№ 507
гр. Благоевград, 11.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Владимир Ковачев Въззивно
гражданско дело № 20241200500617 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
На второ четене в 09:15 часа:
Жалбоподателят К. И. К. – редовно призован, не се явява, а жалбоподателката
М. Б. К. – редовно призована, се явява лично, като същата е пълномощник и
на жалбоподателя К. К..
Ответниците Д. Д. Ч., Х. З. А., Т. А. С., К. З. С., А. Б. К., К. А. Т., К. Г. А., Р. Т.
А., Г. Б. С., Р. Б. О., З. Б. А., Д. Г. А., В. В. Н. и С. Б. В. – редовно призовани, не
се явяват. Същите се представляват от адв. В. П., с пълномощни по делото,
като представя такива и за пред настоящата съдебна инстанция.
ЖАЛБ. М. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ДОКЛАДВАТ се въззивната жалба и отговорът към нея, за което съдът
препраща към Определение № 677/18.06.2024 година от закрито съдебно
заседание.
1
ЖАЛБ. М. К.: Уважаеми Окръжни съдии, поддържам изцяло изложеното от
нас във въззивната жалба. Смятам, че решението на първоинстанционния съд
– Районен съд – Петрич, а именно Решение № 140/18.04.2024 година, е
незаконосъобразно, неправилно и с множество процесуални нарушения.
Веднага започвам с това, което не съм написала във въззивната жалба, което
считам също за процесуално ново нарушение, на вас ви е известно, тъй като
се съдържа в делото, това е Определение № 960/29.11.2023 година на Районен
съд – Петрич, Първи състав, с което определение, получено от нас на
01.12.2023 година, е оставено без уважение искането на М. Б. К. за спиране на
настоящото гражданско производство, като с определението е даден 7-дневен
срок за обжалването му. Това е неправилно, тъй като от законова гледна точка
ние нямаме право да жалим отказа за спиране на настоящото гражданско
производство, а можем да жалим спирането му. Считам същото за
процесуално нарушение. Не сме го жалили това нещо, тъй като в съдебна
зала, заседанието беше на 19.12.2023 година, заявихме на съда, че такова
определение е недопустимо. Това е трето такова, защото известно е – по
самото дело фигурират и другите две искови молби относно пак ниви, които
са ми предоставени. Тези по настоящото гражданско дело са от баба ми, а
другите са от дядо ми. Тъй като това не беше взето предвид, не сме го
обжалвали, защото искам да кажа, че по другите имаме определение от
Апелативен съд – София, което определение потвърждава нашата теза, то е по
другото гражданско дело – № 454. С Определение № 958 на Апелативен съд –
София от 15.04.2024 година, жалбата, която е процесуално недопустима,
видно е, че този съд е дал неправилни указания на страните и отменя
Определение № 21/05.01.2024 година, постановено по въззивно частно
гражданско дело по описа на Благоевградския окръжен съд за 2023 година,
като вместо него постановява, че молбата е процесуално недопустима, за
разноски по чл. 248 от ГПК, преждевременно искане за направени разноски,
тъй като по другото дело още не е даден ход и не е тръгнало. Ето защо в
момента правя искане пред вас съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, за спиране
на настоящото гражданско дело, тъй като към момента имаме три наказателни
производства, с постановления, за които сме сезирали официално
първоинстанционния съд с множество молби и е депозирано в този отговор,
който ви зачетох преди малко, това определение. Те не са уважени, подробно
описани. Първото наказателно постановление, ще ги казвам подробно, тъй
2
като в протокола от 19.12. има допуснати грешки в имената и не беше уважена
нашата поправка на протокола, и там са объркани имената на съдиите, затова
ще ги изброя. Първото наказателно постановление е образувано от ТО – Гоце
Делчев, прокурор Карамфил Темелков, то е с дата 08.11.2023 година и е по чл.
