоставени на майката И.В.Д., като в с.з. молителите се съгласяват като местожителство на детето да бъде посочен адреса на майката, а именно: гр. С., ул. „Ю. “ № 17, ет. 2.

 Страните са се споразумели и относно осъществяване на лични отношения на детето с бащата, определили са размерът на дължимата издръжка, като в останалата част от споразумението е постигнато съгласие за това, че не си дължат взаимно издръжка, и че съпругата ще носи брачното си фамилно име Д. и след прекратяване на брака. В съдебно заседание молителите уточняват, че нямат семейно жилище, поради което не се третира въпроса за ползването му.

При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде утвърдено от съда.

Със споразумението са уредени и въпросите, свързани с упражняване на родителските права над непълнолетното дете, родено по време на брака, както и въпросите, свързани с дължимата издръжка, с личните отношения и местожителството му, като съдът намира, че постигнатите договорки в тези насоки дават основание за извод, че правата и интересите на детето са защитени в достатъчна степен.

Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена сумата от 25 лева, то останалата част от 15 лева следва да бъде възложена на молителя Д.Н.Д., доколкото в споразумението е уговорено, че той поема разноските по делото.

На молителя Д.Н.Д. следва да бъде възложено и заплащане на сумата от 115.20 лева, представляваща дължимата държавна такса, определена като два процента върху тригодишния размер на издръжката – 160 лева.

  Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 14.03.2014 година, с акт № 3068 от същата дата, на Столична община, район „К.С.“ между И.В.Д., ЕГН ********** и Д.Н.Д., ЕГН ********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК, както следва :

Относно упражняване на родителските права:

Родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете Н.Д.Д., ЕГН **********, ще се упражняват от майката И.В.Д..

Относно личните отношения:

Бащата Д.Н.Д. има право на лични отношения с детето Н.Д.Д. всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа на единия ден до 18.00 часа на следващия ден, почивните дни за Великден, както и един месец от годината, който не съвпада с годишния отпуск на майката, както и по всяко друго време, след предварителна уговорка с майката.

Относно издръжката на детето:

Бащата Д.Н.Д. ще заплаща ежемесечна издръжка на детето Н.Д.Д. в размер на 160 лева, начиная от датата на подаване на молбата в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяването ѝ.

Относно местонахождението на детето:

Страните се споразумяват детето Н.Д.Д. да живее при майка си на адрес: гр. С., ул. „Ю. “ № 17, ет. 2.

Относно фамилното име:

Съпругата И.В.Д. запазва настоящата си фамилия след прекратяване на брака.

Разноските по делото се поемат от съпруга Д.Н.Д., като съпрузите нямат взаимни претенции за издръжка.

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева, като:

ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 130.20 /сто и тридесет лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща дължими държавни такси за производството, в това число сумата от 15 лева – дължима част на окончателната държавна такса за производството и сумата от 115.20 лева, представляваща дължима държавна такса върху тригодишния размер на определената издръжка.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                               

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: