№ 2645
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100514672 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 24.08.2021г., постановено по гр.д. № 73919/2016г. по
описа на СРС, ГО, 79 състав, e отхвърлена предявената от А. Д. И. претенция
за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на следния недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****, с площ от 75 кв.
м., с прилежащи части: мазе, таванско помещение, 1/2 идеални части от
общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, с
идентификатор 68134.1001.220.1.1., с предназначение: жилище, при съседи:
на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: имот с идентификатор
68134.1001.220.1.2, разположен върху поземлен имот с идентификатор
68134.1001.220., находящ се в гр. София, Столична община, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно със сграда с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, с идентификатор
68134.1001.220.2., находяща се в гр. София, ул. “****, брой етажи: 2, със
застроена площ от 25 кв. м., разположена върху поземлен имот с
идентификатор 68134.1001.220., находящ се в София, Столична община,
1
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот, с адрес на имота: гр. София, ул. “****, с площ от 293 кв. м.,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: високо застрояване (над 15 м), без стар идентификатор, номер по
предходен план: 15, квартал 323, парцел V, при съседи: имоти с
идентификатори 68134.1001.226., 68134.1001.225., 68134.1001.222.,
68134.1001.221., 68134.1001.1015. и 68134.1001.219., който недвижим имот
съгласно документ за собственост представлява етаж от жилищна сграда,
находящ се над сутерена на предната (към улицата) жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. “****, състоящ се от: три стаи, коридор и
стълбище към тавана, както и цялото таванско помещение върху цялата
сграда, което е неразделна част към надсутеренния етаж от жилищната
сграда, както и пристроените към сградата две кухни, баня – клозет и мазе,
като надсутеренният етаж, заедно с двете кухни и баня – клозет заема площ
от около 75 кв. м., заедно с 1/2 идеална част от общите части на жилищната
сграда към улицата, заедно с 32 % идеални части от дворното място,
съставляващо съгласно скица УПИ V-15 от кв. 323 по плана на гр. София,
местност „Зона Г – Центъра“, одобрен с Протокол № 14/05.04.2012 г.,
Решение № 172 на СОС, с площ от 298 кв. м., при граници по скица: улица,
УПИ IV-16, УПИ III-17, УПИ X.-2, УПИ X.-3 и УПИ VII-14. Със същото
решение така описаният имот е изнесен на основание чл. 348 от ГПК на
публична продан, като е постановено от получената сума от проданта
съсобствениците да получат паричната равностойност на дяловете си от
имота, както следва: 1/6 идеална част - за Я. И. В., 1/6 идеална част - за М. Я.
В., 2/6 идеални части - за В. И. А. и 2/6 идеални части - за А. Д. И.. С
решението е поставен на основание чл. 353 от ГПК в общ дял и в
изключителна собственост на съделителите Я. И. В. и В. И. А., следния
недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, жк
****, с площ от 42,04 кв. м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения,
заедно с избено помещение № 20 и 0,750 % идеални части от общите части на
сградата, представляващ имот с идентификатор 68134.1385.2133.2.10., при
съседи: на същия етаж: имоти с идентификатори 68134.1385.2133.2.11. и
68134.1385.2133.2.9., под обекта: имот с идентификатор 68134.1385.2133.2.7.
2
и над обекта: 6813.1385.2133.2.13., находящ се в сграда № 2, разположена
върху поземлен имот с идентификатор 68134.1385.2133., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-48/12.10.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, при права в
съсобствеността на имота от дела, както следва: 1/2 идеална част – за Я. И. В.
и ½ идеална част за В. И. А..
С акта на първоинстанционният съд на основание чл. 353 от ГПК са
поставени в дял и в изключителна собственост на съделителката А. Д. И.
следните недвижими имоти, представляващи: незастроен поземлен имот,
находящ се в гр. Костинброд, с идентификатор 38978.900.3855, при съседи:
имоти с идентификатори 38978.900.5594., 38978.900.1399., 38978.900.6139.,
38978.900.3701. и 38978.900.5420., с номер по предходен план УПИ № X.-
3855, кв. 227, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на изпълнителния директор на
АГКК; имот с пл. № 353 в кв. 54, находящ се в с. Смоляновци, община
Монтана с площ от 321 кв. м., при съседи: УПИ I-347, УПИ XI, улица и имот
с пл. № 354, съгласно кадастралния и регулационен план на с. Смоляновци,
одобрен със заповед № 62/15.01.1987 г.; поземлен имот с идентификатор
67667.7.44. – нива, находящ се в с. Смоляновци, община Монтана, местност
„Добравата“, с площ от 2 501 кв. м., начин на трайно ползване – земеделска
земя, при съседи: имоти с идентификатори: 67667.7.55., 67667.7.45.,
67667.7.71. и 67667.7.73., с номер по предходен план - 007044 – нива, при
съседи: ПИ № 007045, ПИ № 007055, ПИ № 000020 и ПИ № 000018, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-612/28.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК; поземлен имот с
идентификатор № 67667.96.48. – пасище, находящ се в с. Смоляновци,
община Монтана, местност „Голия рът“, с площ от 6 963 кв. м., начин на
трайно ползване – земеделска земя, при съседи: имоти с идентификатори
67667.96.89., 67667.96.74., 67667.96.108., 67667.96.113., 67667.96.50, и
67667.96.47., с номер по предходен план – 096048 – пасище, при съседи: ПИ
№ 096050, ПИ, ПИ № 096047, ПИ № 096089, ПИ № 096074, ПИ № 096108,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-612/28.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК;
поземлен имот с идентификатор 67667.96.98. - пасище, находящ се в с.
Смоляновци, община Монтана, местност „Рога“, с площ от 2 334 кв. м., начин
3
на трайно ползване – земеделска земя, при съседи: имоти с идентификатори:
67667.96.105., 67667.178.45., 67667.96.106., 67667.178.58. и 67667.178.59., с
номер по предходен план – 096098 – пасище, при съседи: ПИ № 096106, ПИ
№ 178045, ПИ № 096105, ПИ № 178059 и ПИ № 178058, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-612/28.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК; поземлен имот с
идентификатор 67667.96.100. – ливада, находящ се в с. Смоляновци, община
Монтана, местност „Лацкини колиби“, с площ от 3 739 кв. м., начин на трайно
ползване – земеделска земя, при съседи: имоти с идентификатори:
67667.96.99., 67667.96.102., 67667.96.101., 67667.96.91. и 67667.96.90., с
номер по предходен план – 096100 – ливада, при съседи: ПИ № 096101, ПИ
№ 096102, ПИ № 096099, ПИ № 096090 и ПИ № 096091, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-612/28.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК; поземлен имот с
идентификатор 67667.131.8. – широколистна гора, находящ се в с.
Смоляновци, община Монтана, местност „Бучето“, с площ от 3 000 кв. м.,
начин на трайно ползване – горска земя, при съседи: имоти с
идентификатори: 67667.57.8., 67667.131.7., 67667.57.9., 67667.131.13. и
67667.40.62., с номер по предходен план - № 131008 – широколистна гора,
при съседи: ПИ № 131013, ПИ № 040062, ПИ № 057008, ПИ № 131007 и ПИ
№ 057009, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-612/28.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК;
поземлен имот с идентификатор 67667.178.59. - широколистна гора, находящ
се в с. Смоляновци, община Монтана, местност „Краището“, с площ от 7 000
кв. м., начин на трайно ползване – горска земя, при съседи: имоти с
идентификатори: 67667.178.60., 67667.96.105., 67667.96.98., 67667.178.58. и
67667.96.89., с номер по предходен план - № 178059 – широколистна гора,
при съседи: ПИ № 178060, ПИ № 096089, ПИ № 178058 -, ПИ № 096098 и ПИ
№ 096105, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-612/28.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК;
поземлен имот с идентификатор 67667.161.4. - широколистна гора, находящ
се в с. Смоляновци, община Монтана, местност „Донов дол“, с площ от 3 000
кв. м., начин на трайно ползване – горска земя, при съседи: имоти с
идентификатори: 67667.161.9., 67667.161.8., 67667.161.2., 67667.161.7.,
67667.161.3., 67667.161.5. и 67667.94.116., с номер по предходен план - №
4
161004 - широколистна гора, при съседи: ПИ № 094045, ПИ № 094044, ПИ №
161002, ПИ № 000675, ПИ № 094031, ПИ № 161003 и ПИ № 000674, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-612/28.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК; УПИ № V-414 в кв.
148, находящ се в Славотин, община Монтана, с площ от 990 кв. м., заедно с
построената върху него паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска
сграда, съгласно кадастралния и регулационен плана на с. Славотин, одобрен
със заповед № 922/19.04.1935 г. и поземлен имот с идентификатор
67043.550.5. – нива, находящ се в с. Славотин, община Монтана, местност
„Церовете“, с площ от 5 100 кв. м., начин на трайно ползване – земеделска
земя, при съседи: имоти с идентификатори: 67043.550.4., 67043.550.32.,
67043.550.6. и 67043.550.74, с номер по предходен план - № 550005 - полска
култура, при съседи: ПИ № 550004, ПИ № 000051, ПИ № 550006 и ПИ №
550032, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-428/14.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Първоинстанционният съд е постановил Я. И. В. и В. И. А. да заплатят
на А. Д. И. сумата от по 2 612, 17 лв., представляваща парично уравнение на
дела ѝ.
С решението на СРС е уважен предявеният от Я. И. В. срещу А. Д. И.
иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и ответницата по претенцията е
осъдена да заплати сумата от 13 432, 96 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствения им описан под № 1 в решението по
допускане на делбата имот, за периода от 16.09.2014 г. до 23.07.2020 г., ведно
със законната лихва от 23.07.2020 г. до окончателното плащане, като
претенцията е отхвърлен за разликата над уважения размер от 13 432, 96 лв.
до пълния предявен размер от 17 650 лв. и за периода от 09.09.2014 г. до
15.09.2014 г. Съделителката А. Д. И. e осъдена да заплати на В. И. А. на
основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 13 432, 96 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствения им имот,
описан под № 1 в решението по допускане на делбата, за периода от
16.09.2014 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва от 23.07.2020 г. до
окончателното плащане, като претенцията е отхвърлена за разликата над
уважения размер от 13 432,96 лв. до пълния предявен размер от 17 650 лв. и
за периода от 09.09.2014 г. до 15.09.2014 г.
5
С решението А. Д. И. e осъдена да заплати на Я. И. В. следните суми: на
основание чл. 59 ЗЗД сумата от 50 лв., представляваща направени разходи за
извършени геодезически услуги, касаещи описания под № 1 в решението по
допускане на делбата имот, ведно със законната лихва от 23.07.2020 г. до
окончателното плащане, както и да заплати сумата от 26, 78 лв.,
представляваща платени данъци и такси за съсобствените имоти в гр.
Костинброд, с. Смоляновци и с. Славотина, от която: 11,16 лв. - данък и такса
битови отпадъци за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., отнасящи се за описания под №
3 в решението по допускане на делбата имот; 0,86 лв. - данък и такса битови
отпадъци за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., отнасящи се за описания
под № 4 в решението по допускане на делбата имот; 0,04 лв. - такса битови
отпадъци за 2017 г., отнасяща се за описания под № 4 в решението по
допускане на делбата имот; 13,04 лв. - данък и такса битови отпадъци за 2011
г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., отнасящи се за описания под №
12 в решението по допускане на делбата имот и 1,68 лв. - данък и такса
битови отпадъци за 2017 г., отнасящи се за описания под № 12 в решението
по допускане на делбата имот, ведно със законната лихва от 23.07.2020 г. до
окончателното плащане, като претенцията е отхвърлена за разликата над
уважения размер от 26,78 лв. до пълния предявен размер от 41,57 лв.
С първоинстанционното решение съделителката А. Д. И. е осъдена да
заплати на Я. И. В. на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от
740, 33 лв., представляваща съответстваща на дела част от стойността на
направени от него разноски за поддръжка и ремонт на описания под № 2 в
решението по допускане на делбата имот, ведно със законната лихва от
23.07.2020 г. до окончателното плащане, като претенцията е отхвърлена за
разликата над уважения размер от 740,33 лв. до пълния предявен размер от 1
207 лв.
Съделителите Я. И. В. и В. И. А. са осъдени да заплатят заплатят на А.
Д. И. на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 876, 98 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота, описан под
№ 2 в решението по допускане на делбата, за периода от 28.03.2019 г. до
23.07.2020 г., като иска е отхвърлен за разликата над уважения размер от 876,
98 лв. до пълния предявен размер от 3 076, 67 лв. и за периода от 21.05.2014 г.
до 27.03.2019 г., както и за сумата от 9 586, 24 лв., представляваща
6
обезщетение за лишаване от ползване на имотите, описани от № 3 до № 13 в
решението по допускане на делбата, за периода от 21.05.2014 г. до 23.07.2020
г. Със същото решение Я. И. В. и В. И. А. са осъдени да заплатят на А. Д. И.
на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от 317, 55 лв.,
представляваща платени данъци и такси за съсобствените описани под № 1 и
№ 2 в решението по допускане на делбата имоти, като претенцията е
отхвърлена за разликата над уважения общ размер от 317, 55 лв. до пълния
предявен размер от 985,52 лв.
Съделителят Я. И. В. е осъден да заплати на А. Д. И. сумата от общо 4
290, 86 лв., от която: 2 202,42 лв. – увеличена в резултат на извършени
подобрения стойност на описания под № 1 в решението по допускане на
делбата имот и 2 088, 44 лв. – стойността на извършени ремонтни дейности в
описания под № 1 в решението по допускане на делбата имот, ведно със
законната лихва от 23.07.2020 г. до окончателното плащане, като иска е
отхвърленза разликата над уважения общ размер от 4 290,86 лв. до пълния
предявен общ размер от 9 316,67 лв.
Съделителят М. Я. В., действащ чрез законния си представител В. И. В.
– майка, е осъден да заплати на А. Д. И. сумата от общо 4 290,86 лв., от която:
2 202, 42 лв. – увеличена в резултат на извършени подобрения стойност на
описания под № 1 в решението по допускане на делбата имот и 2 088, 44 лв. –
стойността на извършени ремонтни дейности в описания под № 1 в
решението по допускане на делбата имот, ведно със законната лихва от
23.07.2020 г. до окончателното плащане, като иска е отхвърлен за за
разликата над уважения общ размер от 4 290,86 лв. до пълния предявен общ
размер от 9 316,67 лв.
