Решение по дело №284/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 232
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 17 ноември 2020 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20207120700284
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 17.11.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                               СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  284  по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от Г.К.А. от *** против Заповед11/11.08.2020 г. издадена от директора на ТП НОИ Кърджали, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание «порицание». В жалбата и допълнението към нея, се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед. Излагат се съображения за липса на предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, както и за липсата на мотиви, обосноваващи наложеното дисциплинарно наказание.  Иска се отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като описаното в нея деяние било установено по безспорен начин. Спазен бил редът, както и сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че към датата на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят е изпълнявал длъжността ***« *** при ТП на НОИ-Кърджали.

На 10.06.2020 г. в ТП на НОИ Кърджали е постъпил сигнал вх.№*** от Е. Р. С. от ***, в който се сочи, че по време на служебна среща, предварително уговорена с жалбоподателя А.,  последният размахал пред нея лист и й казал, че е „никоя“ в Осигурителна каса ***, и не може да получава документи от нейно име. Тези действия на А. са определени от Е. С., като грубо, арогантно и унизително спрямо нея поведение.

Във връзка с подадения сигнал, на 15.06.2020 г. е проведено заседание на Комисията по етика при ТП на НОИ - Кърджали, видно от приложения протокол №***/*** г. На това заседание е решено, сигналът да бъде разгледан по същество, като за изясняване на случая са изискани писмени обяснения от служителя А. и от други служители - свидетели на случилото се.

На 17.06.2020 г. е депозирано писмено обяснение от Г.А.,  в което се сочи, че при телефонен разговор, проведен с Е. С. на 09.06.2020г., около 13:00 часа и свързан със заверка на осигурителната книжка на лицето Р. Ш., жалбоподателят разбрал, че С. не е упълномощена да представлява Р. Ш. Тъй като последното лице членувало в ОК „***“, при извършена справка служителят установил, че осигурителната каса /ОК/ се управлява и представлява от К. Т., поради което издал задължителни предписания спрямо горната ОК. При връчването на задължителните предписания обяснил на Е. С., че не е вписана като управител на осигурителната каса и попитал дали управителят е дошъл в ТП на НОИ, но С. „изразила несъгласие“.

Според писмените обяснения на К. П., на длъжност „***“ в ТП на НОИ-Кърджали, на 09.06.2020 г., следобед, Е. С. го помолила да извика служителя А. От проведения между двамата разговор, П. чул С. да казва „леко с тон“ - „Г., ще напиша срещу теб жалба до директора на ТП на НОИ“.

По делото са приложени и писмени обяснения на Е. К.- ***, която по време на срещата между жалбоподателя и С., била дежурна на гише „Каса“, намираща се във фоайето на сградата. В обясненията се сочи, че С. била недоволна от отношението на А., което проличало от високия тон на разговора, като няколко пъти е повторила, че ще се качи при директора. Тръгвайки си, споменала, че ще подаде жалба.

С протокол изх.№***/*** г., след като се запознала с писмените обяснения, Комисията по етика в ТП на НОИ - Кърджали е приела, че служителят Г.А. е нарушил разпоредбите на чл.9, ал.6 и чл.10, ал.2 от КПСНОИ, поради което предложила да се ангажира дисциплинарната му отговорност по Закона за държавния служител.

Комисията е изготвила и доклад за резултатите от извършената проверка вътр.№***/*** г., в който е прието, че изложеното в сигнала на Е. С. отговаря на истината. Във връзка с обясненията на служителя е посочено, че наличието или липсата на представителна власт у едно лице, не може да е повод за грубо отношение и неуважение. Комисията констатирала също, че служителят е подходил по два различни начина спрямо клиента С., тъй като в миналото й бил връчвал, като представител на ОК „***“, осигурителна книжка на член на последната каса.

По делото е приложен и протокол от среща, проведена на 04.08.2020 г. с държавния служител, в който протокол е отразено несъгласието на А. със становището на комисията по етика. Служителят отбелязал, че не е бил груб, а взискателен, до степен да установи дали може да връчи на г-жа С., издадените задължителни предписания. Изготвил е задължителното предписание спрямо осигурителната каса, тъй като е смятал, че С. е управител на касата. При срещата им във фоайето на ТП, обяснил на клиента, че не е вписана като управител на ОК, за да може да й връчи задължителното предписание. Това не се харесало на г-жа С. и тя казала, че ще си тръгне. А. обаче нямал интерес от това, понеже с връчването на документите, задачите му намалявали.

На 05.08.2020 г., служителят депозирал и писмено обяснение, в което отново възразил срещу констатациите на комисията по етика, за проявено грубо поведение спрямо клиента Е. С. Посочил също, че не е бил груб, а взискателен, както и че не той, а С. е повишила тон и го заплашила, че ще подаде жалба.

С обжалваната Заповед №11/11.08.2020 г., издадена от директора на ТП НОИ Кърджали, на основание чл.92, вр. с чл.6, ал.3 ЗДСл, на жалбоподателя Г.А., на длъжност***« *** при ТП на НОИ-Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание «порицание», за виновно нарушение на служебните задължения, визирани в чл.89, ал.2, т.4 и т.5 от ЗДСл., във вр. с чл.3, ал.6 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/, вр. с чл.9, ал.6 и чл.10, ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в НОИ /КПСНОИ/. В мотивите към заповедта е прието за установено, че с поведението си на 09.06.2020 г., във фоайето на ТП на НОИ-Кърджали, по време на предварително уговорена среща с клиент на НОИ, служителят Г.А. виновно нарушил основни свои служебни задължения, изразяващи се в проява на неуважително, невъзпитано и непрофесионално отношение спрямо Е. С. Последното е прието за доказано от писмените обяснения на дежурния служител по охраната, както и от обясненията на дежурния служител на касата, присъствали на случилото се. При определяне вида на наказанието е взето предвид и наложеното на служителя дисциплинарно наказание „порицание“, със Заповед Ц1015-08-61/13.07.2020 г., на директора на ТП на НОИ. Прието е също, че повишаването на тон от страна на клиента не е обстоятелство, изключващо вината,  тъй като служителят следва да е психически устойчив и с висок праг на търпимост спрямо агресивни словесни атаки, като тонът му не следва да е съобразен с тона на отсрещната страна. Поведението на клиента е преценено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.09.2020 г., видно от отбелязаното в нея.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в установения от закона срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално  допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.92, вр. с чл.6, ал.3 ЗДСл. Със Заповед №1016-40-97/01.02.2017 г. на управителя на НОИ, изменена със Заповед №1016-40-432/04.05.2017 г., на директорите на ТП на НОИ са възложени правомощията на дисциплинарнонаказващ орган, в т.ч. и по отношение на дисциплинарното наказание „порицание“.

Съдът констатира, че е спазен срокът по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, който предвижда дисциплинарните наказания да се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От своя страна, нарушението се счита за открито към датата, на която всички материали по дисциплинарната преписка са предоставени на административния орган. В случая, нарушението е открито на 30.06.2020 г., с представянето на доклада с вътр.№***/*** г., на комисията по етика при ТП на НОИ-Кърджали, съдържащ становище по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл, а дисциплинарното наказание е наложено на 11.08.2020 г. Спазено е и изискването на чл. 93 ЗДСл за изслушване на държавния служител от дисциплинарно наказващия орган, като му е дадена възможност да представи писмени обяснения по случая.

В разглежданата хипотеза, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание «порицание», за виновно нарушение на задълженията по чл.89, ал.2, т.4 и т.5 от ЗДСл., във вр. с чл.3, ал.6 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, вр. с чл.9, ал.6 и чл.10, ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в НОИ.

С чл.89, ал.2, т.4 и т.5 ЗДСл., като дисциплинарни нарушения, за които се налагат предвидените в закона наказания, са определени и нарушенията на  задълженията спрямо гражданите по чл. 20, както и неспазването на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. От своя страна, с чл.20, ал.2 от ЗДСл., е въведено задължение за държавния служител да не проявява грубост, невъзпитание и неуважение към гражданите, които обслужва. Аналогично е и съдържанието на разпоредбата на чл.3, ал.6 от КПСДА, както и тази на чл.9, ал.6 от Кодекса за поведение на служителите в НОИ /***/, съгласно които, служителите са длъжни да не проявяват грубост, невъзпитание и неуважение към обслужваните от тях лица. Според чл.10, ал.2 от КПСНОИ служителят общува с клиентите на НОИ спокойно, любезно, възпитано, като проявява максимално уважение към тях. Недопустимо е използването на повишен тон спрямо граждани - клиенти на института.

