№ 5647
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110158271 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Н. Г. З., искова
молба против „Н.з.к.“, с която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл.
188, т. 2 КТ за отмяна на наложено на ищеца със Заповед № РД-09-998/02.09.2024 г.,
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
Заповед № РД-09-998/02.09.2024 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, е незаконосъобразна, като в тази връзка на първо
място сочи, че не е спазен срокът за налагане на наказанието. На следващо място
твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби.
Излага, че в заповедта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Закона
за счетоводството, при твърдения, че за командироването на служителите, които са на
пряко подчинение на ищеца, не е налична документална следа за мотивите, които
обосновават командироването, както и че липсват иницииращи документи.
Посоченото фактическо обосноваване на нарушението според ищеца не
кореспондирало с цитираната като нарушена разпоредба. Сочи, че за направения
разход са били налични всички изискуеми документи съгласно действащата в
системата на НЗОК Система за финансово управление и контрол. Твърди, че не е
съществувал нормативен документ, включително и вътрешен такъв, който към онзи
момент да е изисквал отделна обосновка и/или иницииращи документи за
командироване на служителите. Счита, че посочената като нарушена норма в
заповедта, предвиждала задължение за „предприятията“, а не за лицата, които
представляват административната структура. На следващо място излага, че в
заповедта е посочено, че е нарушен чл. 7, ал.1, т. 16 от ЗФУКПС, който регламентирал
принцип на поведение, а не конкретно задължение. Твърди, че не е ясно в случая с кои
действия е нарушил тези принципи. Като нарушени били цитирани още и
разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл. 19, ал. 3 от Наредбата за командировките в страната.
Твърди, че при квалифициране на деянието не са взети предвид и не са обсъдени
дадените от него писмени обяснения, не било отчетено времето на престоя на
командированите служители в другото населено място, както и доклада за
1
изпълнението на поставените им задачи. При мотивиране на наказанието не било
отчетено и обстоятелството, че за периода 05.12-11.12.2023 г. вкл. е ползвал годишен
отпуск, предвид което твърди, че не може да му се вмени извършване на нарушение
във връзка с издадените заповеди за командировка с № РД 10-515/06.12.2023 г. и № РД
10- 516/06.12.2023 г. Сочи, че в процесната заповед не е посочена дата на извършване
на нарушението. Счита, че наказанието не съответства на нарушението. Излага, че
като основание за определяне на вида на наказанието е заключението, че са настъпили
финансови загуби без да е посочен размерът им. Тежестта на нарушението била
определена като „средна“ без да е ясно какви принципи са приложени при
определянето. Счита, че не е взето предвид цялостното му поведение при определяне
на наказанието. Моли съда да отмени процесната заповед.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че заповедта, с
която е наложено дисциплинарно наказание, е законосъобразна. Твърди, че е узнал за
нарушението с Докладна записка с вх. № 21-03-411/05.07.2024 г. от ръководител
Инспекторат в Централно управление (ЦУ) на НЗОК, поради което и наказанието било
наложено в законоустановения за това срок. Аргументира, че в хода на проверки било
установено, че командировани от ищеца служители са присъствали на работните си
места. От ищеца били поискани обяснения, като такива били и дадени. Наказанието
било наложено не защото не са издадени отчетни документи, а защото издадените
такива отразявали недоказани, неточни или неясни обстоятелства, не била налице
документална обоснованост на стопанските операции. Сочи, че съгласно чл. 8, ал. 1 от
Наредба за командировките в страната, командировките се извършват въз основа на
предварително издадена писмена заповед. Именно за издаване на този акт (заповед)
било необходимо внасяне на иницииращ документ, който да обосновава
необходимостта от командироване, а такива документи в случая липсвали. Сочи, че в
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната, е предвидено, че изменение на
времетраенето на командировката или други промени могат да се извършват само с
нова писмена заповед, каквато в случая не била издадена. Ответникът излага, че
командировката на 29-30.11.2023 г. в заповед № РД-10-500/28.11.2023 г., с която е
командирована М.Л., в гр. Б. и с. Трудовец, е със задача „среща със служител в офис Б.
и представители на МБАЛ Б.“; командировката на 06-07.12.2023 г., в заповед № РД-10-
515/06.12.2023 г., с която била командирована М.Л., в „МБАЛ С.“ ЕООД и „СБР-НК“
ЕАД филиал М.п., била със задача „осъществяване на контрол“, а командировката на
06-07.12.2023 г., в заповед № РД-10-516/06.12.2023 г., с която е командирована Д.Х., в
„МБАЛ С.“ ЕООД и „СБР-НК“ ЕАД филиал М.п., била със задача „оказване на
методологическа помощ“. В дадените от ищеца обяснения било посочено, че повод за
командировката (заповед № РД-10-500/28.11.2023 г.) е „на първо място да окажат
помощ при извършване проверки на място в лечебни заведения, на второ място
извършването на контрол на офиса на РЗОК в гр. Б., относно спазване правилата за
административно обслужване, и на трето място участие в инициираната от управителя
на МБАЛ Б. ЕООД среща за разясняване новите моменти в Националния рамков
договор за медицински дейности 2023-2025 г.“. От дадените обяснения ответникът
счита, че остава неизяснен въпросът как е оказвана помощ при условие, че
командированата служителка е напуснала мястото на командировката. С писмо 20-23-
166/12.06.2023 г. на директора на РЗОК - София - област за задача на командировката
на 06-07.12.2023 г. в заповед № РД-10- 515/06.12.2023 г. било посочено
„осъществяване на непосредствено наблюдение върху работата на контролните органи,
които са на пряко подчинение на служителката, в рамките на осъществяваната от тях
проверка в „МБАЛ С.“ ЕООД и „СБР-НК“ ЕАД филиал М.п..“ За цел на
командировката на 06-07.12.2023 г. в заповед № РД-10- 516/06.12.2023 г. било
посочено „осъществяване на методична помощ във връзка с осъществяване на контрол
на ИБМП и проверка относно изпълнение на препоръките дадени от вътрешния одит.“
Твърди, че е налице несъответствие във формулировката на задачата, посочена в
2
заповедите и в писмо 20-23-166/12.06.2023 г. Сочи, че е налице допълване на предмета
на задачата, след изтичане на момента на нейното изпълнение. Оспорва твърденията
на ищеца, че не е отчетено обстоятелството относно ползвания от него отпуск, както и
твърдението, че в заповедта не е посочена дата на нарушението. Аргументира, че
издадена заповед е законосъобразна, както и че наложеното наказание е съобразено с
фактическата обстановка и заеманата ръководна позиция от ищеца. Твърди също и че
размерът на финансовите загуби е посочен в заповедта. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на
наложено на ищеца със Заповед № РД-09-998/02.09.2024 г., дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
В тежест на ищеца е да докаже по делото при условията на пълно и главно
доказване съществуването на трудово правоотношение между страните и налагането
на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
В тежест на ответника е да докаже по делото, че е спазил процедурата по
налагане на наказанието с мотивирана писмена заповед, в която нарушението е
описано с обективните му и субективни признаци, че наложеното наказание
съответства на твърдяното нарушение, както и възраженията, формулирани с отговора
на исковата молба.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните съществува
трудово правоотношение, както и че със Заповед № РД-09-998/02.09.2024 г. на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
С исковата молба се навеждат доводи, че заповедта, с която на ищеца е
наложено процесното дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на закона,
доколкото същата не съдържа задължителни реквизити, регламентирани в
материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ „дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага“. По
въпроса относно тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна
практика по чл. 290 ГПК - напр. - решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г.
на IV г. о., решене № 322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о. гр. дело №
67/2016 г., по гр. д. № 162/13.07.2016 г. на IV г. о., гр. дело № 4554/2014 г. по гр. д. №
181/22.07.2015 г. на IV г. о. на ВКС, която напълно се споделя и от настоящия състав:
Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно
мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от
обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието
на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание,
поради което е наложено дисциплинарното наказание и работникът или служителят да
има възможност да разбере причината, поради която същото му е наложено, а съдът да
може да извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали наказанието е
наложено законосъобразно. В случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен
документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е
този документ също да е станал достояние на работника или служителя. Не е
задължително този документ непременно да изхожда от работодателя. Когато
дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а
спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не
позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е
възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени
3
с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в
бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за
определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл.
195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като
извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Така даденото
тълкуване е съобразено с целта на законодателя - задължението на работодателя да
мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени
изискването за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ
и да се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити
ефективно. В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е положителен,
заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Без значение е дали в
заповедта е посочена разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно позоваването
точно ли е, правилно ли е квалифицирал (терминологично) работодателят вида
нарушение. Същественото за мотивирането на заповедта, както стана ясно, е
индивидуализацията на самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите
обективни и субективни признаци.
Настоящият съдебен състав намира, че Заповед № РД-09-998/02.09.2024 г., с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
е мотивирана до степен, така че да отговаря на изискванията, залегнали в
материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта са
индивидуализирани трите отделни заповеди, с които са командировани служителите на
РЗОК – София област – М.Л. и Д.Х.. Индивидуализирани са периодите на
командироване на всеки служител по всяка отделна заповед. Посочени са датите, на
които всеки служител е извършвал рутинна дейност на мястото си на работа в сградата
на РЗОК – София, а не на мястото на командироване. Като работодателя е
квалифицирал нарушението на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ -
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение, като са посочени и
нормативните разпоредби, които са нарушени – чл. 3, ал. 3 ЗС, чл. 7, ал. 1, т. 16
ЗФУКПС и чл. 19, ал. 3 от Наредбата за командировки в страната.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че неправилната правна
квалификация, дадена от работодателя в заповедта, не се отразява върху законността
на наложеното дисциплинарно наказание при доказване на осъществените от ищеца и
подробно описани в заповедта нарушения/ Решение № 464 от 26.05.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1310/2009 г., IV г. о., ГК/.
В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в решения № 395 от
1.06.2010 г. по гр. д. № 1629/2009 на III ГО, № 154 от 17.04.2015 г. по гр. д. №
6249/2014 г. на IV ГО, № 318/21.06.2010 г. по гр. д. № 120/2009 г. на III ГО, № 205 от
4.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г. на IV ГО и много други. Според тази практика
задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с
оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник
за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Изискванията на тази разпоредба са спазени, когато
дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ
възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното
производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. Дали работодателят е
определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без
отношение към законността на уволнението.
По изложената аргументация съдът намира, че процесната Заповед № РД-09-
4
998/02.09.2024 г., отговаря на изискванията на закона, залегнали в материалноправната
разпоредба на чл. 195 КТ, респективно възраженията на ищеца в тази насока се явяват
неоснователни.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ „работодателят
е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства.“
Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна, но съдът не следи служебно за
спазването й, без да има оплакване от уволнения работник или служител.
Въпреки че в случая не е налице възражение за нарушение на чл. 193 ГПК,
съдът намира за необходимо да посочи, че ответникът работодател, в изпълнение на
задълженията му, е изискал обяснения от ищеца, видно от дадените такива от Н. З.– л.
88 и л. 97 по делото.
На следващо място съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че
наказанието не е наложено в определения в чл. 194 КТ двумесечен срок.
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от
2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат открити
от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от
работодателя на специални комисии проверки, вкл. по повод направени в
писмените обяснения на служителя възражения и довеждане до знанието на
работодателя на констатациите от възложените проверки /Решение № 60202 от
10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3965/2020 г., III г. о., ГК./.
"Откриване на нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава
узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата
дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението,
времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци
на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като
нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението,
т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов
фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо,
съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той
е длъжен и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи
вида му. Не е необходимо работодателят да бъде известяван официално за
нарушението, нито да му бъдат предоставяни документи за причината за
извършването му. / Решение № 203 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6889/2014 г., IV
г. о., ГК /.
В случая видно от приложеното на л. 47 по делото копие на Заповед № РД-
30.05.2024г., Управителят на НЗОК е наредил да се извърши проверка във връзка с
констатираните нарушения, като срокът за извършване на проверката е от 31.05.2024г.
– 05.07.2024г. В срока на тази проверка са изискани обяснения от ищеца Н. З., от зам.
Директора на РЗОК – София област – И.Д. /л. 99/ и от командированите служители
Д.Х. / л. 106/ и М.Л. /л. 102/.
Докладът за извършената проверка е предоставен на Управителя на НЗОК на
05.07.2024г., която дата следва да се счита за датата, на която е открито нарушението.
Наказанието е наложено със заповед от 02.09.2024г., тоест в двумесечен срок от
откриването му е в едногодишен срок от извършване на нарушенията, респективно
възраженията на ищеца в насока, че наказанието не е наложено в законоустановените
срокове се явява неоснователно.
В процесния случай обаче, настоящият съдебен състав намира, че от ищеца
5
може да се търси дисциплинарна отговорност, единствено за дейностите свързани със
Заповедта за командироване, с която М.Л. е командирована в гр. Б. за периода
29.11.2023г. – 30.11.2023г., поради следните съображения:
От приложеното на л. 19 по делото копие на Заповед от 01.12.2023г. се
установява, че ищецът Н. З. за периода 05.12.2023г. – 11.12.2023г е бил в платен
годишен отпуск. Този факт не се оспорва от ответника, напротив в отговора на
исковата молба /л. 25 по делото, л. 4 от ИМ/, обстоятелството, че ищецът е бил в
отпуск за процесния период се признава.
Този извод намира опора и в констатациите в доклада, изготвен във връзка с
процесните нарушения /л. 32 по делото/, като на страница 28 от същия, т. 4.4 е
посочено, че едно от лицата, от които следва да се ангажира дисциплинарна
отговорност е д-р И.Д. – заместник Директор на РЗОК – София област, който е
замествал ищеца по време на ползвания от него отпуск за периода 5-11 декември
2023г.
В подкрепа на изложеното са и обясненията, дадени от И.Д. /л.101 по делото/,
както и приложеното на л. 81 по делото копие на таблица за отчитане на работата през
месец 11.12.2023г.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че доколкото
ищецът Н. З. е бил в отпуск за периода 05.12.2023г. – 11.12.2023г., по отношение на
същия незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарна отговорност за
командироването на М.Л. в МБАЛ „С.“ и на Д.Х. в МБАЛ „С.“ за периода 6-7
декември 2023г., тъй като заповедите за командироване са издадени на 06.12.2023г- /
копия заповеди л. 108 и л. 109/ от зам. Директора на РЗОК – София област, а периода
на командирова е 06.12.2023г. – 07.12.2023г., тоест период, през който Н. З. е бил в
отпуск.
С оглед изложеното следва да се разгледа възражението на ищеца, формулирано
с отговора на исковата молба, че наложеното наказание не съответства на извършеното
нарушение.
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се
вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя.
Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното
извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали
същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между
извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на
наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по
въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя / в този смисъл Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011
г., III г. о., ГК, Решение № 461 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г. о.,
ГК/.
При определяне на дисциплинарното наказание в съответствие с критериите по
чл. 189, ал. 1 КТ следва да се имат предвид и голямата обществена значимост на
професията, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, което би
могло да доведе до значителни вредни последици и да се отрази неблагоприятно върху
цялостната дейност на работодателя, както и липсата на самокритично отношение към
извършеното / Решение № 2112 от 6.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2003 г., III г.
о./.
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 107 по делото копие на Заповед
№ РД-10 – 500/28.11.2023г., се установява, че ищецът, в качеството му на Директор на
РЗОК – София област е командировал М.Ц.Л. в гр. Б. за срок от два дни 29.11.2023г. –
6
30.11.2023г.
Не е спорно по делото, че на служителя са изплатени дневни пари за два дни х
40.00 лв. или общо 80.00лв. и 80.00лв. квартирни пари за една нощувка или общо са
изплатени 160.00лв.
Не е спорно по делото, че М.Л. на 29.11.2023г. е осъществявала достъп е и
извършвана трудова дейност от служебния и компютър, ситуиран в сградата на РЗОК
– София област, находяща се в гр. София.
Този извод намира опора в обясненията на служителя /л. 104 по делото/, в които
същата сочи, че на 29.11.2023г. е посетила гр. Б., но в рамките на същия ден се е
наложило завръщането и в централата в София, предвид възникнали проблеми при
отчитане дейността на ЛЗПБ.
В тази насока са обясненията и на ищеца Н. З. / л. 88 по делото/, в които същият
сочи, че поради възникнали служебни ангажименти се е наложило краткото й
завръщане в София.
От обективираната в изготвения по делото доклад за извършената проверка,
справка за движението на М.Л. в сградата на РЗОК -София област се установява, че
същата на 29.11.2023г. е била в сградата през целия ден, доколкото служебната й карта
за достъп е била активна в 11.19часа, 15.41часа, 15.44часа и 16.03 часа / виж л. 37 по
делото/.
Този извод намира опора в изисканата и представена от зам. Директора на РЗОК
– София област информация – л. 83 по делото, от която се установява активността на
картата на М.Л. на процесната дата 29.11.2023г.
От същата тази справка е видно, че М.Л. е била в сградата на РЗОК – София
област и на 30.11.2023г., като картата й е била активна в 09.09часа, 09.15часа,
09.16часа, 09.30 часа, 14.27часа, 14.34 часа, 15.47часа, 15.54часа, 15.58часа
16.02часа, 16.13часа.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед констатациите за активност на
картата на командирования служител М.Л. в сградата на РЗОК – София област, същата
не е посетила МБАЛ гр. Б. в периода на командироване 29.11.2023г. – 30.11.2023г.
Този извод намира опора в обясненията на ищеца /л. 88 по делото/ в които
същият сочи, че срещата в Б. била насочена за късния следобед на 29.11.2023г., което
налагало командированият служител да остане да нощува на територията на гр. Б.. От
извършената проверка за активността на картата на М.Л. се установя, че към 16.13
минути същата е била в сградата на РЗОК – София област, находяща се в гр. София. В
обясненията си ищецът сочи, че времето за пътуване от София до Б. е около час и
половина, респективно ако се приеме, че М.Л. е тръгнала от София в 16.13 часа,
същата би пристигнала в Б. след края на работния ден в 17.43 часа.
Така дадените от ищеца обяснения са в пълно противоречие с обясненията,
дадени от командирования служител М.Л., която в обясненията си /л. 104/ сочи, че на
29.11.2023г. е посетила гр. Б., но в рамките на същия работен ден се наложило
връщането й в централата предвид възникнали проблеми с отчитане дейността на
ЛЗБП.
Съдът констатира противоречие, доколкото ищецът сочи, че срещата със
служители на болницата в гр. Б. е следвало да бъде осъществена късния следобед на
29.11.2023г., което обуславяло необходимостта от командироване с нощувка, а самият
служител сочи, че е отишъл в Б. през деня, след което се наложило да се върне в
централата в София. От активността на картата на Л. може да се направи извод, че
същата не е посетила гр. Б., нито през деня, нито късния следобед, доколкото е
изпълнявала трудовите си функции в сградата в гр. София.
На следващо място в обясненията си служителят въобще не споменава да е
посещавал гр. Б. вторият ден от командировката 30.11.2023г., поради което съдът
7
приема, че същата не е била на територията на гр. Б. и на тази дата. Този извод намира
опора в справката за активност на картата й в сградата на територията на гр. София, от
която се установява, че на 30.11.2023г., картата й е била активна в 09.09часа,
09.15часа, 09.16часа, 09.30 часа, 14.27часа, 14.34 часа, 15.47часа, 15.54часа,
15.58часа 16.02часа, 16.13часа.
Изводът, че командированият служител не е посетил гр. Б. в периода на
командироване 29.11.2023г. – 30.11.2023г., обуславя и извод, че същата не е нощувала в
града вечерта на 29.11.2023г., доколкото в обясненията й няма такива твърдения, нито
са представени документи за нощувка / фактури, платежни документи и др./.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от „Наредба за командировките в страната“ - изменение на
времетраенето на командировката или други промени могат да се извършват само с
нова писмена заповед.
Ищецът не твърди и не доказа, че е издадена нова заповед за отмяна на
командировката. На следващо място, въпреки че се установи по делото, че М.Л. не е
изпълнила задачите, възложени и със заповедта за командироване, на същата са
изплатени средства за дневни и квартирни пари за 29.11.2023г. 30.11.2023г., в
нарушение на чл. 19, ал. 3 от „Наредба за командировките в страната“, доколкото
съгласно цитираната разпоредба - за дните, през които командированият се е
завърнал в постоянната си месторабота за доклади, проучвания и други, дневни пари
не му се изплащат.
Настоящият съдебен състав, като съобрази голямата обществена значимост на
длъжността заемана от ищеца Н. З., а именно Директор на РЗОК – София област,
обстоятелството, че същият при ясното съзнание, че служителят не е изпълнявал
възложените му функции, свързани с процесното командироване, не е предприел
действия за издаване на нова заповед за отмяна на командироването, обстоятелството,
че са били изплатени дневни пари и пари за нощувка на служител, който въобще не е
посетил мястото на командироване намира, че наложеното наказание
„предупреждение за уволнение“, съответства на извършеното нарушение.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че в обясненията си ищецът
Н. З. сочи, че служебната необходимост от командироване на служители в „МБАЛ Б.“
е обусловена от текучество на кадри, че на обявените конкурси не се явяват желаещи,
липса на време за адаптация на новопостъпилите кадри.
На следващо място се твърди вече, че командироването е извършено с оглед
постъпило писмо от управителя на „МБАЛ Б..
На първо място от приложеното на л. 89 по делото писмо се установява, че
същото не е входирано в деловодството на РЗОК – София област, доколкото липсва
печат с дата и входящ номер. Обяснението на ищеца е, че писмото не е заведено в
деловодната система, доколкото било предадено лично на служителката в качеството й
на началник Отдел ДКБМП.
Липсата на регистриране на писмото е нарушение на правилата за организация
на документооборота в РЗОК – София област /л. 57 по делото/.
Липсата на регистриране на документа поставя под съмнение и датата му на
издаване.
На следващо място както се посочи по-горе ищецът Н. З. сочи, че служебната
необходимост от командироване на служители в „МБАЛ Б.“ е обусловена от
текучество на кадри, че на обявените конкурси не се явяват желаещи, липса на време
за адаптация на новопостъпилите кадри. В писмото, приложеното на л. 89 е
обусловена необходимост от командироване по съвсем различни причини, а именно
възникнали въпроси при отчитането на дейностите на болничната помощ.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че дейността
на ищеца, в качеството му на Директор на РЗОК – София област, се характеризира с
8
значителни пропуски по осъществяване контролните му функции, които пропуски от
своя страна водят до предпоставки и фактическо ощетяване на бюджета на НЗОК, в
частност разходване на публични средства, в нарушение на нормативната уредба.
Този извод намира опора и в обстоятелството, че след завръщане от платен
отпуск ищецът не е осъществил контрол и проверка на законосъобразността на
командироване на служителите в периода, в който е бил отпуск – 06.12.2023г.
07.12.2023г.
На следващо място констатираните нарушения при командироването на
служителя М.Л. за периода 29.11.2023г. – 30.11.2023г. са напълно идентични с
нарушенията при командироването на служители за периода 06.12.2023г. – 07.12.2023г.,
което обуславя извода, че нарушенията в РЗОК – София област при командироването
на служители са тенденция, а не изключение, като Н. З. не е предприел мерки за
преустановяването им.
По изложената аргументация съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ответникът има
право на разноски, но такива не се претендират нито с отговора на исковата молба,
нито от процесуалния представител в проведеното открито съдебно заседание,
респективно разноски в полза на НЗОК не следва да се присъждат.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за държавна такса остават за
сметка на съда.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. З. , ЕГН **********, срещу „Н.З.К.“, с адрес:
/адрес/, иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на
наложено на ищеца със Заповед № РД-09-998/02.09.2024 г., дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9