Със същото решение В. И. А. е осъдена да заплати на А. Д. И. сумата от
общо 8 581, 72 лв., от която: 4 404,84 лв. – увеличена в резултат на извършени
подобрения стойност на описания под № 1 в решението по допускане на
делбата имот и 4 176,88 лв. – стойността на извършени ремонтни дейности в
описания под № 1 в решението по допускане на делбата имот, ведно със
законната лихва от 23.07.2020 г. до окончателното плащане, като претенцията
е отхвърлена за разликата над уважения общ размер от 8 581,72 лв. до пълния
предявен размер от 18 633, 33 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата А. Д. И. в
7
следните части: в частта, в която е отхвърлена възлагателната претенция по
чл. 349, ал. 2 от ГПК; в частта, в която е уважен предявеният иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствения имот, находящ се в гр. София, ул. “****; в частта, в
която е отхвърлена претенцията по чл. 31, ал. 2 от ГПК на жалбоподателката
за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на останалите
съсобствени имоти; в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане
на извършени в съсобствен имот подобрения и необходими разноски, както и
в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на местен данък и
такса битови отпадъци за съсобствените имоти, описани в т. 1 и т. 2 от
исковата молба.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно
се твърди, че по делото са установени всички предпоставки на нормата на чл.
349, ал. 2 от ГПК и заявената от жалбоподателката възлагателна претенция
следва да бъде уважена. Счита за неправилно решението и в частта, в която е
уважена претенцията на останалите съделители по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот,
находящ се в гр. София, ул. “****. Сочи, че никога не е възпрепятствала
достъпа на ищците до сънаследствения имот и не е предприемала действия,
които да пречат на последните да упражняват правата си. Напротив, заявила е
готовност да предостави ключ от този имот, но ищците не проявили
активност за да се снабдят с него. Освен това твърди, че в нотариаланата
покана от ищците, с която са поискали достъп до друг сънаследствен имот, е
заявено, че наемната цена, получена от този имот, ще бъде приспадната от
длъжимото от нея обезщетение за ползването на апартамента на ул. “****. В
жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението и в частта,
в която съдът е отхвърлил претенцията на въззивницата за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на съсобствените имоти, описани в т.
2 до т. 13 от исковата молба. Поддържа, че всички тези имоти са били
ползвани единствено от ищците в производството след смъртта на общия им
наследодател, като същите се възползвали от получаваните наеми и аренди
вноски. Оспорва се правилността на изводите на първоинстанционния съд и
по отношение на отхвърлената част от предявената от А. И. претенция за
8
заплащане на стойността на сторените от нея подобрения и необходими
разноски по отношение на съсобствения имот в гр. София, ул. “****. Твърди,
че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
претендираните подобрения и необходими разноски са извършения от
жалбоподателката, а техният размер е установен от заключението на съдебно-
техническата експертиза. Първоинстанционното решение се обжалва и в
частта му, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на припадащата се
на ищците част от дължимия местен данък и такса битови отпадъци за
имотите, описани в т. 1 и т. 2 от исковата молба. По тези съображения е
направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявените от жалбоподателката
възлагателна претенция и претенция по сметки да се уважат изцяло, както и
да се отхвърлят уважените претенции срещу нея с правно основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС.
Насрещната страна Я. И. В., М. Я. В. и В. И. А. оспорват въззивната
жалба по подробно изложени съображения. Считат първоинстанционното
решение за правилно и обосновано и правят искане същото да бъде
потвърдено в обжалваната му част. Излагат, че в случая е установено, че
възникналата съсобственост върху имота, находящ се в гр. София, ул.
“Ивайло”, е от смесен тип, поради което не са налице предпоставките за
уважаване на предявената възлагателна претенция. Оспорват заявените
твърдения от жалбоподателката, че е предоставила възможност на останалите
съсобственици да ползват съсобствения имот според правата им, както и че е
изразявала готовност да предостави ключ от имота, описан в т. 1 от исковата
молба. Поддържат, че ответницата в първоинстанционното производство не е
отправяла писмена покана до останалите съсобственици по чл. 31, ал. 2 от ЗС
по отношение на поземлените земеделски имоти, а по отношение на имота,
описан в т. 2 от исковата молба, такава покана е отправена едва в отговора на
исковата молба. Освен това твърдят, че не са осъществявали ползване на
имотите, описани в т. 3 до т. 13 от исковата молба, което е достатъчно
основание за отхвърляне на предявената претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Считат, че първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че
претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН и за вземане за извършени в имот № 1
подобрения, следва да се уважи до посочения в решението размер, при
съобразяване на събраните писмени, гласни доказателствени средства и
9
заключението на вещото лице по техническо-оценителната експертиза.
Вземането за заплащане на припадащата се част от дължимите за имотите
данъци и такси счита за недоказано в частта, в която първоинстанционният
съд е приел същата за неоснователна. По тези съображения е направено
искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Съдебното производство е делбено, втора фаза на процеса – по
извършване на делбата.
По отношение на способа за извършването на делбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С влязло в сила на 01.01.2020г. решение по допускане на делбата
първоинстанционният съд е допуснал извършване на делба между Я. И. В., М.
Я. В., В. И. А. и А. Д. И. на следния недвижим имот /описан в т. 1 от исковата
молба/: апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****, с площ от 75 кв. м., с
прилежащи части: мазе, таванско помещение, 1/2 идеални части от общите
части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, с
идентификатор 68134.1001.220.1.1., с предназначение: жилище, при съседи:
на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: имот с идентификатор
68134.1001.220.1.2, разположен върху поземлен имот с идентификатор
68134.1001.220., находящ се в гр. София, Столична община, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно със сграда с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, с идентификатор
68134.1001.220.2., находяща се в гр. София, ул. “****, брой етажи: 2, със
застроена площ от 25 кв. м., разположена върху поземлен имот с
идентификатор 68134.1001.220., находящ се в София, Столична община,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
10
поземления имот, с адрес на имота: гр. София, ул. “****, с площ от 293 кв. м.,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: високо застрояване (над 15 м), без стар идентификатор, номер по
предходен план: 15, квартал 323, парцел V, при съседи: имоти с
идентификатори 68134.1001.226., 68134.1001.225., 68134.1001.222.,
68134.1001.221., 68134.1001.1015. и 68134.1001.219., който недвижим имот
съгласно документ за собственост представлява етаж от жилищна сграда,
находящ се над сутерена на предната (към улицата) жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. “****, състоящ се от: три стаи, коридор и
стълбище към тавана, както и цялото таванско помещение върху цялата
сграда, което е неразделна част към надсутеренния етаж от жилищната
сграда, както и пристроените към сградата две кухни, баня – клозет и мазе,
като надсутеренният етаж, заедно с двете кухни и баня – клозет заема площ
от около 75 кв. м., заедно с 1/2 идеална част от общите части на жилищната
сграда към улицата, заедно с 32 % идеални части от дворното място,
съставляващо съгласно скица УПИ V-15 от кв. 323 по плана на гр. София,
местност „Зона Г – Центъра“, одобрен с Протокол № 14/05.04.2012 г.,
Решение № 172 на СОС, с площ от 298 кв. м., при граници по скица: [улица],
УПИ IV-16, УПИ III-17, УПИ X.-2, УПИ X.-3 и УПИ VII-14“, при следните
квоти: 1/6 ид. част за Я. И. В., 1/6 ид. част за М. Я. В., 2/6 ид. части за В. И. А.
и 2/6 ид. части за А. Д. И.. Останалите сънаследствени имоти /подробно
описани в т. 2 до т. 13 от исковата молба/ са допуснати до делба при следните
квоти: 2/6 ид. части за Я. И. В., 2/6 ид. части за В. И. А. и 2/6 ид. части за А. Д.
И..