309, ал. 1 – за неистински частен документ, първоначалните пълномощни,
които са представени в съда и с които са образувани трите граждански дела,
включително и настоящото. Второто наказателно постановление е от
прокурор Васил Чекански, ТО – Разлог, и е с дата 04.12.2023 година, което
постановление също е по чл. 309, ал. 1 и чл. 26 – за повторяемост; сдъщо така
към прокурор Васил Чекански има изготвена експертна техническа справка,
която е с дата 20.10.2023 година, в която имаме 7 лица от жалбоподателите,
които не са автори нито на ръкописа, нито на подписа, а голяма част от
останалите лица са само автори на подписа, без ръкописа, но 7 лица, сред
които 3 лица от настоящото гражданско производство – 466, и другите са от
другите две дела, тъй като те ги гледат съвкупно. Третото наказателно
постановление, като в момента и трите са в досъдебна фаза, не са в етап
„проверка“, както пише в самото Определение № 960, защото към датата на
определението вече същите са били известни и затова сме искали те да бъдат
изискани по служебен път от вас във въззивната ми жалба, та последното е на
ТО – Сандански, което беше обърнато против първоначалната жалба, която е
от адв. П. и от ищците срещу мен, но то е за лъжесвидетелстване по чл. 290,
лъжесвидетелстване на другата страна. Считам, че е онова е свързано, защото
не става само въпрос за първите пълномощни, но тук е сезирано, че имаме
неистински частен документ, относно скиците на въпросните имоти. Аз съм
описала подробно във въззивната жалба, че те са извадени 5 месеца след като
вече има нов собственик. Отделно от това, Решение № 140 на Районен съд –
Петрич е неправилно, те стъпват на документи по ДОПК по чл. 264, ал. 1,
които документи също са с невярно съдържание – те са издадени 6 месеца по-
късно, това е допълнение към скицата. Но това, което прави сериозно
впечатление е, че в тези документи фигурира лицето П. Б. С., която е моя
майка, същата няма как да е подала удостоверение за изваждане на скици, тъй
като тя се намира в А., работи отдавна в чужбина, и не е давала пълномощно
на брат си Г. Б. С., нито на адв. П., за да я представлява, поради което от своя
страна тези 3 удостоверения по ДОПК представляват неистински частни
документи. Сезиран е към момента един от прокурорите, тъй като след
3
узнаването ни аз отидох лично, защото е тръгнало само това дело – 466,
другите не са тръгнали, и си извадих наново същите удостоверения. Ако
приемете същите, мога да ви ги дам.
АДВ. П.: Уважаеми Въззивни съдии, не е налице нито едно от основанията,
обективирани в разпоредбата на чл. 229 от ГПК, за спиране на настоящото
производство, тъй като жалбите, които е инициирала въззиваемата, касаят
съставяне на частен документ с невярно съдържание, като се визират
пълномощните, които ищците са ми предоставили и с които са ми делегирали
права. Още преди същата да сезира Районна прокуратура, в депозирания от
нея писмен отговор по исковата молба направи възражение за това, че аз
нямам представителна власт, и тъй като действително част от пълномощните
не бяха подписани в мое присъствие, тъй като не всички ищци в началото
дойдоха в офиса ми, аз дадох празни бланки на пълномощни, като указах на
лицата, които бяха при мен, че всеки, който желае да участва в
производството, трябва да попълни своите данни в бланката и да я подпише.
Пълномощните, разбира се, ми бяха донесени попълнени и подписани, като на
база на тях аз изготвих исковата молба и депозирах същата в съда. След като
прочетох в писмения отговор, че се прави такова възражение, преди да се
сезира още Прокуратурата, извиках всички ищци лично в кантората ми, за да
подпишат втори пълномощни, а тези, които бяха извън гр. Петрич, както и за
нуждите на настоящото производство, подписаха пълномощните с нотариална
заверка на подписите, като във всички тези пълномощни същите потвърдиха
всички действия, извършени от мен до момента, т.е. в случая липсва всякакъв
спор за моята представителна власт и за моите права, а по отношение на това
дали в наказателните производства ще се установи кой ги е съставил тези
документи, как ги е съставил и защо – няма никакво отношение към
настоящото производство, защото в случая е важно дали аз имам
представителна власт, или нямам, а не дали първите пълномощни
действително са били подписани или не от упълномощителите. Ето защо,
базирайки искането си за спиране на това обстоятелство, считам, че не са
налице законовите изисквания – такива, каквито са визирани в ГПК, защото
дори и да се установят престъпни обстоятелства, те не са относими към спора.
