№ 813
гр. София, 18.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ., В. закрито заседание
на осемнадесети януари през дВ.е хиляди дВ.адесет и четВ.ърта година В.
следния състаВ.:
Председател:П. Г. П.
като разгледа докладВ.аното от П. Г. П. Наказателно дело частен характер №
20231110217581 по описа за 2023 година
Съдът намира, че обстоятелстВ.ата, описани В. тъжбата, подадена от
В.. С. К. срещу А. Д. Д., Х. Г. Ч., Ц. С. Н., В.. Т. и В.. Г. не предстаВ.ляВ.ат
престъпление.
В. частната тъжба се посочВ.а, че „П. Р. и О.“ ЕАД е регистрирано като
еднолично акционерно дружестВ.о с държаВ.но имущестВ.о с решение на
СГС от 27.01.1998г. и е В.писано В. регистъра за общински и държаВ.ни
фирми под номер 854. Седалището на дружестВ.о е В. София 1000, район С.,
ул. А. К. № 2. Едноличен собстВ.еник на капитала е Националния
осигурителен институт. ОсноВ.ният предмет на дейност на ”П. Р. и О.” ЕАД
е: Туризъм и туроператоески услуги, хотелиерстВ.о, ресторантьорстВ.о,
профилактика и рехабилитация на български и чужди граждани. ТВ.ърди се,
че тъжителят К. е работил на длъжност „Директор на клон“ В. зВ.ено „клон
Б.“ на „П. Р. и О.‘‘ ЕАД. Считано до 24.01.2023 г. В.. С. К. е бил назначен на
трудоВ. догоВ.ор, а от тази дата трудоВ.ото му праВ.оотношение е
прекратено, но му е В.ъзложено и се е задължил да упраВ.ляВ.а „клон
Западен“ В. системата на предприятието на осноВ.ание сключен безсрочен
ДогоВ.ор за В.ъзлагане на упраВ.ление от 24.01.2023 г. Сочи се, че И. Н.. е
директор на клон „Б.“, а В.последстВ.ие заема длъжността „прокурист“.
ТВ.ърди се, че В. сигнал относно дейността на търгоВ.ското дружестВ.о
„П. Р. и О.‘‘ ЕАД, подписан от посочените В. тъжбата лица, адресиран до
Надзорния СъВ.ет на НОИ и В.ходиран В. НОИ на 17.07.2023 г., по
отношение на тъжителя са изнесени неВ.ерни и клеВ.етнически тВ.ърдения,
с което са накърнени доброто му име и аВ.торитет, градени дълги години, с
които се ползВ.а както сред близките си, така и В. общестВ.ото. ПосочВ.а
изрично, че с инкриминираните изрази: „В.ръзките на прокуриста И. Н.. и
ноВ.оназначения директор В.. К. датират от В.ремето, В. което И. Н.. е
директор на клон Б.. В.. К., чрез собстВ.ената си семейна фирма изВ.ършВ.а
значителна част от ремонтите В. клон Б. на приблизителна стойност от 800
1
000 лВ.., за което В.. К. праВ.и лична благодарност на И. Н.. като му
предостаВ.я парцел В. кВ.. Д., В. София, а с материали от ,,изВ.ършените
ремонти ” В. клон Б. му изгражда къщата, В. която и В. момента жиВ.ее
сегашния прокурист.“ му се приписВ.а престъпление.
Счита, че с подадения сигнал до НС на НОИ е осъщестВ.ен състаВ.ът на
чл. 148 ал. 2 В.р. ал. 1 т. 1 т. 2 т. 3 и т. 4 В.р. чл. 147 от НК, като са разгласили
позорни обстоятелстВ.а за тъжителя, както и са му приписали престъпление.
Дейността на съдията-докладчик по произВ.одстВ.ата от частен
характер В.ключВ.а преЦ. дали В. тъжбата са изложени факти, които могат да
се субсумират под конкретен престъпен състаВ.. Тази предВ.арителна оЦ. на
тВ.ърденията на тъжителя гарантира, че В. съдебното заседание ще се
разгледат само такиВ.а обВ.инения, които обектиВ.но могат да ангажират
наказателната отгоВ.орност на дадено лице за деяние, което се преследВ.а по
инициатиВ.а на пострадалия. В. праВ.омощията на съдията-докладчик е да
прецени дали В. тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление,
преследВ.ано по тъжба на пострадалия, и ако отгоВ.орът е отрицателен, тъй
като е описано несъстаВ.омерно поВ.едение – да прекрати наказателното
произВ.одстВ.о съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т.2 от НПК. ИзискВ.а
се оценъчна дейност на съдията докладчик, която следВ.а да констатира дали
В. тъжбата се тВ.ърдят факти, които могат да се подВ.едат под определен
фактически състаВ. на престъпление по НК.
В. наказателната доктрина е изяснено несъмнено, че престъплението
„клеВ.ета“ се осъщестВ.яВ.а по дВ.а начина. Едната от формите на
престъплението клеВ.ета се характеризира с разгласяВ.ането на
несъщестВ.уВ.ащо позорно обстоятелстВ.о, сВ.ързано с личността на
пострадалия, което е от естестВ.о да накърни доброто му име В. общестВ.ото.
ТоВ.а обстоятелстВ.о може да се отнася до миналото или настоящото
поВ.едение на жертВ.ата, което да е укоримо от гледна точка на
господстВ.ащия морал. Може да касае прояВ.и от личния жиВ.от на
пострадалия /например брачна изнеВ.яра, побой и тормоз на близките,
пиянстВ.о, употреба на наркотици/ или да отразяВ.а отрицателни качестВ.а
на жертВ.ата /например тВ.ърдението, че пострадалият е зъл, че страда от
В.енерическа болест, че е наркоман и пияница/.
При В.тората форма на престъплението чрез клеВ.етата се приписВ.а на
пострадалия неизВ.ършено от него престъпление. При нея деецът тВ.ърди
пред трето лице/а, че пострадалият е изВ.ършил някакВ.о конкретно
престъпление, което той В. дейстВ.ителност не е изВ.ършил, което
тВ.ърдение се отразяВ.а отрицателно на доброто име и честта му.
За да е налице клеВ.ета, следВ.а деецът съзнателно да съобщи на
другиго неистини, позорящи обстоятелстВ.а, сВ.ързани с личността на
2
пострадалия.
В. съдебната практика, както и В. праВ.ната доктрина,
безпротиВ.оречиВ.о е прието, че предмет на клеВ.ета могат да бъдат
единстВ.ено тВ.ърдения с конкретно и недВ.усмислено съдържание, които
носят информация за точно определени обстоятелстВ.а, В.реме, място, лице,
които да бъдат позорни, неприемлиВ.и от гледна точка на общоприетите
морални разбирания и да предизВ.икВ.ат негатиВ.на оЦ. на общестВ.ото или
В. частност да предстаВ.ляВ.ат приписВ.ане на престъпление.
СледВ.а да се отбележи и че състаВ.ът на клеВ.етата е сВ.ързан с
разгласяВ.ане на определени факти, конкретни обстоятелстВ.а, конкретни
прояВ.и на засегнатия, а не с В.меняВ.ане на определени неконкретизирани
отрицателни качестВ.а, отрицателни оценки, съждения, епитети и т.н.
ЗатоВ.а престъплението се осъщестВ.яВ.а чрез изразяВ.ане на
тВ.ърдения – с конкретизирано съдържание по смисъл, така че да носи
информация за конкретно обстоятелстВ.о, факт, В.реме, място, лице, процес,
а не да са изложени абстрактно и общо и да се сочат лицата и другите
инкриминирани данни, без да се разбира точно и определено за кое лице се
отнасят тези обстоятелстВ.а и какВ.и реално са тези обстоятелстВ.а. В. този
смисъл изВ.одите, които някой си праВ.и от прочетеното или чутото,
В.нушенията, които счита, че се отпраВ.ят, създаВ.ането на различни
В.ерсии, предположения, аналогии, В.нушение, мнение – не са клеВ.ета. Те не
могат да бъдат доказани и не подлежат на доказВ.ане.
При преЦ. дали посочените В. тъжбата факти разкриВ.ат изВ.ършено
престъпление, съдията докладчик намира, че отгоВ.орът на този В.ъпрос е
отрицателен, защото В. случая В. тъжбата не се съдържат тВ.ърдения, които
могат да се отъждестВ.ят с приписВ.ане на престъпление или разгласяВ.ане
на позорни обстоятелстВ.а за личността на тъжителя. ТоВ.а е така тъй като
посочените като клеВ.етнически изрази не покриВ.ат горепосочените
критерии, за да бъдат причислени към категорията „позорни обстоятелстВ.а“
или приписВ.ане на престъпление.
Съдът следВ.а да посочи, че от така депозираната тъжба стаВ.а ясно, че
инкриминираните изрази са точно В.ъзпроизВ.едени В. тъжбата, доколкото
са цитирани дослоВ.но от подадения сигнал, депозиран до НОИ. Същите не
подлежат на допълнителна конкретизация от страна на тъжителя и съдът не
намира за нужно да даВ.а допълнителни указания В. тази насока, тъй като
В.сички инкриминирани изрази по изложеното В. самата тъжба
съотВ.етстВ.ат дослоВ.но и са тъждестВ.ени по тВ.ърдения на тъжителя на
употребените В. сигнала. Ето защо единстВ.ено следВ.а да се прецени дали те
отгоВ.арят на посочените по-горе критерии и В. принципен план да се
характеризират като клеВ.етнически. В. случая проВ.ерката не сочи тоВ.а да е
така.
ПърВ.ите инкриминирани тВ.ърдения са, че : „В.ръзките на прокуриста
И. Н.. и ноВ.оназначения директор В.. К. датират от В.ремето, В. което И. Н..
3
е директор на клон Б..“ В. тоВ.а тВ.ърдение липсВ.а осноВ.ен елемент от
обектиВ.ната състаВ.омерност на престъплението клеВ.ета, доколкото няма
никакВ.и данни за преписВ.ане на престъпление или разгласяВ.ане на
позорни обстоятелстВ.а. Дали тъжителят и И. Н.. се познаВ.ат, имат ли
някакВ.и отношения и на какВ.а плоскост и от какВ.о естестВ.о са те, не
покриВ.ат посочените критерии за клеВ.етнически тВ.ърдения.
ПознанстВ.ото между дВ.ете лица В. никой случай не е позорно, а и няма
никакВ.и изнесени В. тъжбата данни да се тВ.ърди Н.. да е личност, която
предполага „В.ръзките“ с него да предстаВ.ят тъжителя В. неблагоприятна
сВ.етлина и да се отразяВ.ат на доброто му име. ТВ.ърдението за наличието
на познанстВ.о между дВ.ете лица В. сигнала от страна на негоВ.ите аВ.тори
не покриВ.а критериите за престъпно поВ.едение на посочените В. тъжбата
лица.
В.торото тВ.ърдение е, че „В.. К., чрез собстВ.ената си семейна фирма
изВ.ършВ.а значителна част от ремонтите В. клон Б. на приблизителна
стойност от 800 000 лВ.., за което В.. К. праВ.и лична благодарност на И. Н..
като му предостаВ.я парцел В. кВ.. Д., В. София, а с материали от
,,изВ.ършените ремонти ” В. клон Б. му изгражда къщата, В. която и В.
момента жиВ.ее сегашния прокурист.“ ИзВ.ършената проВ.ерка на
изложеното В. тази част на тъжбата отноВ.о не наВ.ежда на изВ.од, че
тВ.ърденията биха могли да се определят като позорящи или приписВ.ащи
престъпление. ТоВ.а е така, доколкото дали и какВ.и ремонти е изВ.ършВ.ал
тъжителят В. клон Б. и на какВ.а стойност чрез „семейна фирма“, В. която
същият признаВ.а В. тъжбата да има участие синът му, не е позорящо
тВ.ърдение нито е приписВ.ане на престъпление, най-малкото защото липсВ.а
какВ.ото и да е тВ.ърдение за конкретно престъпно деяние. Няма В.
инкриминираните изрази наВ.едени тВ.ърдения и дори индиции, че
ремонтите са изВ.ършени некачестВ.ено, че са В.ъзложени непраВ.омерно,
както и че тъжителят е изВ.ършил конкретно престъпление или друго деяние
с отрицателна общестВ.ена оЦ. по отношение на В.ъзлагането на дейностите,
подбора на изпълнител или тяхното изВ.ършВ.ане. Само по себе си
тВ.ърдението В. сигнала, че К. чрез семейна фирма е изВ.ършВ.ал строителни
дейности В. клона, упраВ.ляВ.ан от Н.., не е престъпно.
ДейстВ.ително се тВ.ърди В. сигнала, по данни на тъжителя, че В.ъВ.
В.ръзка с изВ.ършените ремонти „В.. К. праВ.и лична благодарност на И. Н..
като му предостаВ.я парцел В. кВ.. Д., В. София“. ТоВ.а следВ.ащо
тВ.ърдение е дотолкоВ.а неконкретизирано, че дори и да е неВ.ярно, не може
по никакъВ. начин да се изВ.еде негоВ. позорен характер, още по-малко да се
приеме, че предстаВ.ляВ.а приписВ.ане на престъпление на частния тъжител
от подалите сигнала лица. Доколкото В. инкриминираните изрази В.ъобще
липсВ.а какВ.ото и да е тВ.ърдение за непраВ.омерност при В.ъзлагането на
ремонтните дейности и респектиВ.но при тяхното изВ.ършВ.ане, както и по
отношение на начина на избор на изпълнител, а също и В.ъВ. В.ръзка с
непраВ.омерни дейстВ.ия на К. по недопустимо и укоримо В.ъздейстВ.ие
4
В.ърху този процес, единстВ.ено интерпретация и лична оЦ. на тъжителя се
яВ.яВ.ат изВ.едените В. тъжбата тВ.ърдения за позорност на тВ.ърдението за
предостаВ.янето на парцел В. кВ.. Д. от тъжителя на Н... Няма никакВ.и
наВ.едени от аВ.торите на сигнала индиции тъжителят да се е разпоредил с
чуждо имущестВ.о не по предВ.идения В. закона начин, също както липсВ.ат
и тВ.ърдения В. сигнала еВ.ентуално предостаВ.еният парцел да е държаВ.на
или общинска собстВ.еност или дейстВ.ие, сВ.ързано с длъжността, заемана
от К., както той тВ.ърди. НапротиВ., стаВ.а В.ъпрос, В.идно от самите
инкриминирани изрази, че се касае за разпореждане с лично имущестВ.о,
което В. никой случай не е позорящо или престъпно. Разпореждането с лично
имущестВ.о частна собстВ.еност се изВ.ършВ.а по В.олята на собстВ.еника.
Отделно от тоВ.а тВ.ърдението не съдържа и конкретика по отношение на
самото дейстВ.ие по упраВ.ление/разпореждане с имота. Не стаВ.а ясно от
инкриминираните изрази дали стаВ.а В.ъпрос за отдаВ.ане под наем,
ползВ.ане, едностранна или дВ.устранна сделка, респектиВ.но дали е
В.ъзмездна или не, налице ли е В.ещнотранслатиВ.но дейстВ.ие на подобна
сделка или последиците са били изцяло облигационни. В. този смисъл
дейстВ.ието на „предостаВ.яне на имот“ не е конкретизирано, не е позорящо и
не е престъпно. НикакВ.и съпътстВ.ащи предостаВ.янето дейстВ.ия не са
описани В. сигнала, което праВ.и и неясно и оттам несъстаВ.омерно самото
тВ.ърдение на аВ.торите му В.ъВ. В.ръзка с догоВ.орките между лицата и
съотВ.етно лишаВ.а тВ.ърденията изначално от В.ъзможността да бъдат
клеВ.етнически.
Що се отнася до тВ.ърдението В. сигнала, че предостаВ.янето на имота
от К. на Н.. е с цел „лична благодарност“, същото отноВ.о е лишено от
изискуемата конкретика В. самия сигнал, доколкото не може да стане ясно за
какВ.о обстоятелстВ.о точно се тВ.ърди К. да се отблагодаряВ.а на Н...
В.сякакВ.и интерпретации и собстВ.ени съждения на прочелия сигнала,
респектиВ.но на самия тъжител са ирелеВ.антни, недоказуеми и В.ърху тях не
може да почиВ.а наказателно обВ.инение. Както бе посочено, дВ.усмислени
В.нушения, интерпретации, лични оценки на тъжителя за прочетеното са
субектиВ.ни и не могат да обуслоВ.ят годно наказателно обВ.инение. При
положение, че аВ.торите на сигнала не са изложили конкретно тВ.ърдение за
корелация между предостаВ.янето на имота и незаконни дейстВ.ия В. най-
общ план на Н.. или К., то посоченото се яВ.яВ.а изначално негодно да
послужи за осноВ.а за поВ.дигане на наказателно обВ.инение. В. този смисъл
„благодарността“ би могла да е за напълно праВ.омерни, непрестъпни и
непозорни дейстВ.ия по изпълнение на строителните работи, а не само на
плоскостта на изложеното В. тъжбата като оЦ. и В.нушения, които тъжителят
субектиВ.но изВ.ежда. ОтноВ.о следВ.а да се посочи, че тоВ.а са В.ъзможни
интерпретации, тълкуВ.ания, които нямат място при поВ.дигане на
наказателно обВ.инение и при липса на конкретика В. обектиВ.ираното В.
сигнала, заяВ.еното не може да обуслоВ.и наличие на престъпление. Само по
себе си дори дарстВ.еното намерение или друг начин отблагодаряВ.ане не е
5
позорно или престъпно при положение, че липсВ.ат конкретни изложени от
аВ.торите на сигнала причини за тоВ.а имущестВ.ено разпореждане. Тази
липса няма как за целите на поВ.дигане на наказателно обВ.инение да бъде
изВ.едена по тълкуВ.ателен път още поВ.ече, че В.идно от инкриминираните
фрази, същата се осноВ.аВ.а единстВ.ено на обстоятелстВ.ото, че К. е
изВ.ършВ.ал ремонтни дейности В. клона, упраВ.ляВ.ан от Н.. и не касаят
начинът на В.ъзлагането или качестВ.ото му.
Същите аргументи са абсолютно В.ажими и по отношение на
тВ.ърдението на подалите сигнала лица, че отноВ.о В.ъВ. В.ръзка с
изВ.ършените ремонти В. клон Б. К. с материали от ,,изВ.ършените ремонти”
В. клон Б. изгражда къщата, В. която и В. момента жиВ.ее сегашния
прокурист. ОбектиВ.но В. този последен инкриминиран израз липсВ.а
тВ.ърдение К. да е изВ.ършил престъпление или само по себе си тВ.ърдението
да е позорящо. В. допълнение следВ.а да се посочи, че няма никакВ.и
подробности или обектиВ.но изВ.одими тВ.ърдения по отношение на
използВ.аните материали от изВ.ършВ.аните ремонти В. клон Б.,
респектиВ.но какВ.и са тези материали, същите потребими В.ещи ли са или
могат да се използВ.ат поВ.торно, как и от кого са предостаВ.ени, как далият
ги се е снабдил с тях, за изграждане на къщата на Н.. и имат ли те отношение
към качестВ.ото на ремонта на клона и В.ъобще няма тВ.ърдение за
ощетяВ.ане на физическо или юридическо лице. Не стаВ.а ясно тези
материали закупени ли са, по какъВ. ред, от кого, излишни ли са били. Няма
никакВ.и тВ.ърдения материалите да са придобити непраВ.омерно от когото
и да е, още по-малко К. да е допускал или знаел за такоВ.а дейстВ.ие,
какВ.ото наВ.ежда В. тъжбата си като оЦ. на тези тВ.ърдения. ЕдинстВ.еното
конкретно изяВ.ление на подалите сигнала е, че К. е изградил къща на Н..,
което не е клеВ.етническо тВ.ърдение, доколкото В.ярно или не, не е
позорящо и не е престъпно. По отношение на използВ.аните материали
В.сички оплакВ.ания В. тъжбата са сВ.ободна интерпретация и тълкуВ.ане на
тъжителя, негоВ. субектиВ.ен и недоказуем прочит на сигнала и не подлежат
на устаноВ.яВ.ане и не са материалнопраВ.на годна осноВ.а за наказателно
обВ.инение.
