№ 566
гр. Горна О., 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120101120 по описа за 2022 година
Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищецът И. И. А.(чрез адв.Р. И. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с ответницата
сключили граждански брак на на 06.07.1992г. в гр.Г.О., за което бил съставен Акт№**** за
сключен граждански брак от Общ.Г.О.. От съвместното си съжителство страните имат едно
пълнолетно дете - О. И.а А. - родена на ****., видно от приложеното удостоверение за раждане.
Твърди се, че отношенията между съпрузите са влошени от 1995г. насам, от когато са и във
фактическа раздяла. Двамата имали различни разбирания относно брака и семейството, от където
се появило и нежеланието им повече да живеят заедно. Именно това довело до тяхната раздяла.
Ответницата напуснала ищеца без да посочи причините за това и оставила на него грижите за
дъщеря им О.. През тези 27 години на фактическа раздяла, двамата не били имали съпружески
контакти, както и не са се събирали повече като семейство. В житейски план отдавна били
престанали да бъдат съпрузи и семейството им се е разпаднало. Ищецът сам положил грижите за
отглеждането на дъщеря им, нейното възпитание и обучение Твърди се, че страните са уредили
животите си напълно самостоятелно. Никой от тях двамата не бил създал ново семейство след
раздялата им. Ищецът счита брака си за изчерпан от необходимото съдържание и смисъл, което се
влага в него, според морала и закона, като съществувал само формално. Моли съда да постанови
решение, с което да бъде прекратен брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се
произнася по въпроса за вината. Няма претенции за разноски.
Ответницата М. О. А.(чрез адв.Пр.С. от ВТАК) потвърждава, че повече от 20 години са
във фактическа раздяла, но оспорва някои от твърденията в исковата молба(напр., че е напуснала
ищеца, без да посочи причините за това). Счита, че вина за разтрогване на брачните отношения
носи единствено и само ищецът, тъй като същият осъществявал психически тормоз спрямо нея и
1
реално била изгонена от съвместно обитаваното жилище. Твърди, че и двамата родители след
раздялата са полагали необходимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето О. И.а
А.(вече пълнолетна). Действително, бракът между страните бил дълбоко и непоправимо
разстроен, но счита, че вина за това разстройство на брачните отношения носи единствено и само
ищецът. Следвало да бъде прекратен брака между страните, като дълбоко и непоправимо
разстроен. Моли, съдът да се произнесе относно вината за това разстройство, като се приеме, че
вина за това носи единствено и само ищецът. Няма претенции за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е, че И. И. А. и М. О. А. са сключили граждански брак на 06.07.1992г. в гр.Г.О.,
за което бил съставен Акт№**** за сключен граждански брак от Общ.Г.О.. От съвместното си
съжителство страните имат едно пълнолетно дете - О. И.а А. - родена на ****.(пълнолетна).
С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.Димитринка Минчева Тутраканова познава и
двете страни(комшии от 1999г.). Понастоящем в жилището живеел само И. И. А. Съпрузите били
разделени повече от десет години. Ответницата също живеела в гр.Г.О.. Свидетелката не била
виждала страните заедно. Дъщярята О. И.а А. идвала да види баща си, но М. О. А. не била идвала.
Според свидетелката двамата не можели да живеят заедно. На свидетелката не била известна
причината за раздялата на съпрузите. Съдът дава вяра на свидетелските показания, като
непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
И. И. А. по реда на чл.176 от ГПК заявява, че преди 10-12години М. О. А. му споменала ,
че иска да се разведат, тъй като не живеели заедно. Ищецът не би могъл да каже защо не бил
поискал тогава развод, „вероятно, поради липса на финанси. Това е било за тогавашния момент,
което не означавало, че е искал да се разведе“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е
основателен и следва да бъде уважен.
Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната
връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение,
доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова
съдържание, което влага в него закона и морала. Това довежда до разкъсване на семейната
общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между
съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се
установи, че съпрузите не живеят заедно(от около двадесет години). Принципът е, че семейството
следва да живее заедно и този принцип не е случаен. Продължителната раздяла на семейната
двойка в повечето случаи води до отчуждаване помежду им, поради липсата на физическа,
психическа близост, споделяне на общи проблеми и радости. Всеки от двамата съпрузи е започнал
да урежда живота си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема като индиция
за безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо, съдът намира, че следва да
прекрати брака на страните с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка.