По способа за извършаване на делбата по отношение на апартамент,
находящ се в гр. София, ул. ****, с площ от 75 кв. м., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху
дворното място, заедно с принадлежностите към него:
Съделителката А. Д. И. е предявила в преклузивния за това срок,
претенция за възлагане на процесния имот по т. 1 от исковата молба на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК по съображения, че имотът е неподеляемо
жилище и при открИ.е на наследството молителката е живяла в него и не
притежава друго жилище. За установяване на последната предпоставка е
представена неоспорена декларация за семейно и материално положение и
11
имотно състояние от 28.03.2017г. и декларация за гражданство и гражданско
състояние от 23.07.2020г. Обстоятелството, че съделителката е живяла в
процесното жилище при открИ.е на наследството не е спорно между
страните. От приетото по делото в производството пред СРС заключение на
съдебно техническа експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира
изцяло като пълно, компетентно и обективно изготвено, се установява, че
допуснатият до делба имот по т. 1 от исковата молба е неподеляeм.
Делбеното прозводство е особено исково производство, което протича в
две фази, като в първата фаза с решение по чл. 344, ал. 1 ГПК съдът се
произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти се извършва тя, както
и каква е частта на всеки съделител и след влизане в сила на това решение
извършва делбата по реда на предвидените в чл. 348 - чл. 352 ГПК способи.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез разпределение
на имотите по реда на чл. 353 ГПК, посредством теглене на жребие, чрез
възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на
публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на
реалните дялове съответствува на броя на съделителите и доколко стойността
на реалните дялове съответствува на стойността на дяловете на съделителите.
Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на
съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем
имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до
неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона,
съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от
съделителите - чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК.
Според нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на наследството е живял в
него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот
или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по
изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял,
предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. Възлагателната
претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, поставя четири кумулативни предпоставки
за нейната основателност. Те са: 1/. съсобственият имот да е жилище, 2/.
съсобствеността да е възникнала само по наследяване, 3/. наследникът да е
12
живял в жилището при открИ.е на наследството и 4/. да не притежава друг
жилищен имот. Ако не е налице която и да е от тези предпоставки, възлагане
по този ред не може да има. Право да иска възлагане на имота по този ред има
само лице, което е придобило своята идеална част от имота по наследство и
то, ако първоначално съсобствеността е възникнала по наследяване, като това
негово право е противопоставимо само на останалите сънаследници. При
придобИ.ето на идеална част от имота по наследство от някои съделители, в
случай че е налице комбинирана /смесена/ съсобственост, възникнала в
резултат на повече от един юридически факт, не може да се извърши делбата
чрез възлагане на имота по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), респ. чл. 349, ал.
2 ГПК, т.е. имотът, чиято съсобственост е възникнала в резултат на
установените от закона способи /съдебна делба, дарение, продажба/, извън
наследственото правоприемство, не може да бъде предмет на възлагателна
претенция по този ред.
В мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по
тълкувателно дело № 1/2004г. ОСГК на ВКС, се посочва, че граматичното и
логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването "при
открИ.е на наследството" изключва от обхвата на този способ за извършване
на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в
резултат на наследяване. Според мотивите към т. 8 от същото тълкувателно
решение, комбинирана /смесена/ съсобственост е собствеността, възникнала в
резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска
имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и
др. Доколкото с възприетото становище по т. 7 се приема, че само
възникналата в резултат на наследяване собственост попада под диспозицията
на чл. 288, ал. 3 от ГПК /отм./, то следва, че при нито една от хипотезите на
смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл.
288, ал. 3 от ГПК /отм./. В този случай делбата следва да бъде извършена на
основание чл. 288, ал. 1 от ГПК /отм./- чрез изнасяне имота на публична
продан. Хипотезата на смесена съсобственост обхваща случаите, при които
собствеността е разнородна и е възникнала на основание различни
юридически факти. Когато сънаследник е извършил разпореждане с дела си в
полза на трето на наследяването лице, се приема, че е налице смесена
съсобственост и възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК е недопустимо, тъй
като възлагателната претенция може да бъде противопоставена само на
13
сънаследник, но не и на лице, което няма такова качество /решение №
86/09.03.2012г. по гр.д. № 1100/2011г. на ВКС, Второ ГО, решение № 148 от
07.04.2010г. по гр.д. № 437/2009г. на ВКС, Първо ГО, решение № 239 от
06.08.2012г. по гр.д. № 81/2011г. на ВКС, Първо ГО, решение № 18 от
27.02.2013г. по гр.д. № 572/2012г. на ВКС, Първо ГО, решение № 122 от
05.01.2018г. по гр.д. № 4962/2016г. на ВКС, Второ ГО и др./.
Непротиворечивата практика на ВКС – например решение № 18/27.02.2013г.
по гр. д. № 572/2012г., I ГО, решение № 144 от 11.07.2014г. по гр. д. №
7209/2013г., I ГО, доразвива тълкуването по Тълкувателно решение № 1/2004
г. на ОСГК на ВКС, че комбинирана /смесена/ съсобственост, като пречка за
възлагане на неподеляем жилищен имот, е тази, която е възникнала в резултат
на повече от един юридически факт. Като изключения от последното е дадено
тълкуване, че когато съсобствеността е възникнала по наследяване и
продажба на наследствени права, като продажбата е извършена между
съсобствениците по наследяване и купувачът е бил в брак, не е възникнала
комбинирана съсобственост и е допустимо съсобствеността да се прекрати
чрез разпределяне на имотите или части от тях по колена; че когато вещта е
била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта
на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата
на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг получава само
своя дял от общото имущество, а делът на починалия съпруг се наследява
само от децата; че когато наследниците извършат помежду си разпоредителни
сделки, също не е налице смесена съсобственост, тъй като разпоредителната
сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява
квотата в съсобствеността на някой от наследниците.
В обобщение се налага извод, че смесена съсобственост е налице ако в
делбата участва съделител, който не е придобил правата си по наследство
/няма качеството наследник – призовано към наследяване лице/, а въз основа
на сделка или друг придобивен способ, дори и тя да е сключена с някой от
наследниците. Трайно установената и непротиворечива практика на ВКС в
този смисъл отчита обстоятелството, че неразпоредилия се с дела си
наследник, респективно преживял съпруг, не би могъл да въздейства върху
решението на другия сънаследник да се разпореди с дела си в полза на трето
за съсобствеността лице, поради което еднозначно приема, че в подобни
хипотези, за да запази възможността да получи съсобствения имот в дял по
14
реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, сънаследникът, който не се е разпоредил с дела
си, трябва да оспори разпореждането по реда на чл. 76 от ЗН и то до
приключване на производството във фазата по допускане на делбата /в този
смисъл определение № 145 от 07.04.2020г. по гр.д. № 4541/2019г. на ВКС,
Първо ГО/.
В конкретния случай е установено въз основа на влязлото в сила
решение по допускане на делбата, че процесният имот е бил придобит от И.