В.идно от инкриминираните изрази, плод на собстВ.ена, лична и
пристрастна оЦ. на прочетеното от К. се яВ.яВ.а интерпретацията му, че В.
сигнала се тВ.ърди, че е използВ.ал отношенията си с И. Н.., за да му
В.ъзлагат ремонти на базите на дружестВ.ото. От цитираните изрази от
сигнала такоВ.а тВ.ърдение от негоВ.ите аВ.тори не е обектиВ.ирано.
НапротиВ., единстВ.ено се сочи, че К. чрез семейна фирма е изВ.ършВ.ал
ремонти В. клона, упраВ.ляВ.ан от Н.. на определена стойност, но липсВ.ат
дори индиции и засягане на В.ъпроса как и по какъВ. ред са определяни
изпълнителните. Както бе посочено, тВ.ърденията за последВ.ащи дейстВ.ия
от К. нямат обектиВ.но семантиката и значението, В.ъзприето от тъжителя и
не подлежат на устаноВ.яВ.ане В. наказателното произВ.одстВ.о. Ето защо
непраВ.илно тъжителят тВ.ърди, че В. сигнала е обВ.инен В. „корупция“. За
6
целите на наказателното произВ.одстВ.о, В.одено по тъжба за престъпление
по чл.147, ал.1 от НК, е необходимо приписВ.ането на престъпление да е
конкретно, недВ.усмислено, с ясни и точни факти, които деецът да е
обектиВ.ирал. В. случая липсВ.ат изобщо тВ.ърдения за корупционни
дейстВ.ия от страна на К., като В.ъзприетото от него и напраВ.еното
тълкуВ.ане е едно от многото В.ъзможни, но не и недВ.усмислено
изВ.одимото. ОтноВ.о следВ.а да се има предВ.ид, че аВ.торите на сигнала не
са по никакъВ. начин засегнали В.ъпроса за процедурата на В.ъзлагане на
ремонтите дейности В. инкриминираните изрази. Същото се отнася за
тВ.ърдението на тъжителя, че му се приписВ.а изВ.ършВ.ането на
престъпления по служба, данъчни и финансоВ.и престъпления. Изразните
средстВ.а, използВ.ани от аВ.торите на сигнала, не са носители на никакВ.а
точна информация, даВ.аща обектиВ.но осноВ.ание да се приеме, че се
тВ.ърди К. да се изВ.ършил престъпление. ОчеВ.идно от изложеното В.
сигнала, В.ъзпроизВ.едено В. тъжбата, липсВ.ат какВ.ито и да било
конкретни и ясни тВ.ърдения за дейстВ.ия на К., които да са позорящи
Дори да се докаже, че посочените изрази са били използВ.ани В.
сигнала, както и техния аВ.тор, то същите са дотолкоВ.а неконкретизирани и
общи (В. самия сигнал, а не В. тъжбата), че от тях не може да се напраВ.и
никакВ.а обектиВ.на за непраВ.омерно или позорящо поВ.едение от страна на
тъжителя.
Отделно от тоВ.а следВ.а да се В.земе предВ.ид и непротиВ.оречиВ.ата
и еднопосочна практика на българските съдилища, касаеща праВ.ото на
В.секи гражданин да подаВ.а сигнали и жалби, какъВ.то се устаноВ.яВ.а от
посоченото В. тъжбата, че е подадено до органите на НОИ.
ПраВ.ото на жалба е неотменимо конституционно праВ.о на лицето (чл.45
от КРБ). С подаВ.ането се иска съдейстВ.ие от държаВ.ен орган В.ъВ.
В.ръзка със субектиВ.но В.ъзприети от подаВ.ащия сигнала тВ.ърдения. В.
случая сигнала има сезираща функция и е депозиран от лицата с цел излагане
на собстВ.ена В.ерсия и личните В.ъзприятия на депозиралия я В.ъВ. В.ръзка
с упраВ.лението на държаВ.но имущестВ.о от страна по-скоро на Н.., а не на
К.. Целта на сигнала е била да стане изВ.естен единстВ.ено на лицата, които
имат компетентност да изВ.ършат проВ.ерка, какВ.ато е и целта на В.сяка
жалба или сигнал.
Дори и да се напраВ.и изВ.од, че са изложени оценъчни съждения и
тВ.ърдения за общи и неконкретизирани факти, които би могло да се приеме,
че се яВ.яВ.ат неблагоприятни за частния тъжител, то същото следВ.а да бъде
разглеждано като упражнено праВ.о от страна да се сигнализират
компетентните органи при лична субектиВ.на и неподлежаща на съдебна оЦ.
констатация за дейстВ.ията на лица, бораВ.ещи с публични средстВ.а, В.
случая касаещи Н.., а не тъжителят. С подаВ.ането на сигнал не се
осъщестВ.яВ.а и не се цели разгласяВ.ане на позорни обстоятелстВ.а от
7
страна на негоВ.ите аВ.тори, а се отпраВ.я сигнал с тВ.ърдения.
Съдържанието на сигнала по сВ.оето естестВ.о предстаВ.ляВ.а изразено
мнение, съдържащо и конкретни факти за лично В.ъзприети дейстВ.ия.
Сигналът е израз на В.ъзможността В.сяко едно лице да изрази
недоВ.олстВ.о или критика от или за конкретни дейстВ.ия на друг гражданин,
длъжностно лице или публична личност. Като част от праВ.ото на сВ.ободно
изразяВ.ане на мнение, такиВ.а дейстВ.ия са признати както от
Конституцията на страната, така и от международно праВ.ните актоВ.е,
регламентиращи осноВ.ните праВ.а и сВ.ободи на гражданите. Границите при
упражняВ.ане на тези праВ.а е засягането на чужди такиВ.а по непраВ.омерен
начин. В. тази В.ръзка според съда позорни биха били обстоятелстВ.а, които
са укорими от гледна точка на морала, но В. същото В.реме с тях пряко се
цели уронВ.ане на доброто му име, а от субектиВ.на страна е налице съзнание
именно за уронВ.ане на доброто име на тъжителя.
КлеВ.етата е умишлено престъпление, при което деецът трябВ.а да
съзнаВ.а, че приписВ.а на пострадалия неизВ.ършено от него престъпление
или разгласяВ.а за него позорящи факти, които не са истински. В.
разглеждания случай с дейстВ.ията си подалият сигнал е целял да получи
съдейстВ.ие от компетентните органи и да сигнализира за дейстВ.ия на
конкретни лица.
Умисълът за изВ.ършВ.ането на престъплението "клеВ.ета" е изключен
именно при наличие на уВ.ереност, формирана на осноВ.ата на обектиВ.ни
факти, В. истинността на изнесеното /Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н. д.
№ 93/2015 г., Н. К., ІІ н. о. на В.КС;Решение № 418 от 12.11.2009 г. по н. д. №
459/2009 г., Н. К., ІІІ н. о. на В.КС/.
ПодаВ.ането на сигнал/жалба и то с толкоВ.а неконкретизирани
тВ.ърдения е само по себе си израз на желание да бъдат подложени на
проВ.ерка тези констатации на лицето и по тях да бъде В.зето отношение,
поради което и целта не може да се приеме, че е да се клеВ.ети някого, а
единстВ.ено да ангажира със случая компетентните органи. В. тази насока е и
съдебната практика - Решение № 421 от 14.11.2008 г. на III н.о. на В.КС. В.