Съдът е сезиран с изрично искане от страна на ответницата М. О. А. за произнасяне по
въпроса за вината по смисъла на чл.49 ал.3 от СК. От една страна, брачната вина е субективното
отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат - дълбокото и непоправимо
2
разстройство на брака, като в процесния случай такова разстройство на брака е обосновано
категорично и не е оспорвано и от страните. Заедно с това, поведението на съпрузите е
противобрачно, когато съставлява неизпълнение на съпружеските задължения, засегнало брачната
връзка в степен, обуславяща прекратяването и с развод, като дълбоко и непоправимо разстроена. В
тази връзка, съдът в контекста на обхвата на заявените брачни провинения и събраните по делото
доказателства, следва да обоснове наличието на брачна вина на съответната страна за
настъпилото разстройството на брака. Процесуалната и активност на ответницата се ограничила
до това да се твърди(в отговора на исковата молба), че е налице разстройство на брака, възникнало
по вина на ищеца, който „осъществявал психически тормоз спрямо нея и реално била изгонена от
съвместно обитаваното жилище“. Когато ответната страната основава своите искания на
твърдения, следва да установи, че ищецът е осъществил чрез конкретни проявления виновно
поведение, стоящо в основата на причинно-следствената връзка с настъпилото разстройство на
брачните отношения. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения – чл.154 ал.1 от ГПК. Доказателствената тежест не представлява
единствено задължение да се представят доказателства, а е свързана с последиците от
недоказването на фактите, като се състои в право и задължение на съда да приеме за ненастъпили
правните последици от недоказаните юридически факти, като задължава страната която се ползва
от тях да понесе последиците от това. Доколкото твърденията на страните, очертават предмета на
доказване по делото, при липсата на такива надлежно наведени твърдения(конкретика), липсва и
възможност за ангажиране на доказателства. Така или иначе, не бяха събрани каквито и да било
доказателства, които да подкрепят пряко или косвено твърденията на ответницата. Ето защо
съдът намира, че искането на ответницата М. О. А. за прекратяване на брака по вина на И. И. А.
е неоснователно и следва да се отхвърли.
Съдът счита, че не дължи произнасяне относно ползването на семейно жилище.
Семейното жилище по смисъла на чл.56 от СК е жилището, в което семейството живее, без
оглед чия е собствеността върху имота и дали е придобит през време на брака. Не се установи по
делото наличието на семейно жилище по смисъла на закона, като съдът не дължи произнасяне
относно ползването на такова семейно жилище.
Според разпоредбата на чл.53 от СК съгласието на съпруга не е необходимо, за да може
другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната норма следва да
се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не
заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си
фамилно име/Решение№245/17.05.2012г. по гр.дело№1058/2011г. - IVг.о. ВКС/. По действащия СК
е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да
поиска преустановяване на използването на фамилното име, като остава общата възможност за
промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно
име. В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на
своя съпруг, не е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, поради и
което същата следва да запази това име. Въпреки липса на изявление от страна на ответницата по
въпроса, съгласно чл.326 от ГПК съдът е служебно задължен да се произнесе по въпроса за
фамилното име, поради което следва да бъде постановено запазване на фамилното име на
съпругата М. О. А., прието след сключване на брака, а именно - А..
Предвид хипотезата на чл.329 ал.1 изр.I от ГПК, съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния съпруг. Съдът определя окончателната ДТ по допускането на развода по
3
т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно от
страните(по 15.00лв.), както и по 5.00лв. - ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански брак на на 06.07.1992г. в гр.Г.О., за което
бил съставен Акт№**** за сключен граждански брак от Общ.Г.О., между И. И. А. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** ет.I ап.2 и М. О. А. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** ет.II ап.19, ПОРАДИ
НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49
ал.1 от СК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. О. А. за прекратяване на брака с развод по вина на И. И. А.
като неоснователна.
ПОСТАНОВЯВА М. О. А. да носи след прекратяване на брака брачното си фамилно име
А..
ОСЪЖДА И. И. А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** ет.I ап.2,
ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 15.00лв./петнадесет
лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.2 от Тарифа към ДТССГПК по
допускане на развода за развода, както и сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от
Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. О. А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** ет.II
ап.19, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата
15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.2 от Тарифа към
ДТССГПК по допускане на развода за развода, както и сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща
ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
4