РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. гр.Мадан, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100071 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от К. И. Т.
против ******** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
599,77 лева (съобразно допуснатото в о. с. з. от 08.05.2024 г. изменение),
представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен
заем № ********от *********г., ведно със законната лихва върху главницата
от 12.02.2024 г. - датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на********г. в град С. ищеца сключил
Договор за паричен заем № ********** с ответното дружество, по силата на
който заемодателят „******** му предоставил заем в размер на 700 лева,
който трябвало да върне на 10 равни месечни погасителни вноски. По време
на изплащане на заема при направена справка за дължимите суми по кредита
ищеца установил, че сумата, която трябва да заплати на заемодателя по този
договор е в размер на 1360,00 лева - два пъти повече от отпуснатата сума, тъй
като на основание чл. 8 от договора му била начислена неустойка в размер на
522,58 лева за неизпълнение на задължението му в тридневен срок от
сключването му да предостави обезпечение. Счита, че клаузата за заплащане
на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора
1
била нищожна. Основното задължение на заемателя по договор за паричен
заем било да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва, което съответствал на интереса на кредитора да
получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. В
процесния договор за паричен заем обаче била предвидена неустойка за
неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата
сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на
договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това
задължение било санкционирано с неустойка, която е почти равна на сумата,
дадена в заем (522,58 лева). Счита, че уговорката между страните за
заплащане на неустойка, тъй като не преследвала заложените й функции, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл. 8 от
процесния договор била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради
което също нищожна па основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като била
договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на
заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като
по този начин оскъпява цената на заема. Същата била уговорена и с цел да се
заобиколи чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че процесния договор е сключен в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което бил нищожен.
Позовава се на чл. 23 от ЗПК и счита, че потребителят дължи само чистата
стойност на кредита. В изпълнение на Договор за паричен заем № 95088 от
04.03.2020 г. ищеца бил заплатил на ответника сумата от 1360,00 лева.
Разликата между заплатената сума от 1360,00 лева до дължимата от 700,00
лева в размер на 660 лева била платена при начална липса на основание и
подлежала на връщане. По изложените съображения моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.
Счита, че при липса на предявен иск за установяване нищожност или за
унищожаване на договора между страните, дори и както е в случая да бъдат
налице възражения и да бъде констатирано наличие на основание за
нищожност или унищожаемост, по този въпрос няма да се формира сила на
пресъдено нещо и договорът ще продължи валидно да обвързва страните и да
служи, като основание за разменените престации. Едва при уважаването на
установителния иск за нищожност на договора ще възникне интерес от
2
предявяване на иск по чл. 55 ЗЗД - за връщане на платеното в изпълнение на
нищожен договор или клауза от него. Посочва, че ищеца бил
кредитополучател, който е сключил с дружеството „*******договор за
паричен заем № *******на ********* г., при общи условия и предоставена
съответна информация в стандартния европейски формуляр. Договорената
сума от 700 лв. е получена от кредитополучателя, за което той е подписал
РКО от 04.03.2020 г. От страните било уговорено връщането й на 10 месечни
погасителни вноски от по 83.75 лв., като едновмременно с това е бил посочен
и размера на погасителната вноска от по 136 лв. месечно, в който размер е
била включена и дължимата неустойка, при липса на представено
обезпечение. Страните постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен
процент от 3.400% и годишен процент на разходите от 48.997%, като е било
уговорено и предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3 дн.
срок от сключване на договора, чрез осигуряване на 1 поръчител и 2 ипотека
или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при
неизпълнение се дължи неустойка в размер на 522.58 лв. /чл. 8 вр. чл. 6 от
договора вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от ОУ/. Счита, че неустойката, визирана в чл. 8
от договора за паричен заем се дължала в пълен размер още в момента на
възникване на основание за начисляването й, а именно - при непредставяне в
срок на поръчител, който да обезпечи по достатъчно надежден и сигурен
начин вземането на кредитора по договора за заем т.е. на поръчител, които да
отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ. Размерът на неустойката
бил предварително точно определен още в договора за заем, от момент
предхождащ нейното начисление. При сключване на процесният договор за
паричен заем, страните по него са действали в рамките на свободата на
договаряне и по тяхна воля са формулирали клаузата по чл. 8 по начин, който
да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна
функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди
при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да
санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична
сума в полза на изправната страна (санкционна функция). Клаузата на чл. 8 от
договора била индивидуално уговорена от кредитополучателя. Едно
евентуално неизпълнение на договора поставя кредитора в голям риск, като
неустойката е предвидена да обезщети заемодателят за поетият от него риск.
Неустойката имала особен начин на заплащане, който е уговорен между
3
страните предварително, още в момента на постигане на съгласие за
наличието на тази неустойка и нейния размер. Годишния процент на
разходите на заема бил фиксиран, а именно 48,997 % и не надвишавал пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р. Б. Счита, че
процесната неустойка представлявала разход, уговорен във връзка с
неизпълнение на договорните задължения на потребителя, поради което не
може се определи като възнаградителна лихва и съответно не може да се
отнесе към годишния процент на разходите (ГПР). Ответникът счита, че няма
нарушение на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. На първо място чл.
11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм,
по който се изчислява ГПР. Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвиждала в
договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени
всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР. По изложените в ОИМ съображения
моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между К. И. Т. - заемател и ******– заемодател, е сключен
Договор за паричен заем № *******от ********г. към искане № 123801, при
следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 700 лева; Месечен лихвен
процент: 3.400%; ГПР: 48,997%; Брой вноски: 10; Дата на последно плащане:
04.01.2021 г; Обща сума за плащане: 837,42 лева. Липсва спор между
страните, че заемната сума в размер на 700 лева е усвоена от
заемополучателя, което обстоятелство се установява и от представеното
заверено копие от Договор за паричен заем № ******** от 04.03.2020 г. към
искане № ****** - съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят с полагането
на подписа си удостоверява, че е получил заемната сума в размер на 700 лева.
Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от
Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу
обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.
чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо
4
имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция,
съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на
Заемодателя. Условията, на които следва да отговарят обезпеченията са
следните: Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем гарантите
следва да отговарят на следните условия: две физически лица, всяко от които
да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева,
съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ. Съгласно т. 2 от същата разпоредба залогът следва да е учреден
върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти
общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената
главница и лихва. Съгласно т. 3 от същата разпоредба учредената ипотека
следва да е първа по ред. В т. 4 от чл. 10, ал. 2 ОУ са описани изискванията
към обезпечението банкова гаранция - да е издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва.
Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването
му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.
10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 522,58 лева, с начин на
разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за
заем. Видно от представения погасителен план към договора размерът на
погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 83,75
лева. Размерът на разсрочената неустойка по чл. 8 от Договора за заем при
липса на обезпечение възлиза на 52,25 лева, а общия размер на погасителната
вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договор за заем е в
размер на 136 лева. Така общо дължимата сума от заемополучателя по
договора възлиза на 1360 лева.
5
Като доказателство по делото са приети Молба за заем от ****** г. от
К. И. Т., Стандартен европейски формуляр, в който са описани параметрите
на сключения договор за заем, РКО № ***/******** г.. От страна на
ответника в ОИМ се признава обстоятелството, че по процесния договор за
потребителски кредит от страна на ищеца са извършени плащания в общ
размер на 1299,77 лева, от които 700 лв. погасена главница по договора,
120,09 лв. – погасена лихва и 479,68 лева – неустойка, което е видно и от
представена справка от ответника на л. 52 от делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по
чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на
договора действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т.
7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В
исковата молба са релевирани основания за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
6
ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че
в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В процесния случай, твърденията за
недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са
неразривно свързани с клаузата на чл. 8 от Договора. Прочитът на
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така
въведените изисквания в цитираните по - горе клаузи от договора за броя и
вида обезпечения (двама поръчители и обезпечение по избор на заемателя:
първа по ред ипотека, особен залог върху движимо имущество, банкова
гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя) и срока за
представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя
са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер от 700 лева.
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, първа по
ред ипотека върху недвижим имот, залог върху движима вещ на стойност два
пъти общата сума за плащане или поне две лица- поръчители, които да
отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях.
Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними
от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна
7
непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на
обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита.
Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него „неустойка” към
договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин
да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. С това допълнително плащане се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид посочения в
договора ГПР 48,997 %, размера на отпуснатия кредит - 700 лева, срока на
договора от 10 месеца, както и размера на неустойката от 522,58 лева. Самият
кредитор в погасителния план по договора изначално включва вземането за
„неустойка при липса на обезпечение” при формирането на анюитетната
вноска. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на
практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя. Именно предвид гореизложеното, то съдът
счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито
възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено,
както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на
разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на изискванията на чл.
11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора лихвен процент и
ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните, което води до
недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е
8
достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД,
без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца.
На основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност
на кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в
настоящия случай възлиза на 700 лева. От направеното признание от
ответника в отговора на исковата молба се установява, че ищецът е заплатил в
полза на ответника сумата от 1299,77 лева, поради което разликата между
подлежащата сума на връщане на основание чл. 23 от ГПК и общо
заплатената от заемополучателя сума възлиза на 599,77 лева, която сума се
явява недължимо платена при начална липса на основание и подлежи на
връщане. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 50 лева - представляваща заплатена държавна такса в
производството.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение,
което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същото възлиза в размер от 400 лева, която сума следва
да се присъди директно в полза на пълномощника, доколкото това не
представляват направени от страната разноски, а определени от съда такива
на неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******“ , ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр. Х., ул. „****** № ******, представлявано от управителя В. М. И., да
заплати на К. И. Т., ЕГН **********, с адрес: град Р., обл. С., ул. „*******“,
бл. *, ап. *, сумата от 599,77 лева (петстотин деветдесет и девет лева и
седемдесет и седем стотинки) - представляваща недължимо платени лихва и
неустойка по Договор за паричен заем №******* от ******** г., ведно със
9
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
12.02.2024 г. г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „*******“ , ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. „******* № **, представлявано от управителя В. М.
И., да заплати на К. И. Т., ЕГН **********, с адрес: град Р., обл. С., ул.
„******“, бл. *, ап. *, сумата от 50 лева (петдесет лева) - направени по делото
разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „******“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. ****** № **, представлявано от управителя В. М. И.,
да заплати на адв. М. М. О., АК С. служебен адрес: гр. Р., бул. „******** № *,
Булстат ******* сумата от 400 лева (четиристотин лева) - адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
10