Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /07.06.2018 година, гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, XXVII граждански състав
на осми май две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Д. Тодорова
секретар: И.П.
прокурор:
като разгледа докладваното гражданско дело № 4215 по описа
за 2017 г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59
ал. 9 от СК от Г.М.Б. срещу Д.С.Р., като се претендира съдът да постанови
решение, с което да измени Решение по
гр. дело №4193/2012г. на РС -Пазарджик, като предостави родителските права по отношение
на малолетното дете Л.Г.Б. на бащата Г.М.Б.; да постанови роденото от брака дете Л. ***; да определи
подходящ режим на лични контакти на майката Д.С.Р. с детето и да осъди майката
да заплаща издръжка за детето в размер 150,00 лева месечно, платими на Г.М.Б.,
като баща и законен представител, считано от датата на завеждане на исковата
молба до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва при забава.
Ищецът
твърди, че с ответницата са родители на малолетното дете Л.Г.Б., родено на ***
г. през време на брака им. Последният бил прекратен с решение по гр. дело №
4193/2012 година на РС - Пазарджик, като
упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на
майката Д.С. Бадьокова / Р./, определено е детето да живее при нея, бащата да
вижда и взема детето при себе си всяка втора и четвърта събота на месеца от
6:00ч. до 20:00ч., както и за петнадесет дни през годината /при допълнително
уговорено от двамата време през отпуските/, които не съвпадат с годишния отпуск
на майката, както и през рождените им дни, след допълнителна уговорка за часа
на посещение. С решението ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка за детето
от 116,00 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при
просрочие. Поддържа се, че са настъпили нови
обстоятелства, които налагат промяна на първоначално установените мерки за
упражняване на родителските права. Посочва се, че след влизане на решението в
сила, детето Л. продължило да посещава ОДЗ „Здравец“ гр. Пазарджик до месец май
2013 г, като през този период то живеело и
при ищеца в дома на ул. „Болнична“ №23, ет.4, ап.11. Цялата лятна
ваканция на 2013 г. до започване на учебната година, детето прекарало с ищеца в
семейна къща, находяща се в с. Карабунар. Твърди се, че без знание на ищеца майката
Д.Р. записала детето в първи клас в 120 ОУ „Г. Раковски“ гр. София и същата се установила да живее в същия град.
Ищецът присъствал на първия учебен ден на сина си и се запознал с класния
ръководител на детето му. За периода от 15.09.2013г. до 24.05.2014 г.
многократно посещавал учебното заведение по повод различни събития,
свързани с учебния процес. През този
период по-голямата част от почивните дни, ваканциите и време, през което детето
било боледувало, както и други събития, детето е било с баща си. Цялата лятна
ваканция след приключване на учебната 2013/2014 ., детето отновво прекарало с
ищеца. Двамата ходели заедно на почивки, забавления, игри, решавали задачи,
четели задължителните книги. През учебната 2014-2015 година Л. продължил да учи
в същото училище, а ищецът продължавал да посещава същото по различни поводи, срещал се с
учителите на сина си, прекарвал голяма част от почивните дни и ваканциите с
детето си, и винаги когато детето боледувало, то е било с него и са живели
заедно. През учебната 2015-2016 година Л. продължил да учи в 120 ОУ „Г.
Раковски“ гр. София. Ищецът често посещавал училището по различни поводи -
седмица на бащата, спортни дни, състезания и други. Всички свободни от учебни
занятия дни, ваканции и времето, през което детето е боледувало, детето прекарвало
и живяло с него. През лятната ваканция
на учебната 2015-2016 г. Л. отново бил
при баща си. От началото на учебната 2016 година до началото на зимната
ваканция, детето посещавало същото училище. В началото на месец януари 2017 г. детето
и майката се преместили отново в гр. Пазарджик, като живеели в дома на бабата по майчина линия на ул. „Дойран“
№24, ет.2, ап.4. Посочва се, че след започване на учебни занятия в новото
училище през много голяма част от времето детето е било при баща си, който се грижел
за него, водел го и го вземал от училище. Водел го на лекар, когато боледувало.
Посочва се, че майката Д.Р. от 2016 г. работела и живеела в гр. Пловдив. Цялата
лятна ваканция на учебната 2016-2017 г. детето живеело при баща си, като за
това време му осигурил почивка на различни курорти, забавления и други. Връзката
между бащата и детето била силна. Твърди
се, че от 15.09.2017г. детето започнало да учи в ОУ „Климент Охридски“ в гр.
Пазарджик. Личните контакти на майката с детето били изключително редки, както
и разговорите между тях по телефона. При това ищецът намира, че след постановяването
на съдебното решение обстоятелствата коренно били променени, тъй като Л. отдавна не живеел с
майка си, а грижите за него полагал той и майката на Д.Р.. Ищецът работел като
пожарникар с работно време - 24 часа и тридневна почивка след това.Това му
давало възможност да се грижи за детето си почти непрекъснато, поради което
счита, че следва да се постанови исканата промяна.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор, с който ответницата оспорва
изцяло наведените твърдения и счита претенцията за неоснователна. Поддържа се,
че няма промяна на обстоятелствата, поради които да се налага изменение мерките
за упражняването на родителските права. Ответницата имала желание, интерес,
възможност и предприемала действия за повишаване нивото на образование и морал
на детето, и имотно си състояние за по-доброто му отглеждане и възпитание.
Твърди
се, че ответницата не е ограничавала бащата на детето да организира срещите им,
като дори е разрешавала да се виждат повече от определеното време от съда. Единствено,
като отговорен родител, не одобрявала срещи във време, когато детето имало
важни домашни задачи, тъй като се е случвало детето да отиде при баща си за
уикенда и след това да се окаже без подготовка по няколко предмета в училище. Твърди
се, че след влизане в сила на решението, детето продължило да посещава ОДЗ „Здравец“гр.
Пазарджик с нейно съгласие и по настояване на ищецът, и неговата майка (Л.Б.,
по това време възпитател в съответното заведение). Въпреки това, постоянно
имало инциденти с детето, което поставяло
под въпрос възпитателските качества на бабата по бащина линия. Детето
споделяло, че въпросната бабата многократно му е посягала да го удря, когато са
били в апартамента или къщата им в с. Карабунар, което бабата обяснявала с
това, че детето „се лигави“. Твърди се,
че многократно след отсядане при роднини на ищецът или при него самия, през
почивни дни са и връщали детето с обяснения, че се държи изключително лошо,
отговаряло и не слушало. Това били неверни твърдения от тяхна страна, с които
се опитвали да оправдаят неспособността си да се справят с отговорностите и
проблемите, съпътстващи един нормален възпитателен процес. Посочва се, че през
времето, когато се твърди за детето да се е грижел ищецът, всъщност грижи са
полагали неговите родители. Когато се обаждала на детето да го попита какво
прави, отговаряло, че си играе или гледа телевизия. Според ответница това й
дава основание да приеме, че грижата от страна на ищеца е недостатъчна, а
повечето внимание и грижи се полагали от родителите му, а не лично от него.
Твърди
се, че когато детето имало почивни дни и ваканции, по-голямата част от тях
прекарвало с майка си и родителите по майчина линия. Всеки ден след занимания в
детската градина, детето било прекарвало времето сред природата, карали велосипед или ролери с майката, като
последната осигурила занимания със спорт и рисуване. Ответница оспорва
твърдението на ищеца, че посещавал многократно училището на детето в гр. София във
връзка с различни събития. От 1-ви до края на 4-ти клас (учебни години
2013/2014г., 2014/2015г., 2015/2016г., 2016/2017г.) за детето полагала грижи основно ответницата, а от
вторият срок на 2016/2017 г в грижите, възпитанието и домашните помагала и майка
й Л. Р., която и през престоя им в гр. София също осигурявала подкрепа.
Посочва се, че интересът, който имал ищецът към детето бил
само през ваканциите и неучебните дни, тъй като тогава можел да осигури
забавления. През учебно време и времето, което било свързано със задължения и
отговорности във връзка с образованието, здравето и възпитанието - бащата не
проявявал интерес и не се включвал.
Твърди, че в периода 2013г.-2016 г, когато детето учело в
гр. София били организирани множество събития и състезания - четене на
открито, спортни състезания, за които ищецът не се появявал и не проявявал
интерес. Единствено взел участие през 2016 г. на „Седмица на бащата“ в гр.
София. През всички години, откакто детето ходело на училище, бащата не бил
посетил нито една родителска среща. Твърди
се, че преди началото на всяка учебна година ответницата се опитвала да проведе
нормален разговор с бащата, с който да се разберат и той да поеме половината
разходи за дрехи, обувки, учебни пособия и допълнителни такси, свързани с
учебната дейност на детето. Бащата отговарял уклончиво, категорично отказвал
или обещавал, но в крайна сметка не се включвал.
Ответница
посочва, че срещите между детето и ищецът били изключително редки и се
провеждали само, когато довеждала детето уикенда в Пазарджик. Ищецът никога не
проявил самоинициативност да отиде и види детето в София. Твърди се, че с
детето живеели заедно в апартамента на майка
й в гр. Пазарджик, като в случай, че през седмицата се налагало да
отсъства за 1 или 2 дни, задължително поддръжала
връзка с детето по телефона. Разговорите между тях били ежедневни. Моли да бъде
определен нов режим на свиждане на бащата с детето в частта с времето, което да
прекарват заедно - вместо от 6:00 до 20:00 ч., да бъде от 9:00 ч до 19:00 ч.,
тъй като 6:00ч. сутринта е прекалено рано.
Съдът,
като прецени, при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, посочените от страните
доводи и събраните по делото доказателства, намира за установени следните
правнорелевантни факти:
Страните
не спорят, а и от събраните писмени доказателства се установява, че са родители
на роденото на *** г. през време на брака им
дете Л.Г.Б.. От Решение № 1022/07.12.2012 г. по гр. д. № 4193/2012 г. на
РС-Пазарджик се изяснява, че на 07.12.2012 г. е прекратен с развод по взаимно
съгласие брачния съюз на страните, като упражняването на родителските права по
отношение на детето е предоставено на ответницата, определено е местожителство ***,
както и режим на лични контакти на бащата с детето, което да вижда и взима при
себе си всяка втора и четвърта събота на месеца от 6:00ч. до 20:00ч., както и
за 15 дни през година /при допълнително уговорено от двамата време през
отпуските/, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, както и през
рождените дни на страните, след допълнителна уговорка за часа на посещение. С
решението ищецът е осъден да заплаща 116,00 лева месечна издръжка на детето, чрез неговата
майка и законен представител, считано от влизане в сила на съдебното решение до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва при просрочие.
Дирекция
„Социално подпомагане“-Пазарджик е изразила становище по делото с предоставения
социален доклад, като след проучване отношенията между родителите, и тези между
тях и детето, социалните работници са на мнение, че страните поддържат нормални
взаимоотношения, а детето е силно привързано и към двамата родители. Всеки от
тях притежавал нужните възпитателски качества, тъй като адекватно посрещал
потребностите на детето. Двамата родителите разполагат с добри битови и
хигиенни условия за отглеждане на детето, както и подкрепа от семейния и
приятелски кръг.
При
изслушването си детето споделя, че живеело с майка си и баба Л. /баба по
майчина линия/ в гр. Пазарджик. Знае, че майка му работи в гр. Пловдив и когато
и тя, и баба му са заети, ходи при баща си. Детето посочва, че никой от
родителите не го е наранявал и иска да живее с всеки от тях. В училище споделя,
че любими предмети са му физическо и изобразително изкуство, но по български
език и история имал четворки, защото понякога не се получавало. Прекарвал
повече от времето си с телефона и на компютъра. Л. посочва, че се подготвя сам
за училище и ходи на занималня, където си пише домашните. Посочва, че баба Л.
най-много му помага за уроците, а след нея майка му и баща му. Същевременно
посочва, че тази помощ я получавал
главно от баща му и когато бил при него. В тази връзка детето сочи, че когато
баба Л. я няма, тогава няма как да са заедно и ходи при баща си. Детето заяви,
че иска да живее при майка си, където да учи, и при баща си, където да почива
повече и да се забавлява. Споделя, че и с баща си учи, но не било така строго,
както с баба Л.. Л. счита, че обстоятелството, че баба му го кара да учи повече
било полезно и добре за него. При изслушването детето сподели, че на следващия
ден ще има тест по български език и че плановете за деня му са основно да
преговаря и след това да играе на компютъра. В съдебното заседание на
18.04.2018 г. съдът констатира, че два часа след изслушването, детето е чакало
в коридорите на съдебната палата. Запитани страните поради каква причина детето
все още бе в сградата, майката заяви, че чака нея, защото след това щели да
карат кънки.
В
съдебното заседание, по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, изслушани родителите
споделят, че са загрижени за сина им, като всеки от тях му помагал за
подготовката за училище. Двамата са ангажирани трудово, като бащата посочва, че
получава,като пожарникар, месечно 1020,00 лв., при работно време от 24 часа с
три дни почивка; а майката, като управител на козметичен салон, около 1500,00лв.,
вкл. и детски надбавки 37,00 лв., с работно време от 10,00 ч. до 17.00-17.30ч. Бащата не оценява положително грижите на
майката за детето. Посочва, че през последната една година ответницата отсъства
от ежедневието на Л. и разчитала на помощта на своята майка и баба на детето-св.
Л. Р.. Последната обаче когато трябвало да остане в болнично заведение две
седмици, бащата бил този, който се грижел за детето, защото майката през този
период така и не се появила. Майката счита, че тя е по-добрия родител, тъй като
за разлика от ищеца обръщала внимание на образованието на детето, а не да му
осигурява забавления и игри. И на двамата родители е известно, че детето има
нисък успех по български език и литература, като майката посочва, че вечер помагала
на детето с подготовката и оценките,двойки и четворки, се подобрявали.
От приетите
писмени доказателства се изяснява, че
майката е преминала курсове за допълнителни професионални квалификациии и е
участвала в благотворителни инициативи. По отношение на бащата се изяснява, че
е носител на почетни грамоти за отличен успех за завършено висше образование и
писмена похвала от МВР за съществен принос при изпълнение на професионалните си
задачи като пожарникар.
От показанията
на св. Щ., бивш класен ръководител на детето, се изяснява, че детето и майката през
декември 2016 г. се преместили от гр. София в гр. Пазарджик. Свидетелката посочва,
че на родителските срещи е виждала само майката и бабата на детето св. Л. Р.. В
началото установила, че детето имало пропуски в подготовката, но след това показало добри резултати, които
според учителката се дължали и непрекъснатата работа с детето у дома.
От
показанията на св. Б., св. М.и св. Г., последната сестра на ищеца, се изяснява,
че бащата бил строг родител и не разглезвал детето, обяснявал му кое е правилно
и кое не, например кога да пресича на светофар. Ищецът бил известен на работното
му място с добрата си професионална подготовка като пожарникар, поради което
обучавал новите служители. Изясняват, че държал синът му да носи качествени
дрехи и обувки, и му купувал винаги. Св. М.определя ищеца като „детишар“,
защото постоянно се занимавал с Л. и с други деца при събирания. Свидетелите
потвърждават, че последните летни ваканции детето прекарва времето с баща си и било
изключително щастливо. Св. Г. посочва, че за нея ответницата била страхотна
майка и „орлица“, но когато Л. бил малък. След като поотраснал майката все
по-често го оставяла на друг да го гледа и не била така отдадена. Св. Г.
посочва, че през 2017 г. и 2018 г., когато взимала детето от майката се срещала
само с баба Л..
Разпитана
св. Л. Р., майка на ответницата, посочва, че отношенията на страните са добри,
както преди развода им, така и след това. Семействата им поддържат връзка и са
приятели. Посочва, че помага на дъщеря си в грижите и възпитанието на детето,
когато е ангажирана или закъснява от работа, за която пътува всеки ден до гр.
Пловдив и обратно. Свидетелката, която редовно посещавала родителските срещи за
детето, сочи, че никога не е виждала бащата на тях. Св. Р. определя отношенията
на внук й с ищеца като добри, но имало период, през който бащата бил
дезинтересиран от потребностите на детето. Дава пример, когато ответницата и
детето живеели в гр. София и през време на престоя й там повече от 10 дни
бащата не му се обаждал. Посочва, че при молба да се купят затворени обувки на
детето през есента, той отговорил с „друг път“ и накрая майката се наложило да
закупи. За свидетелката помощта на бащата за училище е недостатъчна, а
материалът бил тежът. От друга страна, майката се занимавала с детето дори и
вечер в 21.30ч. Свидетелката сочи, че след връщането на детето в гр.
Пазарджик трябвало много да учи, защото
имал пропуски.
Св.
Стойчева, служител на ответницата от м. декември 2017г., посочва, че детето Л.
е много добре възпитано. Работното време на салона, чийто управител е майката,
е от 10,00 до 17.00-17.30 ч., както и в събота, когато тя идвала на работа, но
не всяка събота. Свидетелката понякога съобразявала графика за работа с
възникналите ангажименти на майката с детето. Известно й е, че детето посещава
занималня.
От
правна страна:
Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения дадени в Постановление № 1/12.11.1974
г. по гр. д. № 3/74 г. на ВС, „решението за предоставяне упражнението на
родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на
интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: -
родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане
подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на
родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; -
привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др“.
Уреждането на режима на лични отношения между родителя и детето изисква да бъде
съобразено от една страна правото на детето да поддържа лични отношения и преки
контакти с двамата си родители редовно, а от друга да се зачитат правата и
задълженията на родителите. Режимът на лични отношения се определя, като се
изхожда от обстоятелствата на конкретния случай. По настоящото дело е предявен
иск по чл. 59, ал. 9 СК, разглеждането, на който налага да се установи има ли
изменение на обстоятелствата по изпълнение на мерките за упражняване на
родителските права, взети с решение № 1022/07.12.2012 г. по №4193/2012г. на
РС-Пазарджик, и това изменение отразява ли се на положението на детето и на
ефикасността на мерките, за да е необходима исканата от бащата промяна. Под
„изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за
отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново разрешение. Настоящият съдебен състав като извърши
съпоставка по всеки един от критериите по настоящото дело, намира следното:
Възпитателски
качества на родителите, Грижи и отношение, Желание на родителите:
Изложеното
от фактическа страна дава основание да се приеме, че всеки от родителите
притежава нужния родителски капацитет да
отглежда и възпитава детето Л.. Страните демонстрираха желание за грижа и
отношение към детето.
Според
цитираното постановление, „правилното възпитание на децата зависи преди всичко
от личността и възпитателските качества на родителите. Поради това от значение
за определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права при развод
са образованието, културата, политическите възгледи, мирогледът и другите
качества на личността на отделния родител. Същественото обаче е не тяхното
наличие, а конкретното им проявление от което се определя авторитетът на
родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на
родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да
им внушава правилни постъпки.“ В тази връзка, установи се, че бащата изгражда у
детето съзнание за спазване на нормите за обществения ред /кое добро и лошо,
правила за пресичане/. Строгостта и изискванията за поведение от бащата спрямо
детето се обясняват логически и от професията, която ищецът
упражнява-пожарникар, вменяваща самообладание и решителност.
От изслушването на детето, както и от
съвкупната преценка на показанията на свидетелите се изяснява, че най-много
лични усилия за отглеждането и възпитанието на детето полага неговата баба по
майчина линия – св. Л. Р., поради това, че майката е трудово ангажирана. Не
може да се отрече, че майката взима лично участие в грижата за детето, но от
заетостта си изглежда изпуска важни неща
за детето. Не може да убегне обстоятелството, че тя като носеща отговорност за
отглеждането и възпитанието на детето не знаеше, че на следващия ден след
съдебното заседание на 18.04.2018 г. на детето му предстои контролна и то по
предмет, по който има ниски оценки. Същевременно ответницата е тази, която
постоянно изтъква, че е загрижена за образованието на детето си. В случая обаче
тя изглежда бе дезинформирана за ежедневието на детето, защото вместо да ангажира времето му в чакане в коридорите на
съда, следваше да е осигурила своевременна успешна подготовка за училище.
Последната е препятствана и от обстоятелството, което детето свенливо призна,
че прекарва времето си повече за игри пред компютъра. Това сочи на еднозначния
извод, че е занижен контрола спрямо него
и се нуждае от по-голяма дисциплина. В тази връзка, твърдението на
ответницата, че бащата не може да осигури адекватна подготовка за училище не се
установи, а доказателствата сочат, че това се наблюдава по-скоро при майката.
Ето защо по критериите „Възпитателски качества на родителите, Грижи и
отношение, Желание на родителите“ предпочитание следва да се даде на бащата. В
допълнение следва да се отбележи, че в случаите, когато съдът предоставя
родителските права за упражняване на единия родител или родителите се
споразумеят за това – непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и
възпитанието на детето е на този родител. Поради това наведените от ответницата
доводи, че бащата не посещавал родителски срещи в училищата на сина им или не
откликвал веднага на нуждите за закупуване на обувки и дрехи са обстоятелства,
от които не може да се изведе извод за липса на възпитателки качества и грижа у
бащата, тъй като за осъществяването им е натоварена тя, титуляра на
родителските права, а на бащата му вменено задължението за заплащане на
издръжка.
Привързаност на детето:
От изслушването на детето Л.,
съдът отчете, че то изрази категорично лично мнение, вкл. и решение при кого от
родителите иска да остане, и кое е най-доброто за него /при баба Л., която го
кара да учи повече/. Едновременно с това детето изрази желание да бъде с всеки
от родителите, тоест то е привързано еднакво и към двамата. Съдът намира, че
дете на единадесет години, предвид липсата на психофизична зрялост и социален
опит, трудно може да формира самǒ решения и да прецени кое е най-доброто
за него, освен ако не копира определен модел на поведение, респ. възгледи. В
случая ответната страна поддържа точно този довод, че учението за детето е
важно, безспорно, и че то може да получи за това подкрепа и помощ от майката и
бабата по майчина линия. Ето защо съдът счита, че не следва да съобразява искането на детето, защото то не е
продиктувано от собствените му желания,
а от чужди убеждения.
Пол
и възраст на детето:
Л. е момче в пубертетна възраст – време на
полово съзряване, поради което не се касае за невръстно дете, изискващо
по-специални грижи за отглеждане, за които по-пригодна би била майката, а се
нуждае от грижи за изграждането на неговия характер. В този случай няма правило
кой от родителите да го отглежда и възпитава, защото и на бащата, и на майката
е призната възможността наравно да отглежда и възпитава и момичета, и момчета
на тази възраст.
Не
може да се даде превес в полза на някой от родителите по критериите помощ от
трети лица, социално обкръжение на родителите и жилищни условия, защото и
двамата имат подкрепата на своите семейства и приятели, като няма доказателства
за лоши характеристични данни в приятелския кръг на родителите или на самите
тях.
Съдът,
като взе предвид изложеното, намира, че обстоятелствата по делото налагат, че в
най-добър интерес на детето Л. е да бъде отглеждано занапред от бащата Г.Б.,
което разрешение би подобрило положението му. Детето е в пубертетна възраст и
се нуждае от мъжки авторитет; нуждае се
от дисциплина и контрол, които да изградят у него морални, трудови и социални
навици за поведение, самостоятелност и идентичност, и които по делото се
доказа, че бащата притежава.
Производството
за изменение на режима на лични отношения родител-дете и свързаното с него
произнасяне за местоживеене на детето, издръжка, е спорна съдебна администрация
на граждански отношения, и се основава и на съображения за целесъобразност, поради
което съдът не е обвързан с исканията на страните, и е властен служебно да
измени постановените по-рано мерки, като увеличи обема им и/или определи нови. Режимът
на лични контакти на майката с детето занапред трябва да се разшири максимално
и в съответствие с чл. 59, ал. 3 от СК, за да се запази семейната връзка, да не
се изолира неотглеждащия родител от живота на детето и плавно да настъпва
промяната за детето. Ето защо ответницата следва да вижда и взема детето: -
всеки петък, събота и неделя от месеца за времето от 18:00 часа на петъчния ден
до 18:00 часа на неделния ден с преспиване, със задължението да го връща на
бащата;- един месец през лятната ваканция на детето, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на бащата, за което майката дължи предварително уведомление
месец по-рано, със задължението да връща детето на бащата след изтичане на
определеното време;- Коледните и Новогодишните празници, считано от 10:00 часа
на първия празничен ден до 19:00 часа на последния празничен ден – всяка четна
година;- Великденските празници, считано от 10:00 часа на първия празничен ден
до 19:00 часа на последния празничен ден –
всяка нечетна година;- през първите пет дни от пролетната ваканция на
детето, в които не се включват дните на Великденските празници – всяка четна
година, и през първите пет дни от зимната ваканция на детето, в които не се
включват дните на Коледни и Новогодишни празници – всяка нечетна година;-
официалните празници 03 март, 01 май, 06 май и 24 май, от 10:00 часа до 20:00
часа на съответния ден- всяка четна година, а официалните празници 06
септември, 22 септември и 01 ноември, от 10:00 часа до 20:00 часа на съответния
ден- всяка нечетна година; - рожденият ден на детето на детето – 20 май за
времето от 18:00 часа на предходния ден до 14:00 часа на 20 май, с преспиване-
рожденият ден на майката – 15 юни за времето от 18:00 часа на 15 юни до 14:00
часа на 16 юни, с преспиване.
Съгласно чл. 142 от СК,
размерът на издръжката на едно лице, което има право да я получава, се определя
според установените му нужди и възможностите на лицето, което я дължи. Освен
това, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, която към настоящия момент възлиза на 127,50 лв.,
съобразно Постановление на Министерски
съвет № 316/20.12.2017 г. По делото се установи, че през 2012 г. по
силата на Решение № 1022/07.12.2012 г. по гр.
дело №4193/2012г. на РС-Пазарджик е определена месечна издръжка на
детето от 116,00 лв., платима от ищеца. Оттогава са изминали повече от пет
години, през който период потребностите на детето са се увеличили. Обективен
критерий за това е наличието на изменение в посока увеличение на цените на
основните стоки и услуги, тоест на разходите за храна, облекло, обучение,
спортни и културни занимания. При всички положения определената издръжка от 116,00
лева не съответства на предвидения от законодателя минимум от 127,50 лв., която
е фунционално определена от сложилите се икономическите условия в страната. С
оглед установените в хода на делото релевантни обстоятелства, а именно:
получаваните трудови доходи от страните, обстоятелството, че не се установи майката да
има разходи за наем на жилище, за заплащане на издръжка в полза на други свои
непълнолетни деца и такива свързани с лечение; както и че родителят при когото
детето ще живее ще изпълнява задължението за издръжка чрез полаганите за него
грижи, съдът намира, че средномесечната издръжка за детето Л., необходима да се
обезпечат неговите обичайни и жизнено важни потребности и съобразно
материалните възможности на родителите, възлиза на сума не по-малка от 300,00
лева. С оглед така заявената претенция за издръжка майката следва да заплаща месечно
сумата от 150,00 лв.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът е задължен служебно да постанови предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, дори и без искане на страните.
С оглед изхода на спора се явява основателно
искането на ищеца за присъждане на разноски за сумата общо от 530,00 лева,
представляваща 500,00 лева за правна помощ и 30,00 лв. за държавна такса. Освен
това, ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на РС –Пазарджик
върху размера на присъдената издръжка в размер на 216,00 лв., съгласно чл. 69,
ал. 1, т. 7 ГПК.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 СК, мерките относно
упражняването на родителските права,
постановени с Решение № 1022/07.12.2012 г. по гр. дело №4193/2012г. на
РС-Пазарджик, като ОПРЕДЕЛЯ нови такива занапред, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Л.Г.Б.,
ЕГН **********, на бащата Г.М.Б., ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето при бащата на административен
адрес: Република България, гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ №23, ет. 4, ап. 11.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ на майката Д.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с детето Л.Г.Б.,
ЕГН **********, без присъствие на бащата, освен по изрично съгласие на майката,
която да вижда и взема детето, както следва:
- всеки петък, събота
и неделя от месеца за времето от 18:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа
на неделния ден с преспиване, със задължението да го връща на бащата;
- един месец през
лятната ваканция на детето, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата, за
което майката дължи предварително уведомление месец по-рано, със задължението
да връща детето на бащата след изтичане на определеното време;
- Коледните и
Новогодишните празници, считано от 10:00 часа на първия празничен ден до
19:00 часа на последния празничен ден – всяка четна година;
- Великденските
празници, считано от 10:00 часа на първия празничен ден до 19:00 часа на
последния празничен ден – всяка нечетна година;
- през първите пет
дни от пролетната ваканция на детето, в които не се включват дните на
Великденските празници – всяка четна
година, и през първите пет дни от
зимната ваканция на детето, в които не се включват дните на Коледни и
Новогодишни празници – всяка нечетна
година;
- официалните
празници 03 март, 01 май, 06 май и
24 май, от 10:00 часа до 20:00 часа на съответния ден- всяка четна година, а официалните празници 06 септември, 22 септември и 01 ноември,
от 10:00 часа до 20:00 часа на съответния ден- всяка нечетна година;
- рожденият ден на
детето на детето – 20 май за времето от 18:00 часа на предходния ден до
14:00 часа на 20 май, с преспиване
-
рожденият ден на майката – 15 юни за
времето от 18:00 часа на 15 юни до 14:00 часа на 16 юни, с преспиване.
ОСЪЖДА Д.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на малолетния Л.Г.Б., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Г.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 150,00
лева, считано от датата на подаване на исковата молба-18.10.2017 г. до
настъпване на основание, водещо до изменение или прекратяването й, ведно със
законната лихва при забавено изпълнение.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на малолетния
Л.Г.Б., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Г.М.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба-18.10.2017 г. до настъпване на основание, водещо до
изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва при забавено
изпълнение.
ОСЪЖДА Д.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.М.Б., ЕГН **********,***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 530,00 лева.
ОСЪЖДА Д.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен
съд - Пазарджик сумата от 216,00 лева – държавна такса върху размера на
пресъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Пазарджик в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Д. Тодорова