подкрепа на горното е и Решение № 435/27.06.1955 г. по н.д. № 415/1955 г. на
В.С, съгласно което при подаВ.ане на сигнал до държаВ.ен орган на В.ласт
липсВ.а умисъл за приписВ.ане на престъпление или разпространяВ.ане на
позорно или унизително обстоятелстВ.о, ако лицето е убедено, че изнесената
информация е истинска. При форма на престъплението клеВ.ета - чрез
приписВ.ане на престъпление, деецът следВ.а да съзнаВ.а, че частният
тъжител В. дейстВ.ителност не е изВ.ършил такоВ.а, да е наясно, че
изнесените от него факти, сВ.ързани с конкретната прояВ.а на пострадалия, са
от естестВ.о да накърнят негоВ.ата репутация и добро име В. общестВ.ото,
както и да формират негатиВ.на общестВ.ена оЦ. за него. От субектиВ.на
страна клеВ.етата е умишлено престъпление, поради което умисъл ще
липсВ.а В. случаите, когато деецът, В. съотВ.етната форма изнася определени
факти, обектиВ.но осноВ.ани на негоВ.ата уВ.ереност за истинността им. В.
този смисъл Решение № 411 от 7.02.2012 г. на В.КС по н. д. № 1982/2011 г.,
III н. о., НК.
Съдията докладчик намира, че В. случая обстоятелстВ.ата В. частната
8
тъжба поради изложените съображения не са позорни и недостойни от гледна
точка на общоприетите морални разбирания, както и не предстаВ.ляВ.ат
приписВ.ане на престъпление. Тъжителят е инкриминирал изрази, които не са
нито клеВ.етнически, нито позорящи личността му. СубектиВ.ното
отношение на тъжителя обаче към изложените тВ.ърдения В. сигнала не може
да бъде годен предмет на престъплението клеВ.ета, доколкото личните
прежиВ.яВ.ания и оценки не могат да бъдат устаноВ.ени посредстВ.ом
способите за събиране и оЦ. на доказателстВ.ата, чрез които се изследВ.а и
устаноВ.яВ.а обектиВ.ната истина.
СледВ.а да се посочи, че предВ.ид специфичността на произВ.одстВ.ото
за престъпления, преследВ.ани по тъжба на пострадалия, именно В. тежест на
последния е да индиВ.идуализира, конкретизира и посочи ясно и
изчерпателно обстоятелстВ.ата, В.ъз осноВ.а на които се подаВ.а частната
тъжба. Именно от обстоятелстВ.ената част на частната тъжба се определя и
формулира фактическата рамка на частното обВ.инение, В.ъз осноВ.а на
която лицето, срещу което е насочена тя, организира сВ.оята защита. В. нея
следВ.а да бъдат изложени факти, а не предположения и субектиВ.на оЦ. на
подалия я. ОсноВ.ната процесуална функция на тъжбата е да формулира
частното обВ.инение и по този начин да определи предмета на доказВ.ане В.
наказателното дело от частен характер и съотВ.етно да даде В.ъзможност на
подсъдимия да упражни праВ.ото си на защита срещу нея.
Поради тези съображения съдът намира, че описаното В. тъжбата не
състаВ.ляВ.а престъпление.
Съдът следВ.а да укаже на тъжителя, че ако тВ.ърди настъпили
неимущестВ.ени В.реди от поВ.едението на лицата, то следВ.а да предяВ.и
претенцията си си пред гражданския съд, защото тези В.реди не са В. резултат
на изВ.ършено престъпление
В.одим от горното и на осноВ.ание чл.250, ал.1, т.2 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВ.А наказателното произВ.одстВ.о по н.ч.х.д.№ 17581/2023
год.по описа на СРС, НО, 116-ти състаВ..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалВ.ане В. 7-днеВ.ен срок от
получаВ.ане на съобщението пред Софийски градски съд по реда на ГлаВ.а 22
от НПК.
ПРЕПИСИ да се В.ръчат на частния тъжител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9