В. И. с договор за покупко-продажба от 16.09.1998г., обективиран в
нотариален акт № 2, дело № 2 от 1998г. Към датата на придобИ.е на
собствеността купувачът не е бил в брак с ответницата А. И., поради което се
налага извод, че имотът е бил лична собственост на И. И., починал на
21.05.2014г. Съобразно чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН и предвид броя на
наследниците му – преживяла съпруга /А. И./ и двама низходящи по права
линия от първа степен /Я. И. В. – син и В. И. А. – дъщеря/, то делбеният имот
е бил придобит при равни квоти – по 1/3 идеална част за всеки от призованите
към наследяване лица. Впоследствие обаче, с договор за дарение от
07.11.2014 г., обективиран в нотариален акт № 24, том II, нот. дело №
200/2014 г., ищецът Я. В. се е разпоредил в полза на сина си М. В. с
половината от притежаваната от него по наследяване 1/3 идеална част от
правото на собственост върху имота. Приобритателят М. В. не е сръд кръга
призовани към наследяване лица, поради което е извън кръга на наследниците
по закон на общия наследодател, а това означава, че извършената
прехвърлителна сделка не е изцяло между наследници, поради което е налице
хипотеза на комбинирана съсобственост. Ето защо, съществува пречка
делбата на посочения имот да бъде извършена по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК,
тъй като липсва една от кумулативните предпоставки за това.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение в посочената част, което следва да бъде
потвърдено.
По релевираните между страните претенции по сметки, предмет на
въззивната жалба на съделителката А. Д. И. с правно основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС:
С искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявени за разглеждане в настоящото
производство по реда на чл. 346 от ГПК, разполага съсобственикът на една
15
вещ, която се ползва изключително от друг съсобственик. Активната
материалноправна легитимация на ищеца по този иск се обуславя от
наличието на право на собственост върху вещта. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС
всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение, по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат
с нея съобразно правата им. А нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, в която е уреден
принципът на недопустимост на неоснователното обогатяване, гласи, че
когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, той
дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на
писменото поискване.
Фактическият състав на това обезщетение включва следните
кумулативни предпоставки: 1/. съсобственост върху вещ; 2/. ползване на
вещта лично от единия съсобственик, вкл. и чрез допуснати от него лица на
безвъзмездно основание – такова е всяко поведение, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно
правата им, и 3/. писмена покана за заплащане на такова обезщетение от друг
съсобственик – така Тълкувателно решение № 7/02.11.2012г. на ОСГК на
ВКС, решение № 119/11.03.2009г. по гр.д. № 3204/2008г. на ВКС, II ГО,
решение № 80/24.02.2010г. по гр.д. № 102/2009г. на ВКС, IV ГО и др.
Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да
може да претендира обезщетението, като е достатъчно да отправи писмена
покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране
отговорността на ползващия съсобственик – така решение № 111/11.03.2009г.
по гр.д. № 3204/2008г. на ВКС, II ГО. Съобразно съдебната практика
обезщетение не се дължи само ако съсобственикът, до когото е отправено
писменото поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва
вещта лично според правата си в съсобствеността и му осигури възможността
реално да упражнява това свое право, а последният откаже или не се отзове –
така и ТР № 7/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г.
на ВКС по тълкувателно дело № 7/2012г., ОСГК, претенцията по чл. 31, ал. 2
ЗС ще е основателна, когато неползващият съсобственик е отправил писмено
искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той /респ.
член на неговото семейство/ продължава пряко и непосредствено да си служи
с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои
16
/лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните
права на друг съсобственик или той /респ. член на неговото семейство/ не си
служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея,
не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи
ключа/. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на покана по
чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава.
Следва да се посочи, че вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС цели да се
избегне неоснователното обогатяване на единия съсобственик за сметка на
другия. Ето защо за възникването му не е необходимо да има противоправно
действие от ползващия вещта съсобственик. Достатъчно е той да ползва
вещта в обем, който надвишава неговите собствени права върху нея, без да е
нужно с действията си да препятства достъпа на останалите съсобственици до
вещта. Предвид изложеното, възраженията, че ответникът не е препятсвал
ползването на имота от ищциеа, са ирелевантни за възникване на правото им
на обезщетение, след като по делото се установява непротиворечиво и
ответникът не оспорва, че ищците не са ползвали имота през претендирания
период.
Доказателствената тежест за установяване на всички кумулативно
необходими елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС /ползване,
лишаване от ползване и писмено поискване до ползващия съсобственик/ и на
размера на обезщетението се носи от съсобственика, претендиращ
обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
По предявената срещу А. Д. И. претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****:
Ищците Я. В. и В. А. са предявили срещу ответницата А. И. претенция с
правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от
общо 35 250 лв., от която: в полза на Я. В. – сумата от 17 625 лв. и в полза на
В. А. – сумата от 17 625 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на притежаваните от тях идеални части от описания под № 1 в
решението по допускане на делбата имот, находящ се в гр. София, ул. “****,
за периода от 09.09.2014г. до 23.07.2020г., ведно със законната лихва от
датата на заявяване на искането – 23.07.2020 г. до окончателното плащане.
В случая по делото е установено с влязлото в сила съдебно решение по
17
допускане на делбата, че страните са съсобственици на процесния имот при
определените в решението квоти. През процесния период съсобствеността
върху вещта не е била прекратена. Не е спорно и обстоятелството, че за
исковия период делбеният имот е ползван единствено от ответницата А. А..
Съгласно нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, за да се породи претендираното
право следва да е отправено писмено искане до другия съсобственик. Касае
се за формално адресно волеизявление. Веднъж отправено, писменото
поискване /покана/ се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. То следва да е
извършено в писмена форма за действителност и да е достигнало до знанието
на другата страна. По делото не е спорно обстоятелството, че Я. И. В. и В. И.
А. са отправили такова писмено искане с нотариална покана, която е била
надлежно връчена на 09.09.2014г. на ответницата по иска А. И..
Съобразно константната съдебна практика обезщетение по чл. 31, ал. 2
от ЗС не се дължи само ако съсобственикът, до когото е отправено писменото
поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта лично
според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да
упражнява това свое право, а последния откаже или не се отзове - така и ТР
№ 7/2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС. Според това тълкувателно решение, когато
един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по
начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности, той
ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. Както бе посочено
вече, за личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез
действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на
което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
като им пречи да ги реализират.
Ответницата по така заявената претенция по сметки по чл. 31, ал. 2 от
ЗС, чиято е доказателствената тежест в процеса, не установи по реда на
пълното и главно доказване чрез допустимите доказателствени средства,
релевираното от нея твърдение, че след получаване на нотариалната покана е
18
предоставила ключ от жилището на ищците, т.е. че другите съсобственици са
имали реално достъп до жилището през процесния период, респ. че на
ищците е било отправено предложение да ползват общата вещ в съответствие
с техните права, но те са отказали това предложение. Необходимо е да се
посочи още, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва задължението за
заплащане на обезщетение пряко с осъщественото само от единия
съсобственик /част от съсобствениците/ ползване на цялата вещ, без да е
необходимо неползващият съсобственик /неползващите съсобственици/ да
доказват, че не са допускани до същата – /така решение № 269 от 18.10.2013г.
на ВКС по гр. дело № 1282/2012 г., ІV ГО.
По делото е установено, че през исковия период ответницата по иска по
чл. 31, ал. 1 от ЗС е ползвала лично процесното жилището и е била поканена
от другите съсобственици да заплащат обезщетение. Ето защо се налага
извод, че в патримониума на Я. И. В. /като собственик на 1/6 ид. част и
носител на вещното право на ползване на още 1/6 ид. част от имота/ и на В. И.
А. е възникнало правото по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Относно размера на претенциите, настоящият съдебен състав приема,
че пропуснатите от ищеца ползи, подлежащи на обезщетяване, са в размер на
средния пазарен наем, който би било възможно да се получи при отдаването
на процесния апартамент за временно възмездно ползване за горепосочения
период. В този смисъл при съобразяване на заключението на вещото лице по
допусната и изслушана в първоинстанционното производство повторна
съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, както и с
оглед правата на страните в съсобствеността, законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че релевираните претенции са
основателни за исковите периоди и до размерите, посочени в обжалваното
решение.
Неоснователни са правопогасяващите възражения на ответницата А. И.
обосновани с доводи за зачитане на обективираното в нотариална покана от
12.02.2018г. волеизявление на Я. И. В. в качеството му на изявление за
извънсъдебно прихващане с погасителен ефект. Действително, в
нотариалната покана е посочено, че припадащият се на А. И. дял от
получаван наем за ползването на имота в гр. София, жк “****, ще бъде
19
приспаднат от дължимото се на Я. В. обезщетение за лишаване от ползването
на имота в гр. София, ул. “****. Фактическият състав на правото да се
извърши прихващане по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД включва: съществуването на две
действителни вземания/задължения; вземанията да са насрещни; двете
вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи;
вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ да е изискуемо и
ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по
материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно
решение вземане. В настоящия случай възникването на вземането по чл. 31,
ал. 2 от ЗС в полза на ищците за лишаването от ползването на съсобствения
имот в гр. София, ул. “**** е изрично оспорeно от насрещната страна, което
оспорване е поддържано и във въззивното производство, включително по
съображения, че не е препятствала достъпа да имота и не е ограничавала
правото на ищците да го ползват в съответствие с притежаваната от тях
идеална част от правото на собственост върху същия. По тези съображения се
налага извод, че първоинстанционното решение в тази част е правилно и
следва да се потвърди.
По предявената от А. Д. И. претенция по сметки с правно основание чл.
31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на
описаните в исковата молба в т. 2 до т. 13 от исковата молба съсобствени
имоти:
Претенцията по отношение на имотите, описани в т. 3 до т. 13 от
исковата молба, находящи се в гр. Костинброд, село Смоляновци и с.
Славотин, е неоснователна предвид липсата на ангажирани по делото
доказателства, че същите се ползват лично от ответниците по претенцията.
Съделителите Я. В. и В. А. са релевирани изрично оспорване на това
обстоятелство, а насрещната страна не е провела пълно и главно доказване на
твърденията си. Не е доказано и наведеното твърдение, че ответниците по
претенцията извличат ползи от съсобствените имоти чрез отдаването им под
наем/аренда и получаването на насрещната престация от
наемателите/арендаторите. С оглед процесуалното бездействие на
ответницата А. И. и предвид неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да приеме за
ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал
20
недоказан. Отнесено към настоящата хипотеза това означава, че предявената
претенция в тази част е неоснователна и само на това основание подлежи на
отхвърляне.
По отношение на ползването на съсобствения имот в гр. София, жк
“Надежда 3”, бл. 310, ап. 10:
По делото е установено наличието на съсобственост между страните
върху описания имот, както и обстоятелството, че считано 14.04.2018 г. Я. В.
и В. А. са осъществили достъп до посочения имот, като по делото липсват
данни след тази дата на ответницата да е бил предлаган такъв, респ. същата
да е била допускана до него. По делото обаче не са ангажирани доказателства
за отправяне на писмена покана от страна на А. И. за заплащане на
претендираното от нея обезщетение преди подаването на отговор на исковата
молба по настоящото производство. Ето защо правилно е прието от
първоинстанционния съд, че най-ранната дата на искането за заплащане на
обезщетение е датата на подаване на отговора на исковата молба в съда –
28.03.2019г. По изложените съображения се налага извод, че не са налице
всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане по
чл. 31, ал. 2 от ЗС по отношение на претенцията за периода от 21.05.2014г. до
27.03.2019г., включително. Като е отхвърлил предявения иск за посочения
период първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено в тази част.
По предявената от А. И. претенция по чл. 346 от ГПК, вр. чл. 30, ал. 3
от ЗС за заплащане на припадащата се на другите съсобственици част от
разходи, направени за заплащане на местни данъци и такси за имотите,
описани в т. 1 и т. 2 от решението по допускане на делбата:
Претенцията за заплатените местни данъци и такси за делбените имоти
за периода от 2015г. - 2020г. следва да бъде квалифицирана на основание чл.
30, ал. 3 ЗС. Съгласно разпоредбата на всеки съсобственик участва в
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. По отношение на
публичните задължения за имота (местни данъци и такси) това означава, че
всеки от съсобствениците следва да участва в заплащането им съразмерно на
притежавания дял от съсобствеността. Данъчните задължения за имота
възникват в тежест на собствениците /чл. 11, ал. 1 ЗМДТ/, като за тях
отговарят всички съделители в обема на притежаваните от тях права. В
21
случаите, когато един съсобствениците заплати цялото задължение, той има
вземане спрямо останалите съсобственици за тяхната част. При съобразяване
на представените писмени доказателства за заплатените от А. И. данъчни
задължения за процесните имоти, се налага извод, че претенцията е доказана
до размера, определен от районния съд - общ размер на 604, 24 лева, от който
511, 62 лева за имота на ул. „**** и 92, 62 лева – за имота в жк „Надежда 3“.
При липсата на доказателства за заплатени данъчни задължения за имота в
по-голям размер правилно първоинстанционният съд е отхвърлил
претенцията за разликата до пълния предявен размер.
По предявената претенция от А. И. по чл. 12, ал. 2 от ЗН и по чл. 61, ал.
2 от ЗЗД:
Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследници, които приживе на
наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството и не са били
възнаградени по друг начин, могат да искат при делбата да се пресметне това
увеличение в тяхна полза. Посочената разпоредба има предвид осъществен
материален принос от страна на един наследник, който е довел до
уголемяване имуществото на наследодателя. Уреденият с чл. 12, ал. 2 ЗН иск
почива на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, като
конкретните хипотези на това обогатяване са значително по-широки от
фактическия състав на подобренията - доколкото увеличението на
наследството може да се обективира както като полезни разноски, които
дават наличен прираст на имуществото на наследодателя, така и в
"отрицателен смисъл" - чрез намаляване на пасива /например посредством
заплащане на вноските по предоставен на наследодателя кредит/. Когато за
този материален принос наследникът не е възнаграден /чрез плащане, дарение
или завещание/, за него възниква правото при делбата да поиска да се
пресметне това увеличение на наследството. Възнаграждаването от страна на
наследодателя може да бъде осъществено приживе или послесмъртно - със
завещателен акт. Изискването на законодателя по чл. 12, ал. 2 ЗН
сънаследникът, който е заявил иска си да не е бил възнаграден по друг начин
е свързано с доказване на факти, сочещи на увеличение имуществото на
наследника в резултат на правни действия на наследодателя.
Фактическият състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН сочи, че
претенцията черпи основанието си в фактите на подпомагането, приноса за
22
увеличение обема или стойността на имуществени права, съставляващи
наследството на едно лице, от друго лице, имащо качеството на наследник,
реализирани преди смъртта на наследодателя, но като парична стойност
изчислени към момента на открИ.е на наследството. Формите на
увеличението не се дефинират от закона, това увеличение може да се намира
израз във всяко дадено имуществено благо - труд, пари, материали и др., но
за да се приеме, че съставлява увеличение е необходима да е налице
реализиран актив на наследството, т.е. нещо в повече. Увеличението трябва
да е изразено в някаква форма - постройка, посаждения, изплащане на дълг и
да е налице към момента на открИ.е на наследството. Когато приносът е под
формата на подобрение на недвижим имот е от значение подобренията да са
извършени приживе на наследодателя от евентуален негов наследник и да са
довели до увеличаване стойностния израз на наследството. Разпоредбата не
поставя изискване наследодателят да е собственик на имота към момента на
извършване на подобренията, въпреки че обикновено е така. Възможни са и
хипотези, при които към момента на подобряването наследодателят не е
собственик на имота, а е придобил собствеността по-късно.
Извършилият подобренията съделител може да претендира от
останалите съделители само това, с което последните са се обогатили
вследствие увеличаването на наследственото имущество, осъществено от
съделителя-ищец по чл. 12, ал. 2 от ЗН. По тези съображения при определяне
размера на увеличението е от значение не колко е изразходвал съответният
наследник, извършил подобренията, в труд и средства, а с колко е увеличено
наследственото имущество, като разходите могат да бъдат по-малки или по-
големи от увеличението /в този смисъл е и трайната съдебна практика –
напр. Решение № 70 от 26.03.2010г. по гр.д. № 304/2009г. на ІІ г.о. на ВКС,
Решение № 42 от 20.06.2017г. по гр.д. № 2619/2016г. на ІІ г.о. на ВКС и др./.
Съответният сънаследник, извършил подобрения в делбения имот, може да
претендира да бъде възмезден от останалите сънаследници за реализираното
от него увеличаване на имуществото на наследодателя, но те отговарят само
до размер съответен на правата на всеки от тях в наследствената маса, а не за
пълния размер на увеличението /така Решение № 42 от 20.06.2017 г. по гр.д.
№ 2619/2016 г. на ІІ ГО на ВКС/. Основна характеристика на това право е, че
увеличението е в онзи размер, който има при делбата, а не при
изразходването на средства, труд към момента, когато се е уголемило
23
наследството. Паричното вземане по чл. 12, ал. 2 от ЗН за увеличението на
имуществото се определя към момента на делбата – така определение №
327/26.10.2005 г. по ч.гр.д. № 216/2005 г., ВКС, І ГО.
На етапа на въззивното производство с оглед влязлото в сила
първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените
претенции по чл. 12, ал. 2 от ЗН, е установено, че наследството е увеличено в
резултат на вложените средства за извършване на подобрения в
сънаследствения имот, които средства са извършени от съделителката А. И.,
те имат конкретен израз /под формата на посочените по-горе подобрения/,
това увеличение има конкретен израз и са били налице към момента на
открИ.е на наследството. Основното спорно обстоятелство е свързано с
размера на увеличението. Както бе посочено по-горе при определяне на
конкретния размер на увеличението по претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН е от
значение не колко труд и средства е изразходил претендиращят сънаследник,
а с колко е увеличено наследственото имущество, съобразявайки неговата
стойност по време на извършване на делбата.
В конкретния случай заявената от А. И. претенция е за заплащане на
подобрения, извършени преди смъртта на общия наследодател, с които е
увеличена стойността на имота. Заявената претенция под формата на сметки
във втората фаза на делбата касае възмездяването за увеличената стойност на
делбения имот, в резултат на извършени в процесното жилище ремонтни
дейности, чиято стойност е заплатена от ищеца. Конкретните подобрения,
които са заявени като направени приживе на общия наследодател са: 1/. за
основен ремонт на покрива през м. юли 2013г., 2/ за разпокрИ.е на покрива
към улицата и обособяване на таванска стая през м. юни 2004г., 3/ за основен
ремонт на фасадата на къщата през м. август 2011г., 4/ за направа на баня с
тоалетна под стълбите за тавана през м. апри 2004г. и 5/ за възстановяване на
място на самосрутила се стара сграда – сграда с идентификатор
68134.1001.220.2 през 2008 – 2009 г.
От заключението на повторната техническа експертиза, приета в
първоинстанционното производство, която не е оспорена от страните и следва
да се кредитира като пълно и обосновано, се установява, че претендираните
строителни и ремонтни дейности са установени при извършения оглед на
имота на ул. „****. Вещото лице е определило и увеличената стойност на
24
имота в резултат на извършените ремонтни дейности към релевантния
момент – момента на извършване на експертизата, в общ размер на 38 024
лева, в която сума се включват и подобренията, заявени по претенцията по чл.
61, ал. 2 от ЗЗД. Въззивният съд кредитира заключението на повторната
съдебно-техническа експертиза в частта относно увеличената стойност на
имота след отчитане на амортизацията, доколкото увеличената стойност на
имота се определя към момента на делбата, а не към момента на извършване
на ремонтните дейности. При съобразяване на този метод е видно, че
съделителката А. И. е извършила приживе на общия наследодател ремонтни
дейности в сънаследствения имот, които са увеличили неговата стойност със
сумата от общо 26 429, 02 лева, както правилно е приел първоинстанционния
съд. Към момента на извършване на подобренията А. И. е била в брак с
наследодателя И. И., поради което и доколкото презумпцията по чл. 32, ал. 1
от СК не е оборена, се налага извод, че ремонтните дейности са извършени
съвместно от съпрузите. След прекратяване на брака съделителката А. И. има
вземане към наследниците по закон в размер на половината от увеличената
стойност на имота - в общ на 13 214, 51 лева /1/2 от общия размер от 26 429,
02 лева/. Посочената сума следва да се разпредели между наследниците по
закон съобразно установените квоти в съсобствеността. Следва да се посочи,
че легитимирани да отговарят по предявената претенция по чл. 12, ал. 2 от ЗН
са единствено наследниците по закон, а не и съсобствениците в имота,
придобили дял от същия на основание, различно от наследяването, както е
приел първоинстанционния съд и е осъдил М. В. да заплати сума за
увеличението, съответстваща на неговата квота в съсобствеността върху
процесния имот. В този смисъл е решение № 114 от 26.06.2015г. по гр.д. №
6900/2014г. на ВКС, Първо ГО., в което е прието, че когато ответникът по
претенция по чл. 12, ал. 2 от ЗН притежава дял от делбения имот и на
основание, различно от наследяване, той отговаря за увеличението на
наследството в рамките на наследствените си права. Съделителят М. В. е
придобил права върху делбения имот не в качеството си на наследник по
закон на общия наследодател И. И., а в качеството на приобритател въз
основа на договор за дарение, т.е. участва в съсобствеността на основание,
различно от наследяването. Независимо от изложеното и доколкото
първоинстанционното решение в частта по предявената срещу М. В.
претенция по чл. 12, ал. 2 от ЗН не е обжалвана от ответника по тази
25
претенция, то положението на жалбоподателката А. И. не може да се влошава
с новото решение -– чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК.
По отношение на претенцията за заплащане на стойността на
извършените в съсобствения имот подобрения след открИ.е на наследството:
Необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази
съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или
състоянието му би се влошило съществено, т.е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им. Това са разноските, които се правят не за
увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта. За
разлика от необходимите разноски, полезните разноски (подобренията) са
такива нововъведения, които изменят имота и които не са били необходими за
запазването и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на
стойността на имота (ППВС № 6/1974г., т. 6).
Отношенията с останалите съсобственици за необходимите разноски за
запазването на имота се уреждат от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС -
съсобственикът може да търси действително направените разноски. При
извършени подобрения при определяне правната квалификация на
претенциите следва да се съобрази задължителното тълкуване, дадено с
ППВС № 6/1974 г. и ТР № 85/1968г. в неотменената с постановлението част,
касаещи отношенията между съсобственици, когато един или няколко от
съсобствениците извършат подобрения в съсобствения имот. Ако
съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, а е
държател на тези части, по отношение правата на съсобственика, извършил
подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС - ако те са извършени със
съгласието на останалите съсобственици; Ако са извършени без съгласие на
останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна,
отношенията следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без
пълномощие – чл. 60 – чл. 63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се
противопоставили - по правилата на чл. 59 ЗЗД. Когато ликвидацията на
отношенията по повод извършени подобрения в съсобствен имот става по
реда на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, ответниците-съсобственици отговарят само до
размера на обогатяването - т.е. се присъжда по-малката сума измежду
направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. В
този смисъл е практиката на ВКС – решение № 74/21.02.2012г. по гр.д. №
26
660/2011г., ІІ ГО, решение № 127/06.07.2016г. по гр.д. № 5847/2015г. , І ГО,
решение № 339/10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010г., І ГО, решение №
487/30.11.2011г. по гр.д. № 1503/2010г., І ГО, решение № 315/25.10.2012г. по
гр.д. № 1189/2011г., І ГО и др.
Определянето на действителното правно основание на облигационните
отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия, респ.
съсобствения имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон.
Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на
исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Въведените в
исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил
подобренията (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата
молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане
(„увеличената стойност на вещта“, „по-малката от двете суми“, „до размера
на обедняването“, „до размера на обогатяването“, „връщане на необходимите
и полезни разноски“), не ограничават съда да даде защитата според
действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда
факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но
представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която
не е обвързваща за съда (в този смисъл решение № 108/08.07.2015г. по гр.д.
№ 415/2015г. на ВКС, І ГО и цитираните в него други решения на ВКС).
Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на вещта и
имат характер на подобрения. Това са такива нововъведения, които изменят
общата вещ – имота, и които не са били необходими за запазването и
съхраняването му. Ако обективно не е настъпило такова увеличение, не е
налице подобрение. Отговорът на въпроса дали извършени от единия
съсобственик ремонтни дейности съставляват необходими или полезни
разходи, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на
подменените инсталация и/или елементи на вещта преди подмяната им, както
и от причината, наложила тази подмяна/ремонт. Както необходимите, така и
полезните разноски са за сметка на съсобствениците на вещта. Принципът е
участието на всеки съсобственик в разноските да е съобразно дела му в
съсобствеността. Съгласно задължителните указания, дадени в т. I.5. от
Постановление № 6 от 27.XII.1974г. по гр. д. № 9/74г., на Пленума на ВС,
отговорността за сторените от съсобственика полезни разноски за имота,
също се реализира по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, когато претендиращият
27
плащането им съсобственик ищецът е сторил разноските като владелец на
собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на
останалите съсобственици.
По въпроса как се определя размерът на обезщетението за извършени от
съсобственик подобрения в съсобствен имот, когато извършилият
подобренията съсобственик е действал и в свой интерес, като владелец на
своята идеална част от вещта и държател на частите на останалите
съсобственици, без знанието и съгласието на тези съсобственици – според
пазарната оценка на подобренията, според направените разходи или според
увеличената стойност на имота, е формирана трайна и непротиворечива
практика на ВКС. В Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на ВС,
Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, решение № 339
от 10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010г. на ВКС,I г.о., решение № 487 от
30.11.2011 г. по гр. д. № 1503 от 2010 г. на ВКС, I ГО, решение № 315 от
25.10.2012г. по гр.д. № 1189/2011г. на ВКС, I ГО, решение № 56 от
03.07.2020г. по гр.д. № 2786/2019г. на ВКС, I ГО, се приема, че когато
съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието и без знанието
на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил
намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на
частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите
съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда
работа без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в
свой интерес /например за да осигури годно за обитаване за себе си жилище/,
другите съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и
полезни разноски, но само до размера на обогатяването им – чл. 61, ал. 2 от
ЗЗД. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката сума
между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на
подобренията стойност на съсобствения имот към момента на
разглеждане на претенцията.
В конкретния случай по делото е установено и не е налице спор по
отношение на обстоятелството, че имотът е бил съсобствен между страните и
че ищецът е сторил претендираните разноски като владелец на собствената си
идеална част от него и държател на идеалните части на другия съсобственик,
както и че ответниците по претенцията не са знаели за извършваните
28
подобрения, а същевремнно същите са и в собствен на извършилия ги
интерес, поради което правилен е изводът на първоинстанционния съд, че
отношенията между страните следва да се уредят на основа на института на
водене на чужда работа без пълномощие – чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
По делото не се твърди, нито се установява, че претендираните
ремонтни работи са такива, необходими за запазване съществуването на
имота, или такива, без извършването на които имотът би погинал или
състоянието му би се влошило съществено, поради което направените за
същите разходи не представляват необходими разноски. Претендираните
ремонти дейности се изразяват в сваляне на стара мазилка по стени и тавани,
полагане на нова мазилка, гипсова шпакловка и боядисване с латекс през м.
Юни 2015 г.; ремонт на стара дървена дограма през м. Ю. 2015 г.; циклене и
лакиране на старо дюшеме в стаите през м. Ю. 2016 г.; направа на баня с
тоалетна в коридора срещу входа през м. Ноември 2018 г.; доставка и монтаж
на кухненски фронт по мярка през м. Ю. 2016 г.; направа на нова
електрическа инсталация през м. Юни 2015 г. и направа на нова В и К
инсталация през м. Юни 2015 г. По делото не е спорно на етапа на въззивното
производство, че стойността на тези ремонтни дейности е заплатена от
съделителката А. И.. По отношение на техния размер настоящият съдебен
състав приема следното:
От заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, което
не е оспорено от страните и следва да се кредитира като пълно и обективно,
се установява, че увеличената стойност на имота към настоящия момент в
резултат на извършените подобрения в него е в общ размер на 38 024 лева, в
която се включва и сумата от 26 429, 02 лева – увеличението на стойността на
имота в резултат на извършените подобрения приживе на наследодателя на
страните. Следователно, увеличената стойност в следствие на подобренията в
имота, извършени след открИ.е на наследството, е в размер на 12 530, 63 лева.
Според заключението на вещото лице по повторната съдебно-техническа
експертиза стойността на извършените ремонтни дейности е в по-голям
размер /конкретно – 54 317 лева/, поради което обезщетението следва да се
присъди съобразно чл. 61, ал. 2 от ЗЗД със заплащане на увеличената в
резултат подобренията стойност на имота. Останалите съсобственици дължат
да възмездят съделителката А. И. съразмерно с дяловете си в съсобствеността,
29
както следва: ищците Я. В. и М. В. дължат заплащане на сумата от по 2 088,
44 лева, а ищцата В. А. дължи заплащане на сумата от 4 176, 88 лева.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемите следва да се присъдят сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 5 000 лева съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, списък на разноски и
доказателства за заплащането на адвокатския хонорар. Неоснователни са
релевираните възражения за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар при съобразяване на обстоятелството, че ответниците по жалбата са
заплатили общ хонорар на осъществилия процесуално представителство
адвокат, както и с оглед броя на предявените искове, вида на исковете,
обжалваемия интерес и факта, че делото се отличава с фактическа сложност
предвид изложените съображения.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20175964 от 24.08.2021г., постановено
по гр.д. № 73919/2016г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 79 състав, в
обжалваните му части.
ОСЪЖДА А. Д. И., ЕГН **********, гр. София, ул. „****, ап. 2 да
заплати на Я. И. В., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, В. И. А., ЕГН
**********, гр. София, ул. **** и М. Я. В., ЕГН **********, непълнолетен,
действащ лично и със съгласието на своята майка В. И. В., гр. София, ул. ****
на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
30
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31