По отношение на скиците – действително скиците са издадени по-късно от
датата на съставяна на нотариалния акт, но служебно е известно на съда, че
Службата по кадастъра не вписва служебно в кадастралния регистър данните
4
за собствениците, а е необходимо собственикът да отиде и да подаде
заявление до Кадастъра, да поиска отразяване на новия нотариален акт и
тогава той да бъде отразен. Преди да бъде издадена заповедта на началника на
Кадастъра за вписване на нотариалните актове, защото действително има 3
производства на М. К., скиците на моите доверители са били издадени на база
на решение на Поземлена комисия и на удостоверение за наследници, така че
тук няма никакво нарушение. Още повече, че данните в регистъра не са
константа, те непрекъснато се променят, това не означава, че отразеното в
скицата като официален документ, удостоверяващ характеристиките на имота,
е с невярно съдържание. По отношение на данъчните оценки – това
възражение се прави за първи път сега и затова трябва да отговоря. Може би
въззивницата не знае, че когато се подава молба за издаване на удостоверение
за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, за нуждите на
административната услуга се изисква документ за собственост, удостоверяващ
собствеността на лицето, а ако е починало се изисква удостоверение за
наследници. Служителите на Община Петрич са длъжни в данъчната оценка
да отразят имената на всички собственици, съобразно представения документ
за собственост и съобразно издаденото удостоверение за наследници, така че
това, че майката на въззивницата е включена, а пък не участва в делото, пък не
съм имала пълномощия – тази информация се вписва служебно и нито
адвокатът, нито някой друг от наследниците има думата в това кое име да бъде
отразено в този официален документ. Все пак това е официален документ,
това е работа на Общинска администрация. Освен това данъчната оценка е
документ, който удостоверява цената на имота, отново с цел нуждите на
производството, и не удостоверява собственост, така че ирелевантно е кои
лица са отразени там, дали са отразени всички и дали са отразени в повече.
РЕПЛИКА НА ЖАЛБ. М. К.: Искам да кажа на адв. П., че аз съм си подала
заявлението на 16-и септември, веднага след взимането на нотариалните
актове, приложила съм моето заявление до Кадастъра и няма основание те да
не са качени. Издаването на скиците и на удостоверенията по ДОПК става
някъде 5 – 6 месеца по-късно. В периода ноември – декември са изкарани
скиците, точните дати не помня, а удостоверенията по ДОПК са ми извадени
на 26-и януари, това са 6 месеца, електронната система е единна и няма как да
има такава грешка. А за удостоверение по ДОПК – то се декларира от кои
лица, няма как да фигурира само моята майка, а да не фигурират останалите
5
60 наследника, би следвало по тази логика да бъде издадено на 60 човека.
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът, след съвещание и след като изслуша становищата на страните по
делото във връзка с направеното искане за спиране на настоящото
производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК – поради образувани
наказателни производства по преписки от досъдебното производство, счита,
че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. От
изложените доводи не се констатират обстоятелства, сочещи, че разкриването
на престъпни обстоятелства по образуваните наказателни преписки обуславят
по някакъв начин изхода от настоящия граждански спор. Видно е, че
образуваните наказателни производство визират съставяне на неистински
частни документи, част от които за упълномощаването на адв. П. във връзка с
представителната й власт пред първата съдебна инстанция по делото –
обстоятелство, което е санирано с представянето на други пълномощни,
последващи, с които представителната власт на адв. П. пред първата съдебна
инстанция въззивният състав на съда намира за безспорно установена.
Останалите обстоятелства, предмет на разследване по наказателните
преписки, цитирани от жалбоподателката по делото, касаят обстоятелства,
които съдът не намира за относими към изхода на настоящия граждански
спор, включително и обстоятелството за отбелязването на собствениците на
имота в скицата на недвижимия имот, представена по делото, тъй като съдът
намира, че отбелязването на собствеността по скицата, издадена от Службата
по кадастър като извадка от кадастралната карта, не съставлява съществен
елемент от същата, още повече, че предмет на спора на недвижимите имоти е
именно и настоящото гражданско дело.
