Р Е Ш Е Н И Е
№ 260027 12.10.2020 г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на тридесети септември
Година 2020
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
ИВА
СТЕФАНОВА
секретар М. Т.
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ДРАГОТИНОВА
ВНЧХД № 1139 по описа за 2020 година.
Производството е по чл.318 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от защитника на подсъдимия по НЧХД № 320/ 2019 г. по описа на PC-Чирпан Л.Л.Т., адв.И.С., против присъда № 9/ 10.06.2020 година по същото дело, с която подсъдимия е признат за виновен в това, че на 22.06.2018г. нанесъл на С.Р.Д., удар / чрез блъскане с две ръце/, в резултат на който й е причинил травматични увреждания, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК -престъпление по чл. 130, ал. 1, от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложил административно наказание - глоба в размер на 1000 лева, платима в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт. С присъдата е бил уважен частично до размера на сумата от 2200 лева предявеният от пострадалата граждански иск като подсъдимия Т. е бил осъден да и заплати горната сума, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди/ болки и страдания и преживян емоционален стрес/, както и сумата в размер на 40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди/ разходи за проведено лечение/, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.06.2018г. до окончателното им изплащане, и съответната държавна такса върху уважената част от иска, като в останалата му част до размера на 4 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл и за разноските като и осъдил подсъдимия Т. да заплати направените от тъжителката съдебни разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение както и за експертиза, общо в размер на 1682 лева.
В жалбата са направени
оплаквания за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила като се оспорват както фактическите, така и правните изводи на съда. В
Допълнителни писмени бележки се развиват подробни доводи като се акцентира на
обстоятелството, че повдигнатото с тъжбата обвинение е недоказано предвид факта на неустановяване по делото на
механизма на извършеното телесно увреждане както и на авторството му. Отделно
от това считат, че в тъжбата липсва твърдение за нанесен друг удар, от
който да е настъпило твърдяното единично
увреждане – кръвонасядане на левия клепач, за което в назначената при
провеждане на самостоятелното съдебно следствие пред въззивната инстанция
съдебно- медицинска експертиза по писмени данни е посочено, че не може да
настъпи от падане върху терен вследствие блъскане с две ръце в областта на
дясното рамо на пострадалата. В тази връзка смятат, че назначената по делото
пред ЧРС СМЕ по писмени данни е ползвала негодно доказателство- показанията на
пострадалата свидетелка, дадени по образуваното преди това ДП за престъпление
от общ характер. На второ място правят и довод по същество- за недоказаност на тъжбата с оглед липсата на годни
доказателствени средства относно авторството - съпричастността на подсъдимия
към процесното деяние, която считат, че не е установена по никакъв начин освен
от показанията на пострадалата и производни доказателства, пресъздаващи твърденията на тъжителката от лица,
които са в близки отношения с нея. В съдебно заседание искането за отмяна на
присъдата се поддържа от защитника на
подсъдимия като се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова
такава – оправдателна, с която той да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение в тъжбата, а предявения граждански иск- отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият Л.Л.Т., не се явява,
редовно призован.
Поверениците на частния тъжител и
граждански ищец С.Р.Д., адв. М. и
адв.Ж.З., вземат становище обжалваната присъда да бъде потвърдена. Считат,
че ЧРС законосъобразно се е позовал на заключението на назначената пред него СМЕ
по писмени данни, и при събраните пред въззивната съдебна инстанция
допълнителни доказателства отново са налице обективни данни, а именно- назначената
при проведеното съдебно следствие СМЕ по писмени данни и заместващите преките
косвени доказателства – показанията на лицата, които непосредствено след
инцидента са говорили с пострадалото лице. Последните според тях представляват доказателствената съвкупност, от която следва да се направят
изводи относно правилността на обжалваната осъдителна присъда. Предвид което молят
същата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НЧХД № 320/ 2019г. по описа на ЧРС, както и с оплакванията в жалбата, и като взе предвид събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства, които обсъди обстойно във връзка с доводите на страните и мотивите на първоинстанционната присъда въззивният съд в настоящия си състав намира за установено следното:
Въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Налице са допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при които е
постановена присъдата.
Тъжбата на тъжителката С.Р.Д. от 04.09.2019 г. , подадена лично от нея,
не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК. Същата не съдържа точно и
ясно описание на обстоятелствата, индивидуализиращи престъплението, за което се
твърди, че е извършено спрямо нея от подсъдимия относно начина на извършването
му, респ. механизма на нанасяне на леката телесна повреда. В нея/ в първия
абзац/ се твърди от една страна, че подсъдимият Л.Т. се е доближил до нея и я е
блъснал с все сила с двете си ръце в областта на дясното рамо, при което тя е
паднала на асфалта и си е ударила главата, лявата ръка и левия крак. По-
нататък е посочено, че вследствие на това за момент тя е почувствала, че е губи
съзнание, но се е свестила и е започнала да се изправя. Изпитвала болки и на
други ударени места/, които не конкретизира/, получила световъртеж. Малко по-
нататък в същия абзац се посочва, че след като отишла в „Съдебна медицина“ в
УМБАЛ „Проф. др Ст.Киркович“-Стара Загора на тъжителката и е било издадено
съдебномедицинско удостоверение, в което
като едно от причинените и травматични увреждания е посочено „кръвонасядане на
горния клепач на лявото око“и др..На стр.2/ четвърти абзац/ от тъжбата същата е
посочила, че виновен за причинените и травми е подсъдимия , който с
противоправното си поведение и е причинил описаните в СМУ травматични
увреждания, изразяващи се в „кръвонасядане на горния клепач на лявото око“ и
други. По- нататък в тъжбата тези травматични увреждания са изредени по начина,
по който са описани в СМУ.
При тези данни и с оглед липсата на описание как е получено въпросното
увреждане, а именно „кръвонасядане на горния клепач на лявото око“, съдът е бил
длъжен да остави без движение тъжбата и да даде 7 дневен срок на тъжителката да
отстрани допусната нередовност. Още
повече, че в приложеното по делото ДП № 375 ЗМ-236/ 2018 г. по описана
РУ-Чирпан, са били приложени двата разпита на пострадалата С. Д., която в първите си показания по ДП от 27.07.2018 г. не е съобщила за втори удар, а в повторния си
разпит на 09.10.2018 г. е заявила за предходно замахване преди повторното
бутане/блъскане, от което е паднала на земята. Този различен механизъм на
причиняване на това друго увреждане на пострадалата, е залегнал и в
заключението на назначената по делото пред първостепенния съд СМЕ по писмени
данни. Последното е следвало да бъде забелязано от районния съдия, тъй като е недопустимо
да се ползват събрани по друго ДП доказателства, предвид обстоятелството, че с
това се нарушава принципът на непосредственост. Именно с оглед на което
въззивният съд назначи и изслуша повторна СМЕ по писмени данни при проведеното
съдебно следствие. Видно от същото заключение, както и от устните отговори на
експерта Р.М. в съдебно заседание, категорично
следва да се приеме, че това друго травматично увреждане, а именно „кръвонасядане на горния клепач на лявото око“,
не е получено при блъскането/бутането/ в дясното и рамо, от което тя е загубила
равновесие и е паднала на асфалта.
Предвид гореизложеното, без да навлиза по същество въззивният съд прие,
че присъдата страда от съществен порок, с оглед на което не следва да обсъжда
останалите оплаквания в жалбата.
Липсата на описание в тъжбата като механизъм на получаване респ. като
друго действие на подсъдимия, различно от това, при което са и били причинени
останалите увреждания, за което тъжителката е съобщила по време на ДП, прави тъжбата и нередовна. При липсата на дължимата
конкретика и неясно описание на действията на подсъдимия, с които са и били
причинени посочените от нея увреждания, и по- конкретно на удара, с който е било причинено въпросното увреждане-
„кръвонасядане на горния клепач на лявото око“, първостепенния съд е бил длъжен
да откаже образуването на наказателно производство от частен характер, респ. да
прекрати същото при неотстраняване на допусната нередовност на основание чл.
24, ал.5, пр.1 т.2 от НПК. Още повече, че липсата на описание относно начина на
извършване на деянието, респ. механизма на причиняване на отделните увреждания,
прави тъжбата нередовна не само в наказателната, но и в гражданската и част.
Основанията по чл. 24, ал.5, пр.1 т.2 от НПК- спазване изискванията
относно тъжбата, представляват гаранция за законосъобразното упражняване
правото на тъжба и за тях съдът следи служебно. В тази насока са задължителните
за спазване постановки в Тълкувателно решение № 34 от 3.VIII.1990 г. по н. д. №
29/90 г., ОСНК. По отношение на минималните изисквания за съдържанието на
тъжбата и задълженията на съда относно отстраняването на нередовностите в
тъжбата и момента на отстраняването им практиката на ВКС е последователна,
както следва: ТР № 34 от 1990г. по н.д.
№ 29/90 на ОСНК, Решение №
93/2011г. по н.д. № 19/2011г на ВКС, Решение № 93/2010г. по н.д. № 751/2009г.
на ВКС, Решение № 203 от 27.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1077/2011 г., III н.
о., Решение № 253/2016г. по н.д. № 927/2016г. на ВКС, Решение № 717 от 02.04.20013г по н.д.
№607/2002г. на III н.о. и др.. Такава е и съдебната практика на съдилищата в
страната.
При изложените правни съображения във връзка с извършената цялостна
проверка на правилността на присъдата и
в обема на правомощията си по чл. 314, ал.1 от НПК въззивната инстанция прие,
че при разглеждането на делото пред първата инстанция при постановяването на съдебния акт и
изготвяне мотивите към него, са допуснати съществени процесуални нарушения.
Последните са нарушили грубо правото на защита на подсъдимия, тъй като в хода
на процеса последният не е имал възможността да научи в какво точно е
обвинен, за да се защитава, въз основа
на какви факти и какви са основанията на съда за индивидуализация на
наказанието и размера на уважения граждански иск. Поради констатираните
съществени процесуални нарушения, извършени в самото начало на съдебната фаза на процеса и задълбочени впоследствие по
време на съдебното следствие, въззивният съд счете, че процесуалният порок може
да бъде отстранен единствено и само с връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд от стадия на
подготвителните действия по чл. 247а,
ал.2 т.2 от НПК от друг състав на съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т.1, във вр. с чл. 335, ал.2, вр. с чл. 348, ал.3 т.1 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
изцяло присъда №
9/ 10.06.2020 г., постановена по НЧХД
№ 320/ 2019г. по
описа на Чирпанския районен съд и
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или/ протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.