В мотивите към заповедта, ДНО е приел, че на 09.06.2020 г., във фоайето на ТП на НОИ-Кърджали, жалбоподателят проявил неуважително, невъзпитано и непрофесионално отношение спрямо Е. С. – клиент на ТП на НОИ. В констативната част на заповедта са описани подробно доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, становището на комисията по етика, обясненията на служителя, както и приложимите правни норми. В случая обаче, в оспорената заповед не е посочено, кои са тези конкретни действия или бездействия, възприети от наказващия орган като такива, чрез които е проявено това неуважително, невъзпитано и непрофесионално отношение на служителя, към клиент на ТП на НОИ. Конкретните проявления на дисциплинарното нарушение, свързано с неизпълнение на задълженията по чл.20 ЗДСл., респ. чл.3, ал.6 от КПСДА и визираните разпоредби на КПСНОИ, не могат да бъдат извлечени и пряко от сигнала, подаден от клиента С., тъй като в процесната заповед не се съдържа самостоятелен извод на ДНО за основателността на този сигнал. В тази връзка, настоящият състав намира, че  липсва описание на конкретното деяние – не е ясно за какви действия е наказан държавния служител, за да може и съдът да провери, дали действително последните са проява на неуважително, невъзпитано и непрофесионално отношение, респ. неизпълнение на задълженията по ЗДСл., КПСДА и КПСНОИ и основание за налагане на дисциплинарно наказание.

На следващо място, дори да се приеме, че ДНО е възприел като основателен, подадения от клиента сигнал, изводите за неуважително, невъзпитано и непрофесионално отношение, са формирани въз основа на  писмените обяснения на дежурния охранител, както и на обясненията на дежурния служител на касата. От съдържащото се в горните обяснения обаче, не може да се направи извод нито за неуважително, нито за невъзпитано и непрофесионално отношение от страна на жалбоподателя. Така, според писмените обяснения на К. П. - *** в ТП на НОИ-Кърджали, от проведения на 09.06.2020 г. разговор между служителя А. и Е. С.,  П. чул С. да казва „леко с тон“ - „Г., ще напиша срещу теб жалба до директора на ТП на НОИ“. Според  писмените обяснения на Е. К. - дежурна на касата, намираща се във фоайето на сградата, С. била недоволна от отношението на А., което проличало от високия тон на разговора, като няколко пъти е повторила, че ще се качи при директора, а тръгвайки си, споменала, че ще подаде жалба. От тези обяснения отново не става ясно, какво е било конкретното отношение на държавния служител, предизвикало недоволството на клиента, като не се установяват и изложените в сигнала на С. действия, определени от нея като грубо, арогантно и унизително поведение на държавния служител. Установеното в случая недоволство на клиента, само по себе си не е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, при липса на посочени конкретни негови действия, осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение. Следва да се отбележи, че за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание трябва на първо място да се установи от фактическа страна конкретното деяние - действие или бездействие, нарушаващо установените правила, а в случая това не е сторено.

В тежест на ДНО е да установи наличието на фактическите основания за издаване на заповедта, а в настоящата хипотеза, предвид изложеното по-горе, не се доказа жалбоподателят да е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, поради което не са налице и предпоставките за налагане на процесното дисциплинарно наказание.

Предвид горното съдът приема, че оспорения акт е незаконосъобразен, като издаден при липса на материалноправните предпоставки на чл.89 от ЗДСл, поради което е налице основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, за неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №11/11.08.2020 г. издадена от директора на ТП НОИ – Кърджали, с която на Г.К.А. е наложено дисциплинарно наказание «порицание».

Решението, на основание чл.124, ал.1, изр.2 от ЗДСл, е окончателно и не подлежи на оспорване. 

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3 АПК, да се връчи на страните.

 

 

                                           С Ъ Д И Я: