№ 134
гр. гр.Несебър , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20212150200420 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е висящо пред настоящият съд, след като с Определение № 347 от
08.06.2021г., постановено по АНД № 2539/2021г. по описа на Районен съд – гр.Бургас е
прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено по подсъдност на
Районен съд – гр.Несебър.
Производството по делото е образувано е по повод жалбата на „О.Т.“ ООД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ № 59,
ет.1, представлявано от управителя Е.М. И.- Т. против Наказателно постановление №
02-0003445 от 16.04.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
гр.Бургас, с което на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 100 лева /сто лева/, за административно нарушение на чл.11, ал.5 от Наредба
№ РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение
и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ
/обн. ДВ, бр.102 от 22.12.2009г./ във връзка с чл.12, ал.1 от същата Наредба. Моли се
съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява процесуалният им
представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови
доказателства. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ДИТ-гр.Бургас оспорва жалбата, като
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни
1
доказателства. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка по документи на 16.12.2020г. по спазване на трудовото
законодателство, инспекторите от ДИТ-Бургас установили, че дружеството-
жалбоподател, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е
осигурил документиране в книга за инструктаж, съгласно изискванията на Приложение
№ 1 към чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. провеждането на начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа на работника П.Й.М. с ЕГН
**********, назначена на длъжност „чистач/хигиенист“, постъпила на 24.08.2020г. на
работа в стопанисвания от дружеството обект: хотел „И.“, находящ се в КК Слънчев
бряг, общ.Несебър, а именно – в книгата за инструктаж липсва подпис на лицето,
извършило инструктажа. За така установеното нарушение, на дружеството-
жалбоподател бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателя, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата се потвърждава, че лицето,
извършило инструктажа – А.А., е пропуснал да положи подписа си в книгата за
инструктаж, но същият е документиран в нея чрез полагане на подпис на ред № 613 от
инструктираното лице П.Й.М.. Отделно от това се твърди, че за проведения на
работника Михова инструктаж е издадена служебна бележка с № 613 от 23.08.2020г.,
на която присъстват подписите на двете лица. Независимо от горното се излагат
доводи за разминаване между номерата на съставения и предявен на нарушителя
АУАН и вписания такъв в обжалваното наказателно постановление. На последно място
молят съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като приеме, че се касае
за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно
при издаване на атакуваното наказателно постановление.
Съгласно чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ) работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв.
2
В настоящият случай, изложените в акта за установяване на административното
нарушение фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на
него наказателно постановление и се потвърждават, както от показанията на
разпитания в съдебно заседание актосъставител Ас. Здр. Д.. Последната заявява пред
съда, че по повод постъпили при тях сигнали, на 09.12.2020г. извършили проверка на
място в обект – хотел „И.“ в КК Слънчев бряг, при която връчили призовка,
съдържаща списък с необходимите документи, които следвало да бъдат представени в
дирекцията на определена дата и час. При проверката по документи, извършена на
16.12.2020г., след преглед на трудовото досие на лицето П.Й.М. и книгите за начален
инструктаж било установено, че дружеството-работодател не е документирало
проведения начален инструктаж на Михова при постъпването й на работа, за което им
бил съставен АУАН, който бил връчен на упълномощеното лице Ваня Стаматова
Петрова. До приключване на проверката, не били представени други доказателства
относно отстраняването на нарушението. Гореизложеното налага извода, че
жалбоподателят е извършил констатираното от контролните органи административно
нарушение, поради което е бил законосъобразно санкциониран.
Съдът намира за неоснователни и недоказани изложените в жалбата
възражения за несъответствие между номера на връчения на жалбоподателя екземпляр
от съставения им АУАН и посочения такъв в обжалваното наказателно постановление.
Както се установи в съдебно заседание, касае се за допусната печатна грешка в
печатницата на кочана с актове за установено нарушение, всеки от които е в три
отделни идентични екземпляра, с три различни цвята. В случая, от данните по делото
се установява, че връченият на пълномощника на жалбоподателя трети екземпляр от
съставения им акт в розов цвят е бил сгрешен номера на акта, като вместо 02-0003445,
на третият екземпляр било изписано печатно 02-0003446, което по данни на
актосъставителя се случвало за първи път в практиката им.
Неоснователни са и изложените в хода по същество възражения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление от процесуалния
представител на жалбоподателя. Съдът намира за неотносими към настоящия случай
възраженията на същия, че наказателното постановление било издадено преди
изтичането на дадените на жалбоподателя предписания за предотвратяване и
отстраняване на констатирани нарушения, както и на вредните последици от тях, за
което е бил даден срок до 03.03.2021г. Това е така, тъй като жалбоподателят не е
санкциониран за неизпълнение на предписания, а заради допуснато нарушение на
трудовото законодателство, констатирано при извършената проверка по документи на
16.12.2020г.
Не са налице и основание за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Действително не се установява да има настъпили някакви вредни последици от така
извършеното нарушение, но липсата на възникнали от същото вредни последици не
може да бъде единствената предпоставка за квалифициране на противоправното
деяние като маловажен случай. Отделно от това, съдът намира за нужно да отбележи,
че нарушението е на просто извършване, т.е. вредата не е обективен елемент от състава
на нарушението. Настоящият съдебен състав намира, че липсват основания за по-
благоприятно третиране на извършителя му, независимо от последвалото изпълнение
на предписанията на контролните органи, тъй като случаят касае опазване на живота и
здравето на работника. Предвид конкретно охраняваните обществени отношения се
презюмира, че законодателят е целял по-висока степен на защита, която не следва да се
3
заобикаля посредством института на маловажния случай.
Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание,
съдът като взе предвид, че същото е определено по реда на чл.415в, ал.1 от КТ, в
предвидения от закона минимум, макар нарушението да не е било отстранено веднага
след установяването му, счита, че изцяло съответства на характера и степента на
обществена опасност на извършеното нарушение, като деяние и напълно достатъчно
по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния
представител на ДИТ Бургас и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на
наказващия орган следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото последната е
юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като
териториално поделение) – арг. от чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.2, ал.1 и чл.16, ал.1 от
Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр.
пар.1, т.6 от ДР на АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003445 от 16.04.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на основание
чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, на „О.Т.“ ООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ № 59, ет.1, представлявано от
управителя Е.М. И.- Т., със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 88, ет.1
от АК-Бургас /чрез адв.Г.К. от АК-Бургас/, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 100 лева /сто лева/, за административно нарушение
на чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на ЗБУТ /обн. ДВ, бр.102 от 22.12.2009г./ във връзка с чл.12, ал.1 от
същата Наредба. Наказателно постановление № 02-0003221 от 17.03.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на основание
чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/.
ОСЪЖДА „О.Т.“ ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ № 59, ет.1, представлявано от управителя Е.М. И.- Т., със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 88, ет.1 от АК-Бургас /чрез адв.Г.К.
от АК-Бургас/ да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5