МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 1413/2013 година
по описа на Специализирания наказателен съд,6 с-в
Специализираната
прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в Специализирания
наказателен съд с обвинение срещу подсъдимия както следва :
И.И.Г.
-, роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен
неосъждан ЕГН*
В ТОВА, ЧЕ :
На 10.03.2012 год., около14.00
часа в гр. С* пред двора на * се заканил на Е.А.Б. с престъпление против
неговата личност - убийство, като насочил и опрял в тила му пистолет, нанесъл
му удари в тилната област на главата с пистолета, повалил го на земята и това
заканване възбудило у Е.А.Б. основателен страх за осъществяването му, като
деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК - лице от състава на
МВР на длъжност „* - Престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Представителят на
Специализираната прокуратура поддържа така повдигнатите обвинения, като в хода
на съдебните прения излага становище, че
същите са доказани по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, като
прави анализ на същите.Приема , че описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка изцяло се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Според представителя на
държавното обвинение разпитаните свидетели Е.Б., А.Н. , Г.Д. и частично обяснеията на подсъдимия Г. и показанията на Т.Г. ,заключенията на съдебно
медицинската експертиза , съдебно компютърна и техническа експертиза и съдебно
психологическа и психиатрическа експертиза по несъмнен начин установяват, че
подсъдимият на инкриминираната дата се заканил с убийство на Б. като насочил и
опрял в тила му пистолет, нанесъл му удари в тилната област на главата с
пистолета, повалил го на земята. Прокурорът акцентира на показанията на
свидетелите Е.Б., А.Н., Г.Д..
Според прокурор Т., Г. като служител на полицията е следвало да реагира на твърдяните от него заплахи от
страна на Б. преди инцидента.Изложеното в обясненията на подсъдимия, че Е.Б. е
бил силно дрогиран , неадекватен и агресивен , според прокурора , се
опровергава от показанията на двамата свидетели Н. и Д..
В пледоарията си представителят
на държавното обвинение акцентира на показанията на свидетеля Е.Б. като ги
определя като подробни, последователни и съответстващи на изгледания запис от
камерата в съдебната зала и на снимковия материал приложен към заключението на
назначената в хода на съдебното следствие съдебно компютърно техническа
експертиза.
Прокурорът смята, че показанията
на съпругата на подсъдимия -
свидетелката Г. и неговите обяснения са защитна версия, която твърде
избирателно отрича всяко едно обстоятелство, което би уличило подсъдимия в
някакво противоправно действие.
Представителят на прокуратурата
намира, че деянието е осъществено при пряк умисъл и пледира за определяне на
наказание „Лишаване от свобода“ под
средния размер и при приложение на чл.66, ал.1 НК като предлага да се определи наказание в размер на една
година „Лишаване от свобода“ като изпълнението на същото по реда на чл.66, л.1 НК, с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия И.Г. пледира за оправдателна присъда като смята, че
не са събрани достатъчно доказателства за доказване на обвинението по несъмнен
и категоричен начин , както изисква закона.Според адвокат В. липсват
доказателства Г. да е извършил
престъплението за което е обвинен от субективна страна.В пледоарията си
защитникът анализира показанията на всички свидетели и подробно акцентира на показанията
на свидетелката Т.Г. и на обясненията на подсъдимия Г.. В защита на Г. посочва
, че същия е реагирал по описания в обвинителния акт начин защото е възприел
заплаха от страна на свидетеля за живота на себе си и на съпругата и дъщеря си.Защитникът
твърди, че в лявата си ръка Г. е държал полицейската си карта и се е легитимирал
пред Б. като след това е насочил пистолета към него и е извършил последващите
действия , които са заснети от камерата.
В резултат на направения анализ
на събраните доказателства процесуалния представител на подсъдимия Г. пледира за оправдателна присъда по повдигнатото
обвинение на клиента му.
Подсъдимия
И.Г. моли за оправдателна присъда и
заявява , че е действал в условията на абсолютна необходимост да защити най
вече бременната си съпруга и малолетната си дъщеря.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
И.И.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, с постоянен адрес: гр. С.,***. За времето от 13.03.2006 год. до 21.03.2012 год. работел в * при Министерство
на вътрешните работи, *. Към настоящия момент
работи в дружество „*" АД, като
координатор.
Свидетелят Б. и подсъдимия Г. и се познавали от 2002г.Те
подържали спорадични контакти които свидетелят Б. определя като приятелски.Двамата
са се познавали добре .През 2008г. Г. взел от Б. три книги като същия в обясненията
си твърди , че ги е платил.Три седмици преди 10.03.2012г. Б. се обадил на
подсъдимия Г. по мобилния му телефон и си поискал трите книги.В проведените три
разговора по повод на книгите подсъдимия го заплашил с думите „Не се обаждай да
ме притесняваш , гад мръсна, сега ще те намеря където и да си „ Б. знаел, че Г.
работел в Министерство на отбраната тъй като неговата легендировка като
служител в * била такава.
На 10.03.2012 год. семейството на
подсъдимия – той , съпругата му и дъщеря му Й. ходили до гр.Б .Около 14:00 - 14:30
часа се
върнали в гр.С. и на път за дома си минавали
покрай двора на * .В същото време свидетелят Е.А.Б. се прибирал пеша към дома
си в ж.к. „*". Е.Б. бил облечен с черни дрехи , обикновенно
яке и дънки , като на лявото си рамо носил сива
раница , а на врата си дълъг шал.Семейството на подсъдимия пътувало с лек автомобил марка * с ДК № * В момента в който Е.Б. вървял покрай двора * по улицата минал лекия автомобил в който се возил подсъдимия Г.. Автомобилът бил
управляван от св. Т.В.Г.,
а на предната дясна седалка пътувал И.И.Г.. По същото време Г. работел в * - МВР, на длъжност * и имал зачислено
служебно оръжие - 9мм пистолет „Макаров", което носел в себе си.
Когато минали покрай св. Б., подсъдимия казал на съпругата си да
спре колата и му извикал
да спре, за да си поговорят. Б. , който се намирал на десния
тротоар на улицата някъде до предната дясна врата на автомобила му казал, че бърза и продължил движенито си като пресякъл улицата в посока
вратата на двора на училището.
Г. слязъл от автомобила и се затичал след него. До входа на двора на училището, св. Б. се обърнал и видял,
че Г. го настига и си слага ръката
на кобура. Б. възприел изваждането на пистолета от кобура и
насочването му напред към него.Като фон зад Г. свидетелят видял автомобила ,
управляван от свидетелката Т.Г. да потегля.Като го настигнал, Г. му нанесъл няколко удара
в областта на тила , започнал да го събаря на земята като му хванал ръцете с
помощта на шала. Подсъдимият поиставил на колене свидетеля, привел го към земята ,опрял цевта на оръжието
в тила му и в същото време му навел главата към земята.Сроред
Б. имало натиск от ръката на подсъдимия и
той ясно го усетил и очаквал във всеки момент изстрел. Подсъдимият нанесъл на Б. удари по главата,
дясната мишница, дясната предмишница и левия лакет. След
това И.Г. изправил свидетеля Б.,
подпрял го на училищната ограда и започнал да крещи.
Св. Б. бил много уплашен и не
възприел думите на подсъдимия ,а започнал да вика за помощ и извадил мобилния си телефон
с намерение да потърси помощ. В този момент Г. изтръгнал апарата
от ръката му. Б. започнал да се оглежда за хора наоколо и видял, че на сградата на училището има монтирана охранителна
камера. Посочил я на Г. и му казал, че всичко което му причинява се записва. Св. Б. видял, че в двора
на училището имало деца и поискал да се обадят на номер за спешни повиквания 112. Това принудило Г. да прекрати действията си и да му върне
мобилния телефон. Тогава Б. се обадил на номер за спешни повиквания „112" и съобщил за извършеното спрямо него нападение.Операторът на телефона за спешни
повиквания уведомил дежурния на * и казал на Е.Б. да изчака на място
пристигането на полицейски патрул.Преди идването на полицейския патрул
подсъдимия и съпругата му – св.Т.Г. се върнали пред училището. Сигналът бил посетен от автопатрул от *-то РУ „Полиция"
- СДВР в състав свидетелите
А.Г.Н. и Г.А.Д.. Те предупредили
устно двамата и ги насочили към
*-то РУ„Полиция"
- СДВР, където двамата депозирали жалби.Двамата свидетели
изслушали подсъдимия и Б. , но тъй като към момента нямало скандал не
предприели други действия.Б. разказал на Д. и Н. за отправената заплаха с
пистолет и за нанесените му удари като
настоял да се изземат записите от камерата , за да се види целия инцидент.Полицейските
служители не възприели нищо обезпокоително в поведението на Г. и Б. и се
ограничили само с устно предупреждение.
Г. и Б. отишли в сградата на * РУП и подали съответните жалби за инцидента.
Г. към
този момент бил държавен служител в МВР, назначен на длъжност „*. Такъв той е бил от
13.03.2006 год. до
21.03.2012 год., когато е напуснал по собствено желание /видно от писмените доказателства в том 2
л. 79-82/. Докато е бил държавен служител в МВР, на
обвиняемия е било зачислено служебно оръжие 9мм пистолет
„Макаров", заедно с 2 пълнителя
и 16 бр. патрони,
като оръжието той е носел винаги
в себе си, тъй като е нямал
условия за съхранението му
в дома си..
Фактическата обстановка по делото
се установява по несъмнен и категоричен
начин от показания на свидетелите Е.Б. , А.Г.Н. , Г.А.Д. и Т.Г., обясненията на подсъдимия И.Г.,
от писмените доказателства, веществените доказателства и заключенията на
назначените експертизи .
Съдът кредитира отчасти обясненията на подсъдимия И.Г. в
контекста на разбирането , че те имат двойствена природа – гласно
доказателствено средство и средство за упражняване правото на защита.Обясненията
на подсъдимия относно контактите му със свидетеля Б. и ваденето и насочването
на пистолета до входа на * се подкрепят от показанията на свидетеля Б. ,
свидетелката Г. , записа от камерата на входа на училището и заключението на
назначената съдебно компютърно техническа експертиза.Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия относно отправените здаплахи към него и семейството
му от свидетеля Б. в момента в който минавал покрай автомобила тъй като на
приложените снимки от записа ясно се вижда положението на Б. , който върви
покрай оградата на училището и нападението от страна на подсъдимия с насочено
оръжие.Този момент , който е заснет от охранителната камера опровергава тезата
на подсъдимия , че целял да защити себе си и семейството си и поради тази
причина извадил и насочил оръжие към Б..В тази връзка именно показанията на Б. съответстват
на записа от охранителната камера.На нея ясно се вижда , че Г. бягайки се
приближава до пострадалия с насочена напред дясна ръка, в която се вижда
насочен напред предмет, за който не се спори , че е било служебното оръжие на Г..Съдът
възприема думите на подсъдимия , че в лявата си ръка държи служебната си карта
, за да се легитимира пред Б. като негова защитна версия.Очевидно е , че
действията на Г. са изненада за Б. и той се обръща към посоката откъдето
приближава едва в момента в който го възприема.Това опровергава твърдяното от
подсъдимия , че действията му са продиктувани от агресивното поведение на Б. и
целяло защита на семейството му от непосредствена опасност за живота им.
Твърдението на подсъдимия, че Б.
е бил агресивен или дрогиран не се подкрепя от останалите доказателства като ,
за да прецени истинността им ги съпоставя с показанията на двамата полицейски
служители.В показанията си А.Н. и Г.Д. не споделят подобни впечатления за
състоянието на пострадалия Б..На конкретен въпрос свидетелят Д. отговаря“
Поведението на двете лица беше в рамките на нормалното между лица , които са
имали някакъв спор“.В подкрепа на извода на съдебния състав, че обяснеията на
подсъдимия в тази им част не следва да се кредитират е и установеното от заключението
на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза ,че Б.
не е наркозависим и не злоупотребява с алкохол.
След анализ на доказателствата
съдът приема , че обясненията на Г. в частта им, че Б. е отправил заплаха „Ще
ви избия „ и е пъхнал дясната си ръка под якето като имитирал ваденето на
оръжие са опит да оправдае действията си
и са част от старателно изградена защитна версия.В тази част обясненията на
подсъдимия се подкрепят от показанията на свидетелката Т.Г. – негова съпруга.Припокриването
на обясненията на Г. и показанията на съпругата относно отправената към тях
вербална и в последствие невербална заплаха е лесно обяснимо и част от
подържаната защитна версия.Тези показания се опровергават от записите от
инцидента на който ясно се вижда в кой момент Г. връхлита Б. и позата която е
заел с лице към него и към мястото
където би трябвало да се намира автомобила шофиран от свидетелката Г..Движенията
на Б. по никакъв начин не могат да се приемат като заплашителни спрямо посоката
от която идва подсъдимия Г..
В коментираната част обясненията на подсъдимия са продиктувани от
желанието му да съобрази действията си с изискванията на нормативната уредба и
да ги оправдае .
Свидетелката Т.Г. е съпруга на
подсъдимия И.Г..Същата е очевидец на инцидента тъй като е шофирала автомобила
от който е слязъл.Нейните показания относно отправените заплахи от страна на Б.
и заплашителните действия от негова страна както и съдържащото се в показанията
й твърдение , че Г. е извадил с лявата си ръка служебната си карта изцяло се
вписват в изградената защитна версия и съдът не ги кредитира.Според мнението на
съдебния състав в тази си част показанията на свидетелката са продиктувани от
желанието й да оправдае действията на съпруга си и да подкрепи неговата версия
за инцидента.В останалата си част показанията на свидетелката кореспондират с
доказателствения материал , а именно показанията на Б. , обясненията на Г. и приобщения запис от охранителната камера
на училището.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Е.Б. в цялост .Те кореспондират със заключението на назначената в
хода на съдебното следствие съдебно компютърна техническа експертиза и
приложения към нея фотоалбум , заключението на съдебно медицинската експертиза,пресъздадения
в техническата експертиза разговор с оператор на телефона за спешни повиквания
112 , отчасти с показанията на свидетелката Г. , обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите Н. и Д. .Съдът намира показанията на Б. за логични ,
последователни и съответстващи на установената в хода на съдебното следствие
обективна истина в резултат на анализ и преценка на съвкупния доказателствен
материал.Неговите показания съответстват на показанията на двамата полицейски
служители относно разказаното им от Б. непосредствено след инцидента и лично
възприето от тях.Този първоначален разказ за случилото се ,който пресъздават
двамата свидетели , е ценен от доказателствена гледна точка тъй като пресъздава
фактите непосредствено след случката и не е обременен с премислени наслагвания
и прибавяне на удобни за съответната теза детайли.
Свидетелите А.Г.Н. и Г.А.Д.
са полицейски служители от * РУП . На 10.03.2012г. били назначени като
автопатрул * дневна смяна. По разпореждане на оперативния дежурен на * РУП посетили
местопроизшествието по сигнал , че пред входа на * в ж.к.“*“ е възникнала
саморазправа между две лица.Свидетелите разказват, че когато са отишли на място
първо са видели подсъдимия и свидетелката Т.Г. .Г. ги
спрял с махане на ръка и им разказал за
възникналия инцидент като им посочил свидетеля Б. който седял до будка за
вестници.Б. разказал пред свидетелите за това, че Г. е насочил и опрял пистолет
към тила му и му нанесъл удари. Той настоявал да се изземе записа от
охранителната камера в двора на училището .Двамата полицейски служители
разказват подробно за ситуацията и уточняват , че посъветвали двете спорещи
страни да подадат жалба в * РУП
Съдът
смята , че техните показания следва да
се кредитират в цялост.Те съответстват на другите събрани в хода на
разследването доказателства и се допълват от тях.
Те допринасят за разкриване на обективната истина
по отношение на действията на подсъдимия и свидетеля Б., тяхното психическо
състояние непосредствено след инцидента.
Съдът напълно се доверява на заключението на
изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-психиатрична експертиза,
което намира за обективно, всестранно, незаинтересовано, компетентно изготвено,
с необходимите професионални знания и опит, в съответствие с материалите по
делото.Видно от заключението на вещите лица ,вследствие на инкриминираното
деяние Б. се намира в състояние на емоционален стрес,който в началото е
затруднил значително когнитивната оценка на случващото се.В резултат на
деянието се е появил страх за живота и
сигурността му , който е прераснал в персистиращо страхово състояние
,повлияващо поведението му и пълноценното му социално функциониране.Това
страхово състояние по своята интензивност ,характеристики и нарушения в
социалното функциониране отговарят на категорията „основателен страх“.
В хода на досъдебното
производство е била назначената Съдебномедицинска експертиза., изслушана в хода
на съдебното следствие, чието заключение съдът приема като компетентно
изготвено, обосновано и пълно. От това заключение се установява, че при
инцидента на 10.03.2012 г. пострадалия Е.Б. е получил кръвонасядания
в тилната област на главата, дясната мишница,дясната предмишница и левия лакет.Тези
травматични увреждания са получени от удари с или върху твърди тъпи предмети и
описаната морфология от съдебен лекар дава основание за извод , че може да са
получени при описаните от Б. време и
начин и са причинили болка и страдание.
В хода на досъдебното
производство е била назначената Съдебно техническа експертиза на предоставения
запис от разговор на телефона за спешни повиквания 112, изслушана в хода на
съдебното следствие, чието заключение съдът приема като компетентно изготвено,
обосновано и пълно.
Свалената информация потвърждава
телефонния разговор между Б. и оператор от телефон „112“.След извършен детайлен
анализ на аудиофайла е описан разговорът,който се съдържа в него.В
предоставения за изследване диск се съдържа и файл с изображение на електронен
картон на инцидента ,изваден от специализирания софтуер на „Национална система
112“.
Мястото на извършване на
гореописаното престъпление е в непосредствена близост до входа на * ,ж.к.“*“. В
хода на разследването магнитният носител на записа, направен на 10.03.2012г. от
охранителната камера на входа на училището
е предоставен от Директора на дирекция“Обществен ред, управление на
отбранително-мобилизационната подготовка и защита при бедствие“ към Столична голяма
община с писмо № 1100-419/07.06.2012г. Този магнитен носител е предявен като
веществено доказателство в хода на съдебното следствие . Предявено чрез
изглеждане е и съдържанието на записа от
охранителната камера на училището за времето от 14,10 до 14,40 часа.
Назначена и изготвена е в хода на
съдебното следствие техническа експертиза – № 1657/31.03.2014 г., ведно с
изготвен фотоалбум за кадрите от момента на появата на двете лица на записа до момента
в който се скриват зад дърво – 14,15,40 часа до 14,16,20 часа. . Видно от
заключението и изготвения фотоалбум, съдържащ 91 броя изображения – снимки,
изготвени на цветен принтер, неразделна част към техническата експертиза, е че
на изображенията се виждат две лица от мъжки пол обект 1 и обект 2.На първите 4снимки
се вижда обект 1 застанал прав към портална метална врата , към него тичешком
се приближава обект №2.В следващите кадри ясно се виждат описаните в
свидетелските показания на Б. действия на подсъдимия.Предвид ниската резолюция
на записа лицата и предметите не могат да се индивидуализират, но съпоставяйки
ги с другите събрани по делото доказателства съдът приема ,че обект 1 от
снимките е свидетелят Б. , а обект 2 е подсъдимия Г..На снимки №8 и №9 ясно се
вижда ,че обект №2 е поставил лявата си ръка на лявото рамо на обект №1 и е
протегнал дясната си ръка на нивото над рамото си и над рамото на обект №1 като
на следващата снимка /№9/ обект №2 леко е привел обект № 1 към земята ,поставил
е дясната си ръка в тилната област на обект №1 ,като лявата му ръка не се
вижда.
Към доказателствения материал
съдът приобщи на основание чл.283 НПК и всички събрани по делото писмени
доказателства.
На основание чл.284 НПК бе
предявен като се изгледа предадения запис от охранителната камера от *. В хода
на съдебното следствие не бе уважено искане на защитата на подсъдимия за
назначаване на техническа експертиза на предходната част от записа.Съдът намира
, че назначаването на техническа експертиза на записа преди 14.15.40 часа не би
довело до изясняване на обективната истина тъй като преди това двете лица не
попадат в полезрението на камерата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
При така описаната фактическа
обстановка, въз основа на събрания на досъдебното производство доказателствен
материал и задълбочения анализ на същия, се налага извода, че от обективна
страна обвиняемият И.И.Г. е осъществил състав на
престъпление по чл. 144 ал. 3 предложения 1 и 2 вр. ал. 1 от НК - на 10.03.2012
год., около 14.00 часа в гр. С.,*** пред двора на *. се заканил на Е.А.Б. с
престъпление против неговата личност - убийство, като насочил и опрял в тила му
пистолет, нанесъл му удари в тилната област на главата с пистолета, повалил го
на земята и това заканване е възбудило у Е.Б. основателен страх за
осъществяването му. Деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК,
лице от състава на МВР, държавен служител в МВР, назначен на длъжност „*. Такъв
той е бил от 13.03.2006 год. до 21.03.2012 год., когато е напуснал по собствено
желание /видно от писмените доказателства в том 2 л. 79-82/. Докато е бил
държавен служител в МВР, на обвиняемия е било зачислено служебно оръжие 9мм
пистолет „Макаров", заедно с 2 пълнителя и 16 бр. патрони, като оръжието
той е носел винаги в себе си, тъй като е нямал условия за съхранението му в
дома си..
Съдът ПРИЗНАВА подсъдимия за виновен за
престъпление по чл.144,ал.3 НК.
Пострадалия
, съгласно внесеното обвинение Е.Б. не предяви граждански иск и се отказа от конституирането му като частен
обвинител.
Подсъдимият
Г. е лице по смисъла на чл.142, ал.2 ,т. НК.
От
обективна страна посоченото престъпление по чл.144 ал.3 НК представлява особена
форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните
процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл
изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го
лиши от живот. Освен това така отправената закана следва да създава възможност
за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението.
Последното означава, че съществува реална възможност деецът да осъществи
намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или психичното
състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. При
преценка на последното се вземат предвид обстановката, начина, по който е
отправена заканата, психичното състояние на дееца. На следващо място деянието е
довършено, когато пострадалия възприеме заканата с престъпление, в случая с
убийство, когато обективираното намерение на дееца да го лиши от живот,
достигне до съзнанието на жертвата. Освен това, от субективна страна, следва да
е налице съзнание на дееца, че отправя към пострадалия заплаха с престъплението
убийство, както и това, че тя се възприема от първия и у него може да възникне
основателен страх от осъществяването й.
Според
настоящия състав в конкретния казус всички горепосочени изискуеми признаци на
съставомерно деяние по чл.144 ал.3 от НК са налице. Безспорно се установиха действията
на подсъдимия Г. , насочения пистолет към пострадалия , опирането на цевта в
тила му и нанесените удари, както и обстоятелствата около тези действия. Така
фактът, че са насочването на оръжието е
придружено и с опити за физическо насилие, мотивират настоящия състав да
приеме, че същите са били напълно в състояние да възбудят основателен страх от
осъществяването им у пострадалия. Съдебната теория и практика са
непротиворечиви, че за умисъла на дееца следва да се съди от обективираното му
поведение. Гореописаното поведение на подсъдимия е поведение на лице, действащо
с пряк умисъл да умъртви именно пострадалия Б.. В този случай правилното
приложение на закона е указано по задължителен за съда начин в Тълкувателно
решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК. Тълкувайки обективните и субективните признаци на
състава по чл. 144, ал. 3 НК, ВС указва, че „за извършване на престъплението по
чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има
оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при
условия, при които резултатът реално може да настъпи. Ако е налице
предварително решение за извършване на убийство, следва да се обсъди дали не е
извършено друго престъпление - приготовление по чл. 117 НК или опит за убийство
по чл. 115 НК и следващите от НК. „
От
субективна страна престъпленията са били извършени от Г. с пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Последното се установява категорично от
показанията преди всичко на свидетеля Б. , приобщения по реда на НПК запис и
заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно компютърно
техническа експертиза. Посредством последните категорично се установи, че
деецът напълно е съзнавал факта на отправената от него закана с убийство спрямо
Е.Б.., възприемането на последната и реакцията на пострадалия. Но това негово
съзнание не само, че не е оказало възпиращо въздействие върху дееца, а напротив
– той съзнателно се е заканил с убийство на пострадалия.
Причини
за извършване на деянието – чувство за превъзходство произтичащо от служебното
му положение , незачитане на установения в страната правов ред, на нормите за
неприкосновеността на чуждата свободна воля.
С оглед
на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на
престъплението, извършено от подсъдимия И.Г..
като такова по чл.144 ал.3 вр. ал.1 , за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца,
на същия следва да бъде определено и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
при условията на чл.54 от НК. Според настоящия състав именно с това наказание
биха се постигнали горепосочените цели, визирани в Наказателния кодекс. При
индивидуализация размера на така определеното по вид наказание, съдът отчита
всички обстоятелства по делото, а именно превесът на смекчаващите отговорността
на дееца обстоятелства. Като такива се очертават чистото съдебно минало на
подсъдимия и наличието на предходен
конфликт между подсъдимия и пострадалия. С оглед на изложеното, съдът намира,
че най-справедливо е на И.И.Г. да бъде наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за извършеното престъпление.
Предвид
размера на определеното наказание, чистото съдебно минало на подсъдимия по
време на извършване на деянието, както и за поправянето и превъзпитанието му,
настоящият състав е на становище, че така наложеното наказание ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода НЕ Е необходимо да бъде изтърпяно от същия реално. Поради
това и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на И.И.Г. наказание една
година „лишаване от свобода”, следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на настоящата присъда в законна сила. Според състава постановяването на реално
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” по никакъв начин не
би допринесло за реализиране целите на индивидуалната и генералната превенции,
които биха се достигнали и без откъсване на подсъдимия от обществото, като на
същия се предостави реална възможност да се поправи и превъзпита, бидейки
пълноценен гражданин и член на обществото.
По
настоящото н.о.х.дело са били направени разноски в размер на 1660лв. С оглед признаването
на подсъдимия И. И.Г. за виновен по повдигнатото му
обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК същият следва да бъде ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ посочената сума по сметка на ВСС.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ :