РЕШЕНИЕ
гр.Варна, 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския районен съд – първи наказателен състав в публично заседание,
проведено на 27.02.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Христо Минев
при
секретар Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 268 по
описа за 2020г.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №447 от 13.09.2019г. на Зам. Кмет на Община - Варна, с което на П.Х.Д.,
ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в
размер на 20.00лева на основание чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението , че мотивите към решението са
изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба,
предявена от П.Х.Д., ЕГН **********,
против Наказателно постановление №447 от 13.09.2019г. на Зам. Кмет на Община -
Варна, с което на П.Х.Д., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 20.00лева
на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.
В
жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е незаконосъобразно,
оспорва нарушението, както сочи, че са допуснати съществени процесуални
нарушения на материалния и процесуалния закон и иска отмяната на НП.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна
и следва да бъде разгледана по същество.
В
съдебно заседание въззивникът редовно
призован, не се явява лично не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована за дата на съдебно заседание не се представлява.
Депозирано е писменно становище, в което се иска разглеждане на делото в тяхно
отсъствие, по същество искат потвърждаване на процесното НП.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Зам. Кмет на Община- Варна.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 22.07.2019г. е съставен АУАН на въззивника Д., за това, че на 14.07.2019г. в гр. Варна
около 14:50ч, като водач на лек автомобил „Тойота” с рег. № СА 5875 ХА на
ул.”Княз Ал.Батенберг” срещу №52 е паркирал управлявания от него автомобил на
пътната лента и по този начин създава пречки за останалите участници в
движението. За същото нарушение е бил издаден първоначално Фиш с наложена глоба
в размер на 20.00лева, но след неговото оспорване е издаден и процесния
АУАН.
Нарушението е квалифицирано по
чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП. АУАН е надлежно връчен, като по него не са депозирани
възражения.
В последствие е издадено
атакуваното НП, като АНО е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка, а
също така и правната квалификация на нарушението. В него нарушението е
квалифицирано по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП и е ангажирана отговорността на
въззивника, като му е наложена глоба в размер на 20.00лв на основание чл.183
ал.2 т.1 от ЗДвП.
В с.з. е допуснат и разпитан като
свидетел К.К.К., който установява, че процесния
автомобил е бил паркиран по такъв начин, че е създавал пречки за автомобилите
идващи от басеин Приморски, при завиване надясно. В с.з. свидетелят установи,
че той и екипът с който работи не са оборудвани с технически средства с които
да заснемат и онагледяват нарушенията.
Съдът счита, че административнонаказателното
производство, образувано по отношение на П.Х.Д. е проведено неправилно и
незаконосъобразно, като е допуснато процесуално нарушение при изписване на приетата за установена фактическа
обстановка.
В хода на проведеното с.з. се установява, че
неправилно е била установена фактическата обстановка. По делото липсват
доказателства за това, че автомобилът управляван от Д. е паркиран на място,
което е забранено за паркиране. Д. в своята жлба твърди, че автомобилът му е
бил паркиран на място указано от Община Варна за паркиране в синя зона и същото
е било разчертано като такова. Въззивника не е заплатил за паркирането на
автомобила си, тъй като паркирането е извършено в неделен ден, когато не се дължи
такса за това. По делото АНО не е представил каквито и да било доказателства оборващи
тезата на въззивника, въпреки, че се е запознал с жалбата.
По делото липсват доказателства и за
установяване на факта, че автомобила на възивника е пречел на останалите
участници в движението. В действителност, нито в АУАН, нито в НП е посочено, на
кои точно участници в движението е пречел процесния автомобил, а при разпита на
свидетеля К., същия установява факти неотносими към делото, доколкото твърди,
че автомобила на Д. е пречел на автомобилите идващи от басеин Приморски да
извършат десен завой по улицата.
Съдът като обсъди така събраните
свидетелски показания, намира, че същите са дадени добросъвестно, но вероятно
свидетеля бърка конкретното нарушение с друго такова, тъй като басеин Приморски
се намира на значително разстояние от мястото на паркирането, описано на
ул.“Княз Ал.Батенберг“ №52.
Липсата на описание на доказателствата
доказващи нарушението представлява самостоятелно отменително основание.
Съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва
да бъде отменено изцяло.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………...