№ 472
гр. П. , 27.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Стела Михайлова
Секретар:Росица Караджова
Прокурор:Тихомир Тодоров Гергов (РП-П.)
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Частно наказателно дело №
20205220201501 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.433 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от К. К. Т. , егн от гр.П., съд.адрес:гр.П., ул.“И.В.“ №8, ет.2-
адв.Ив.Бързанов, с която се иска съдебна реабилитация на основание чл.87, ал.1 от НК.
В съдебно заседание молителят не се явява, редовно призован. Пълномощникът
поддържа молбата и сочи доказателства.
Представителят на Районна прокуратура поддържа становище, че са налице
предпоставките на чл.87, ал.1 от НК и молбата следва да бъде уважена.
След като изслуша становищата на страните и взе предвид материалите по делото, за
да се произнесе съдът прие следното:
С присъда по НОХД №682/2005 г. по описа на Районен съд П., влязла в сила на
27.10.2005 г. К. Т. е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
престъпление по чл.354а, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, извършено на 07.04.2005 г. г.
Изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.
По НОХД №3/2014 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, със споразумение,
влязло в сила на 10.01.2014 г. на Т. е определено ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки
за контрол и въздействие:Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА
ГОДИНА, при честота за явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА. Наказанието е определено за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 26.12.2013 г. Със същото споразумение
е наложено и наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
1
Наказанието Пробация е била изтърпяно в периода 22.01.2014 г. – 22.01.2015 г. Видно
е, че наказанието Лишаване от право да управлява МПС е изтърпяно на 26.10.2014 г.
По НОХД №2496/2015 г. по описа на Пазарджишкия районен съд е одобрено
споразумение, влязло в сила на 01.12.2015 г., с което на Т. е определено наказание от ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, извършено
на 16.11.2015 г. Изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три
години. Освен това е наложено на основание чл.343г от НК наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
По делото са налице данни, че Т. е изтърпял наказанието Лишаване от право да
управлява МПС е изтърпяно на 16.05.2017 г.
От представеното удостоверение от Окръжна прокуратура П., се установява, че според
унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария и единната
информационна система за противодействие на престъпността към 30.09.2020 г. против
молителя няма обвинения по неприключили наказателни производства.
Представени са характеристични справки за молителя от негов съсед, от районния
инспектор и служебна бележка от работодателя му с отразени положителни
характеристични данни за периода от 2016 г. до настоящия момент и липса на извършени
противообществени прояви.
При тези данни съдът счита, че са налице предпоставката на чл.87, ал.1, т.1 от НК за
съдебна реабилитация.
По отношение на наказанието наложено по НОХД №682/2005 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд, с изтичане на три годишен изпитателен срок на 27.10.2008 г. за
молителя е настъпила реабилитация по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК.
Поради което, съобразно сл.86, ал.2 от НК за другите две престъпления не може да
настъпи реабилитация по право.
Тригодишният срок от изтърпяване на наказанието, наложено по НОХД №3/2014 г. по
описа на Пазарджишкия районен съд би изтекъл на 22.01.2018 г. Но в този срок Т. е
извършил престъплението, за което му е наложено наказание по НОХД №2496/2015 г. по
описа на Пазарджишкия районен съд. Следователно три годишният срок за съдебна
реабилитация е започнал да тече от изтърпяване на последното наказание.
Настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл.87, ал.1 от НК относно
предпоставките за допускане на съдебна реабилитация е съвсем категорична, изчерпателна и
точна посочвайки, че началният момент, от който започва да тече три годишният срок за
реабилитация е изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание. Независимо дали се
касае за условно или ефективно осъждане. Единствено законодателят изрично е посочил, че
2
при условното предсрочно освобождаване с определяне на изпитателен срок, срокът за
съдебна реабилитация започва да тече и след изтичането на този срок. Ако законодателят
имаше предвид отклонение от общото правило, определящо началния момент на изискуемия
за реабилитация срок, нямаше никаква пречка същият да бъде изрично посочен, по същия
начин, както е по отношение на УПО.
Аргумент, в тази насока е и разпоредбата на чл.88а, ал.3 от НК, където изрично е
посочено, че при реабилитация по чл.88а НК, изискуемият срок за същата започва да тече
при условно осъждане едва когато е изтекъл изпитателния срок. По аргумент на противното
/per argumentum a contrario/ след като изрично не е посочено в разпоредбата на чл.87, ал.1 от
НК, както в тази на чл.88а от НК, че при условното осъждане, срокът започва да тече след
изтичане на изпитателния срок, законодателят не е поставил такова условие.
От гледна точка на логиката на тези разсъждения и възприетият от законодателя
подход, коментиран по-горе, настъпването на съдебна реабилитация да се подчинява на
еднакви условия и срокове, като бъдат предоставени по този начин равни възможности за
реабилитация по съдебен ред на всички осъдени лица, би било безкрайно нелогично
законодателят да е целял извънредно чувствително утежняване на статута на условно
осъдените лица, чрез създаване на пречки за тяхната реабилитация посредством прибавяне
на допълнителен срок /до три години/, към изискуемия срок по силата на чл.87, ал.1 от НК.
Не без значение е, че условните осъждания са резултат от наличието на стриктно изисквани
от закона предпоставки, във връзка със съдебното минало, характера и тежестта на
престъплението, личността на осъденото лице и заради това по принцип предполагат по
ниска степен на деянието и на осъденото лице, в сравнение с ефективните такива.
Ползвайки института на условното осъждане законодателят е изоставил средствата на
държавната репресия за въздействие в посока поправяне и превъзпитаване и се е доверил,
възлагайки тази функция на осъдения, за когото е прието, че притежава необходимият
ресурс от качества за позитивна волева и интелектуална мотивация и мобилизация, за
преодоляване на престъпните нагласи и успешна трудова реализация и социално вграждане
в обществото. В контекста на това законодателно разбиране е нелогично и несъвместимо
тълкуване и дописване на закона с вменяване на законодателя на един непоследователен
подход и концепция, а именно- че е целял и желаел създаване на законодателни пречки и
препятствия за намиране на работа и за интеграция в обществото, посредством
невъзможност лицето, което е осъдено условно да се обърне към съда и да поиска
заличаване на негативните последици от неговото осъждане, преди изтичане и на
изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК.
Би се стигнало до неоправдано влошаване на положението на осъдените условно, в
сравнение с лицата, осъдени за същия срок, но на ефективно наказание, посредством
чувствително удължаване на срока им за реабилитация и в повечето случаи -удвояване на
същия- когато е определен изпитателен срок, надвишаващ срока на наказанието с ТРИ
години. Такова тълкуване е в противоречие не само с разбирането на законодателя за
3
изравняване на изискуемите срокове за реабилитация /обсъждано по горе /, но също така не
кореспондира с принципа за равенство, прокламиран в Конституцията.
Не би могло да се приеме, че законодателят, следвайки принципен и последователен
подход за предоставяне на еднакви възможности, с които разполагат всички осъдени, е
създал едно единствено изключение, във вреда на лицата с по- ниска степен на обществена
опасност, осъдени условно, в сравнение с тези, по отношение на които въздействието е
постижимо единствено чрез изолирането им в пенитенциарни заведения, с единствения
аргумент, който трудно би могъл да се приеме като принципен- юридически и законов, а по-
скоро практически- "дали през изпитателния срок лицето няма да извърши престъпление,
което да наложи ефективното изтърпяване".
Очевидно, разбирането на законодателя не е било такова.
Гаранция, че не съществува опасност да бъде реабилитирано по този ред лице, за което
са налице предпоставките за привеждане по реда на чл.68, ал.1 от НК наказанието за
ефективно изтърпяване е, забраната, съдържаща се в чл.66, ал.2 НК изпитателния срок
/определяем в параметрите на 3-5 години/ да надминава срока на определеното наказание с
повече от 3 години.
По такъв начин срокът, изискуем по чл.87, ал.1 от НК, винаги ще бъде равен или по-
дълъг в сравнение с изпитателния срок и не съществува опасност лицето да бъде
реабилитирано преди изтичане на последния. Така във всички случаи, съдът решаващ дали
да постанови реабилитация, с оглед наличието на предпоставките по чл.87, ал.1 от НК ще
разполага с необходимата информация за поведението на условно осъденото лице, свързано
с наличието или липса на извършено престъпление през изпитателния срок- основание за
ефективно привеждане на наказанието.
За съдебната реабилитация е от значение срокът на наложеното наказание, след
изтичането на който и след изтичането на още 3 години след това, условно осъденото лице
добива правото да иска да бъде реабилитирано, което пък право при съвпадението на 3-
годишния срок по чл.87, ал.1 от НК със срока по чл.66, ал.2 от НК, при никакви хипотези не
би могло да се реализира преди изтичането на изпитателния срок.
След преценка на всички тези обстоятелства и с оглед на изложеното по-горе
разбиране за началния момент, от който следва да започва да тече законовият срок по чл.87,
ал.1 от НК за реабилитация е датата на която е изтекъл срокът на наложеното наказание по
НОХД №2496/2015 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, което е осем месеца
лишаване от свобода. Следователно следва да се приеме, че същият е изтекъл на 01.09.2016
г. и считано от тази дата осъденият Т. е придобил правото да иска съдебна такава. А
законовите трите години за допускане на съдебна реабилитация са изтекли на 01.09.2019 г.
Молителят в течение на повече от три години след изтичане на срока на наложените
4
му наказания не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-
тежко наказание. Имал е добро поведение.
В този смисъл молбата е основателна, следва да бъде уважена, като К. Т. бъде
реабилитиран по двете цитирани дела.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА съдебна РЕАБИЛИТАЦИЯ на К. К. Т. , егн за осъжданията му по
НОХД №3/2014 г. и по НОХД №2496/2015 г. и двете по описа на Пазарджишкия районен
съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред
Пазарджишкия окръжен съд.
Препис от определението, след влизането му в сила да се изпрати на Бюро съдимост
гр.П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5