РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 35/7.1.2021г.
гр. Пловдив, 7 януари 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д.Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2123
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК , във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.
Образувано е по жалба на „Рей 85“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Карлово, ул.“Юмрукчал“ №5, представлявано от Х.И.Р.,
против заповед за налагане на ПАМ № ФК-363-0377428/01.07.2020 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение
№ ГДФК-73/28.07.2020 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта като се оспорва единствено обстоятелството, че наложената ПАМ е
несъответна на допуснатото инцидентно административно нарушение.
В крайна сметка се иска отмяна на
наложената ПАМ.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.
Претендират се
разноски.
Ответната
страна – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ЦУ на НАП, чрез надлежен процесуален представител, заема
тезата за неоснователност на жалбата.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е
допустима като подадена от адресата на
постановената заповед за налагане на ПАМ, който е засегнат неблагоприятно от
наложената му забрана и при спазване на
законоустановения срок за целта – заповедта е връчена на 08.07.2020 г., жалбата
срещу нея е подадена на 21.07.2020 г., потвърдителното решение е връчено на
07.08.2020 г., а жалбата пред Административен съд – Пловдив е подадена на
21.08.2020 г. отново в 14-дневния срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет на
настоящото оспорване е заповед за налагане на ПАМ № ФК-363-0377428/01.07.2020
г., издадена на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началник отдел “Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
До налагането на тази ПАМ се е стигнало в резултат на
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от
ЗДДС- ресторант „Пица бар Стандарт“, находящ се в гр.Карлово, ул.“Юмрукчал“ №5,
стопанисван от „РЕЙ 85“ЕООД.
При проверката е констатирано, че дружеството, в
качеството му на ЗЛ по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата, като не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от ресторанта чрез издаване на фискални касови
бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
При проверката е установено, че в търговския обект е
налично монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство /ФУ/, модел
Datecs DP-15 KL с ИН на ФУ DТ447865 и ИН
на ФП 02706653, но нито от него, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на
Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, е издаден фискален бон за извършена контролна покупка
на 4 броя пици, 2 броя бира, 2 броя домашна торта, 1 брой минерална вода и 1
брой салата на обща стойност 54.60 лева, платени в брой на лицето Я.А.И. –
сервитьор от Д.П.-проверяващ, преди легитимация.
За извършената покупка е следвало да
бъде издаден фискален бон № 0009182/26.06.2020 г. с този номер е изведен дневен
отчет от проверяващите.
Последните се приели, че извършеното
нарушение се доказва и от установеното наличие на касова разлика в размер на
65.80 лева между наличните парични средства и тези, маркирани във ФУ.
От тези констатации е изведен извод, че нарушението
води до неотразяване на приходи.
Като доказателство за резултатите от
проверката е съставен, на основание чл.110, ал.4, вр.чл.50, ал.1 от ДОПК,
протокол за извършена проверка сер.АА№ 0377428/26.06.2020 г.
Предвид извършените констатации е изведен и извод, че
жалбоподателят не е спазил реда за издаване на съответни документи за продажба,
издадени по установения ред за продажба.
По този начин дружеството е допуснало нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Административната преписка по налагането на процесната
ПАМ е събрана като доказателство по делото.
Като взе предвид представените по делото писмени
доказателства и доводите на страните, съдът намери жалбата за неоснователна.
Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, съгласно заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП /л.8/, в рамките на предоставените му правомощия, в условията на обвързана компетентност. Видно
от посочената заповед на изпълнителния директор на НАП, Началник отдел
„Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е упълномощен
да налага ПАМ запечатване на обект на основание чл. 186 ЗДДС.
Не е спорно между страните, че към момента на
проверката жалбоподателят осъществява търговска дейност без да е издаден
фискален бон от въведеното в
експлоатация в обект фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан в
момента на извършване на плащането съгласно изискванията на Наредба Н
-18/13.12.2006 г.
Ирелевантно по отношение на налагането на процесната
ПАМ е обстоятелството по какви причини сервитьора е сторил това – спазването на
санитарните изисквания при условията на пандемия не следва да влияе на
спазването на данъчното законодателство.
За предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях се налага принудителна административна
мярка.
Допуснатото нарушение
на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с
чл.118 ал.1 от ЗДДС съдът счита за безспорно установено предвид направените
констатации от приходната администрация по Протокол за извършена проверка
сер.АА№ 0379697/06.06.2020 г., съответно непредставянето на доказателства, че
за извършената покупка е издаден фискален бон или ръчна касова бележка от кочан
в момента на извършване на плащането съгласно изискванията на Наредба Н
-18/13.12.2006 г.
В крайна сметка извършването на нарушението не се и
оспорва от жалбоподателя.
Всичко това обвързва АО да наложи и процесната ПАМ.
В настоящия случай, в оспорената заповед е налице
описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае
за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон за регистриране
на извършваните продажби в обекта, когато това е задължително. Налице са
конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една
страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката протокол,
а от друга подробно е мотивирал продължителността на срока на наложената ПАМ.
Както се посочи, в случая са изложени и мотиви по
отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, която има
превантивен и дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил
целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, както и с необходимата
превенция да не се извършва ново нарушение. Така посочените мотиви в достатъчна
степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка, поради
което не се констатира несъразмерност на срока на действие на ПАМ.
Следва да се има предвид, че в конкретния случай
самата ПАМ е с продължителност под средния размер на срока като АО е обосновал
защо е определил този срок. Изрично е посочено, че при определяне
продължителността на мярката е взета предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от същото – с това нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Неиздаването на ФКБ препятства извършването на
контролната дейност и не позволява да се
отчитат реализираните от лицето приходи -
при самата проверка е установена положителна касова разлика в размер на 65.80
лева между наличните парични средства и тези, маркирани във ФУ.
Взето е предвид и местонахождението на самия обект със
съответния човекопоток – в близост до центъра на града, големината и вида на
обекта – ресторант с площ около 200 кв.м., капацитет 60 бр. места на закрито и
40 бр.места на открито, работното му време – от понеделник до събота – от 11.00
часа до 00.00 часа, с възможност за реализиране на значителни обороти предвид
множеството потенциални клиенти и богатия асортимент на предлаганите стоки в
обекта – салати, предястия, пици, спагети, ризото, скара, студени мезето и
безалкохолни напитки, алкохол и др.
Съдът намира за неоснователни
оплакванията по жалбата, че се касае за инцидентен пропуск на служителя с оглед
спазването на специфичните изисквания при изпълняване на служебните задължения
в условията на пандемия предвид констатираната от контролните органи положителна
касова разлика в размер на 65.80 лева между наличните парични средства и тези,
маркирани във ФУ.
Срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното
нарушение и е съобразен с целта на ПАМ, а именно нейният превантивен и
дисциплиниращ характер, както и недопускане на вреди за фиска.
Липсата на съставен АУАН и издадено НП към момента на
издаване на заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно, с оглед независимия
характер на административното и административно-наказателното производство.
Производствата по чл.186 и чл.187 от ЗДДС за налагане
на принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане на административно
наказание за извършено административно нарушение са различни и се провеждат по
предвидената за тях законова регламентация.
При действието на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС налагането на ПАМ е независимо от
ангажирането на административнонаказателната отговорност.
Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ
при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката
на административния орган. Срокът е опреден под средния предвиден от закона
размер, изложени са мотиви от страна на АО за определянето му. При това
положение, на административния орган не му остава друга възможност освен да
приложи закона, където в чл.186, ал.1 от ЗДДС е записано, че принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец се налага, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на
процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора за ответника се следват
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на
изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този
кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение
на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда.
В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът
счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално
предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било
обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът
счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Рей 85“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Карлово, ул.“Юмрукчал“ №5, представлявано от Х.И.Р., против заповед за
налагане на ПАМ № ФК-363-0377428/01.07.2020 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение №
ГДФК-73/28.07.2020 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП..
ОСЪЖДА
„Рей 85“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Карлово,
ул.“Юмрукчал“ №5, представлявано от Х.И.Р., да заплати разноски по делото на
НАП за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Административен съдия: