Р
Е Ш Е Н И Е
№
2067
гр.
Пловдив, 17 .11.2022
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври, две хиляди двадесет втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.и с
участието на прокурора Борис Михов
като разгледа докладваното от съдия Матеева касационно
административно дело № 2477, по
описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .
Образувано е по касационна жалба на Д.М.Ц.
с адрес ***,партер,офис № 3 против Решение № 1422/08.07.2022 год., постановено
по АНД № 4453/2021 год., по описа на Районен съд - Пловдив, VII - ми н. с., с
което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1030-005076/ 01.06.2021 г. на
Началник Група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което
за нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП.
По подробно изложени доводи в
касационната жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното
решение, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по делото – ОДМВР-Пловдив,Сектор
„Пътна полиция“, не изразява становище по подадената касационна жалбата,редовно
призован за съдебно заседание,не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита ,че съдебното
решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пловдив, като
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени
изложените пред касационната инстанция доводи прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния
съд се е развило по жалба на Д.М.Ц.
против Наказателно постановление № 21-1030-005076/ 01.06.2021 г. на Началник
Група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което за
нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП.
От фактическа страна предвид
представените по делото доказателства се установява, че на 12.05.2021 г. около
15: 15 часа в гр. Пловдив управлявал лек автомобил "Опел Зафира" с
рег. № РВ7*****КР,собственост на фирма "Евроконсулт инженеринг" ЕООД,
като не спазил пътен знак Б-2 и отнел предимството на движещия се по пътя с
предимствомотоциклет „Ямаха“ с рег. № РВ****К в резултат на което настъпило
ПТП. При сблъсъка мотоциклета бил ударен в предната си част, а лекият автомобил
в задна лява част. На място пристигнал актосъставителят Х.Х.и след установяване
механизма на извършване на ПТП и изготвяне на констативен протокол №
2021-1024-725 за ПТП с пострадали лица, съставил на жалбоподателя АУАН с
бланков № 969464/12.05.2021г., квалифицирайки извършеното като нарушение на чл.
50, ал. 1 от ЗДвП. След като се запознал със съдържанието на акта, нарушителят
го подписал като в графата за възражения посочил, че спрял на знак „Стоп“.
Огледал се за наличие на МПС и потеглил. Моториста се появил внезапно и го
ударил в задната част на автомобила. Писмени възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН също са постъпили. В тях жалбоподателят подробно излага своите възражения,
като излага несъгласие с акта. Въз основа на така съставения акт било издадено
и обжалваното наказателно постановление.
За да потвърди издаденото наказателно
постановление, съдът е крeдитирал
изслушаните свидетелски показания като ясни, логични и последователни и
кореспондиращи с останалия, събран по делото доказателствен материал.
Съдът е приел, че от събраните по делото
доказателства – гласни и писмени, се установява по категоричен начин, че с
действията си Ц. е осъществил от субективна и обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. По несъмнен начин се установява, че на посочените
в АУАН и НП дата и място на нарушението, нарушителят, като водач на лек
автомобил "Опел Зафира",собственост на фирма "Евроконсулт
инженеринг" ЕООД, като не е спазил
пътен знак Б-2 е отнел предимството на движещия се по пътя с предимство мотоциклет
„Ямаха“ с рег. № РВ***К ,в резултат на което настъпило ПТП с материални щети.
Съдът е коментирал събраните
доказателства в хода на административнонаказателното производство, в които е установено разположението на МПС, посочени
са улиците, на които са се намирали двете МПС, посоката на движение, механизма
и мястото на съприкосновение между тях, обозначението и разположението на знака
Стоп, с който жалбоподателят не се е съобразил. Посочил е, че протоколите са
подписани от жалбоподателя, като същият потвърждава констатациите на
актосъставителя. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според
който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване
на противното.
Съдът е коментирал и направените
възражения от страна на жалбоподателя ,че не той,а мотористът е виновен за
осъщественото ПТП,които съображения изцяло се споделят от настоящата касационна
инстанция и не e необходимо да бъдат преповтаряни.
Посочено е също, че не са налице
нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, предвидени в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, а нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на
същия да разбере в какво се състои и да организира защитата си.
Районният съд е приел за правилно
определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, а нарушението не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид
нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира
изводите на районния съд за правилни.
След преценка на събраните доказателства
съдът е приел, че от събраните при административнонаказателното производство и
пред съда доказателства, извършеното от касатора Ц. нарушение е безспорно
установено.
Подробно в оспореното решение са
обсъдени всички направени в жалбата пред него възражения, като е приел, че се
установява по безспорен начин, че с действията си соченото за нарушител лице е
осъществило от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изложените в решението мотиви, като намира, че районния съд правилно е
очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е
нарушението, описано в НП, на посоченото място, извършено ли е от лицето, срещу
което е издаден акта, което прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока първинстанционният
съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни
доказателства. От тях е безспорно установено, че твърдяното нарушение, описано
в наказателното постановление, е извършено от Ц..
Нещо повече, по делото от страна на
касатора, нито пред настоящата, нито пред първата съдебна инстанция ,са
представени някакви доказателства, които да оборват твърденията в АУАН и НП за
извършеното нарушение на чл. 50, ал. 1
от ЗДвП от Ц.. Освен това доводите,които касаторът развива и е развил и пред
настоящата инстанция и пред въззивната сочат за съпричиняване на вредоносния резултат,в който случай
двамата виновни биха понесли своята отговорност в отделни процеси,но горното не
би освободило от отговорност касатора Ц..Въпросът дали мотоциклетистът се е движел правомерно или неправомерно по
пътя,не освобождава жалбоподателя от задължението му да пропусне движещите се
по пътя с предимство МПС,като правилата на чл.50,ал.1 ЗДвП и чл.45,ал.2 ППЗДвП
са императивни и безусловни.
Последното не оневинява водачът, който
не се е движил по пътя с предимство, да спазва изискванията на закона и
указанията на пътните знаци.
Съображенията, мотивирали решението на
районния съд, се споделят изцяло и от настоящия състав на съда изцяло, поради
което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се
посочи, че с нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изложеното,решението на РС е
валидно допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение
на процесуалните правила. Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран.
Обсъдени са всички събрани по делото доказателства. Правилно е приложен
материалният закон.
Ето защо, настоящият състав на съда
намира касационната жалба за неоснователна, поради което не следва да бъде
уважена, а решението на районния съд следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1422 от 08.07.2022г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 4453/2021г.
по описа на съда.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.