Поради изложените съображения съдът намира, че искането за спиране на
настоящото гражданско производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК,
поради изчакване разкриването на престъпни обстоятелства, обуславящи
изхода на същото, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на настоящото гражданско
производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
6
ЖАЛБ. М. К.: Уважаеми Окръжни съдии, моля да приемете нови
доказателства – нотариален акт, който не ми беше известен, за да мога да го
представя пред първата инстанция. Той ми е известен от майка ми и е за друг
имот. Другото, което представям е протокол и справка от Общински народен
съвет. Имотите са същите, един от имотите е на Г. А., а това е протоколът, в
който са отразени имотите, тук пише, че Г. А. със съпругата му П. А. са
собственици на всичките имоти, които са предмет на настоящото дело – трите
ниви. Говоря за нотариалния акт от 1956 година. И тук има едно на Общински
съвет, с който се обосновава колко декара влизат в ТКЗС-то, а това е самият
протокол, където е записано. Тоест аз твърдя, че собствеността е придобита от
тези лица още преди образуване на ТКЗС и нивите са собственост на двамата,
те са закупени по време на брака. Сега се снабдих с това доказателство, те
излязоха във връзка с една земеделска земя – имот, който е на майка ми, тя
дойде от А.. Тя ми го даде, защото Общината я кара да плаща земята отдолу на
Р., къщата която е, а пък тя е направена замянка, и той фигурираше в тези
документи, не ми беше известен по-рано, но след като прочетох, мисля, че е
относимо и от съществено значение, че тук и двамата продават на дядо ми – на
Б. С. С., една от нивите. След като и двамата продават, следователно и
двамата са собственици. Те имат валиден граждански брак – гражданският
брак е от 1926 година, което означава 36 години, втори брак е и за двамата, те
са придобили имотите, стопанисват ги и според мен твърдението на
първоинстанционния съд, че имотите са лична собственост на наследодателя
Г. А., е неточно и неправилно. С тези нотариални актове се опровергава,
защото става въпрос за същите имоти – земеделски земи. И още едно ново
доказателство, последно – аз им го казах в съдебна зала на 19.12., но не знаех,
че трябва да го приложа, това ми е нотариалният акт за собственост, той се
отнася за недвижим имот, тъй като той е срещу задължение за гледане на
малолетната по това време М. П., понастоящем К., от А. Д. Х., по съпруг М.,
тъй като тя избира едно от внуците на сестра й –това съм аз, да я унаследи
изцяло. Това е за парцела, в който живеем, но самото прехвърляне е покупко-
продажба, чрез издръжка, гледане, като отдолу има саморъчно писмо на А.,
волеизявлението за което аз съм неин наследник, и така съм влязла на тези
ниви аз да ги гледам, които са предмет по делото, дяловете на А. М. и на моята
баба М. Г. С.. Едното е саморъчно, не се чете много, но все пак това е
волеизявлението на А.. Аз съм го казала в съдебна зала, но не знаех, че трябва
7
да го приложа.
АДВ. П.: Уважаеми Съдии, на първо място, считам, че е прекудирана
възможността за представяне на доказателства, които страната е могла да
представи пред първата инстанция. На ответниците пред първоинстанционния
съд бяха дадени всякакви възможности за събиране на всякакви
доказателства, даже и такива, които нямат връзка с предмета на делото. Сега
се представят документи от преди внасяне на имоти в ТКЗС, които страната е
могла да представи, защото ги е коментирала пред първоинстанционния съд, и
през цялото време говореше, че имотите, предмет на делото, са придобити в
режим на съпружеска имуществена общност, по време на брака, но такива
доказателства не бяха ангажирани. На следващо място, от описаното в този
нотариален акт, който се представя, става въпрос за имот в м. Грамадите от 1.2
дка, а предмет на делото са ни имот от 3 дка в местността Амушеви лъки, имот
от 6.998 дка в местността Тумби и имот от 6.830 в местността Чешме уваси.
Този нотариален акт касае имот от 1.2 дка в м. Грамадите и няма абсолютно
никаква връзка с имотите, предмет на делото, ама никаква връзка, като пред
първоинстанционното производство беше изследвана собствеността изцяло и
нямаше никакъв спор за това на кой са възстановени имотите. Аз считам, че
тези писмени доказателства освен че са преклудирани, са и неотносими към
настоящия спор. Този имот дори не е възстановен на наследниците. Може да е
възстановен на П., ние това не сме изследвали и няма нужда да го изследваме,
предмет на делото са имоти, собственост на Г. А.. По отношение на другия
нотариален акт, касаещ имот в регулация – същият е абсолютно неотносим
към спора и преклудиран.
РЕПЛИКА НА ЖАЛБ. М. К.: Актът от 1990 година е моят нотариален акт.
Тъй като в самото решение на първоинстанционния съд е отбелязано, че не
съм го представила, го представям сега. Дали твърдя, че това е свързано с
имотите, предмет на делото – ами точно тя няма преки наследници, жената е
гледала болно дете на легло. Имотът не е идентичен с тези, които са предмет
на делото. Ние говорим, нивите са устно, аз съм казала в протокола от 19.12.,
но тук точката е издръжка и гледане, тъй като аз се грижа за жената 19 години,
така съм отишла на нивите, това е връзката. Защото беше описано, че аз съм
го казала, но не съм представила доказателства в тази връзка, защото изцяло
жената е гледана от нас 19 години, живя с нас в новата къща, тя няма преки
наследници. Другото, което искам да кажа, защото адв. П. не можа да разбере
8
новите справки – листът, който е от Общински съвет, там са описани точно
всичките имоти – 18.5, включително и имотите, предмет на делото.
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът, след съвещание и след като обсъди становищата на страните във
връзка с искането за приемане на нови доказателства по делото, счита, че
искането за приемането на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 1956 година и придружаващите го протокол, удостоверение и
съобщение за землището на гр. Петрич, е преклудирано и процесуално
закъсняло, а освен това и неотносимо към материалите по делото, поради
следните съображения:
Наличието на нотариален акт за собственост на недвижим имот от преди
образуване на ТКСЗ е основание за страната-собственик да заяви същия за
възстановяване пред Общинска служба „Земеделие и гори“, за което в ЗСПЗЗ
беше установен процесуален срок, който неколкократно беше и удължаван с
решение на Народното събрание.
Сроковете за заявяване на възстановяване на земеделските имоти пред
Общинските служби по земеделие и гори са отдавна изтекли, поради което
заявяване за право на собственост върху земеделски имоти от преди
образуване на ТКСЗ към настоящия момент е недопустимо.
Отделно, представяният Нотариален акт от 1956 година, както и
придружаващите го доказателства съдът намира, че са и неотносими към
делото, тъй като към настоящия момент не съществуват нито твърдение, нито
доказателства, че същите визират недвижим имот, идентичен с процесните по
настоящото дело.
На същото основание, като преклудирано и неотносимо към делото, следва да
бъде отказано и приемането на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане № 24/1999 година и придружаващото го в
качеството на частен документ писмено изявление, тъй като сроковете за
представянето на тези доказателства са изтекли и не съществува причина
поради която същите да бъдат представени за пръв път пред въззивната
инстанция, след като не се касае за нови писмени доказателства. Отделно
съдът към настоящия момент счита, че същите са и неотносими към предмета
на настоящото дело, като не се отнасят до процесните имоти.
9
Поради изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за приемане на така представените писмени
доказателства по делото и приобщаването и към материалите.
ЖАЛБ. М. К.: Нямам искания за други доказателства.
АДВ. П.: Аз също нямам искания за други доказателства, като пропуснах само
да кажа, че поддържам депозирания отговор, по всички съображения, които
съм посочила.
Поради липса на други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
ЖАЛБ. М. К.: Уважаеми Окръжни съдии, считам Решение № 140/18.04.2024
година за незаконосъобразно, неправилно и в противоречие на закона. Считам,
че при постановяване на решението не са взети предвид всички доказателства,
които са били събрани в хода на първата инстанция. Едно от тези
доказателства е приложената декларация-подписка в подкрепа на К. и М. К.,
тя е приета с протокола от съдебно заседание на 19.12.2023 година, но не е
взета предвид при постановяване на решение, в която около 23 лица
саморъчно са си изписали трите имена и подпис, и определят периода, който е
25 години, повече от 25 години, че се занимаваме със земеделие, както същото
го продължаваме и към настоящия момент. Другото, което искам да подчертая
е, че при постановяване на решението съдията се произнася и казва, че нашият
свидетел И. К. не могъл да определи периода, от който ние стопанисваме
имотите. Това не е така, защото протоколът е съставен с множество грешки и
не беше поправен, поради факта, че сме закъснели, а системата в съда не
работеше, но това беше въпрос на адв. П. – за последните 10 години колко
пъти е ходил да ни помага свидетелят И. К., като отговорът му е „7 – 8 пъти“.
В самото решение се цитира, че той не може да определи началния период,
което не е вярно, тъй като той е положил подписа си в декларацията и там
упоменава периода, в който ние стопанисваме нивите. Отделно от това, което
смятам, че е съществено – пропусната е и декларация, нотариално заверена, от
ищец по другите две граждански дела, по-късно оттеглил се, лицето Ю. С.,
която е депозирана пред първоинстанционния съд на 05.05., с която същият
10
прави отказ от двете граждански дела, посочва периода, в който знае, че се
занимаваме със земеделие, твърди, че не е давал пълномощно на адв. П.,
твърди, че не знае за исковата молба. След като ние сме роднини, ние говорим
с хората по телефоните и сме уведомени лично от тях, че не са се разписвали
на пълномощните. Отделно от това, възразили сме пред първата инстанция,
след като ние откриваме нарушения в самия процес, ние първо сезираме съда,
по-късно сезираме Прокуратурата, и за мен е неуместно след дата 05.05., с
която аз сезирам съда за нарушения относно пълномощните и скиците, и това,
което сме установили с моя отговор в срок, след тази дата да бъдат приети
повторни пълномощни. Другите пълномощни са разписани видно, може да
проверите, от ищците, те бяха събирани при адв. П. и са с дата 15 – 16, 10 дни
по-късно, едва след като тя е уведомена от съда – считам същото за нередност.
Би следвало след тази дата, на която ние сме сезирали съда, да не бъдат
приети последващи пълномощни. Искали сме експертиза на подписите в зала,
не е уважено. Другото, което е относимо по този случай е във връзка с чл. 11
от ЗСПЗЗ – беше даден 17-месечен срок на лицата, на които е възстановено на
починал собственик земеделската земя, трябваше да подадат заявления, с
които да искат да придобият части от определеното наследство. Това не е
сторено от страна на наследниците, същото е трябвало да бъде съпроводено с
подписи за доброволна делба пред нотариус. Нямаме представени такива
доказателства, че ищците са имали намерение да придобият тези наследствени
имоти от дядо, прадядо. Другото, което искам да кажа – това дойде като
доказателство по делото, прието е на 6-и февруари, но не е взето предвид при
постановяване на съдебното решение, което считам, че е от съществено
значение, тъй като говорим за земеделски земи, а не говорим за имот. След
като прочетох решението на първоинстанционния съд, другата нередност е, че
съгласно чл. 2 от Закона за наследството определя, че не може да наследява
този, който не е бил заченат към откриване на наследството. С Решение №
140/18.04.2024 година на Районен съд – Петрич, в противоречие на чл. 2 от
Закона на наследството, признава за установено дялове на една част от
ищците, без да имат законово право, това са ищците – Д. Ч., А. К., Р. О., З. А.,
В. Н. и др., това са около 7 човека. Поддържам становището си, че са признати
права на част от страните, без да имат наследствени права. Другото, което
искам да кажа е, че във връзка с чл. 57, тъй като в случая тези земеделски земи
се явяват новооткрито наследство, подробно сме описали в нашите отговори,
11
та искам да кажа, че във връзка с чл. 57, който се прилага от Закона за
наследството, наследникът по трансмисия може да се откаже от наследството
на първоначалния наследодател дори и ако е приел наследството на прекия си
такъв, но в случая нямаме представени доказателства от нито един ищец, че те
са приели наследство на собствения наследодател, на своя баща, а след това на
дядо и прадядо. И тук в случая ако се присъди, има неправилно употребени и
двата члена, в смисъл, че неправилно имаме по заместване, чл. 10, ал. 1, т. 4 от
Закона за наследството –неправилно са заместени лицата, и едновременно са
употребени и двете хипотези с чл. 57, което е недопустимо. Давам един бърз
пример – на моята баба М. Г. С., нейният дял, който е описан долу, неправилно
първоинстанционният съд е счел, че същото се унаследява от нейните три
деца с наследствена трансмисия. Това не е така, тъй като тя подава
документите, но същата почива. Това нещо не го пише в жалбата, в
становището го пише – давам два примера, за които смятам, че е неправилно,
тъй като тя е нямала право. Поддържам, че неправилно е определен кръгът от
наследници и те са без наследствени права. Моля да бъде отменено Решение
140/18.04.2024 година на Районен съд – Петрич, като незаконосъобразно,
неправилно и недопустимо. Моля да бъде отменен искът, ведно с исковата
молба. Представям писмено становище, което поддържам. Моля да ни бъде
дадена възможност да представя в срок и списък с разноски.
АДВ. П.: Уважаеми Въззивни съдии, считам първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно, поради което ви моля да го потвърдите изцяло.
Считам, че районната инстанция е направила изключително задълбочен
анализ на всички относими в производството доказателства – както гласни,
така и писмени, обсъдил ги е поотделно, обсъдил ги е като съвкупност едни с
други и така е достигнал до единствения, според мен, правилен правен извод,
че в случая ответниците не успяха да докажат, че са придобили по давност
процесните имоти. Действително в производството се оформиха 2 групи
гласни доказателствени източници, но писмените доказателства, ангажирани в
производството, подкрепиха показанията на свидетелите, доведени от
ищцовата страна, чиито показания бяха подробни, логични, аргументирани и
непротиворечащи с останалия доказателствен материал. На следващо място,
във връзка с възраженията, посочени във въззивната жалба, искам да кажа, че
на всички тези възражения районният съд в своето решение е дал
изключително подробен и аргументиран отговор, произнесъл се е както по
12
нормативната уредба, действаща към момента на откриване на наследството,
така и към относимата нормативна уредба към момента, приел е коя е
нормативната уредба, която следва да бъде приложена в случая, и аз считам
всички аргументи на районния съд в тази посока за правилни и
законосъобразни. Искам да кажа и нещо друго, в случая дори и да игнорираме
част от доказателствата, които оспорва ответната страна, ясно е, че за да се
придобие един имот по давност, същият трябва да има два елемента – корпус
и анимус. В случая нямаме нито единия, нито другия, тъй като безспорно от
приложените писмени доказателства, удостоверяващи ползването като бели
петна на тези имоти от търговски дружества, с които въззивницата и нейният
съпруг нямат абсолютно нищо общо, говори, че те няма как да са придобили
по давност процесните имоти само година по-късно. Тоест имаме един период
от 3 години, за които безспорно се установява с тези писмени доказателства,
че ответниците не са ползвали имотите, поради което дори и да бъдат уважени
нейните възражения, а аз ги считам за абсолютно неоснователни, и да бъдат
игнорирани част от доказателствата, които районният съд е коментирал в
решението си, на база само на тези писмени доказателства се опровергава
признатата придобивна давност на ответниците, поради което аз считам, че
решението е правилно и законосъобразно и ще ви моля да го потвърдите
изцяло, като в случая, че отхвърлите жалбата – прилагам списък с разноските,
с възнаграждение дори под минимума в Наредба № 1.
ЖАЛБ. М. К.: Възразявам за хонорара, тъй като този хонорар е само за лицето
Г. С. по договор, с останалите хора няма договор за правна помощ, има само
пълномощни. Правя възражение за прекомерност и считам, че няма
представен договор за правна помощ с ищците по делото.
Съдът заяви, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите, в
законоустановения срок, като предоставя на страните възможност за
депозиране на писмени бележки по делото в едноседмичен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 10:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13